РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Силистра, 19.12.2019 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 219 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят М.И.Д., постоянен адрес:***,
моли съда да отмени уведомително писмо изх.№ 02-190-6500/1227 от 06.08.2019 г.
на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), поради
нарушения на материалния и процесуалния закон, и да му присъди направените по
делото разноски.
Ответникът – заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, чрез упълномощен юрисконсулт, – оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът прие за установено следното:
С оспореното от жалбоподателя уведомително писмо изх.№ 02-190-6500/1227 от 06.08.2019 г. ответникът е обективирал отказ по заявление на жалбоподателя с УИН 19/280616/14669 за финансово подпомагане по направление „Биологично растениевъдство”, мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г (л. 10 и сл. от делото).
Оспореното уведомителното писмо изхожда от компетентен орган, черпещ своите правомощия от надлежно извършена делегация (л. 40 – 41 от делото); не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила; спазена е целта на закона.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за нарушение на правилата относно установената за административните актове форма, изразяващо се в ненадлежно оформено фактическо основание. Вярно е, че мотивите на оспореното уведомително писмо биха могли да бъдат изписани много по-ясно и по-конкретно, но все пак те съдържат юридически факт, който може да бъде подведен към хипотезата на приложима материалноправна норма. Ответникът е фиксирал въпросния факт посредством следното изречение: „2016 година е четвърта година от последно поетия от Вас агроекологичен ангажимент по това направление“. В мотивите на писмото са индивидуализирани също така и парцелите, за които се претендира финансово подпомагане. Следователно изискванията за форма, включително изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК, са спазени.
Доводът на жалбоподателя за противоречие на оспорения административен акт с материалния закон е следният: не се оспорва фактът, че 2016 г. е четвърта поредна година от поетия агроекологичен ангажимент относно процесните парцели, представляващи ливади за косене, но се уточнява, че само част от 2016 г. попада извън преходния период и че към момента на подаване на заявлението преходният период не е изтекъл (л. 119 – 120 от делото). Доводът е неоснователен, предвид на съображенията, изложени в следващите редове.
Съгласно Приложение № 1б към чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 / 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., заявеният от жалбоподателя код на дейност АП06 се отнася за биологично растениевъдство в преход – постоянно затревени площи (ливади и пасища).
Чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 / 06.04.2009 г. предписва, че агроекологичните плащания за периодите на преход се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008.
Разпоредбата на чл. 36, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008 определя минимален двугодишен период за ливади и площи с многогодишни фуражни култури.
Съгласно т. IV от Методиката, съставляваща приложение към заповед № РД09-243 / 17.03.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 16 от Наредба № 11 / 06.04.2009 г., финансово подпомагане не се предоставя след изтичане на минималните периоди за преход към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37, и чл. 38 от Регламент (ЕО) № 889/2008 (л. 21 от делото).
Всички горецитирани нормативни текстове могат да бъдат обобщени така: когато става дума за биологично растениевъдство и по-точно за ливади в преход, финансово подпомагане се предоставя само за минималния двугодишен период на преход. В случая жалбоподателят – видно изявленията на неговия повереник в съдебно заседание – е бил подпомаган в продължение на три години за процесните ливади (л. 119 – 120 от делото). Ето защо е недопустимо за четвърта поредна година да бъде отпусната финансова помощ за тези площи, с оглед на което е без значение, че заявлението за подпомагане е подадено на 28.06.2016 г. и че за ливадите е издаден сертификат, удостоверяващ тригодишен преходен период до 30.06.2016 г. (л. 58 от делото). Следователно обжалваното уведомително писмо е материално законосъобразно.
Предвид неоснователността на жалбата, жалбоподателят дължи на учреждението на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 / 13.05.2010 г. на ВАС по т.д. № 5 / 2009 г.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Д., постоянен адрес:***,
срещу уведомително писмо изх.№ 02-190-6500/1227 от 06.08.2019 г. на
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА М.И.Д., постоянен адрес:***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 100,00 (сто) лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: .............................