Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 622

гр. Пловдив, 31 март 2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и втори март, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                       НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:                                                                               ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,

 при секретаря Р. А. и с участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №402 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.180, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Директор на Дирекция “Контрол“ в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), представляван от юрисконсулт Димитър Атанасов- пълномощник, обжалва Решение №2405 от 23.12.2022г. по Н.А.Х. дело №20225330205318 (5318) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г., ІХ-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №612076-F617370 от 19.11.2021г., издадено от касатора, с което на Н.А.К., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 1 531,61 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение от по 150,00 лв. за всяка от двете съдебни инстанции, съгласно представен списък с разноски.

Ответникът по делото- Н.А.К., не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез Районен съд- Пловдив по делото постъпва отговор на касационната жалба от адвокат Я.К.- пълномощник, за неоснователност на същата. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), в полза на адвокат К.. Освен това, на 21.03.2023г. по делото постъпва становище с Вх.№6437 от адвокат К., с което се поддържа подаденият отговор по касационната жалба, както и заявеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Димитър Молев, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в периода 18.11.2020г. – 27.04.2021г. е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), свързани със спазването на данъчното и осигурителното законодателство от страна на ответника К.. За резултатите от проверката е съставен нарочен Протокол №П-16001620181576-073-001 от 27.04.2021г.

Според посочения протокол, в периода от 01.01.2018г. – 30.11.2018г. К. реализира облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.1, изр.1 и ал.2, т.1 от ЗДДС в размер над 50 000,00 лева (51 554,04 лв.), формиран от търговия със стоки- ножове и часовници. Прието е за установено, че клиентите на К. са данъчно незадължени физически лица; продажбите се осъществяват чрез онлайн сайт Etsy.com, а плащанията се приемат по банков път. На датата (датите), на която (които) е получено плащането, настъпва данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1, и ал.3, т.4 от ЗДДС. На датата (датите) на данъчното събитие данъкът (ДДС) става изискуем, на основание чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, и възниква задължение за начисляването му.

Съответно, К. следва да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 07.12.2018г., съгласно чл.96, ал.1, изр.1 от ЗДДС, което обаче не е направено.

Прието е за установено, че за периода 01.03.2020г. – 31.03.2020г., когато К. не е бил регистриран по ЗДДС, тъй като не е подал заявление за това, но е бил длъжен да го направи, К. не начислява ДДС в общ размер на 1 531,61 лв. по облагаеми доставки, представляващи продажби на стоки, на обща стойност 9 189,67 лв. /в това число данъчна основа (ДО) в общ размер на 7 658,06 лв. и ДДС в общ размер на 1 531,61 лв., съгласно чл.67, ал.2 от ЗДДС/.

До Н.К. е изпратена нарочна покана с №Р-16001621002897-999-001 от 23.06.2021г., да се яви в ТД- Пловдив на НАП /ИРМ (изнесено работно място) Пазарджик, ул. “Асен Златаров“ №7) при Г.Д.С.- главен инспектор по приходите, в 7-дневен срок от получаване на поканата, за съставяне на АУАН (акт за установяване на административно нарушение). Според приетото по делото (по преписката) заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път, посочената покана е получена по електронна поща от К. на 23.06.2021г.

На 28.06.2021г. Н.К. ***, ИРМ- Пазарджик, на НАП, където Г.Д.С.съставя АУАН с №F617370 от 28.06.2021г., с който деянието на К., изразяващо се в неначисляване на ДДС за периода 01.03.2020г. – 31.03.2020г. в общ размер на 1 531,61 лв., се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3, чл.86, ал.2, във връзка с чл.180, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.102, ал.3, т.1, във връзка с чл.119, чл.25, ал.1, ал.3, т.4 и ал.6, т.1 от ЗДДС.

Против съставения АУАН постъпва възражение с Вх.№94-00-4441 от 30.06.2021г., след което е издадено процесното НП. Според съдържанието на процесните АУАН и НП, нарушението е установено в гр. Пловдив на 27.04.2021г., и е открито със съставянето на Протокол за извършена ПУФО, приключила с Протокол №П-16001620181576-073-001 от 27.04.2021г.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като отменя оспореното пред него НП, предвид констатираната му незаконосъобразност.

Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Нещо повече, в нормите на ЗАНН са предвидени срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушител, които представляват особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализиране на отговорността. Неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, представляващо абсолютна пречка за развитието на административнонаказателно производство, и имащо за последица отмяната на постановения в едно такова производство акт. Според чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН (приложима редакция), не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Т.е. моментът, от който започва да тече срокът по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, е този на откриването на нарушението и нарушителя. Разбира се, процесуалният закон прави разграничение между понятията “откриване” на нарушението /нарушителя/ и “установяване” на нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия са последващи откриването на нарушението и представляват част от дейността по установяването на административните нарушения и налагането на административните наказания.

Посочи се вече, че процесният АУАН е съставен на 28.06.2021г., като в същия е записано, че нарушението е установено на 27.04.2021г. и е открито със съставянето на Протокол за извършена ПУФО, приключила с Протокол №П-16001620181576-073-001 от 27.04.2021г.

Видно от Протокол №П-16001620181576-073-001 от 27.04.2021г., същият е съставен въз основа на получен отговор РД 20-105 от 04.01.2021г. на ответника К., по ИПДПОЗЛ (искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице) с №П-16001620181576-040-001 от 18.11.2020г., както и въз основа на получени отговори по два броя Искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица (ИПДПОТЛ), както следва: с №П-16001620181576-041-001 от 12.03.2021г. и с №П-16001620181576-041-002 от 15.03.2021г. Последният отговор постъпва в НАП на 17.03.2021г.

Съответно, на 17.03.2021г. на органите по приходите, в качеството им на административнонаказващи органи, са станали известни всички налични факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за наличието на съставомерно деяние от страна на ответника К., респективно да бъде установено нарушението (както и други нарушения). Казано с други думи, императивно определеният срок по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН започва да тече от 18.03.2021г. и изтича на 17.06.2021г., поради което съставянето на АУАН с №F617370 на 28.06.2021г. се явява направено след изтичане на преклузивния срок за целта или след като възможността за това е преклудирана.

Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на НП и представляващо самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му.

Ето защо, като отменя процесното НП, районният съд постановява правилно решение. Също така, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП е също неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на адвокат Я.К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, в минимален размер, определен по реда на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2405 от 23.12.2022г. по Н.А.Х дело №20225330205318 (5318) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г., IХ-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с №612076-F617370 от 19.11.2021г., издадено от директор на Дирекция “Контрол” в ТД- Пловдив на НАП, с което на Н.А.К., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 1 531,61 лева.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на адвокат Я.В.К., ЕГН **********, сумата от 453,16 (четиристотин петдесет и три цяло и шестнадесет стотни) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящето производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ: 1………………

 

2………………