Р Е Ш Е Н И Е
№…………………..../...........07.2022 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на първи
юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при
участието на секретаря Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 787/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д.А.Д. с ЕГН **********
срещу С.И.Р. с ЕГН ********** и „АГРОБУЛС“
ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, при задължителното участие на синдика Л.Б., иск с правно основание чл. 694,
ал. 3, т. 1 и т.2 от ТЗ, за установяване несъществуването на
приети вземания на ответника С.И.Р., в общ размер на 458540.98
лв., от които 408500 лв. главница и 50040.89 лв. лихви, включени под № 3 в Списъка на приетите вземания, предявени в
срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, одобрен с Определение на съда по несъстоятелността
№ 1635/25.04.2019 г. по т.д. № 1742/2017 г., в
производството по несъстоятелност на „Агробулс“
ООД
/в несъстоятелност/, обявен в ТР под № 20200917142110.
Ищецът обосновава активната си легитимация с качеството си на кредитор
на „Агробулс“ ООД, (н) с вземания, включени в одобрените и вписани в ТР списъци
с приети вземания от 12.11.2018г. и от 03.01.2019г. в размер съответно на 2141
лева и на 856.84 лева, както и неприето вземане, за установяването на които е
предявил иск по чл.694, ал.2 от ТЗ. Сочи,
че е подал възражение срещу вземането на ответника за дивидент и ликвидационен
дял, включено в обявения на 03.01.2019 г. списък на приети от синдика
вземания, което е оставено без уважение
от съда по несъстоятелността. Поддържа, че ответникът не е титуляр на
вземане за ликвидационен дял и за изплащане на неразпределена печалба, въпреки
взетото на 27.10.2014г. Решение на ОСС на „Агробулс“ООД, тъй като на същата
дата същият е прехвърлил дружествения си дял на трето лице, а с това и
съвкупността от всички елементи на членственото правоотношение, включително
правата по чл.123 и 124 ТЗ, поради което не му се дължи и уреждане на
имуществените отношения по чл.125, ал.3 от ТЗ. Поддържа, че решението на ОСС е
нищожно поради пълна невъзможност да бъде установен неговият предмет, като се
оспорва дружеството да е реализирано печалба в посочения в решението размер, за
да има възможност за изплащане на дивидент. С вписване в ТР №20141031121503 от
10.10.2014г. на прехвърлянето на дружествените дялове ответникът престава да
бъде титуляр на вземането за дивидент от „Агробулс”ООД. Анексът от 11.08.2015г. към протокол от извънредно заседание на ОСС на „Агробулс”ООД от 27.10.2014г. е недопустима правна фигура.
Към 11.08.2015г. ответникът вече не е съдружник в „Агробулс” ООД, поради което анексът не обвързва дружеството.
Учреденият в полза на ответника особен залог от 03.11.2014г. е
непротивопоставим на дружеството, тъй като липсва взето решение на ОСС за
учредяването му и тъй като същият е вписан от ответника след заличаването му
като управител на дружеството. Ответникът е сключил сам със себе си договора за
особен залог и е подал заявление за вписването му без да има представителна
власт за това.
В срока по
чл. 367 ГПК, ответникът С.И.Р. е депозирал писмен отговор, в който
поддържа доводи за недопустимост на иска поради подаване на молбата за
конституиране по реда на чл.695, ал.5 от ТЗ след изтичане на срока по чл.694,
ал.6 от ТЗ, в хипотезата на нередовен иск, който впоследствие е прекратен. По
същество излага становище за неоснователност на иска. Твърди, че предметът на
решението на ОСС от 27.10.2014г. е ясен и се свежда до изплащане на парична
сума за дивидент и дружествен дял, като е посочена сборната сума. Няма пречки
съдружниците да определят дивидент за изплащане на съдружник и срок за
изплащане независимо от реализираната печалба на дружеството. Решението на ОСС
е легитимно, тъй като при вземането му са участвали вписаните към този момент в
ТР съдружници, а анексът обвързва дружеството, тъй като е подписан от вписания
към този момент управител на дружеството. Анексът от 11.08.2015г. представлява
споразумение за разсрочване на задължението, като е без значение наименованието
му. Същият е сключен от представител на дружеството, а такива решения не
подлежат на одобрение от ОСС, поради което е без значение дали е одобрен от
другия съдружник Златка Желева. Посочените документи са с достоверна дата, тъй
като са с нотариална заверка, а вземанията са обезпечени с договор за особен
залог от 27.10.2014. и анекс №1 от 11.08.2015г., които
възпроизвеждат взетите решения, вписани са в ЦРОЗ, поради което обвързват
дружеството. Съгласно закона и устава на дружеството не е задължително да има
решение на ОС за учредяване на особен залог. Договорът за особен залог е вписан
редовно и не е оспорен. Оспорват се твърденията, че ответникът сам е подписал
със себе си договор за особен залог и заявление за вписването му. Продажбата на
дружествени дялове не отменя правото на ответника да получи дивидент, т.к. той Е
разпределен с протокола от ОС преди продажбата. Решението е взето преди
продажбата на дружествените дялове от ответника на Златка Желева, което го
прави легитимно. Формулировката на чл.4 от договора за продажба на дружествени
дялове е сгрешена, видно от представения в ТР при АВп по партидата на
дружеството препис от документа, където е записано, че продавачът има право да
придобие определените дивиденти съобразно дружествените дялове. Отделно от това
клаузата урежда само право, подлежащо на бъдещо допълнително договаряне, което
не е упражнено, напротив дивидентът е изплатен частично на ответника, а
остатъкът е разсрочен съгласно анекса. Евентуално се твърди нищожност на
клаузата по чл.4 от договора за продажба на дружествен дял за изплащане на
дивидент на преобретателя на дружествения дял, като противоречаща на чл.123 от ТЗ, вр. чл.133 от ТЗ. Купувачът по договора за продажба е знаела и е била
съгласна, че вземането за дивидент принадлежи на ответника с оглед факта, че е
подписала заявлението за вписване на анекса към договора за особен залог, което
логично не би следвало да направи, ако тя е титуляр на вземането. Още повече,
че същата не е предявила това вземане в производството по несъстоятелност. С
последващите плащания на дивиденти се установява действителната воля на
страните по договора за продажба на дялове и на съдружниците относно изплащане
на дивидент в полза на ответника.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Агробулс“ ООД (н.) не е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която
репликира възраженията на ответника относно недопусимост на производството и
поддържа всички свои твърдения и оспорвания.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в
който заявява, че производството е следвало да бъде прекратено и спрямо
съищеца, който не е отстранил в срок нередовностите на исковата молба.
Задължителната страна в производството, Синдикът Л.Б., депозира
становище, в което поддържа доводи за допустимост и неоснователност на
предявения иск. Счита предявеното вземане за установено по основание размер с
представените писмени доказателства, които имат достоверна дата и са вписани в
съответните регистри.
В
изпълнение на указанията на съда по чл.101 от ГПК, дадени с Определение №260287/11.03.2021г., е постъпила молба №263917/05.04.2021г. от ответника, в която
твърди, че действителната воля, отразена в Протокол от ОСС от 27.10.2014г., е
за разпределение и изплащане на дивидент на С.Р., а не дружествен дял – записан
погрешка. Внесеният от С.Р. дружествен капитал му е заплатен по номинал от
купувача по договора за продажба на дружествени дялове от 27.10.2014г. Действителната
воля на страните се установява от взетото решение на съдружниците по т.2 от
Протокола за удръжка на данък дивидент, както и от последващите плащания,
извършени с приспадане на данъка. В молбата подробно са посочени извършените в
полза на ответника плащания включително за сумите от 2750 лева на 28.08.2015г.
и 35000 лева на 16.09.2015г.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С решение №
665/21.09.2018 г., постановено по т. д. № 1742/2017 г. на ВОС, съдът е обявил
неплатежоспособността на „Агробулс“ ООД (н.) с начална дата 31.12.2016 г. и е
открил производство по несъстоятелност на длъжника.
Въз основа
на подадена от кредитора С.И.Р. молба за предявяване на вземане
№30368/19.10.2018Г., временният синдик е включил в списъка с приетите вземания
под № 3 вземането на кредитора за сумата от
356 057,87 лв., от които 313 500,00 лв. – главница, заявена като
неплатена сума по разпределен, но неплатен дивидент и неизплатен дружествен
дял, съгласно Протокол от извънредно ОСС на „Агробулс“ ООД от 27.10.2014 г.,
Анекс № 1/11.08.2015 г. към Протокола, с нотариална заверка рег. №
4115/11.08.2015 г. на нотариус рег. № 465 в НК, Договор за особен залог
27.10.2014 г. и Анекс № 1/11.08.2015 г. към договора за особен залог и 42
557,87 лв. – лихви. От друга страна, синдикът включил в списъка на неприетите
вземания под № 2 вземането на С.Р. от 118 739,88 лв., обосновано със същото
правно основание.
Срещу
приемането на вземането от 356 057,87 лв. е подадено възражение №
34553/26.11.18 г. от Добрин А.Д., което е оставено без уважение с определение №
1621/25.04.2019 г., постановено по т.д. № 1742/2017 г. на ВОС.
С определение
№ 278/23.01.2019 г. по същото дело, по възражение с вх.№34485 от 23.11.2018г. на С.И.Р., съдът
по несъстоятелността е изключил по реда на чл. 692 ТЗ от списъка с неприетите
вземания и съответно включил в този с приетите такива вземането на кредитора в
размер 102 483,11 лв., произтичащо от продажба на дружествен дял и неплатен
дивидент, от която 95000лв.-главница и 7483.11лв.-лихва.
С определение № 1635/25.04.2019 г. списъкът на
приетите вземания по чл.685, ал.1 от ТЗ, обявен в ТР на 16.11.2018г., е одобрен
с тези корекции, в резултат на които приетото вземане на ответника е в размер
на общо 408500 лева главница и 50040.98 лева лихва.
На 27.10.2014
г., видно от представения по делото Протокол за извънредно заседание на Общо
събрание на съдружниците (ОСС) на „Агробулс“ ООД от 27.10.2014 г., с
нотариална заверка на подписите рег. № 5650/27.10.2014 г. на нотариус рег. №
465 в НК, във връзка с продажба на дружествен дял от С.Р. единодушно е взето
решение за разпределение в негова полза на дивидент и изплащане на дружествен
дял в размер на 600 000 лв., платими както следва: 27.10.2014 г. –
100 000 лв.; 31.08.2015 г. – 150 000 лв.; 30.09.2015 г. – 150 000
лв.; 31.10.2015 г. – 100 000 лв.; 28.02.2016 г. – 100 000 лв., като
от всяка дължима вноска се приспада половината от дължими данък в размер на 5%
и се внася от дружеството за сметка на С.Р. по сметка на НАП.
На същата
дата, между С.И.Р., като продавач и З.Д.Ж., като купувач, е сключен договор за
продажба на дружествени дялове, с нотариална заверка на подписите рег. №
5651/27.10.2014г. на нотариус Велин Майсторов, рег. № 465 в НК, по силата на
който продавачът е прехвърлил на купувача всички свои 50 дружествени дяла от
капитала на „Агробулс“ ООД, всеки с номинална стойност 50 лева, за сумата от
2500 лв. Съгласно чл. 4 от договора купувачът има право да придобие
разпределените за времето от учредяването на „АГРОБУЛС“ ООД по гореописаните
дружествени дялове дивиденти. Идентично е съдържанието на чл.4 от договора в
екземпляра, представен към заявление № 20141027155707 до ТР за
вписване на промените.
За
обезпечение на вземането си, произтичащо от решението по Протокол от
27.10.2014г., на същата дата - 27.10.2014 г. ответникът С.И.Р. е сключил
договор за особен залог върху земеделска продукция, действайки от една страна в
лично качество като залогоприемател, а от друга – в качеството си на управител
на „Агробулс“ ООД, като залогодател. Същият е заличен в ТР като управител на
дружеството на 31.10.2014г. въз основа на Протокол на ОСС за освобождаването му
от 27.10.2014г.
Приет е
като доказателство по делото Анекс № 01 от 11.08.2015 г. към протокола от извънредно
заседание на ОСС на „Агробулс“ ООД от 27.10.2014 г., с нотариална заверка с рег.
№ 4114/11.08.2015 г. на нотариус Полина Спасова, рег. № 465 в НК, с който
Иванка Вълкова Тотова и С.И.Р. изменят по взаимно съгласие т.1 по протокола и
се споразумяват, че остатъкът от задължението за разпределения дивидент и
изплащане на дружествен дял от 500000 лева се разсрочва както следва:
15.09.2015 г. – 70 000 лв.; 31.01.2016 г. – 30 000 лв.; 31.07.2016 г.
– 50 000 лв.; 31.10.2016 г. – 50 000 лв.; 31.01.2017 г. – 50 000
лв.; 31.07.2017 г. – 50 000 лв.; 31.10.2017 – 50 000 лв.; 31.01.2018
г. – 50 000 лв.; 31.10.2018 г. – 70 000 лв.; 31.01.2019 г. –
30 000 лв.
На 11.08.2015
г. между „Агробулс“ ООД, представлявано от управителя Иванка Тотова, от една
страна и С.И.Р., от друга, е сключен Анекс № 01 към Договор за особен залог от
01.11.2014г., с нотариална заверка с рег. № 4115/11.08.2015 г. на помощник
нотариус по заместване при Велин Майсторов, рег. № 465 в НК, с който чл. 1 от
договора се изменя в смисъл, че същият служи за обезпечение на всички вземания
на залогоприемателя от залогодателя, произтичащи от протокол за разпределение
на дивидент и изплащане на дружествен дял за 500 000 лв., платими както
следва: 15.09.2015 г. – 70 000 лв.; 31.01.2016 г. – 30 000 лв.; 31.07.2016
г. – 50 000 лв.; 31.10.2016 г. – 50 000 лв.; 31.01.2017 г. –
50 000 лв.; 31.07.2017 г. – 50 000 лв. 31.10.2017 г. – 50 000
лв.; 31.01.2018 г. – 50 000 лв.; 31.10.2018 г. – 70 000 лв.
31.01.2019 г. – 30 000 лв. Анексът е вписан в ЦРОЗ на 23.11.2015 г. по
заявление на З.Д.Ж. – управител на „Агробулс“ ООД (н.), като е заявено и
изменение в размера на обезпеченото вземане на 415000 лева.
Посочената
по-горе поредност на извършените нотариални удостоверявания се установява от изисканите
по реда на чл.186 от ГПК извлечения от регистъра на нотариус Велин Майсторов,
рег. № 465 в НК за 27.10.2014 г. и 11.08.2015г.
За
установяване поредността на подписване на Протокол от ОСС от 27.10.2014 г. и
договора за покупко-продажба на дружествените дялове от същата дата, е допуснат
до разпит свидетелят Е.К.П., в качеството му на адвокат на ответника С.Р. към
момента на провеждане на събранието. В показанията си свидетелят излага, че ОСС
е било проведено в офиса на ответника, като на него са присъствали С.Р., И.Т.и П.
Д. – сестра на Д.Д. и негов адвокат. Протоколът от ОСС бил изготвен съвместно
от свидетеля и П. Д.. Свидетелят е категоричен, че по негово настояване първо
бил подписан протоколът, а след това договорът. Сочи, че при провеждане на
събранието договорът не бил подписан, а бил изготвен само проект, който
свидетелят одобрил като финален вариант. След приключване на събранието,
страните се отправили към кантората на нотариус за заверка на документите,
където свидетелят не присъствал.
От
коригирания вариант на заключението по допуснатата първоначална съдебно-счетоводна
експертиза (ССЕ) от 17.12.2021г. (л.293) се установява, че съобразно оборотна
ведомост неразпределената печалба на „Агробулс“ ООД (н.) към 31.12.2013г., е в
размер на 644 552,34 лв. Текущата печалба за периода от 01.01.2014г. –
27.10.2014г. не може да бъде установена с категоричност. С точност могат да се
определят единствено текущите приходи (2 880 840,41 лева). Относно
текущите разходи сумата, която може да бъде установена по безспорен начин, е 1 816 928,50
лева. Отделно от тях в предприятието има отчетени суми за доставки на материали
за периода от 01.01.2014г. – 27.10.2014г. на стойност 1 339 380.43 лева, от
които 397671.06 лева за горива и 941709.37
лева за семена и препарати, но липсва счетоводна документация за каква
част от тази стойност материалите са налични, каква част от тях съставляват
незавършено производство, каква част от тях са готова продукция и каква част от
тях следва да се включи в разходите на предприятието. Няма данни през предходни
или следващи периоди да има съхранени количества горива, семена и препарати на
тази стойност. Наличността на тези материали следва да се установи с
инвентаризация или при влагането им да са съставяни съответните разходни
документи, каквито в счетоводството на „Агробулс“ ООД (н.) не са налични. След
влагането на тези материали, част от стойността им се прехвърля в незавършено
производство или готов продукт, каквито в счетоводството на „Агробулс“ ООД (н.)
не са отчетени. По тези съображения не може да се определи с точност
действителната стойност на текущата печалба за 2014г. По счетоводен баланс същата
възлиза на 63 000 лева. Към 27.10.2014 г. касовата наличност на дружеството
според представения счетоводен баланс е била в размер на 906 000 лева, а по
счетоводни документи - 1 055 254,33 лева. Налице е разминаване в размер на
149 000 лева, но доколкото няма извършена инвентаризация, не е възможно да
се установи с точност действителната стойност. Общият размер на задълженията на
„Агробулс“ ООД (н.) към 27.10.2014 г. е 2 326 838,56 лв., като сумата
включва както осчетоводените задължения, така и установените от вещото лице и
невключени в баланса към 27.10.2014 г. задължения към Община Аврен в размер на
79 092.56 лева и за рентни плащания за стопанската година 2013/2014г. в размер
на 42 271 лева. В обобщение вещото лице приема, че подлежащата на разпределение
печалба от минали години, т.е. до 31.12.2013г., е 644552.34 лева. Непокритата
загуба от минали години е 2150.09 лева, като по този начин разликата между
неразпределената печалба и непокрита загуба е в размер на 642 402.25 лева. Съобразно
притежаваните от ответника 50% от капитала, дължимият дивидент на база
неразпределена печалба за отминали години е в размер на 321201.13 лева. В
счетоводството на „Агробулс“ ООД (н.) има отчетени плащания към ответника в
размер на 180840.81 лева, но действително заплатени според представените по
делото платежни документи са 184950 лева. Задължението по Протокола от
27.10.2014г. в размер 600000 лева не е отразено счетоводно, осчетоводени са
само отделни плащания към ответника.
