Решение по дело №712/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба от Г.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б.П., против Решение № 32 от 17.03.2023г., постановено по НАХД № 35 по описа на Районен съд – Айтос за 2023 г., с което е изменено наказателно постановление № 21-0237-000077/20.05.2021 г., издадено от началника на РУ Айтос, в частта, с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на касатора, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като е изменен размерът на наложените наказания съответно на глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на измененото с него наказателно постановление в обжалваната част. Твърди се, че последното е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон. Оспорва се съставомерността на вмененото нарушение.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява лично, а се представлява от адв. П., който поддържа касационната жалба на посочените в нея основания.

Ответникът по касацията, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАННрешението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

С оспорената част на НП, касаторът е санкциониран за това, че на 01.05.2021 г., около 22:30 ч., в гр.Айтос, на кръстовището на ул. „Йордан Боруков“ с ул.„Ради Боруков“ пред дом № 14А, с посока на движение от ул.„Йордан Боруков“ към ул.„Ради Боруков“, след настъпване на ПТП, при което управляваното от касатора МПС с рег. № А1372НВ, блъска бетонната ограда на дом № 14, водачът не оказва съдействие за установяване на вредите и напуска ПТП. За извършеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.

Въз основа на установената фактическа обстановка, РС по същество е обосновал извод, че санкционираното лице е извършило нарушението, за което е привлечено към административнонаказателна отговорност, като същевременно е приел, че размерът на наложените административни наказания е завишен, поради което го е намалил до предвидения минимум - глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Така постановеното решение е недопустимо, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели.

При насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание с Разпореждане № 57/01.02.2023 г. (л.16 от АНД № 35/2023 г.), въззивният съд е посочил като издател на наказателно постановление № 21-0237-000077/20.05.2021 г. началник група в ОДМВР – Бургас, РУ-Айтос, но не е конституирал изрично страните. Същевременно, в списъка на призованите лица за открито съдебно заседание като административнонаказващ орган е посочено Районно управление „Полиция“ - Айтос.

От протокола за проведеното на 20.02.2023 г. открито съдебно заседание е видно, че като ответник /АНО/ е записано именно РУ „Полиция“ – гр. Айтос. Съобразно чл. 131 от НПК, субсидиарно приложим в производството пред районен съд на основание чл. 84 от ЗАНН, протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.

В постановеното съдебно решение районният съд не е посочил изрично ответната страна, но е посочено, че НП е издадено от началник РУ към ОДМВР – Бургас, РУ-Айтос.

Същевременно от данните по делото се установява още, че призовките относно производството пред РС – Айтос, вкл. съобщението за постановено решение, са били изготвяни до РУ „Полиция“ – гр. Айтос, в качеството му на АНО.

Доколкото обаче, съобразно нормата на чл. 61 от ЗАНН и гореизложените доводи, РУ „Полиция“ – гр. Айтос не е административнонаказващият орган, издал наказателното постановление, следва да се приеме, че съдебното производство, развило се пред районния съд, е такова, протекло между ненадлежни страни. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. по Тълкувателно дело № 5/2022 г. по описа на Върховния административен съд на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, а именно, че съгласно чл. 61, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания като страна при разглеждане на делото пред районния съд в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава именно този наказващ орган, с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт. Този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 от Закона за административните нарушения и наказания, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е недопустимо, като постановено между ненадлежно конституирани страни и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК, съдът следва да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с участието на надлежен ответник съгласно мотивите на настоящото решение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. чл. 221, ал. 3, от АПК, АдмС - Бургас, XIX касационен състав

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 32 от 17.03.2023 г., постановено по НАХД № 35 по описа на Районен съд – Айтос за 2023 г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на надлежен ответник съгласно мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:
	Членове: