№ 5358
гр. София, 15.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
като разгледа докладваното от С Г Частно гражданско дело №
20221110161921 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „.....“ ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу М. В.
Д. за няколко суми, сред които и сумата от 681,80 лева, представляваща такса „Динамично
плащане“ за периода от 20.04.2020г. до 20.01.2021г, сумата от 440 лева, представляваща
разходи за събиране на вземането съгласно Общите условия и Тарифата на дружеството и
сумата от 443,99 лева, представляваща такса за услугата „Бързо разглеждане“ за периода от
20.09.2020г. до 20.01.2021г.
В разглеждания случай видно от изложените от заявителя твърдение и от представения към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение договор за кредитна карта съобразно
изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК в контракта – в раздел ІV се предвижда задължение за
длъжника за заплащане на сума за избрана от длъжника услуга „Динамично плащане“, по
силата на която кредиторът се е съгласил да осигури свой представител, който да посещава
адрес на кредитополучателя, за да извърши кредитополучателя редовно плащане.
Настоящият състав намира, че събирането на възнаграждение (такса) за действия свързани
със събиране на вземането е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, с която
се забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на
кредита, доколкото действията по събиране на кредита представляват такива по управление
на кредита.
Аналогично противоречи на цитираната разпоредба и уговореното в договора задължение за
заплащане на разходи за събиране на вземането съгласно Общите условия и Тарифата на
дружеството в размер на 20 лева, и таксата от 70.44 лева за услугата „Бързо разглеждане“.
Настоящият състав приема, че сред действията свързани с управление на кредита са както
дейностите по отпускането на кредит, в това число и разглеждането на документите, така и
настъпването на изискуемостта на кредита.
По отношение на претенция за сумата от 443,99 лева следва да се съобрази и че такса за
бързо разглеждане на документите за отпускане на кредит в размер на 443,99 лева
1
противоречи на добрите нрави, тъй като многократно увеличава размера на кредита без
яснота относно насрещната престация, предвид обстоятелството, че сумата предоставена в
заем е 1500 лева, а таксата за експресното разглеждане на документите по него се равнява
приблизително на 1/6 от стойността на заетата сума. Съдът счита, че таксата за експресно
разглеждане на документи представлява възнаграждение по договора, а не за допълнителна
услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите.
Предвид това доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит, императивните му норми следва да бъдат съобразени
служебно от съда. Ето защо настоящият състав съобрази и че така уговорената такса за
бързо разглеждане на документите противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Законодателят е предвидил изрично в чл. 19, ал. 5 от ЗПК, че клаузи в договор,
надвишаващи определените в чл. 19, ал. 4 от ЗПК разходи се считат за нищожни. С оглед
изложеното съдът намира, че клаузата от договора задължаваща потребителя да заплати
допълнително освен ГПР 38,28 % и такса за бързо разглеждане на документи се явява
нищожна, поради което в тази част заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва
да бъде отхвърлено. Съдът съобрази и че в случая освен такса за бързо разглеждане на
кредита, в сумата по ГПР се включват и допълнително уговорените такси, а и е уговорен
годишен лихвен процент от 32,55 %.
Досежно до претенцията за сумата от 440 лева – разходи за събиране на вземането, от
изложените от самия заявител твърдения тази сума е договорена като фиксиран размер и
независимо от реалните разходи, които биха били направени за събирането на сумите.
Следователно тя не представлява разходи, а предварително уговорено задължение на
потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК
и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със
сключването и изпълнението на договора. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.
1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено за сумата от 681,80
лева, представляваща представляваща такса „Динамично плащане“, сумата от 440 лева,
2
представляваща разходи за събиране на вземането съгласно Общите условия и Тарифата на
дружеството и сумата от 443,99 лева, представляваща такса за услугата „Бързо
разглеждане“.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните
разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 31,91 лв. до
пълния дължим размер от 63,23 лв. за платена държавна такса и над сумата от 25,23 лв. до
пълния определен от съда размер от 50 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена
заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № .../15.11.2022г. на „.....“ ООД, ЕИК ...... срещу М. В. Д., ЕГН
********** в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 681,80 лева, представляваща такса „Динамично
плащане“ за периода от 20.04.2020г. до 20.01.2021г, сумата от 440 лева, представляваща
разходи за събиране на вземането съгласно Общите условия и Тарифата на дружеството и
сумата от 443,99 лева, представляваща такса за услугата „Бързо разглеждане“ за периода от
20.04.2020г. до 20.01.2021г, както и за сумата над 31,91 лева до пълния дължим размер от
63,23 лв. за платена държавна такса и над сумата от 25,23 лева до пълния дължим размер от
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3