№ 375
гр. П., 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101058 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 318, ал. 1
във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът Б. Д. Б., действащ като ЕТ „А. - Б. Д.“, със седалище и адрес на
управление в гр. К., ул. „Бр. Б.“ № 3, ЕИК ***, твърди, че между него (като продавач) и
ответника (като купувач) е бил сключен договор за покупко-продажба на 33 куб. м.
дървен материал, във връзка с което е издал фактура с № **********/19.03.2021 г.
Заявява, че е доставил стоката на купувача, но същият не му е заплатил нейната цена,
която е 9 306 лв. Смята, че поради забавата, допусната в погасяването на главното
вземане, му се дължи и мораторна лихва от 281,77 лв., начислена за периода от
03.04.2021 г. до 19.07.2021 г. Иска визираните суми да му бъдат присъдени, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
(20.07.2021 г.) до погасяването. Претендира и съдебни разноски, включително и такива,
направени във връзка с обезпечаването на исковете.
Ответникът „С. 19“ ООД, със седалище и адрес на управление в с. Б., общ. П.,
ул. „М. П.“ № 11, ЕИК ***, оспорва ищцовите претенции, настоява за отхвърлянето им
и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Изтъква, че с ищеца
не са сключвали сочената сделка, нито е получавал стоката по нея.
Съдът приема следното:
1
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и правна страна):
Уважаването на исковете, поставени за решаване, е последица от кумулативната
даденост на определени предпоставки, които се свеждат до:
- За главницата – 1/ валидно облигационно отношение, породено от
твърдения договор за продажба, което обвързва ищеца (като продавач) и ответника (в
качеството му на купувач); 2/ реално предоставяне на продадената стока от продавача
на купувача; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането, касаещо заплащане на
продажната цена, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на купувача в тази
връзка.
- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чиято
изискуемост е настъпила, и 2/ допускането на забава в неговото погасяване.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните
предпоставки по всеки от исковете си, а на ответника – погасяването на задълженията.
С цел да докаже сключването на процесния договор, при поддържаните
параметри, ищецът е представил фактурата, на която се позовава, както и превозен
билет с № **********/19.03.2021 г. От съдържанието на фактурата става ясно, че: тя е
била издадена от ищеца, в качеството му на продавач на дървения материал, станал
повод за делото; получател на стоката е ответното дружество; дължимата цена по
продажбата възлиза на претендираната сума от 9 306 лв. От превозния билет пък личи,
че придружавал тази дървесина и е удостоверявал надлежното й транспортиране от с.
Т., общ. П. Б. до с. Б., общ. П..
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което няма
основания да не бъде кредитирано изцяло, както и от писмените доказателства,
изискани при условията на чл. 186, изр. 2, предл. 1 ГПК от директора на ТД на НАП –
гр. София, Офис – гр. Б., се изяснява, че:
- Фактурата с № **********/19.03.2021 г. е била осчетоводена при
ответника, чрез отразяването й в дневника му за покупки, отнасящ се за месец 03.2021
г., като покупка на 33 куб. м. „бичен дървен материал (детайли)“, на стойност 9 306 лв.,
с доставчик – ищецът. Самата фактура е била декларирана, в месечната справка-
декларация по ЗДДС за месец 03.2021 г., която ответникът е подал на 13.04.2021 г.
пред органите на НАП.
- Дървесината, предмет на тази фактура, е била заведена по съответната
счетоводна сметка („Материали“) при ответното дружество, а цитираният по-горе
превозен билет, придружаващ доставката й, е бил вписан в дневника за постъпилата
дървесина, който ответникът води.
- Впоследствие ответникът е издал фактура с № **********/20.03.2021 г. и
превозен билет с № **********/22.03.2021 г., съгласно които е продал същата
дървесина на свой контрагент от Република Гърция (Efykis Manolis).
2
- Транспортирането на така продадения дървен материал до
местоназначението му в Република Гърция е било извършено от трето лице – „Б.Г.-73“
ООД (като превозвач), за което то е издало на ответника (като възложител на превоза)
фактура с № **********/22.03.2021 г., чиято стойност последният е заплатил изцяло.
- С молба от 01.02.2022 г., подадена до ТД на НАП – гр. София, Офис – гр.
Б., управителят на дружеството ответник е заявил, че: при осчетоводяването и
декларирането на фактурата с № **********/19.03.2021 г. е била допусната техническа
грешка; грешката се изразява в това, че доставката по тази фактура всъщност вече е
била счетоводно отразена посредством друга фактура, издадена от ищеца, чийто номер
е **********/02.03.2021 г.; по тази причина фактурата от 19.03.2021 г. се изключва от
счетоводните записвания, водени в счетоводството на ответника, за което до НАП се
подава коригираща справка-декларация по ЗДДС, в която същата фактура вече не
фигурира.
- Органите по приходите са извършили проверка по обсъжданата молба,
резултатът от която е приемане на коригиращата справка-декларация и изчисляване на
дължимия ДДС въз основа на нея.
Тъй като договорът, за който се води делото, е на стойност над 5 000 лв., не е
допустимо неговото съществуване да се доказва със свидетелски показания (чл. 164,
ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК). Затова и сведенията, събрани чрез разпита на свидетелите К.
М., М. Х. и Б. К., могат да бъдат ценени само са други обстоятелства, които допринасят
за изясняване на фактическата страна на спора.
Такова значение имат част от данните, съобщени от свидетелите М. и Х., според
които: към месец март на 2021 г. първият свидетел е работил на длъжността „шофьор
на тежко-товарен автомобил“ в „Б.Г.-73“ ООД, а втората свидетелка е била „експерт“ в
ответното дружество, занимавайки се с приемане и с експедиране на дървен материал,
с който „С. 19“ ООД е търгувало; на 22.03.2021 г. М., като шофьор в „Б.Г.-73“ ООД, е
превозил дървесината, упомената по-горе, която ответното дружество е изпратило с
цел продажба до Република Гърция; Х. пък е изготвила фактурата и превозния билет за
тази доставка от името на „С. 19“ ООД (в качеството му на продавач); самият дървен
материал е бил получен от ответника два дни по-рано – 19.03.2021 г.
Показанията на свидетелката Калайджиева не съдържат релевантна информация
в коментирания аспект. Обективираните в тях сведения, че към месец март на 2021 г.
тя е била търговски пълномощник на ответното дружество и впоследствие между нея и
свидетелката Х. са възникнали конфликти по този повод не дискредитират казаното от
Х..
В принципен порядък действията по надлежното осчетоводяване на една
фактура от получателя на дадена стока или услуга се квалифицират в съдебната
практика като недвусмислено признание за обстоятелството, че задължението за
заплащане на цената й към доставчика е възникнало в правната сфера на първия (вж.
3
Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/09 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение №
114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/12 г., І т.о. на ВКС и Решение № 178/13.10.2017 г. по
т. д. № 638/17 г., ІІ т.о.). Ако осчетоводяването на фактурата е било плод на грешка,
очевидно е, че тези принципни постановки не могат да намерят приложение.
В конкретния случай обаче са налице факти, които доказват получаването на
стоката по процесната сделка и съответно поставят под съмнение последващото
коригиране в счетоводните записвания при ответника. Такова значение имат
обстоятелствата, че: корекцията в счетоводното отразяване на фактурата с №
**********/19.03.2021 г. е направено близо година след първоначалното й надлежно
осчетоводяване и то в хода на сегашното съдебно производство; ответникът е вписал в
дневника, отразяващ постъпващата в предприятието му дървесина, превозния билет
относно дървения материал по тази доставка; два дни по-късно ответното дружество
надлежно е експедирало (продало) същата дървесина към свой контрагент,
организирайки дори и превоза й, включително като е заплатило възнаграждението на
превозвача.
В този контекст се налага заключението, че фактическите данни, очертани в
предходния абзац, доказват по несъмнен начин както продажбеният договор, на който
се базират предявените искови претенции, така и доставянето от ищеца на ответника
на продадената стока. Ето защо и за ответната страна е възникнало задължението за
заплащане на нейната цена, а тя не е провела доказване в тази насока, въпреки
разпределената доказателствена тежест. Следователно предпоставките, обуславящи
основателността на главния иск, са изпълнени, поради което той подлежи на
уважаване.
Доколкото няма данни между страните да е бил уговорен конкретен срок за
плащане на главното задължение от ответника на ищеца, приложимо се явява
правилото на чл. 303а, ал. 3, изр. 1 ТЗ, което предвижда 14-дневен срок от получаване
на фактура. При това положение се дължи мораторна лихва за претендирания период
(03.04.2021 г. – 19.07.2021 г.). Нейният размер е 279,19 лв. и е определен от вещото
лице по счетоводната експертиза, при което вторият от предявените искове е частично
основателен, до тази величина.
2. По съдебните разноски:
С оглед този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на
съдебни разноски имат и двете страни.
Съдебно-деловодните разходи, които се полагат на ищеца, съразмерно с
уважената част от исковете, са 2 709,08 лв.
Разноските, дължими на ответника, пропорционално на отхвърлената част от
претенциите, са 0,70 лв.
4
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С. 19“ ООД, със седалище и адрес на управление в с. Б., общ. П.,
ул. „М. П.“ № 11, ЕИК ***, да заплати на Б. Д. Б., действащ като ЕТ „А. - Б. Д.“, със
седалище и адрес на управление в гр. К., ул. „Бр. Б.“ № 3, ЕИК ***, следните суми:
- 9 306 лв. – неплатена главница по договор за покупко-продажба на 33
куб. м. дървен материал, сключен между ЕТ „А. - Б. Д.“ (като продавач) и „С. 19“ ООД
(като купувач), във връзка с което продавачът е издал фактура с №
**********/19.03.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2021 г., до погасяването;
- 279,19 лв. – мораторна лихва върху посоченото главно вземане,
начислена за периода от 03.04.2021 г. до 19.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над така уважената му част до неговия пълен претендиран размер от 281,77
лв., и
- 2 709,08 лв. – съдебни разноски, дължими по делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. Д. Б., действащ като ЕТ „А. - Б. Д.“, със седалище и адрес на
управление в гр. К., ул. „Бр. Б.“ № 3, ЕИК ***, да заплати на „С. 19“ ООД, със
седалище и адрес на управление в с. Б., общ. П., ул. „М. П.“ № 11, ЕИК ***, сумата от
0,70 лв. – съдебни разноски, дължими по делото, пропорционално на отхвърлената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5