С оглед
предприето оспорване по чл.200 от ГПК е допуснато провеждане на повторна
съдебно-счетоводна експертиза, която въз основа на допълнително събрана
счетоводна документация и справка от ОД „Земеделие“-Варна, да даде заключение в
два варианта за размера на подлежащия на разпределение дивидент: 1./ Съобразно
одобрен и приет ГФО и баланс за 2013г. и 2./ По собствени изчисления въз основа
на счетоводните записвания, като в пасива да се включат и неосчетоводените
задължения за рента и задълженията към Община Аврен, в случай, че се установи,
че същите са дължими за период преди 31.12.2013г. Изчисленията на вещото лице
по двата варианта съвпадат като краен резултат, тъй като въз основа на допълнителните
справи е установено, че задълженията по ЗСПЗЗ за ползване на имоти,
разпределени на ползвателя „Агробулс“ ООД (н.) в землищата на с. Аврен, с.
Казашка река и с. Бенковски, в размер на 104718.91 лева, са относими за
стопанската 2014/2015г., поради което не са налице неосчетоводени задължения за
рента и задължения към Община Аврен, дължими за 2013г., което да налага
извършване на корекции по баланса за 2013г. Други основания за корекция на
данните от ГФО за 2013г., приет с протокол на ОС от 12.05.2014г., също не се
налагат, поради липсата на представени от страните първични счетоводни
документи и счетоводни регистри за 2013г., въз основа на които да се извърши проверка
относно правилността на стопанските операции в счетоводните регистри на
дружеството за 2013г. Към 31.12.2013г. в баланса на дружеството се води
неразпределена печалба в размер на 665583.50 лева. Съобразно дяловото участие
на ответника за него се полага 50% от неразпределената печалба, а именно
332791.75 лева, която след облагане с данък при източника от 5% възлиза на
нетната сума от 316 152,16 лв. След приспадане на вече изплатените му от
дружеството суми в общ размер от 184 950 лв., неплатеният остатък от
дължимия дивидент е 131 202,16 лв.
При тази
фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна
до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск
с правно основание чл.694, ал.3, т.1 и 2 от ТЗ.
Същият е предявен при
наличие на всички специални предпоставки по чл.694 ТЗ – качество на страните,
предявяване на вземането от ответника, включването му в списъка на приетите
вземания (включително и с определението по чл.692 от ТЗ за част от вземането),
отхвърляне на подаденото от ищеца възражение по чл.690 от ТЗ, предявяване на
иска в преклузивния срок. Искът е предявен от първоначалния ищец „Агробулс“ООД (н.) на 15.05.2019г. в рамките на 14-дневния
срок от обявяване в ТР на определението на съда за одобряване на списъка с
приетите вземания, публикувано в ТР на 07.05.2019г. Независимо от прекратяване
на производството по отношение на първоначалния ищец, спрямо молбата на съищеца
Д.А.Д. производството е надлежно учредено, при наличие на предпоставките на чл.694, ал.5 от ТЗ, тъй като встъпването е предприето
в инициирано в срока по чл.694, ал.6 от ТЗ исково производство.
Предметът на иска по чл.694 от ТЗ е обусловен от индивидуализацията на
предявеното в производството по несъстоятелност вземане. Независимо от това с
оглед естеството му на отрицателен установителен иск, същият се подчинява на
общото правило, че ответникът въвежда в процеса основанието на вземането си и
носи тежестта да го докаже. В случая ответникът основава вземането си на
решение на ОСС за разпределяне на дял от печалбата, поради което това е
основанието, което подлежи на разглеждане в настоящото производство. В частта
относно подлежащ на изплащане дружествен дял, посоченото в списъка по чл.685 от ТЗ основание, освен, че не е релевирано от ответника в исковия процес, се явява
недоказано, предвид събраните по делото данни, че ответникът се е разпоредил с
дружествения си дял в полза на трето за спора лице и е получил номиналната му
стойност. В случая членственото правоотношение на ответника е прекратено по
реда на чл.129 от ТЗ, а не по чл.125 от ТЗ. При липса на наведени твърдения и
представени доказателства за прекратяване на членството в някоя от изчерпателно
посочените в чл.125 от ТЗ хипотези, в полза на ответника не е възникнало
вземане за изплащане на дружествен дял. С оглед изложеното съдът намира, че
приетото вземане не съществува на посоченото в списъка основание в частта
относно неизплатен дружествен дял.
