№ 51
гр. Ловеч, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20224300500079 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.17 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 21 от 20.01.2022 година, постановено по гр.дело № 1962 по описа за
2021 година, Ловешкият районен съд е наложил мерки за защита по молбата на Н. П. В.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, пострадал от домашно насилие, като задължил ПЛ.
Н. В., ЕГН **********, с адрес: *** да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Н. П. В.. Забранил е на извършителя ПЛ. Н. В. да приближава жилището, в което
пострадалият живее в с.***, както и местата му за социални контакти и отдих на разстояние
не по-малко от 100 метра за срок от 12 месеца. Наложил е на извършителя глоба в размер на
200.00 лева.Осъдил е ПЛ. Н. В. да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата от
25.00 лева, представляваща държавна такса по делото.Постановил е издаване на заповед за
защита.
Против решението е подадена въззивна жалба от ПЛ. Н. В., чрез пълномощника му –
адвокат СТ. Г. , който обжалват решението като незаконосъобразно, необосновано и
постановено при нарушение на процесуалния закон.
Твърди, че молбата не е подадена от кръга на лицата посочени в чл.8 от ЗЗДН, че е
1
нарушен чл.9, ал.1,т.5 ЗЗДН, тъй като липсва подпис на лицето, което твърди, че е жертва на
домашно насилие и че е нарушена разпоредбата на чл.9, ал.3 ЗЗДН- декларацията не е
подписана от лицето. Като необоснованост на решението изтъква констатираното различие
в медицинската документация относно уврежданията, които са получени от Н. П. В.,
липсата на обсъждане на механизма на получаване на уврежданията, както и отказа на съда
да съобрази свидетелските показания, дадени от св.Д.И.. Поддържа, че писмените и гласни
доказателства, събрани в процеса по делото опровергават твърденията на молителя за
извършено от ответника акт на домашно насилие на посочената дата- 21.09.2021 г.
Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното
решение и да се отхвърли молбата за постановяване на мерки по ЗЗДН, като неоснователна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.П. Н.,
чрез пълномощника му- адвокат ХР. Н., в който се излагат съображения за нейната
неоснователност. Страната признава, че молбата, с която е сезиран съда и декларацията са
изписани от друго лице- негова внучка, която живее в гр.В., но в деня на инцидента е
уведомена от пострадалия за нанесения му побой. Запознат е със съдържанието на молбата и
декларацията и е депозирал писмена молба по делото, с която ги поддържа и която съдът е
приел. Оспорва и останалите оплаквания в жалбата.
Моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да му бъдат присъдени разноските
по делото.
В съдебно заседание, ПЛ. Н. В. се представлява от адвокат СТ. Г. от АК- Ловеч,
който поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Пълномощникът на Н.П. Н.-
адвокат ХР. Н. моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
От приложените доказателства по гр.дело № 1962/2021 година на Ловешкия районен
съд, като съобрази и становището на страните по делото, в съответствие със задължението
си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното производство е допустимо, тъй като жалбата срещу решението е
подадена в срока по чл.17,ал.1 от ЗЗДН, поради което следва да се разгледа по същество.
Делото пред районния съд е образувано по повод молба, подадена от Н.П. Н., с адрес
в с. ***, общ. Ловеч, против ПЛ. Н. В. с посочен адрес в гр. Ловеч, с искане за издаване на
заповед за защита и налагане на мерки по Закона за защита от домашното насилие.
Ответникът оспорва истинността на твърденията.
От фактическа страна се установява следното:
Ответникът ПЛ. Н. В. е син на молителя Н. П. В.. На 19.10.2021 година Н. П. В. е
подал пред Ловешкия районен съд Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, с дата 13.10.2021 г.,в
която е декларирал, че на 21.09.2021 г., около 10.30 часа в къщата, в която живее в с. ***,
дошъл синът му - ответникът ПЛ. Н. В. и пожелал да го качи в автомобила, за да го закара
до гр.Ловеч да подпише някакви документи. Молителят отказал и след редица заплахи,
ответникът започнал да го бие, в резултат на което му счупил носа и насинил очите. Описва,
че се опитал да извика комшията от съседната къща за помощ, но ответникът му запушвал
2
устата и казвал, че ще ги убие.След това съблякъл дрехите му и го оставил само по
боксерки, измил терасата от кръвта и му счупил телефона в земята, като тръгвайки си го
предупредил да не казва на никого. По-късно дошла линейка, а Полицията дошла в Бърза
помощ.
Тъй като декларацията е изготвена от друго лице, със саморъчно написана молба с
вх.№ 8309/24.11.2021 г. по делото молителят е потвърдил написаното в декларацията.
В представения Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 007416/21.09.2021 г. при
МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов"-Ловеч, е вписано, че Н. П. В. е постъпил на 21.09.2021
г. в 13.40 часа, докаран от екип на ЦСМП, като по негови данни, преди 4 часа е пребит от
големия си син. Оплаквал се от главоболие, не е губил съзнание. В графата „обективно
състояние", е установен следният локален статус на пациента: „порезна рана на гърба на
носа и хематом на долен клепач на лявото око, има и кръвотечение от носа". След
рентгенография на носа е поставена диагноза: „счупване на костите на носа, закрито".
От медицинско удостоверение за пред съда № 165/2021 г., издадено от съдебния
лекар д-р П.Д., се установява, че на 23.09.2021 г. е прегледал Н. П. В., по негово желание,
който съобщил, че на 21.09.2021 г. към 10.30 ч., е удрян с ръце в лицето, текло обилно кръв
от носа. При прегледа е установено, че пациентът е ориентиран за време и място, с ясен
спомен за случилото се. Лекарят е направил заключение, че В. има счупени носни кости и
кръвонасядане на клепачите на двете очи. Уврежданията са резултат на тъпи травми и
според вида и разположението си отговарят да са причинени по начин и време, както е
съобщил пострадалият - удари с ръце. Формирано е заключение, че уврежданията са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
След оспорване по съдържание на двата медицински документа от страна на
ответника, районният съд е допуснал съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р М.Г. която след запознаване с мецицинската документация по случая, е дала
заключение, с което е потвърдила, че на Н. П. В. са причинени: счупване на носните кости с
дислокация на фрагментите, кръвонасядане на клепачите на двете очи - повреда, причинила
на В. временно и неопасно разстройство на здравето. Според експерта, установените
изменения са от травматично естество, дължат се на удар с или върху твърд тъп предмет и
могат да се получат по начина, съобщен от пострадалия - удари в областта на лицето с ръце.
Описаната в листа за преглед на пациент „порезна рана" и неотразена от съдебния медик,
според вещото лице най-вероятно се дължи на непоказване от страна на пострадалия на тази
повреда.
По повод подадена от Н. П. В. жалба до РУ на МВР-Ловеч е образувана преписка №
4440/2021 г., която съдът е изискал.Описаните в жалба с вх.№ 176200-6898/23.09.2021 г. на
РУ на МВР-Ловеч факти и обстоятелства са същите, които са отразени и в молбата до съда.
В писмено сведение от 30.09.2021 г. по преписката ПЛ. Н. В. е отрекъл написаното от баща
му и е посочил, че с него не поддържа личен контакт от 15 години, а на посочената дата
няма спомен и не е бил в с. ***. На ответника е съставен и връчен на 30.09.2021 година
Протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР, с който е предупреден да не тормози
3
психически и физически лицето Н. П. В., да не му нанася побой, а всички спорни въпроси да
се решават в съд и прокуратура.
С Постановление от 13.10.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура-Ловеч е
отказано образуване на наказателно производство по преписката, тъй като не са налице
данни за извършено престъпление от общ характер, а описаните увреждания са причинили
на В. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което определя частния
характер на производството.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Д.А.И..
Заявила е, че е от гр.С., но понастоящем живее в с. Г., където си е купила къща и се познават
с ответника П.В., с когото са съседи. Той не стои постоянно в къщата си в с.Г., но си идва
всяка седмица. Свидетелката си спомня въпросната дата 21.09.2021 г., тъй като е преди
празника на 22 септември. Описва, че на 21 септември, се обадила на П., за да дойде да
помогне за направа на ограда на кучето. Той дошъл в дома около 10.30 или 11.00 часа.
Първо пили кафе, после се хванал на работа- монтирал резе и към 12.30-13.00 часа си
тръгнал. Изглеждал нормално, спокоен, с чувство за хумор. В последствие казал, че има
някакво дело във връзка с ограничителна заповед, образувано от негови роднини, споменал
баща си и че не са в добри отношения по принцип, че не са се виждали от години, но не
разказал подробности.
При така приетите факти, могат да се направят следните правни изводи:
Правата на лицата пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за
тяхното налагане, се регламентират от Закона за защита от домашно насилие (чл.1).
Чл.2,ал.1 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство
Съгласно разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗЗДН защита по предвидения в ЗЗДН ред може
да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от низходящ. В случая
молителят търси защита срещу своя син, което определя наличието на активна и пасивна
легитимация на страните в процеса.
Молбата на Н. П. В. срещу ПЛ. Н. В. е подадена в едномесечния срок от акта на
домашно насилие, съгласно изискването на чл.10,ал.1 от ЗЗДН, тъй като е депозирана пред
Ловешкия районен съд на 19.10.2021 г. Към нея е приложена декларация по чл.9,ал.3 от
ЗЗДН, в която са изложени данни за упражнен от ответника физически тормоз- счупен нос и
синини на клепачите на двете очи. С нарочна молба от 24.11.2021 г. молителят е потвърдил
пред съда написаното в молбата за защита и в декларацията към нея. По аргумент от
чл.13,ал.2,т.3 ЗЗДН декларацията се явява самостоятелно и годно доказателство за
наведените от молителя твърдения.Тя се ползва с презумптивна доказателствена стойност
относно истинността на съдържащите се в нея твърдения за осъществени противоправни
4
действия от страна на ответника, съставляващи която и да било от проявните форми на
домашно насилие.
В ЗЗДН изрично се предвижда и провеждането на спорно съдебно производство по
реда на чл.12,ал.1 и чл.15,ал.1 с възможност за събиране на допустими от ГПК
доказателства, съгласно чл.13,ал.1.По този начин се осигурява и правото на ответника да
защити своите права в процеса, като ангажира доказателства, опровергаващи
доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗДНН, която законът и
придава. След анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че
ответникът не опроверга истинността на изложените в молбата твърдения относно
упражненото по отношение на молителя домашно насилие. Всички събрани по делото
писмени доказателства са в подкрепа на твърдения акт на физическо насилие- описаните в
Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 007416/21.09.2021 г. и в Медицинско
удостоверение № 165/2021 г., издадено от д-р Д., телесни увреждания на молителя и
начинът, по който са получени, се потвърждават от заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Според вещото лице д-р М.Г. установените изменения са от травматично
естество, дължат се на силен, внезапен удар с или върху твърд тъп предмет и могат да се
получат по начина, съобщен от пострадалия - удари в областта на лицето с ръце.
Твърденията във въззивната жалба на пълномощника на П.В., че уврежданията на молителя
биха могли да се получат и при падане върху твърд предмет са изцяло неоснователни. Още
при прегледа на пострадалия в листа за преглед на пациент е отразено, че той не е губил
съзнание, в медицинското свидетелство е вписано, че е с ясен спомен за инцидента,
ориентиран за време и място, обясненията са последователни, а от характера на самите
увреждания, взети заедно - счупени носни кости и кръвонасядане на клепачите и на двете
очи, съдът приема, че твърденията на пълномощника на въззивника за самонараняване от
молителя са израз на защитната му позиция и няма доказателства в тази насока. Показанията
на разпитаната свидетелка Д.И. също не подкрепят твърдението на ответника, че на
21.09.2021 г. той не е посещавал своя баща, а и самият ответник е заявил в съдебно
заседание, че е виждал свидетелката на 22.09.2021 г. В писменото сведение, дадено на
30.09.2021 г. пред полицейския инспектор, ответникът е вписал, че няма спомен за
посочения ден и че не е бил в с.***. Тези противоречия са обсъдени от районния съд, който
е изложил и подробни мотиви във връзка с отказа да приеме за достоверни твърденията на
ответника.
Това дава основание на съда да приеме, че ответникът ПЛ. Н. В. е осъществил акт на
физическо насилие над молителя и негов баща Н. П. В., който попада в хипотезата на
нормата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН.
Споделят се и изводите на районния съд относно определяне вида на мерките за
защита по чл. 5, ал 1 ЗЗДН, имащи за цел да въздействат възпиращо спрямо извършителя и
да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, а именно: ответникът да бъде
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. П. В., както и да му
5
се наложи забрана да приближава на разстояние по-малко от 100 метра молителя, неговото
жилище, местата за социални контакти и отдих за срок от една година.
Поради съвпадане на мотивите на настоящата инстанция с мотивите и правните
изводи на Ловешкия районен съд, решението следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, като на основание чл.272 ГПК ЛОС препраща и към тях.
Ответната страна е поискала присъждане на разноски, поради което и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на молителя разноските за въззивната
инстанция, които са в размер на 100 лева и представляват платено адвокатско
възнаграждение за адв.ХР. Н..
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21 от 20.01.2022 година, постановено по гр.дело №
1962 по описа за 2021 година на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА ПЛ. Н. В., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
да заплати на Н. П. В., ЕГН **********,с настоящ адрес: ***, разноски по делото в размер
на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6