Решение по дело №5067/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........                                                                                   30.12.2019г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

                                                            Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 5067 по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 312413 от 12.01.2018г. по гр.д. № 24055/2016г. Софийски районен съд, 72 състав признал за установено по искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от „Р./Б./“ ЕАД, ЕИК ********, че М.К.Д., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата 465 евро - главница по договор № 0903240307602192 от 24.03.2009г. за издаване и ползване на международна  кредитна карта, ведно със законната лихва от 24.02.2016г. до изплащане на вземането, лихви и такси в размер на 633.19 евро за периода от 31.01.2011г. до 23.02.2016г., за които суми е издадена заповед от 29.02.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10148/2016г. на СРС, 72 състав. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 506.96 лв. - разноски за исковото производство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата М.К.Д., която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изрично оспорила обстоятелството, че ищецът й е предал процесната кредитна карта и че е теглила суми със същата. От ищеца не били ангажирани доказателства да е изпълнил задължението си за предаване на картата, нито имало категорични доказателства, че именно въззивницата е теглила суми с издадената карта. На второ място, извлечението от сметки, на което ищецът основавал правата си, било частен свидетелстващ документ, изрично оспорен от ответницата, и нямал обвързваща доказателствена сила. На трето място, вземанията на ищеца били погасени по давност. На четвърто място, ответницата изрично оспорила да е настъпила изискуемост на вземането. Предсрочната изискуемост на кредита не настъпвала автоматично, а било необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочна изискуемост на кредита. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение, вкл. в частта за разноските и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноските по делото, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Пълномощникът адв. К. претендира присъждане на адвокатдско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА.

          Въззиваемата страна „Р./Б./“ ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението като правилно. Претендира юриисконсултско възнаграждение за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове: с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 4 и чл. 10 ЗПК /отм./ за сумата 465 евро - главница по договор № 0903240307602192 от 24.03.2009г. за издаване и ползване на международна  кредитна карта, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 633.19 евро – дължими договорни, наказателни лихви и такси по договора за периода 31.01.2011г. - 23.02.2016г. Претендирана е и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК - 24.02.2016г., до изплащане на вземането. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 10148/2016г. на СРС, 72 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. Със становище от 28.03.2017г. същата е релевирала правопогасяващо възражение за давност; Оспорила е исковете и с възражения, че банката не е упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем,  както и че банковата карта не й била предадена. Искала е от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

По делото се установява по безспорен начин от приетия и неоспорен договор № 0903240307602192 от 24.03.2009г. за издаване и ползване на международна  кредитна карта, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който ищецът е отпуснал на ответницата кредитен лимит от 465 евро по посочена в чл. 4 от договора банкова сметка, ***. От приетото в първоинстанционното производство заключение на ССЕ, което не е оспорено по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК се установява, че в процесния период ответницата многократно е усвоявала кредитния лимит /съгласно движението по откритата й банковата сметка, посочена в чл. 4 от договора/, извършвала е частични погасявания, като последното плащане е на 23.12.2010г. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК дължимата главница е в размер на 465 евро, а за лихви и такси дължима е сумата от общо 633.19 евро, описана по пера в заключението. Предвид така установеното, неоснователен е поддържаният от въззивницата довод банката да не била доказала изпълнение на задълженията си по процесния договор.

Изискуемостта на вземанията по договора е настъпила поради изтичане на крайния срок за погасяване на кредита на 24.03.2012г., с оглед на което доводът в жалбата във връзка с начина на обявяване на кредит за предсрочно изискуем е неотносим за спора.

Що се отнася до заявеното със становището от 28.03.2017г. евентуално възражение за погасителна давност, същото е преклудирано и не следва да се обсъжда. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 4 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), по силата на изричната разпоредба на чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва (чл. 116, б. „в” ЗЗД и чл. 84 ЗС).

Предвид неоснователността на доводите в жалбата, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Това обуславя и извод за присъждане на разноски за исковото производство в посочения от СРС размер, определен съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК.

При този изход, разноски за настоящото производство се следват на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред. ДВ бр. 8/24.01.2017г.)  вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006г.), съобразявайки извършената от юрисконсулта дейност във въззивната инстанция, въззивният съд определя размер на възнаграждението от 70 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 312413 от 12.01.2018г., постановено по гр.д. № 24055/2016г. на Софийски районен съд, 72 състав.

ОСЪЖДА М.К.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „Р./Б./“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78 ГПК сумата 70.00 лв. /седемдесет лева/, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                               

 

 

 

 

 

                                                                                                  2.