Р Е Ш Е Н И Е № 226
гр. Сливен, 01.11.2022 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 311 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.И.П. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0813-000202 от 30.05.2022 г., издадена
от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол, с която по отношение
на Д.И.П. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б”
от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че
оспорената ПАМ е неправилна и незаконосъобразна, поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния
закон и несъответствие с целта на закона. Твърди, че са допуснати нарушения на
Наредба № 1/19.07.2017 г., относно реда за установяване концентрация на алкохол
в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Заявява, че
изобщо не бил връчен посочения в АУАН талон за изследване. Счита, че не е
установен по безспорен начин фактическия състав на посочената в ЗППАМ правна
норма на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Случаят бил маловажен. Моли съда да
постанови решение, с което отмени обжалваната заповед.
В с.з. оспорващият, лично
и чрез пълномощника си адв. В.З. *** поддържа
жалбата. Твърди, че издадения АУАН не отразява действителната фактическа
обстановка и пренебрегва обстоятелството, че контролния орган инициирал
проверка за н. в. по п. „в. п.” и то след като жалбоподателят бил оказал пълно
съдействие при извършване на проверка за алкохол, както и по извършване на п.
на автомобила и о. на г-н П. и пътника до него, в абсолютно противоречие с относимите законови разпоредби и по-конкретно посочената
Наредба № 1/2017 г., Моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира за направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата - Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол, редовно призован, не се явява. С постъпило
по делото писмено становище заявява, че оспорва жалбата. Моли съда да я остави без уважение и да
потвърди като законосъобразна атакуваната заповед.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 28.05.2022г; в 15:48 часа в град Ямбол по улица „Ямболска Комуна“ до
южната страна на Парк „Боровец" в посока към улица „Д-р Димитър
Панчев", оспорващият управлявал лек автомобил "Фолксваген Голф"
с регистрационен номер ……….., собственост на И. Й. П. с ЕГН **********, като
при извършена проверка от органите на ОДМВР Ямбол, отказал да му бъде извършена
проверка с тест за н. в. или т. а. с техническо средство „Drager
Drug Test 5000“ с инветарен
номер ARMC 0004" и тест касета REF 8323634 - LOT ARPL 0901 в 16:02 ч. На
водача е издаден талон за изследване с номер 000998, във връзка с който не
изпълнил предписанието за х.-т. л. и. за установяване на у. на н. в. или т. а.,
като не желаел да даде к. п. за и.. Водача бил във в. п. с. и заявил, че преди
два дни е п. м.. За констатираното нарушение на чл.174, ал.3, пр.второ от ЗДвП
е съставен АУАН GA613797/28.05.2022 г.
Въз основа на съставения АУАН е издадена заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0813-000202 от 30.05.2022 г., от началник
група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол, с която по отношение на Д.И.П.
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП –
„Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”.
Издадено е и Наказателно
постановление № 22-0813-000646 от 27.06.2022 г, с което за описаното в АУАН
нарушение, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка е установена от събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. директорът на ОДМВР
– Ямбол, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил различни служители при ОДМВР – Ямбол да
прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.3 от заповедта е посочен
началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Ямбол. Следователно
оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата
писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания за нейното
издаване. Не се установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт.
Съгласно чл.171, т.1, б.
"б" от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач,
който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Принудителната
административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на
Глава пета от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е
извършено от водача на моторното превозно средство на нарушение на чл.174 от същия
закон, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен
от компетентните длъжностни лица.
При тази законова
регламентация, пренесено към настоящия казус, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката е водач, да откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване.
По делото се установи, че оспорващият
е отказал да му бъде извършена проверка на водача с тест за н. в. или т. а. с
техническо средство „Drager Drug Test
5000“ с инветарен номер ARMC 0004" и тест касета
REF 8323634 - LOT ARPL 0901 в 16:02 ч. Бил издаден талон за медицинско
изследване № 000998, предписанието на
който не е изпълнено от лицето. Нарушението е констатирано със съставен акт за
административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила. По своята правна същност актът за установяване на
административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в
предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо
положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв,
той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното
изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение
представлява фактически оборима презумпция за
истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на
акта. Ако адресатът на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на
обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта
начин. (Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII
о., Решение № 9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017 г., VII о.,)
Констатациите по акта не
са оборени в хода на съдебното производство. По
делото не е спорен фактът бил ли е водач на МПС жалбоподателят, когато е
извършена проверката на 28.05.2022 г.. Контролните органи са пристъпили към установяване
на употреба на н. в., но жалбоподателя е отказал извършването на този тест.
Какви са били обстоятелствата при проверката, дали поведението и репликите на
контролните органи са били недостатъчно любезни, са все неотносими
за конкретния случай факти. Като водач на МПС оспорващия е бил длъжен да
изпълни разпорежданията на контролните органи, като предвид съзнателния отказ
да се подложи на тест за н. следва да понесе предвидените за това поведение
последствия, включително и свързаните с настоящата ПАМ. Дали поведението на
служителите на ОДМВР е съответствало на нормативните предписани, не следва да
се установява в настоящото производство, като в случай, че същите не са
изпълнили или превишили служебните правомощия, то носят дисциплинарна
отговорност.
Следва да се посочи, че в
настоящото производство не се разглежда отговорността за извършеното нарушение.
В този смисъл всички възражения относно процедурата по установяване на
административното нарушение и налагането на административно наказание, следва
да се разгледат в производството по обжалването му. В случай, че отпадне
наложеното наказание, това би довело до отпадане и на процесната ПАМ.
Предназначението на
принудителните административни мерки с превантивен характер е да осуети
възможността на лицето да извърши други подобни нарушения, като тази мярка
безспорно не съставлява вид административно наказание или санкция.
Процесната принудителна
административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети
лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно
определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и
ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху
субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на
определен вид правонарушения.
В този смисъл оспореният
административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния
закон, като прилагането на обжалваната ПАМ, освен че е фактически обосновано и
доказано от гледна точка на наличието на материалноправната
предпоставка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, се основава и на необходимост от
налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед, като
издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, постановена в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на
административно производствените правила и съобразяване с целта на закона, е
правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора е неоснователно искането на
оспорващия за присъждане на разноски.
Въпреки изхода на делото, в полза на ответника разноски не следва да
бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани.
Във връзка с гореизложеното
на основание чл.172, ал.2, предл. посл.
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.П. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0813-000202 от 30.05.2022 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: