Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 19.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско
отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седемнадесети
март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Ю.Ш., разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 7 690 по описа
за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) на С. П.В.
срещу М. „П.д.П.С.“ АД за заплащане на 50 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди. С. В. е със съдебен
адрес – адвокат Н.Д.,***, 4-ти полуетаж, офис 4, а М. „П.д.П.С.“ АД е с адрес в
гр. Л., ул. „*******.
[2] ОСЪЖДА С. В. да заплати на М. „П.д.П.С.“
АД 1 500,00 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК адвокатско
възнаграждение.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
Делото е гражданско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[4] С. В. заявява в искова молба от 22.06.2016 г., че на 13.09.2013 г. е бил
опериран от остро възпаление на сляпото черво в МБАЛ „Т.-Д-р А. П.“ (МБАЛ Т.).
По-късно, на 29.04.2014 г. той е постъпил за лечение при ответника М. „П.д-р П.С.“
АД, гр. Л. (МБАЛ-Л.). С. В. е бил приет в урологично отделение с диагноза:
камъни в пикочния мехур; кръвопикаене. хроничен обострен цистит. При
постъпването си в болницата той се е оплаквал, че от няколко седмици е уринирал
кървава урина, имал е парене и смъдене при уриниране, както и често уриниране.
След направен преглед, е било установено, че ищецът е имал камък в пикочния
мехур, който се е движил свободно.
[5] За отстраняването на камъка, на 07.05.2014 г. е
била извършена цистоскопия от екип на ответника. Ищецът е останал в МБАЛ Л. до
08.05.2014 г., когато е бил изписан. На 14.05.2014 г. С. В. е постъпил във
ВМА-София. Там отново му е била направена цистоскопия и е била открита марля в
пикочния му мехур.
[6] С. В. твърди, че марлята е била небрежно
оставена в пикочния му мехур от лекар на ответника, когато му е била извършена
първата цистоскопия. Това е довело до остро възпаление на пикочния мехур и е
съществувала опасност от перфорация на мехура с излив на урина в
ретропериторитонеалното пространство. Ищецът е претърпял болки и страдания,
които оценява на 50 000,00 лева. МБАЛ-Л. не е изплатил обезщетение на С. В.. Затова ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди,
както и обезщетение за забава от 07.05.2014 г. до окончателното изплащане (исковата
молба, л. 2-9).
2. На ответника
[7] Ответникът МБАЛ-Л. е оспорил предявения иск. Той признава, че негови
служители са извършили цистоскопия на С. В.. Ответникът заявява обаче, че
марлята в пикочния мехур на ищеца не е била забравена от служителите на МБАЛ-Л.,
а при предходна лекарска интервенция в друга болница. Според МБАЛ-Л. марля не
се използва при цистоскопия. Затова МБАЛ-Л. моли съда да отхвърли иска (писмения
отговор, л. 25-26).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ
СРЕДСТВА
[8] Не
се спори, че С. В. е бил роден на 13.07.1993 г. На 13.09.2013 г. лекари от
МБАЛ-Т. са оперирали апендикса на С. В.. Той е бил изписан от болницата на
19.09.2013 г. като оздравял (епикризата, л. 11).
[9] На
28.04.2014 г. С. В. е постъпил в МБАЛ-Л.. Оплакванията му са били, че от
няколко седмици е имал често уриниране и уриниране на кръв, усещал е парене и
смъдене при уриниране, субфебрилитет, дискомфор и болки в долната област на
корема (епикризата, л. 12).
[10]
Не се спори, че екип от лекари и медицинска сестра на МБАЛ-Л. е извършил
цистоскопия и литотрипсия на С. В.. При тях с марли се работи единствено при
повърхностното почистване на кожата на тялото под кръста и в областта на
слабините. При извършването на самите цистоскопия и литотрипсия марля не се
използва и макар при тези манипулации да съществува теоретична възможност от
попадане на марля в пикочния мехур, на практика е много малко вероятно това да
се случи (показанията на свидетелите д-р Л., д-р Г. и В., л. 98-99;
заключението на вещото лице д-р С. и разпита му, л. 86-90 и л. 99-100).
[11]
На 14.05.2014 г. С. В. е постъпил за лечение във ВМА-София. Лек от ВМА-София
отново е извършил цистоскопия на С. В.. При нея той е открил два-сантиметрова
марля в пикочния мехур на С. В. (епикризата, л. 14). Марлята е причинила болки
и страдания на С. В., влошила е качеството му на живот, Той е чувствал болки и
неразположение до един месец след втората цистоскопия (заключението на вещото
лице д-р С., л. 83).
[12]
Не се спори, че МБАЛ-Л. не е изплащал на С. В. обезщетение за претърпените от
него болки и страдания. С. В. е бил освободен от заплащане на държавна такса
(л. 71). Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 10), но е заплатил 350,00
лева за вещо лице (л. 62). МБАЛ-Л. е заплатил 1 500,00 лева на адвокат (л.
70).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[13]
Ищецът е предявил иск по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е неоснователен и съдът
го отхвърля.
1.
По иска по чл.
49 от ЗЗД
[14] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще
настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно
поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.
[15] Следователно предпоставките за уважаване
на настоящия иск са: 1. ответникът да е възложил работа на трето лице; 2. чрез
свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило
вреда на ищеца; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.
[16] Съдът установи, че екип от лекари и медицинска сестра на ответника е
извършил медицински манипулации на ищеца. Съдът приема, че не е налице
противоправно действие на екипа, извършил тези манипулации. Съдът приема това,
тъй като както свидетелите, така и вещото лице са категорични, че практическата
възможност от попадане на марля в пикочния мехур при извършване на цистоскопия
и литотрипсия е много малко вероятна. Тази ниска степен на вероятност марлята в
пикочния мехур на ищеца да е попаднала вследствие на действията на екипа на
ответника не е достатъчна да убеди съда, че вследствие на действията на екипа
на ответника, марлята е попаднала в пикочния мехур на ищеца. Затова съдът
приема, че това не е станало.
[17] Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го
отхвърля.
2.
По разноските
[18] Ответникът търси разноски. Той е направил такива за 1 500,00 лева.
[19] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска на ищеца изцяло.
Затова съдът осъжда ищеца да заплати на ответника 1 500,00 лева разноски
по делото.
Съдия: