С решение № 47/ 23.05.2008 г., постановено по гр.д. № 79 /2008 г., Кърджалийският районен съд е признал за неистинска фактура №**********/30.12.2004 г., съставена от "Воинтех" ЕООД , под. Хасково, ул."Средна гора” № 6, в частта, в която е извършено префактуриране на дължима от ЕТ “Сиджи- Мариян Сиджимов “,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, кв. “Възрожденци” бл.21, вх. “Г”, ет.1,ап. 74 , представлявано от Мариян Илиев Сиджимов ,с ЕГН **********, електрическа енергия за месеците октомври,ноември и декември 2004 г. , и я е изключил в тази й част от доказателствата по делото. Съдът е осъдил ответника ЕТ “Сиджи- Мариян Сиджимов “, да заплати на ищеца "Воинтех" ЕООД / в лик видация /, сумата в размер на 821,92 лв. , от която сумата в размер на 600 лв., представляваща неизплатен наем за месеците август и септември 2004 год. по договор за наем от 01.06.2000 г. , сумата 221.92 лв., представляваща неизплатена ел. енергия за наетия обект за месец септември 2004 год.,както и сумата 195,43 лв.,представляваща мораторна лихва върху общата сума от 821.92 лв., за времето от 01.10.2004 г. до 01.09..2006 г.,ведно със законна лихва върху сумата от 821.92 лв.,считано от 30.08.2006 г. до окончателното й изплащане ,като съдът е отхвърлил исковете по чл.232,ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД в останалата им част и за разликата до пълния им предявен размер ,като неоснователни и недоказани. Ответникът е осъден да заплати и разноски на ищеца, съразмерно с уважената чест от исковете в размер на 251.31 лв. Постъпила е въззивна жалба от недоволния от решението частично, ответник в първоинстанционното производство, ЕТ “Сиджи- Мариян Сиджимов “. В жалбата се твърди,че първоинстанционното решение в осъдителните му части, е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон ,и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбодателят твърди,че за да постанови решението си ,съдът е неправилно бил приел, че издаването на фактура не било достатъчно доказателство,че е извършено плащане. За да се установял този факт,съдът приел ,че следвало да се представи касов бон или касов ордер за извършено плащане, каквито доказателства ответникът не сочел. И тъй като той не е представил такива доказателства, следвало да се приеме, че дължи сумите от наем и ел.енергия за август и септември 2004 год. Твърди също, че във връзка с откритото производство по оспорването на процесната фактура съдът в нарушение на съдопроизводствените правила бил допуснал свидетели , и така в нарушение на чл. 133 ал.1 б."б" 4 "в"от ГПК/отм./ , съдът допуснал със свидетелски показания да се оспорва съдържанието на официален документ, какъвто безспорно била фактурата. Съдът допуснал със свидетелски показания да се доказват и факти, които подлежали на доказване само с писмени доказателства. В жалбата се твърди също, че жалбодателят не можел да представи друг документ, установяващ плащане, освен фактурата, тъй като не помнел да му е издаван при предаване на парите такъв . Сочи също, че дори и да му е бил издаден, той не го е съхранил, тъй като при пожар през месец декември 2006 г. ,постройката, където се съхранявали документите била изгоряла изцяло , което било видно от представено във възивната инстанция ново писмено доказателство - удостоверение № ЗМ-770/06/24.01.2007 год. на РПУ-Кърджали. Жалбодателят моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да уважи въззивната жалба,както и да му присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание, жалбодателят ЕТ “Сиджи- Мариян Сиджимов “,чрез процесуалния си представител ,поддържа въззивната жалба. В съдебно заседание,ответникът по жалбата ,”Воинтех “ ЕООД /в ликвидация/ , чрез писмено становище , депозирано от процесуалния му представител оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за въззивното производство. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба, прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице,имащо интерес от това, е допустима , поради което следва да бъде разгледана по същество. Пред компетентния, първоинстанционен Кърджалийски районен съд, ищецът е предявил искове ,с които е целял да бъде осъден ответникът да му заплати дължим месечен наем за м. август и м. септември 2004 г. в размер на 600 лв.,консумирана електрическа енергия за същия период в размер на 547.10 лв.,както и мораторна лихва върху общата сума на дължимите плащания от 1 147.10 лв. ,за периода 01.10.2004 г. до 01.09..2006 г., или в размер на 275.30 лв.,ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата претенция до окончателното й изплащане. Първоин±танционният съд както беше посочено е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 821,92 лв. , от която сума сумата в размер на 600 лв., представляваща неизплатен наем за месеците август и септември 2004 год. по договор за наем от 01.06.2000 г. , сумата 221.92 лв., представляваща неизплатена ел. енергия за наетия обект за месец септември 2004 год., сумата в размер на 195,43 лв.,представляваща мораторна лихва върху общата сума от 821.92 лв., за времето от 01.10.2004 г. до 01.09.2006 г.,ведно със законна лихва върху общата сума от 821.92 лв.,считано от 30.08.2006 г.-датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане. За да постанови това си решение първоинстанционният съд е събрал относимите доказателства . И настоящият съд въз основа на същите доказателства изгради своето становище , доколкото пред него беше представено само едно ново писмено доказателство - Удостоверение № ЗМ-770/06/24.01.2007 год. на РПУ-Кърджали. Последното обаче се явява неотносимо към спора . Същото касае период м. декември 2006 г. ,който определено излиза извън спорния период,очертан по делото,както и извън твърденията по делото, че ответникът е бил наемател на обекта,собственост на ищеца само до м. 10.2004 г., поради което изгарянето на евентуално на същия определено не следва да касае ответника и неговите документи , а и освен това в удостоверението е посочено заведение , за което няма данни да е идентично с процесното – “Морски клуб “ ,с. Енчец. Безспорно установено е по делото ,че въз основа на договор № 496 / 14.08.2000 г. ,страните в производството на 01.06. 2000 г. са влезли в наемни взаимоотношения. Ответникът е станал наемател на собствения на ищеца имот, находящ се на водна база с. Енчец и “Морски клуб” ,гр. Кърджали ,състоящ се от два броя бунгала. Не се спори в производството ,че ответникът е бил наемател на този имот до 01.10.2004 г. ,след която дата имотът е продаден на трето лице . Съгласно цитирания договор , в частност чл.1 от раздел ІV, наемателят заплаща месечен наем за летен сезон /01.05. - 31.10./ в размер на 300 лв. до 10-то число на текущия месец. Съгласно пък чл.3 от раздел ІІІ ,наемателят заплаща всички консумативни разходи за наетия обект ,вкл. и за електрическа енергия. В този аспект по делото не се доказа обстоятелството ответникът да е заплатил дължимия наем за месеците август и септември 2004 г. Действително по делото е представена фактура № **********/ 30.12.2004 г. ,подписана от ответника /това обстоятелство същият не оспорва,а оспорва само частично нейното съдържание,но тъй като в същата тази част няма въззивна жалба ,съдът оставя без обсъждане оспорването /. Последната обаче както правилно е приел и решаващият съд не е доказателство за извършено плащане ,още повече ,че фактурата като доказателство е представена от издалият я ищец ,а не от твърделият ,че я е платил ответник. Още повече ,че правния титул за изпълнение в казуса е действащия между страните договор за наем ,а не представената фактура. Или казано с други думи решението в частта му ,с която е осъден ответникът за заплати дължима ,но незаплатена наемна цена за месеците август и септември 2004 г. в размер от 2 Х 300 лв. или в общ размер 600 лв. , настоящата въззивна инстанция намира за правилно и в тази му част същото следва да бъде потвърдено. Правилно е решението и в частта му ,с която е присъдена търсената от ищеца мораторна лихва върху тази сума от 600 лв. за периода от 01.10.2004 г. до предявяване на исковата претенция или в размер на 142.74 лв. Това е така защото иде реч за задължение за изпълнение- плащане, което е определено със срок /чл. 3 , р-л ІV от процесния договор / , след изтичането на който срок , длъжникът съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗЗД, без да е необходимо да бъде поканен от кредитора да изпълни. Обжалваното решение и в частта му , с която е присъдена в полза на ищеца сумата от 221.92 лв., съставляваща дължимо от ответника плащане на ползвана в наетия обект електрическа енергия , също е правилно. Приложената по делото фактура №********** /30.09.2004 г. , издадена от Електроразпределение , Клон Кърджали, установява , че получателят по същата “Воинтех” ЕООД, ищец по делото, дължи за м. септември 2004 г. за обект “Морски клуб” , с. Енчец, сумата в размер на 221.93 лв. Безспорно установено е в производството ,че съгласно чл.3 от раздел ІІІ от процесния договор за наем консумативните разходи за наетия обект ,вкл. и за електрическа енергия , се дължат от наемателя. Или казано с други думи наемателят дължи за ползваната в наетия обект електрическа енергия , плащане на сумата от 221.92 лв. Не така обаче стои въпросът с търсената мораторна лихва върху тази сума. Безспорно доказана от цитирания договор е дължимост на сумата ,но не и срокът на нейното плащане, и доколкото същият не е определен ,то той тече от поканата , направена от кредиторът ,съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл.84 от ЗЗД ,в частност ал.3 от същата. В производството се доказва , че кредиторът-ищец в производството е поканил длъжникът –ответник с писмена покана , получена от последният на 19.08.2005 г. /л.10 от гр.д. № 895/06 г. на КРС /. Т.е. това е началната дата , от която ищецът може да търси мораторни лихви за забава върху дължимата се сума ,а крайната дата е датата на завеждане на исковата претенция – 30.08.2006 г. ,или казано с други думи размерът на мораторната лихва за посочения период върху дължимата се и правилно присъдена сума от 221.92 лв. ,изчислен съобразно методиката,използвана от вещото лице , е в размер на 28.56 лв. Или общата стойност на мораторната лихва , която се следва на ищеца, изчислена върху дължимата се сума от 821.92 лв. / 600 лв. –дължим наем + 221.92 лв. -дължима сума за ел. енергия / , е в размер на 171. 30 лв. /142.74 лв. + 28.56 лв. /. С оглед установеното следва първоинстанционното решение в частта му , с която е присъдена сумата в размер на 195.43 лв. , представляваща общ размер на мораторна лихва върху сумата от 821.92 лв. ,за периода 01.10.2004 г. до 01.09.2006 г., да бъде отменено за разликата от 171.30 лв. до 195.43 лв. ,както и за периода 01.10.2004 г. и до 19.08.2005 г. - това периодът, за който се дължи мораторна лихва върху сумата от 221.92 лв. ,съставляваща дължим разход за ползвана от ответника в наетия имот електрическа енергия,като искът в тези му части следва да бъдат отхвърлен. Първоинстанционното решение в частта му за разноските следва да бъде отменено за разликата от 247.30 лв. до присъдения размер от 253.31,вместо което искането в тази му част следва да бъде отхвърлено. Това следва да бъде направено с глед уважената част на предявената искова претенция. В останалите му обжалвани части първоинстанционното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Следва прочие да бъде осъден ответникът по първоинстанционното дело, ЕТ “Сиджи – Мариян Сиджимов” да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд дължима държавна такса в размер на 32.74 лв. При този изход на делото се следват разноски на ответника по жалбата,съразмерно с отхвърлената й част или в размер на 194 лв., доколкото такова изрично искане в производството е направено и е доказано. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 47 от 23.05.2008 г. ,постановено по гр.д. № 79/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд , В ЧАСТТА МУ , с която е присъдена сумата в размер на 195.43 лв. ,представляваща общ размер на мораторна лихва върху сумата от 821.92 лв. ,за периода 01.10.2004 г. до 01.09.2006 г., за разликата от 171.30 лв. до 195.43 лв. ,както и за периода 01.10.2004 г. и до 19.08.2005 г. , за който не се дължи мораторна лихва върху сумата от 221.92 лв.,съставляваща незаплатена електрическа енергия, вместо което ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна лихва върху главницата от 821.92 лв., за разликата от 171.30 лв. до 195.43 лв., и за периода 01.10.2004 г. и до 19.08.2005 г. , за който не се дължи мораторна лихва върху сумата от 221.92 лв.,съставляваща незаплатена електрическа енергия. ОТМЕНЯ решение № 47 от 23.05.2008 г. ,постановено по гр.д. № 79/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд , В ЧАСТТА МУ , с която са присъдени на ищеца разноски в размер на 253.31 лв. , за разликата от 247.30 лв. до 253.31 лв.,, вместо което ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за разликата от 247.30 лв. до 253.31 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47 от 23.05.2008 г. ,постановено по гр.д. № 79/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд,в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА ЕТ “Сиджи- Мариян Сиджимов “,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, кв. “Възрожденци” бл.21, вх. “Г”, ет.1, ап. 74 , представлявано от Мариян Илиев Сиджимов ,с ЕГН **********, да заплати на "Воинтех" ЕООД / в ликвидация / , поделение Хасково, ул."Средна гора” № 6, сумата в размер на 194 лв. ,съставляваща разноски. ОСЪЖДА ЕТ “Сиджи- Мариян Сиджимов “,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, кв. “Възрожденци” бл.21, вх. “Г”, ет.1, ап.74, представлявано от Мариян Илиев Сиджимов ,с ЕГН **********, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд , дължима държавна такса в размер на 32.74 лв. Решението на основание §2,ал.1 ,във вр. с чл.218 а,ал.1,б.”а”,предл.ІІІ от ГПК /отм./, не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|