Решение по дело №396/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 68
Дата: 18 април 2022 г.
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20211500100396
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Кюстендил, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Хр. Стамова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Гражданско дело №
20211500100396 по описа за 2021 година


Производството е образувано по искова молба подадена от СВ. ОГН. К., ЕГН ********** от
гр.Кюстендил, ул.“***“№320 чрез адв.И.А. с адрес гр.София, ул.“***“629А21, *** срещу
Прокуратурата на Рeпублика .България гр.София, бул.“Витоша“№2 съдържаща искане за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата 80 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, за претърпени
неимуществени вреди – негативни изживявания, стрес, срам, неудобство,изолация, загуба на
функции на травмирана лява ръка, поради несвоевременно и неадекватно лечение следствие
предявено незаконно обвинение – за престъпление по чл.321, ал.3 пр.2 и пр.3, т.10, т.2, вр. с ал.2 от
НК, последователно взетите мерки за процесуална принуда „задържане под стража“, „домашен
арест“, наложената мярка“забрана за напускане на територията на страната“.Заявена е и претенция
за осъждане на ответника да заплати на ищеца, обезщетение за имуществени вреди в размер на
4640 лева, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение, в периода на изпълнение на
взетата процесуална мярка“задържане под стража“ и „Домашен арест“ от 16.06.2019г. до
14.02.2020г., за седем месеца и двадесет и осем дни, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.Претендира заплащане и на
сторените за производството разноски. Ищецът е посочил, че на 14.06.2019г. прокурор от СП
предявил обвинение по пр.460/2018г. по описа на СП, досъдебно производство 6/18 по описа на ТС
БОП Кюстендил, за това, че за времето от м.март 2019г. до 14.06.2019г. на територията на
гр.Кюстендил е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 от НК
структурирано трайно сдружение на 3 лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления
по чл.354а, ал.1 и ал.2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, с участници М.Л.М. и Емилиян Малинов Тодоров, като групата е създадена с користна цел
– получаване на незаконни средства от продажба на наркотични вещества и с цел извършване на
1
престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 НК – престъпление по чл.321, ал.3 пр.2, пр.3 ал.10 т.2 вр. с
ал.2 НК.Във връзка с така повдигнатото обвинение била му наложена мярка за
неотклонение“задържане под стража“ от 16.06.2019г. по силата на съдебен акт, постановен от
състав на СлНС, изпълнявана до 27.01.2020г., заменена в “домашен арест“ с продължителност 16
дни, и била отменена изцяло на 14.02.2020г.Найтежка мярка за неотклонение „задържане под
стража“ била с времетраене 7 месеца и 10 дни.На 23.01.2020г. с Постановление на прокурор, на
основание чл.68 НПК, на обвиняемия била наложена забрана да напуска пределите на територията
на страната, тази мярка била отменена с нарочен прокурорски акт на 30.11.2020г., общата
продължителност на забраната за напускане пределите на страната – 10 месеца и седем
дни.Наказателното производство продължило общо 2 години и 2 дни.На 18.06.2021г. е постановен
прокурорски акт, влязъл в силаq според който на основание чл.243, ал.1 т.2 НПК, поради
недоказаност, досъдебното производство подлежи на прекратяване на посоченото
основание.Актът не е обжалван и е влязъл в сила.Незаконното обвинение, за осъществено тежко
умишлено престъпление по см. на чл.93 т.7 НК , за което законът предвижда наказание лишаване
от свобода от 3 до 10 години, наказателно производство продължило повече от 2 години, мярката
„задържане под стража“, мярката домашен арест, наложената забрана за напускане пределите на
територията на страната се отразили изключително негативно върху здравословното състояние на
ищеца, животът му се преобърнал, страдал физически и психически.В исковата молба е посочено
още, че в началото на 2019г.ищецът станал жертва на престъпление, бил намушкан няколко пъти с
нож в областта на подмишницата и ръката, имал срязани артерии и сухожилия, временно
съществувала опасност за живота му.Когато била взета най – тежката мярка за неотклонение,
травмите от това нараняване не били отшумели, изпитвал постоянни болки в областта на ръката,
носел постоянно шина, не бил в състояние и бил изключително затруднен в условията на ареста, да
се обслужва сам, постоянно, ежедневно, молел надзирателите и медицинското лице, да му бъде
осигурена квалифицирана лекарска помощ.Тъй като болките на травмирана ръка се задълбочавали
не бил в състояние да разгъва и свива пръсти, загубил съня си, не можел да спи и да се обслужва в
ежедневието си в ареста.Изпитвал сериозни притеснения за бъдещето си, не разполагал със
средства, тъй като вследствие на задържането загубил работата си на електромонтьор.В периода
преди да бъде задържан под стража и да му бъде предявено обвинение, активно посещавал
рехабилитатор, физиотерапевт и кинезетерапевт, за извършване на процедури по възстановяване
на сухожилията, за да може да си възвърне захватът на пръстите, да е в състояние да си служи с
ръката.Тогава настъпило известно подобрение на функцията на ръката.Задържането му
възпрепятствало извършването на такива оздравителни мероприятия, което довело до влошаване
на здравословното му състояние.Постоянно уведомявал прокурора за оплакванията си и нуждата
от специализирана медицинска грижа, но без резултат.Единственото, което било предприето ,
хоспитализирането му в специализирана затворническа болница към Централен затвор гр.София,
където по обективни причини, не разполагали със специализирани медицински специалисти ,
диагностика и специализирана медицинска техника, престоя не произвел никакъв положителен
резултат и като резултат престоят от 7 месеца в условията на арест, до влошаване на
здравословното му състояние.При престоя в ареста , съпроводено с липса на специализирана
медицинска помощ, състоянието на лявата ръка в областта на пръстите се влошило, не можел да
свива и отпуска пръстите , не бил в състояние с тях да захваща.Едва след излизане от ареста, при
отмяна на мярката за неотклонение, започнал редовно, съобразно назначените медицински
предписания да посещава физиотерапевт, рехабилитатор д-р А.Г. и кинезетерапия МДЦ
2
„Артромедика Едно“ ООД, гр.София, ж.к.“Дианабад“ бл.21.Въпреки усилията и заплатените
средства за възстановителни процедури, промяна в състоянието не настъпила издадено било
предписание за освидетелстване пред ТЕЛК.След отмяна на мерките за неотклонение се
асоциализирал, затворил се в дома си, не можел да заспи, изпитвал срам и неудобство, съседите му,
близки и прияетели страняли от него, обръщали се към него с думите"пандизчия", дългогодишната
му приятелка с която живеел от дълго време заедно до задържането му, го напуснала, изпитвал
сериозни притеснения за бъдещето си, не можел да върне функцията на лявата си ръка, не знаел
как ще продължи живота му, наложило се в този период да се обърне за помощ към
психиатър.След проведени прегледи и консултации му била поставена диагноза „умерено тежък
депресивен епизод“.До задържането му заемал в изпълнение на трудов договор №023/06.02.2017г.
длъжността електромонтьор към фирма“Мимо арт“ ЕООД гр.Кюстендил, с месечно
възнаграждение 580.00 лева.Задържането му е свързано и с настъпване на имуществени вреди за
ищеца – изразяващи се в пропуснато трудово възнаграждение, за времето на задържането му за
периода 16.06.2019г. – 14.02.2020г ., за 7 месеца и 28 дни или общо 4640.00 лева, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане.Преповторени са твърденията относно изключително неблагоприятно въздействие
върху неимуществената сфера на ищеца, поради взетите най- тежки мерки за неотклонение –
изолация, невъзможност да лекува травмите си, предизвикани по-рано, въпреки постоянните,
ежедневни оплаквания, липсата на специализирана медицинска помощ, поставен в унизително
положение, лишен от възможността да посещава рехабилитация и кинезитерапия, процедури,
които биха спомогнали възстановяване на функцията на крайника, загуба на сън, контакти с
близки, които ограничили свижданията си в затвора, срамували се от него, загубил работата си, в
личен план, невъзможност да се лекува в чужбина, поради ограничения за пътуване извън
страната, опасността да не възстанови функциите на ръката си, поради липсата на адекватно
лечение.Акцентира на „демонстрирана незаинтересованост и пренебрежително отношение към
здравето на обвиняемия“ от страна на представителя на държавно обвинение, който не е се
съобразявал с императивни разпоредби инкорпорирани в процесуалния закон, молба входирана
през м.ноември 2019г. за изменение на 2 мярката за неотклонение, адресирана чрез СП до СлНС,
неадминистрирана от прокурора и оставена без надлежно произнасяне, необсъдена и невнесена за
разглеждане от прокурора в съда до подаване през м.януари 2020г. на последваща молба за
изменение на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“.Ищецът се позовава на ТР
№3/2005г. на ОСГК на ВКС т.7 и даденото в същото тълкуване и указания по прилагане на
закона,в смисъл, че прекратяване поради недоказаност на обвинението, съответства на хипотезата
за търсене на отговорност по реда на чл.2 т.2 пр.3 от ЗОДОВ.Сочи загуба на функциите на
пръстите на травмираната ръка, да ги сгъва и събира, вследствие на незаконното обвинение, в
извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 НК.
С исковата молба на съда са представени следните доказателства:постановление
№460/20.06.2021г. от 18.06.2021г. на М.М. прокурор в Специализирана прокуратура по пр.пр.
№460/2018г. по описа на СП дос.пр.№6/2018г. по описа на ТСБОП – Кюстендил, с което частично
е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №6/2018г. по описа на ТС
БОП Кюстендил, пр.пр.№460/2018г. по описа на Специализираната прокуратура, водено срещу
М.Л.М. ЕГН**********, Е.М.Т. ЕГН ********** и СВ. ОГН. К., ЕГН ********** за престъпление
по чл.321, ал.3 пр.2 и пр.3 алт.10, т.2 вр. с ал.2 от НК по отношение на всеки един от тримата
обвиняеми.В документа липсва отбелязване за влизането му в сила;Постановление от 13.02.2020г.
3
на същия прокурор, по същото досъдебно производство за отмяна на взетата спрямо обв.СВ. ОГН.
К., ЕГН ********** мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 14.02.2020г.;
постановление от 30.11.2020г. на прокурора, за отмяна на наложената мярка за процесуална
принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“ наложена на обвиняемите;
постановление №426/2018г от 23.01.2020г. за налагане на забрана по чл.68 НПК за напускане
пределите на страната, по отношение на СВ. ОГН. К., ЕГН **********, епикриза №220
оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем на сложност,
по ИЗ №6537:2019г. на УМБАЛ „Н.И.Пирогов“, секция ортопедична травматология клиника по
хирургия на ръката; фискални бонове: заплатена цена за медицински услуги
№0023053/04.03.2020г., 00230051/04.03.2020г., 00084845/06.07.2020г.,
0005515/02.09.2020г.,0005736/02.10.2020г., 0005229/ 08.2020г., 0005281/11.08.2020г.,
121753/11.08.2020г.,0005595/14.09.2020г., 0005587/11.09.2020г., 0005558/09.09.2020г.,
0005529/03.09.2020г, 0005644/18.09.2020г.,0005425/24.08.2020г., 0005426/24.08.2020г.,
0005355/18.08.2020г., 0005586/11.09.2020г., 0005532/04.09.2020г., 0005447/26.08.2020г.,
0005693/29.09.2020г., 0005470/28.08.2020г., 0005293/02.08.2020Г., 0005469/28.08.2020Г.,
0005481/31.08.2020г.,0005569/23.09.2020г.,0005514/02.09.2020г., 0005428/25.08.2020г.,
0005278/11.08.2020г., 0005700/29.09.2020г., разписки за плащане от „Прокредит Банк“ от
18.09.2020г. и 11.09.2020г., фискални бонове:0004993, 0005060, 0005105, 134139/09.10.2020г.,
0004934/14.07.2020г., 0004919/10.07.2020г., 0005029/22.07.2020г., 0005047/23.07.2020г.,
0005002/21.07.2020г.,005016/22.07.2020г., 0005142/30.07.2020г., 0005151/31.07.2020г.,
0005230/08.08.2020г., 0005157/31.07.2020г., 0005119/29.07.2020г., 0005102/28.07.2020г.,
0058763/05.07.2020г., 0058764/05.07.2020г., билети с
№42884,42459,43118,43261,44793,42890,43368,43257, рецепта издадена от д-р Р.А. графично
изображение - от ехограф или друг подобен апарат, етапна епикриза за периода 01.04.2019г. до
13.10.2020г. издадена от АИСМПИП – Ф Р, д-р А.Г. ЕООД от 13.10.2020г., електромиография от
29.06.2020г., изготвена от д-р Й. медицинско направление изх.№78, 06.07.2020г. изготвено от д-р
Ю.Й., амбулаторен лист №014050/09.10.2020г., изготвен от д-р З.С., амбулаторен лист №626 от
06.07.2020г., изготвен от д-р Ю.Й., рецепта издадена от д-р Д.П.,рецептурна бланка №*********
от 04.03.2020г., издадена от д-р Д.П., амбулаторен лист №000261 от 02.03.2020г. издаден от д-р
Д.П., съдебномедицинско удостоверение №МЦП -4/2019г.Прави се искане за изискване на ДП пр.
№460/2018г., трима свидетели – за установяване на обстоятелства, относно размер, обем и
интензитет на преживените болки и страдания.СМЕ , която да установи степенно разстройство на
здравето от медико – биологичен характер, по какъв начин си взаимодействат и в каква връзка се
намират травмата на пръстите на ръката, получена от обвиняемият по- рано, незаконното
обвинения, взетата мярка за неотклонения задържане под стража и домашен арест и в каква степен
си взаимодействат и как са се отразили на здравословното състояние на К. и травмата на пръстите
на неговата лява ръка.Поискано е издаване на съдебно удостоверение – което да послужи пред
завеждащият служба арести гр.София, ул.“***№2 за снабдяване с преписи от медицински журнали
и други медицински документи относно здравословните оплаквания, назначените и проводени
медицински интервенции през времето на пребиваване на задържания под стража К. и друго с
помощта на което ищецът да се снабди от СЦЗ – гр.София, с медицински документи, изготвени
при хоспитализирането на задържаният под стража Светлин Огнянов К., назначените и проведени
терапии, епикризи.За установяване размера на трудовото възнаграждение, което ищецът е
следвало да получи се иска допускане на съдебно – икономическа експертиза.Прави се искане за
допускане съдебно – психиатрична експертиза, но не са формулирани конкретни въпроси на които
4
следва да отговори вещото лице.
Препис от исковата молба е връчен на ответника – Прокуратурата на РБългария.В
законоустановения едномесечен срок е подаден писмен отговор.Ответникът твърди недопустимост
на предявения иск предвид обстоятелството, че срещу представането с исковата молба
постановление ОП е подала сигнал, по който ВКП – гр.София, все още не се е произнесла т.е актът
не е влязъл в сила.Изразява становище за неоснователност на предявения иск.Ответникът сочи, че
ищецът не е представил доказателства за настъпили отрицателни последици в емоционален план,
изразяващи се в преживени обида, безпокойство и притеснения, загуба на сън, срам и неудобство,
нежелание на близки, приятели и съседи да общуват с него.Позовавайки се на разпоредбата на
чл.52 ЗЗД и следващото от нея изискване при определяне размера на обезщетението, да бъдат
съобразени негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу което е
упражнена наказателна репресия, отражението, което същата дава върху семейния и приятелски
кръг, сред колеги и обществото, кариерно развитие и продължителността на досъдебното
производство, намира претендираната сума 80 000 лева за прекомерна.Ответникът смята, че
парично обезщетение в повече от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, би било
проява на дисхармония с принципа на справедливостта.В тази връзка сочи дадените в т.ІІ на ППВС
№4/1968г. разяснения , като освен визираните вече обстоятелства, и преповтаряйки ги частично,
изтъква като релевантни – отражението върху здравето, личния живот, чувствата, честта и
достойнството на увредения и визира съдебна практика, изразява идентично виждане на съда -
решение №832/10.12.2010г., н.д.№593/2010г. на ВКС, ІV г.о .Ответникът оспорва и твърденията в
исковата молба, относно осъществяване на следните обстоятелства: незаконност на действията на
Прокуратурата на РБългария, липса на доказателства за продължителност на производството,
както и във връзка с твърдяното задържане под стража за период от 7м. и домашен арест 16
дни.Счита, че ако наказателното производство е с продължителност от 2 години – срокът е
разумен, като освен това производството е приключило в досъдебната фаза, а делото е с
фактическа и правна сложност.Счита, че при липса на доказателства за обжалване мярката за
процесуална принуда, изразяваща се в забрана за напускане пределите на страната или за
разрешаване пътуване по медицински причини, вреди не би могло да се твърдят.Оспорва като
недоказано поради липса на доказателства твърдението, за трайни вреди върху физическото и
психично здраве на ищеца.Оспорва ангажираността на Прокуратурата на РБългария, за
неблагоприятни последици свързани с лошите условия в арестите, нито за несвоевременно оказана
или неоказана медицинска помощ по време на задържането със съответната мярка.По отношение
вземането за обезщетение от пропуснати ползи за сумата 4 640.00 лева, становището на ответника
е, че договорът който е представен с исковата молба , установява сключването му през 2017г. със
срок на изпитване от 6 месеца, и към момента на задържането не се установява съществуващо
трудово правоотношение.Твърди липса на доказателства за пряка причинна връзка между вреди и
воденото наказателно производство, за действително настъпване на вредите, като правопораждащ
вземането елемент от фактическия състав на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Ответникът излага липса на
доказателства за осъществена наказателна репресия, за накърнено добро име и авторитета на
честен гражданин на ищеца в обществото, обърканост до незнание как да продължи животът му,
сериозни притеснения за бъдещето си, срам и неудобство и загуба на сън.Не били представени
доказателства от които да е видно, че е стресиран, болезнено засегнат, унижен, обиден и
накърнено достойнството и честта му,, опозорено доброто име и авторитет, били повлияни
контактите му вкл. отношенията с близки, роднини и приятели и съседи, за промяна начина на
5
живот, опетняване на доброто му име.Становището за неоснователност на иска се основава на
липса на доказателства за осъществена наказателна репресия , която да е повлияла изключително
негативно интензивно върху здравословното състояние, психическо и физическо
здраве.Противоправни действия на ищеца според ответника се намират в основата на започналото
наказателно производство.
Ответникът оспорва доказателствените искания: за назначаване на съдебно – медицинска
експертиза, тъй като според представената медицинска документация ,заболяванията на ищеца не
са в причинно – следствена връзка с воденото досъдебно производство, представените преписи и
касови бонове за проведена кинезетерапия, като неотносими към твърдените имуществени вреди;
съдебно – психиатрична експертиза според ответника, като основаваща се на „личностен
въпросник“, без приложена медицинска документация, за установяване на състояние с отминала
давност, би имала само условен характер.Поради липса на доказателства за получавано трудово
възнаграждение е оспорено искането за назначаване на СИЕ, оспорено е искането за допускане до
разпит на трима свидетели, поради непосочване имената на свидетелите и конкретните
обстоятелства, които ще се установяват чрез показанията им.Оспорено е искането за заплащане на
деловодни разноски.В отговора се съдържа искане за прилагане на досъдебно производство
№460/2018г. но описа на СП, пр.№2052/2021г. по описа на ОП- Кюстендил и изискване от РП и
ОП – Кюстендил на справки за водени срещу ищеца преписки и досъдебни производства и
свидетелство за съдимост на същия.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по
отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:
Видно от епикриза, издадена от Университетска болница за активно лечение и медицина „Н.
И .Пирогов“, Секция ортопедична травматология, клиника по хирургия на ръката,- оперативни
процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем на сложност е, че за
времето от 17.02.2019г. до 20.02.2019г. С.К. е бил на лечение в посоченото болнично заведение, с
диагноза“травма на фрексорните мускули и сухожилия на друг(-и) пръст(-и) на ниво
предмишница.В документа е отразено, че на 17.02.2019г. към 7.30ч. К. бил получил многобройни
наранявания от нож в областта на мишница, предмишнвица и ръка в ляво.Извършени били ПХО и
шев на раните в гр.Кюстендил.
Представените фискални бонове – удостоверяват заплатени суми в полза на „Медико –
дентален център“ за оператор и кинезитерапия, закупени лекарствени средства за сума 7.50 лв.,
1.56 лв. и 3.76 лв.
Представени са билети – за заплатени суми 8х7 лева , издадени от „Автотрансснаб“ АД
гр.София.
По делото е представена етапна епикриза, издадена за периода от 01.04.2019г. до 13.10.2020г.
, относно проведено лечение с водеща диагноза – травма на друг флексорен мускул и сухожилие
на ниво предмишница,в АИСМПИП – ФиР – Д-р А.Г.- Кюстендил, става въпрос за лечение с
нискочестотно магнитно поле( група 3) 10 бр., аналитична ЛФК( трупа 3) 10 бр., диагностицирани
физикални процедури ( група 3) посочени са дати 15.04.2019г., 30.04.2019г., 14.05.2019г.,
29.05.2019г., 11.02.2020г., 19.02.2020г., електромиография – графични изображения.Представените
фискални бонове, удостоверяват платени суми за лечение в медицински център в София.ц
В съдебно – медицинско удостоверение №МЦП-4/2019г. издадено от д-р А.М.,
УМБАЛ“Н.И.Пирогов“ е видно, че на 25.02.2019г. е бил извършен преглед на СВ. ОГН. К. и
6
удостоверено след преглед:5 рани на мишница, предмишница – 2, ръка -2.Прерязване на
повърхностните сгъвачи на 2-5 пръсти и дълбоките такива на 2-5 пръсти и на мускулите свиващи
дланта.Прерязване на срединния и лакетния нерв и лакетната артерия в средно проаксималната
трета предмишница.Според медицинския специалист – описаните увреждания се дължат на
действието на предмет с режещ ръб и добре отговарят да са получени по време и начин съобщени
в предварителните сведения, а именно от нож.Прерязването на лявата лакетна артерия е
определено като реализиращо признака разстройство на здравето, временно опасно за
живо.Увреждането причинява трайно затруднение движението на крайник, лявата ръка, за срок по
продължителен от 30 дни.Специалистът препоръчва окончателно определяне на
медикобиологичиня характер на телесната повреда да се направи след зарастване на
уврежданията.Посочено е, че при прегледа пострадалия е бил с поставена мека превръзка на
лява мишница и гипсова лонгета на дясна предмишница от лакета до върха на
пръстите.Пред съда пострадалият е видимо с превръзка и шина на лява ръка от лакътя до
дланта, до върха на пръстите приспособление наподобяващо разперени пръсти.
На 20.09.2019г. е бил извършен отново преглед на лицето в УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“, при
който е установено: няколко травматични цикатрикса по ляв горен крайник, травматичен
цикатрикс локализиран средна трета – проксимална предмишница, страствания в областта на
травматичния цикатрикс, ръка ливидна и студена, симптоматика за циркулаторни
смущения.Флексионна контрактура на пръстите, 0% активна екстензия, възможност само за
пасивна екстензия.Двата засегнати нерва- в състояние на реинервация, прораставне на нервите на
ниво китка.Дадена е препоръка за ежеседмични физиотерапевтични и рехабилитационни
мероприятия, включващи и масажи, за подобряване състоянието и функционалността на ляв горен
крайник.
В амбулаторни листове №014050/09.10.2020г. и №626/06.07.2020г. е удостоверено, обективно
състояние след преглед – в първия документ – налична на лява ръка грифоподобна деформация с
хипостеция в иневрационните зони, затруднение флексионни движения на всички пръсти респ.
във втория документ – предшестваща дата на прегледа, затруднена дорзална флексия и почти
невъзможни движения на пръстите на лявата ръка, хипестезия до анестезия от дистален тип за
лява ръка.
В амбулаторен лист №000261/02.03.2020г. е удостоверено – леко вътрешно напрегнат
пациент, тревожен, дистимен, хипобуличен, с хипохондрични свръхценин идеи, със затруднена
концетрация на внимание – амБулаторния лист е издаден от психиатър д-р Д.П..
На 06.02.2017г. между „Мимо – Арт“ ЕООД – едноличен собственик и управител на което е
братът на пострадалия М.О. К. и пострадалия СВ. ОГН. К. е сключен договор, по реда на чл.70,
ал.1 от КТ според който работодателят възлага, а работникът/ служителя приема да изпълнява в
„Мимо Арт“ ЕООД, длъжността – електротехник, строителен с код по НКПД 74112005 в отдел
„Мимо Арт“ ЕООД, със задължения, ътвърдени от работодателя в длъжностната характеристика,
представляваща неразделна част от трудовия договор.Определено е работно време от 8 часа,
трудовият договор е сключен, като безсрочен със срок за зипитване от 6 месеца в полза на
работадателя.Договорено е плащане на основно месечно възнаграждение в размер на 580.00 лв.,
допълнително възнаграждение за придобит трудов страж и професионелен опит 0.60%за всяка
година трудов стаж, при настоящия работодател/ за всяка година трудов стаж на същата, сходна
или със същия характер работа, длъжност или професия.Страните по трудовия договор са
предвидили, че за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на КТ и останалите нормативни
7
актове.
Според удостоверения изх.№1/11.01.2022г., №2/11.01.2022г., №3/11.01.2022г. „Мимо – Арт“
ЕООД е изплатило на СВ. ОГН. К. , на длъжност „електротехник“ през 2017г. брутно
възнаграждение, възлизащо на 5 840.05 лв.( за периода - м.февруари – м.декември), през 2018г.-
6 824.75 лв.( за периода м.януари – м.декември) и и за м.февруари 2019г.- 409.18 лв.
Не е представено Постановление за привличане на К., като обвиняеми и не е ясно от кого е
било повдигнато обвинение на С.К. за извършено престъпление от общ характер, но с
Постановление на Специализирана прокуратура от 18.06.2021г. по пр.п.№460/2018г. по описа на
СП, досъдебно производство №6/2018г. по описа на ТС БОП Кюстендил, е прекратено
наказателно производство по д.п.№6/2018г. по описа на ТС БОП Кюстендил, пр.пр.№460/2018г. по
описа на Специализираната прокуратура, водено срещу М.Л.М. ЕГН **********, Е.М.Т. ЕГН
********** и СВ. ОГН. К., ЕГН ********** за престъпление по чл.321, ал.3 пр.2 и пр.3, алт.10,
т.2, вр. с ал.2 от НК по отношение на всеки от тримата обвиняеми.В постановлението е посочено,
че то подлежи на обжалване пред СпНС в 7-дневенсрок.Отразено още, че С.К. е бил привлечен,
като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3 пр.2 и пр.3, алт.10, т.2 вр. с ал.2 НК и престъпление
по чл.354а, ал.2 изр.2, пр.2, т.1 пр.2 във вр. с ал.1 пр.4 от НК.
С определение от 13.02.2020г. на Прокурор в Специализирана прокуратура, е отменена взета
по отношение на С.К. мярка за неотклонение“домашен арест“, считано от 14.02.2020г.В
прокурорския акт е посочено, че на същото лице е била определена мярка за неотклонение
„задържане под стража“ от СпНС на 16.06.2019г., изменена в домашен арест от 27.01.2020г.
От постановление от 30.11.2020г. на прокурор при Специализирана прокуратура е видно, че
по отношение на СВ. ОГН. К. и останалите обвиняеми Е.М.Т. и М.Л.М. е била наложена друга
мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“ –
отменена с посочения прокурорски акт.От постановление от 23.01.2020г. на Прокурор при
Специализирана прокуратура става ясно, че посочената забрана е била наложена на С.К. именно с
този акт.
Видно от писмо рег.№5556/23.12.2021г. от СБАЛЛС – гр.София и епикриза, издадена от
същото болнично заведение, е ,че за времето от 27.07.2019г. до 11.11.2019г. С.К. е бил на лечение
в посоченото болнично заведение, с диагноза: състояние след операция по повод травма на
фрексорните сухожилия на лява ръка.Посочено е, че лицето е било постъпило в отделението с
прокурорска разпореждане за провеждане на рехабилитация и физиотерапия на лява ръка.Отразено
е, че е бил проведен курс на физиотерапия и рехабилитация.
С експертно решение №2233/20.10.2022г. на ТЕЛК Общи заболявания е удостоверено, трайно
намалена работоспособност на 60% у освидетелствания – с водеща диагноза: травма на няколко
нерва на ниво предмишница, след порезно нараняване на ниво мишница, предмишница и длан на
ляв горен крайник и оперативно лечение – миотенорафия на повърхностните дълбоки флексорни
мускули и флексорите на ръката, неврорафия медиален и улнарен нерви и лигатура на ал.улнарис в
ляво( м.02.2019г).Ем данни за периферно – стволова увреда на улнарния, медианен и радиални
нерви в ляво – акснонален тип с вторична неврогенна атрофия на мускулите.Левостранна горна
вяла монопареза – средна степен.
Братът на пострадалия свид.М.О. К. потвърждава наличната информация относно
задържането на лицето, предхождащо задържането му увреждане и заявява, че след предприети
рехабилитационни процедури, той се възстановявал много добреу към датата на задържане
8
имал доста голям напредъс.След ареста се оплаквал от болки.Започнал да се оплаква и , че губи
движението на ръката респ. на пръстите.Излязъл от ареста на 20.01.2020г. докато бил посещаван от
свидетеля – от 2 до 4 пъти, през време на престоя в ареста се оплаквал от болки.След излизането от
ареста С.К. продължил с рехабилитационни процедури, имал резултат от рехабилитацията,
споделил, че е започнал да движи пръстите на ръката.В момента според свидетеля неговитя брат
не може да движи пръстите на ръката си, опитва се да ги раздвижва, но все още не може да ги
движи, както е нормално.Свидетелят разказва, че ищецът имал връзка с жена, с която живеел
около 4 години, до момента преди да влезе в ареста..Докато е бил в ареста естествено е
употребявал лекарства.Оплаквал се е, че в ареста не може да спи, не му било спокойно ,не можел
да се обслужва сам и не можел да спи.
Впечатления за ареста на ищеца и неговите увреждания, споделя и свид.А.Л.М. – знае, че той
е претърпял травма на ръката, във връзка с инцидент пред дискотека „Иридиум“ ( случая бе
известен с информация в медиите).Бил в ареста около 8 месеца, това се отразило на
работоспособността му.Пострадалият бил сринат психически, не искал да говори.Знае, че докато е
бил в ареста получил усложнение на раната.Не е могъл да работи.Оплаквал се от затруднение при
обличане и хранене в ареста.Свидетелят е карал – возил пострадалия до гр.София за
рехабилитация.След излизане от ареста се оплакал от влошаване на състоянието с ръката
му.Оплакванията са били, че не може да си движи ръката, което продължава и до момента.Знае за
задържането на пострадалия , за притежания на наркотици.Посещавал е пострадалия в Централния
затвор, където е бил задържан и брат му М.М..По време на задържането на ищеца свид.А.М. бил в
Англия до м.януари 2021г., откогато посещава Англия само за работа.Докато е бил в Англия, на 2 -
3 месеца се прибирал, през това време е посещавал С.К..Знае, че К. на 10 години е работел, като
„електротехник“.Знае, че не може да движи пръстите си, и не може да работи.
Свидетелката М.Е.И.- познава ищеца от 5 години, в приятелски взаимоотношения.Знае, е той
носи шина, поради увреждане, при нанесена му рана с нож.Този случай според свидетеля е станал
през 2019г.Знае, че бил застрашен и животът му, тогава бил закаран по спешност в
„Пирогов“.Операцията траела 4-6 часа с опасност за живота.Смлед операцията, ходел на
рехабилитация в Кюстендил, прогнозите на лекарите е била за подобрение.Знае, че задържането
му е било за притежания на наркотици.Докато е бил задържан, за около 8 месеца, е бил посещаван
от сведителката , оплаквал се от жестоки болки, многократно търсел медицинска помощ, но такава
му била отказана.Знае, че напредъкът във възстановяването му преди задържането е бил
загубен.Знае, че е ползвал силно обезболяващи средства, не може да спи от болка.Докато бил в
ареста, според свидетелката ищецът бил получил страствания, знае, че пострадалият не може да се
обслужва.Знае, че престоят довел до обиди – затворник, инвалид които счита, че не се възприемат
в обществото – приятели, съседи.Знае, че пострадалият се бил асоциирал, ходел на психолог.Знае,
че докато бил в арест носел шина, същата шина.Бил задържан през същата година, когато бил
„наръган „.Свидетелката знае, че пострадалият имал някаква приятелка, която го напуснала, но не
може да уточни, колко време е живеел с нея.
Травмата получена, в областта на лявата предмишница, и ръка е доказани описана в
приложена медицинска документация според вещото лице д-р. Е.Л..Били зашити повърхностните
и дълбоки мускули, на пръстите на лява ръка и флексорите на китката на същата.Нервус медианус
и нервус улнарис на пострадалата лява ръка, като лигатура на артерия улнарис.Била поставена
гипсова имобилизация и дадени указания за сваляне на конците на дванадесетия ден от зашиване
на раната, отстраняване на гипсовата имобилизация на двадесет и първия ден, след което
9
започване на рехибилитация.В рамките на повече от 1 година продължавал да има слабост и
намалена мускулна сила на лявата длан, с почти невъзможни движения на пръстите на лявата ръка,
въпреки провежданите рехабилитационни курсове.Пръстите на лявата ръка според експерта са във
фрексионна контрактура и пълна липса на активна екстензия на същите и фини движения на
пръстите.на лява ръка.Невъзможно опониране на палеца към останалите пръсти, невъзможен
върхов и юмручен захват, умерено изразена хипотрофия на мускулите на палец.Намалена
чувствителност за болка и допир.Становището на експерта е, че получените увреди са естествена
последица на получцените наранявания, както, че при този вид наранявания не се достига до
пълно възстановяване на функцията на ръката и пръстите, поради тежката увреда.Вещото лице не
се ангажира със становище, по какъв начин прекъсването на физиотерапевтичните процедури в
периода на задържане под стража се отразяват на състоянието на пациента.
С.К. е осъждан, през 2005г. с наказание „обществено порицание“ и прз 2019г. – за
престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК.
С Постановление от 05.11.2021г. на Прокурор в Апелативна специализирана прокуратура ,по
пр.пр.№451/2019г. на АСпП, преписка №460/2018г. на Специализирана прокуратура, включваща
досъдебно производство №6/2018г., актът на който ищецът основава вземането си за обезщетение,
посоченото по- горе Постановление ,за частично прекратяване на наказателно производство
№6/2018г. по описа на ТС-БОП –Кюстендил, е отменен.
В писмо рег.№2052/02.02.2022г. е отразено, че липсват данни посоченият акт на
Специализирана апелативна прокуратура да е обжалван.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за вредите,
причинени на ищеца от органите на прокуратурата, поради обвинение в извършване на
престъпление, след което производството е прекратено.
С чл.5, ал.1 от Закона са уредени случаиете на освобождаване от отговоронст - когато
увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.
Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява
Основателността на предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предполага кумулативната
наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в
извършване на престъпление от общ характер; 2/наказателното производство да е прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 3/ да е претърпял
вреда /вреди/ и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство - чл. 2, т. 2 изр. 2 ЗОДВПГ ; от влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ ; от влизане в сила на решението, с което е
оправдано лицето, осъдено на наказание по НК , или е отменено административното наказание -
чл. 2, т. 3 ЗОДВПГ ; от влизане в сила на определението по чл. 433, ал. 3 НПК, когато въззивният
съд отмени поради липсата на законно основание, приложените от първоинстанционния съд
принудително лечение или принудителни медицински мерки - чл. 2, т. 4 ЗОДВПГ ; от влизане в
сила на въззивното решение, с което се отменя като незаконосъобразно решението на
10
първоинстанционния съд за налагане на административна мярка - чл. 2, т. 5 ЗОДВПГ ; от влизане в
сила на определението, с което е отменена мярката "задържане под стража" - т. е. от влизане в сила
на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган. От този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и
започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата – т.6
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК .
Държавата отговаря за вреди по чл. 2, т. 1 ЗОДВПГ, когато задържането под стража е
отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство. В
тези случаи обезщетението се определя самостоятелно.Ако лицето е оправдано или образуваното
наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ. В тези случаи
обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража.
Ако са настъпили имуществени вреди, обезщетението за тях не се поглъща, а се присъжда
самостоятелно с оглед особеностите на всеки конкретен случай – т.13 от Тълкувателно решение
№3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк.д.№3/2004г. ОСГК.
Според Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК -
Държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствена причина за увреждането е
поведението на гражданина.Отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Преценката се прави
при наличието на причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния
резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай
Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на
пълно и главно доказване от ищеца- чл.154, ал.1 ГПК.
В разглеждания случай по делото не бе доказано наличието на прокурорски акт – влязъл в
сила, за прекратяване на наказателното производство, водено срещу ищеца С.К. за престъпление
по чл.321,ал.3 пр.2 и пр.3 алт.10, т.2 вр. ал.2 от НК.Доколкото е постановено прекратяване на
наказателното производство с Постановление от 18.06.2021г. по пр.пр.№460/2018г. по описа на
СП, досъдебно производство №6/2018г. по описа на ТС БОП – Кюстендил, то предвид
Постановление от 05.11.2021г. на Прокурор в апелативна специализирана прокуратура за отмяна
на посоченото прекратяващо прокурорско постановление, извод за доказаност на първата от
обуславящите уважаване на иска предпоставки не може да бъде направен.
При наличие на постановен акт на орган на досъдебното производство, за отмяна на
прекратяващо наказателно производство Постановление, съдът не би могъл да игнорира този акт,
като нищожен – не се касае за административен акт в който случай по реда на чл.17, ал.1 ГПК
съдът би могъл да извърши косвен съдебен контрол.Липсва разпоредба в ГПК която да предоставя
на съда възможност да игнорира акт на орган на досъдебното производство, като акт с правни
последици, за постановяването на какъвто е налице изрична правна възможност, съгласно чл.243
т.10 от НПК - Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на
наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или
неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от
прокурор от по-горестоящата прокуратура. Отмяната може да се извърши в срок до две години,
когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една година - в останалите
случаи, от издаването на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В
изключителни случаи главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на
11
наказателното производство и след изтичането на този срок.Прокурорът е държавният орган,
който съгласно чл. 234 НПК проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е
квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното
производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната
истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че
обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителенакт - чл. 235 НПК. Ако констатира че
деянието не съставлява престъпление или че не е доказано, прокурорът прекратява наказателното
производство. В първия случай преценката е правна, а във втория случай-фактическа и означава,
че деянието не е извършено от лицето – т.7 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС
по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, даващ отговор и на въпроса как следва да се разглежда
Постановление за прекратяване на наказателно производство поради недоказаност на обвинението
– във връзка с основанията по чл.2, ал.2 т.3 от ЗОДОВ.
Предвид изложеното, следва, че прекратяване на наказателно производство водено срещу
ищеца не е настъпило.Това сочи на неоснователност на предявения иск, при отсъствие на
необходимост от устаноявавне на връзка между посоченото обстоятелство и наствъпването на
вреди и причинна връзка между воденото наказателно производтво и настъпилите вреди.
Като се има предвид, че искът е неоснователен, неоснователно е и искането за заплащане на
разноски на ищеца – арг.чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда,
сумата 380.00 лева, заплатено възнаграждение на вещо лице Е.Л., за съдебно – медицинска
експертиза -Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от
иска изцяло.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:


ОТХВЪРЛ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от СВ. ОГН. К., ЕГН ********** от
гр.Кюстендил, ул.“***“№320 чрез адв.И.А. с адрес гр.София, ул.“***“629А21, *** срещу
Прокуратурата на Р.България гр.София, бул.“Витоша“№2 иск с правно основание чл.2, ал.2 т.3 от
ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 80 000 лева, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2021г. до окончателното
изплащане, за претърпени неимуществени вреди – негативни изживявания, стрес, срам,
неудобство, изолация, загуба на функции на травмирана лява ръка, поради несвоевременно и
неадекватно лечение следствие предявено незаконно обвинение – за престъпление по чл.321, ал.3
пр.2 и пр.3, т.10, т.2, вр. с ал.2 от НК последователно взетите мерки за процесуална принуда
„задържане под стража“, „домашен арест“, наложената мярка“забрана за напускане на територията
на страната“,което наказателно производство е прекратено с Постановление на прокурор от
Специализирана прокуратура от 18.06.2021г. по пр..№460/2018г. по описа на СП, досъдебно
производство 6/2018г.по описа на ТС БОП Кюстендил.
12
ОСЪЖДА СВ. ОГН. К., ЕГН ********** от гр.Кюстендил, ул.“***“№320 да заплати по
сметка на Окръжен съд – Кюстендил в полза на бюджета сумата 380.00 лева, заплатено
възнаграждение на вещо лице за изготвена съдебно – медицинска експертиза.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софияския апелативен
съд в двуседмичен соок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
13