По отношение на второто предявено основание - „дивидент”, следва да се има предвид, че в Търговския закон (ТЗ) това
понятие се свързва с доходи от акции на акционери в АД (чл.181, ал.1 от ТЗ). В
правната уредба на дружеството с
ограничена отговорност (ООД) понятието „дивидент” не се
ползва – в чл.133 от ТЗ е посочено, че съдружниците имат право само на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е
уговорено. Това право обаче също е прието да се нарича право на дивидент.
Облигационното право на съдружника да получи дял от печалбата не произтича
пряко от закона, тъй като с дружествения договор може да бъде предвидено друго,
а от обективна страна, тази възможност се реализира само ако след края на
финансовата година и приемането на годишния отчет и баланс се установи, че
дружеството е формирало печалба от дейността си и част от нея подлежи на
разпределяне.
Фактическият състав, от който възниква имущественото субективно право на
съдружника по чл.133, ал.1, изр. второ от ТЗ да получи част от
реализираната печалба, съразмерна на участието му в капитала, включва
кумулативното наличие на следните предпоставки: изтичане на финансовата година,
дефинирана в § 1, т.2 от ДР на ЗСч. като отчетен период - календарната година
от 1 януари до 31 декември; приемане на годишния счетоводен отчет, с който се
установява, че в резултат на дейността си дружеството е формирало печалба,
която подлежи на разпределяне; решение на общото събрание на съдружниците по
чл.137, ал.1, т. 3 от ТЗ за разпределение на реализираната балансова печалба. При
осъществяване на кумулативно изискуемите елементи от очертания фактически
състав, абстрактното право на съдружника да получи съответстваща на неговия дял
част от реализираната през съответния отчетен период печалба се трансформира в
конкретно вземане на съдружника към капиталовото търговско дружеството.
Дружествата с ограничена
отговорност имат право да разпределят печалба,
само ако през изминалата календарна година са формирали счетоводна печалба и
това е отразено в годишния финансов отчет, който се приема от Общото събрание
на дружеството. От извършената служебна справка в ТР е видно, че с вписване №20140722170816 по
партидата на „Агробулс“ ООД (н.) е обявен ГФО за 2013г., приет с единодушно решение
на общото събрание на съдружнициите, обективирано в Протокол от 12.05.2014г.
Съгласно еднопосочните в тази част експертни заключения към датата на изтичане
на финансовата 2013г. е налице неразпределена печалба от предходни години. Към
този момент ответникът е имал качеството съдружник, видно от хронологията на
вписванията в ТР. Налице е и взето на 27.10.2014г. решение на общото
събрание на съдружниците за разпределение на дивидент в полза на ответника. Обективираната
в него воля е изрична и ясно формулирана, същото не е атакувано по реда на
чл.74 от ТЗ и не се констатират основания за неговата недействителност. Поради липса на проведено насрещно доказване
съдът кредитира гласните доказателства, че продажбата на дружествен дял
хронологично е извършена по-късно на същия ден. Оттук следва изводът, че
ответникът е имал качеството на съдружник и към момента на вземане на решението
на ОСС. С оглед осъществяване на всички елементи от фактическия
състав, в полза на ответника е възникнало вземане към дружеството за заплащане
на част от
печалбата.
Титулярът на вземането за дивидент се определя от
решението на ОСС. Това е органът, който е оправомощен да вземе решение
за разпределянето на печалбата между съдружниците и способа, по който да стане
това. Общият принцип, че право да получат част от печалбата имат тези
съдружници, които са имали качеството на такива към периода на формиране на
печалбата и момента на решението по чл.137, ал.1, т. 3 от ТЗ, може да има
изключения – по волята на съдружниците право на получаване на дивидент може да
има съдружник, който не е бил такъв през предходен период или бивш съдружник,
който макар и прекратил участието си е спомогнал за формиране на печалбата през
периода на членството си. В случая обаче, в съответствие с общото правило, ОСС
е взело решение за разпределяне на дивидент в полза на напускащия по реда на
чл.129 от ТЗ съдружник, поради което такова право не би могло да бъде
запазено от приобретателя посредством уговорката в чл. 4 от договора за
продажба на дружествени дялове.
Веднъж възникнало в патримониума на ответника,
вземането за дивидент може да бъде прехвърлено в полза на трето лице единствено
чрез договор за цесия, какъвто по делото не се установява да е сключен с
купувача. В чл.4 от договора за продажба на дружествен дял действително се
предвижда право на купувача да получи дивидента за предходни години от
създаването на дружеството. По делото не са ангажирани единствено допустимите
според чл.164, ал.1, т. 5 от ГПК писмени доказателства за допусната в клаузата
явна фактическа грешка относно правоимащата страна, а установяването й с
косвени доказателства е недопустимо. Независимо от това, поради абстрактния й характер,
клаузата не би могла да породи транслативен ефект, тъй като не материализира същественото съдържание на договор за цесия - липсва
индивидуализация на вземането за дивидент по размер и период, както и изрични
насрещни волеизявления на страните за прехвърлянето му, респективно уговорка за
липсата или наличието на насрещна престация. Липсват данни и за отправено до
дружеството уведомление по чл.99 от ЗЗД. С оглед изложеното съдът приема, че по
делото не се установява да е настъпила промяна в носителя на материалното
право.
Налага се изводът, че вземането на ответника за изплащане
на част от печалбата на „Агробулс“ ООД (н.) се
явява доказано по основание.
По отношение на размера, следва да се съобрази, че съдът не е обвързан от посочената
в решението на ОСС стойност, с оглед предприетото от ищеца оспорване, поради
което действителният размер на дивидента подлежи на доказване на общо
основание. Меродавна за изчисляване на подлежащия на разпределение дивидент, е
счетоводната печалба за изтеклата финансова година, в случая печалбата към
31.12.2013г. По изложените съображения в частта относно текущата печалба за
01.01-27.10.2014г. първоначалната експертиза се явява неотносима. Съдът кредитира заключението на повторната
ССЕ, доколкото е основано на по-пълна по обем счетоводна и административна
документация. Същото определя печалбата към релевантния момент на 665583.50
лева съобразно одобрения и обявен в ТР годишен финансов отчет за 2013г.
Съобразно дяловото участие на ответника, за него се полага 50% от тази
стойност, а именно 332791.75 лева, която след облагане с данък при източника от
5% възлиза на нетната сума от 316 152,16 лв. С оглед изложеното настоящият състав стига до крайния извод, че с
процесното решение е нарушена нормата на чл.133, ал.1 от ТЗ за
разпределение на печалбата между всички съдружници съразмерно на дяловете им.
Независимо от стабилизирането му, решението на ОСС не е противопоставимо на
останалите кредитори на несъстоятелния длъжник, поради което размерът на дивидента
следва да бъде определен посредством специални знания. При липсата на уговорено
в дружествения договор (чл.13, т. 2) нещо различно от диспозитивната уредба по
чл.133 от ТЗ, не са налице основания за определяне на дивидент в размер
по-голям от дяловото участие.
След
приспадане от приетата за установена сума на вече изплатеното от дружеството в
общ размер от 184 950 лв., неплатеният остатък от дължимия дивидент
възлиза на 131 202,16 лв., до
който размер отрицателният установителен иск следва да бъде отхвърлен. За
разликата над 131 202,16 лева до 408500 лева искът за несъществуване на
вземането следва да бъде уважен.
По предявения акцесорен иск за недължимост на
лихва за забава в тежест на ответника е да установи настъпване на изискуемостта
на вземането. В случая приетият с решението на ОСС погасителен план е изменен
по взаимно съгласие на страните с договор за спогодба от 11.08.2015г.,
наименован „Анекс №1 към протокола от 27.10.2014г.“ Съдът намира, че
няма пречка по взаимно съгласие на страните да бъде променен начинът и падежа
за изплащане на възникнало задължение за дивидент. Независимо, че споразумението е сключено от И.Т.в лично
качество, действията й следва да се считат потвърдени от дружеството по реда на
чл.301 от ТЗ, предвид предприетите от другия управител действия по вписване на
промените в ЦРОЗ. Ето защо при определяне на размера на обезщетението за забава
следва да бъдат съобразени уговорените между страните падежи по Анекс №1. След приспадане от погасителните вноски на извършените плащания,
неизплатеният остатък от главницата, респективно законната лихва върху нея,
изчислена с ел.калкулатор до датата на предявяване на вземанията в
производството по несъстоятелност - 19.10.2018г., се разпределя по следния начин:
|
№ |
главница |
период |
лихва |
|
1. |
15050 лв. |
31.01.2016г. - 19.10.2018г. |
4151.93 лв. |
|
2. |
50000 лв. |
31.07.2016г.- 19.10.2018г. |
11263.89 лв. |
|
3. |
50000 лв. |
31.10.2016г. - 19.10.2018г. |
9986.11 лв. |
|
4. |
16152.16 лв. |
31.01.2017г. - 19.10.2018г. |
2813.17 лв. |
|
общо |
131 202,16 лв. |
31.01.2016г. - 19.10.2018г. |
28215.10 лв. |
По изложените съображения вземането за законна лихва за забава се явява
доказано до посочения размер от 28215.10 лева, за който отрицателният
установителен иск следва да бъде отхвърлен, респективно уважен за разликата до 50040.89 лева.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от иска в размер
на 6751.70 лева от общо 10350 лева, изразяващи се в заплатен депозит за вещи
лица и адв.хонорар. Представеният по делото договор за правна помощ има
значението на разписка, доколкото съдържа удостоверително изявление за плащане
на сумата в брой, което не е опровергано от ответника с годни доказателства.
Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като уговореният размер от
9500 лева е по-нисък от минималния по чл.7, ал.2 от Наредба 1/09.07.2004г. -
10700.82 лева
В полза на процесуалния представител на ответника С.Р. се следват разноски
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл.38, ал.1, т.
2 от ЗА съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 3720.27 лева
от общо 10700.82 лева, изразяващи се в дължимо адв. възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ, определен по чл.7, ал.2 от Наредба
1/09.07.2004г.
С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбата на
чл. 694, ал. 7 ТЗ, в тежест на ищеца следва да бъде възложено заплащането на
дължимата държавна такса за производството, в частта в която искът за
несъществуване на вземането е отхвърлен, възлизаща на 1594.17 лв., определена
по правилата на чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Дължимата държавна такса, в частта, в която искът за
несъществуване на вземането е уважен, възлизаща на 2991.24 лв., се явява
дължима от ответника С.Р. и следва да бъде възложена в негова тежест, по
аналогия на чл. 649, ал. 6, вр. чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.А.Д. с ЕГН ********** срещу С.И.Р. с ЕГН **********
и „АГРОБУЛС“ ООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, при задължителното участие на синдика Л.Б., за приемане за установено
несъществуването на приети вземания на кредитора С.И.Р.
с ЕГН **********, включени под № 3 в Списъка на приетите вземания, предявени в
срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, обявен в ТР под № 20200917142110, в размер на
сумата от 131 202,16
лева от общо
408500 лева, представляваща неплатен остатък от дивидент по Протокол от ОСС на
„Агробулс“ООД (н.) от 27.10.2014г. и в размер на сумата от 28215.10 лева от общо 50040.89 лева, представляваща лихви за
забава върху главницата за общ период 31.01.2016г. -19.10.2018г., на осн. чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГРОБУЛС“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК
*********, на Л.Б., в качеството му на Синдик, със служебен адрес: гр.
Варна, ул. „Д-р Заменхов“, № 12, ет. 2, ап. 2 и на кредиторите на
несъстоятелността на „АГРОБУЛС“ ООД, ЕИК *********, несъществуването на приети
вземания на С.И.Р. с ЕГН **********, включени
под № 3
в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, обявен
в ТР под № 20200917142110, в размер на разликата над 131 202,16 лева до приетия размер 408500 лева - главница
по Протокол от ОСС на „Агробулс“ООД (н.) от 27.10.2014г. и за разликата над 28215.10 лева до приетия размер 50040.89 лева - лихва за забава върху главницата за общ период
31.01.2016г. - 19.10.2018г.
Решението е постановено при задължителното
участие на Л.М.Б., в
качеството на Синдик, със служебен адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Заменхов“, № 12,
ет. 2, ап. 2.
ОСЪЖДА Д.А.Д. с ЕГН **********, да
заплати по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 1594.17 лв., държавни такси, на осн. чл. 694, ал.
7 ТЗ.
ОСЪЖДА С.И.Р. с ЕГН **********, да
заплати по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата от 2991.24 лв.,
държавни такси, по арг. чл. 649, ал. 6 ТЗ, вр. чл. 694, ал. 7 ТЗ.
ОСЪЖДА Д.А.Д. с ЕГН **********, да
заплати адв. Д.Х.Т., със служ.адрес
***, сумата от 3720.27 лв., представляваща адв.хонорар за предоставена на С.И.Р. с ЕГН ********** безплатна
правна помощ, на осн чл. 78, ал. 3 ТЗ, вр. чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА С.И.Р. с ЕГН **********, да
заплати на Д.А.Д. с ЕГН **********, сумата от
6751.70 лв., разноски по делото, на осн чл. 78, ал. 1 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: