РЕШЕНИЕ
№ 410
гр.
Враца 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V
състав, в публично съдебно заседание на 07.02.2024 г.
/седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 509 по описа на АдмС – Враца за
2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба, именована възражение, на Б.К.М. против Заповед № 1292/11.08.2023 г.
на Кмета на Община Враца, с която е наредено премахване на незаконен строеж „Стопанска
постройка в дъното на имота“, находящ се в УПИ XIII-711,
кв. 82, по плана на ***, с адм.адрес: *** с възложител Б.К.М..
Твърди
се, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административно
производствените правила и в нарушение на материалния закон, за което се
навеждат доводи. Иска се отмяна на заповедта, като нищожна. Претендират се
разноски. Не са направени доказателствени искания.
В с.з. оспорващият, редовно призован, явява се лично
и с **, с приложено по делото пълномощно. Поддържат жалбата, по съображенията
изложени в нея. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед,
като постановена въз основа на неправилно проведена процедура, нарушение на
административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона.
Посочва се, че са налице предпоставките на § 16 и § 127 от ЗУТ за търпимост на
строежа, за което се навеждат доводи. Прави се искане за отмяна на заповедта и
заплащане на разноски, съгласно представен списък.
Ответникът - Кметът
на Община Враца, редовно призован, представлява се от **, който оспорва
жалбата, като неоснователна, а оспорената заповед моли да бъде потвърдена,
като законосъобразна, за което се
навеждат доводи. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се оспорва
представения списък на разноските от процесуалния представител на
жалбоподателя.
От страна на административния орган, с писмо вх. № 2778/08.09.2023 г. по описа на АдмС-Враца, е представено заверено копие
от административната преписка, по опис.
Административен съд -
Враца, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е инициирано по жалба от **, собственик на УПИ XII
- 710, кв. 82 по плана на ***, с вх. № 9400-0-4386/31.03.2023 г. до Кмета на Община
Враца – л. 91, с твърдения за незаконно изградени сгради разположени на
страничната регулационна граница с
неговия имот- УПИ XIII
– 711, кв. 82 на ***, с административен адрес ****, собственост на Б.М.. Сигнал от **
е подаден и до ДНСК-София, РДНСК-Враца, Областна администрация Враца и
Община Враца, като същия е изпратен по компетентност на Кмета на Община Враца.
Налице са и жалби от
настоящият жалбоподател Б.М. *** и Областен управител, с идентични оплаквания,
във връзка с извършени строежи в имота на съседа му **.
С Писмо изх. № 9400-0-4386/1/05.04.2023 г. на
Община Враца - л. 88, жалбоподателя Б.М. е уведомен за извършване на проверка в
имота му от служители на Община Враца и осигуряване на достъп до него на 11.04.2023
г. от 9,30 ч., като при проверката да бъдат представени всички налични
документи за собственост и строителни книжа, удостоверяващи законосъобразното
изграждане на визирания в молбата строеж, включително и документацията,
легитимираща участниците в строителството при наличие на такива. Писмото е връчено
на жалбоподателя, видно от известието за доставяне /л. 90/, без да е
отразена датата на връчването му. На посочената в писмото дата - 11.04.2023 г.
служители на Община Враца са посетили имота, но не са извършили проверка. Видно
от съставения Констативен протокол №11/11.04.2023 г. - присъствие и достъп до строежите в УПИ XIII-711, кв.82, *** не е
осигурено от собственика Б.М. /л . 86/.
Въз основа на сигнала
в писмо изх. № 9400-0-4386(2)/21.04.2023
г. на Община Враца – л. 84, жалбоподателят в настоящото производство – Б.М. е уведомен
за извършване на проверка в имота му от служители на Община Враца и осигуряване
на достъп до него на 25.05.2023 г. от 10,30 ч., като при проверката да бъдат
представени всички налични документи за собственост и строителни книжа,
удостоверяващи законосъобразното изграждане на визирания в молбата строеж,
включително и документацията, легитимираща участниците в строителството при
наличие на такива /л.89/. Писмото е връчено
на жалбоподателя, чрез М. М.
на 03.05.2023 г., видно от
известието за доставяне /л. 87/.
С последващо писмо
изх.№ 94000-4386/4/07.06.2023 г. на Община Враца, Б.М. отново е уведомен за
извършване на проверка в имота му от служители на Община Враца и осигуряване на
достъп до него на 20.06.2023 г. от 10,00ч., като при проверката да бъдат представени
всички налични документи за собственост и строителни книжа, удостоверяващи
законосъобразното изграждане на визирания в молбата строеж, включително и
документацията, легитимираща участниците в строителството при наличие на такива.
Видно от писмото същото е получено на ръка от М. на дата 08.06.2023 г.
На посочената в
писмото дата - 20.06.2023 г. служители на общината са извършили проверка на
място в имота, за което е съставен Констативен акт № 8 /л.53-55/. В него е посочено, че е
извършена проверка на строеж „двуетажна масивна жилищна сграда с гараж“ в ***,
кв. 82 УПИ XIII-711, в имот собственост на Б.М., съгласно нот.акт № 149,
дело №478 от 2022г. и НА №150, дело № 479/2022г. Посочено е в какво се състои
строежа, а именно: в УПИ XIII
- 711, кв. 82 по плана на *** между уличната регулационна линия,
страничната регулационна граница с УПИ XIV-712
е изградена двуетажна масивна жилищна
сграда с гараж със застроена площ около
45 кв.м, сградата е на два етажа със стоманобетонна конструкция, ограждащи и
преградени тухлени стени. В КА е отразено, че в хода на проверката не са
представени строителни книжа и документи- одобрен проект; съгласувани и
одобрени части на проекта; съгласуване с контролни органи; разрешение за
строеж; протокол за откриване на строителна площадка; протокол за определяне на
строителна линия и заповедна книга. Установено е, че строежът е изпълнен без да
е разрешен по реда предвиден в Закона за устройство на територията /ЗУТ/, с
което е нарушена разпоредбата на чл.148, ал.1 от същия закон. В частта друга
налична документация в КА е посочено удостоверение за търпим строеж
№2519/18.10.2022г. Неразделна част от КА №8 е окомерна скица на разположението
на строежа в имота и е приложен снимков материал./л.53-55 и л.65-77/.
Съставен е и КА № 8а/20.06.2023 г., в който е
отразено, че строежът не съответства на предвижданията на действащия ПУП на ***,
одобрен със Заповед №1415/18.11.1987г. на ОНС–Враца, предвиждащ свободно
застрояване в имота, в нарушение на
чл.37, ал.1, т.1 от ЗУТ.
Приложена е и
Декларация съгласно §184, ал.8 от ЗУТ, в която жалбоподателят декларира, че е
собственик на имота, съгласно нот. акт №149,
дело № 478 от 2022 г. и кога са извършени строежите. От приложена към
жалбата нотариално заверена декларация от 05.10.2022г. е видно, че *** е дал
своето съгласие построената сграда на страничната регулационна линия да остане
на границата между двата съседни имота/л. 9/.
Представено е и
Удостоверение №172 за търпимост на строежа, издадено от Гл.архитект на община
Враца рег.№2519/18.10.2022г./л.71/, в което е посочено, че по отношение на двуетажна масивна сграда със застроена площ
от 45 кв.м. в имот УПИ XIII-711,
кв.82 по плана на *** са налице условията по §16 от ПР на ЗУТ и сградата не
подлежи на премахване и забрана за ползване.
В административната
преписка е представен Констативен протокол от 20.07.2023 г., от който е видно, че
са постъпили Възражение с вх. №
9400-0-9650/18.07.2023 г. по съставения КА №8а/20.06.2023г./л.44/ и
Възражение №
9400-9646/18.07.2023г. по съставения КА
№ 8/20.06.2023г./л.50/ С възражението, адресирано до Кмета на община Враца,
жалбоподателят оспорва констатациите в двата акта, като изтъква аргументи за
търпимост на строежа и адм.производство да бъде прекратено.
Приемайки
констатациите в представените по делото КА за обосновани и правилни, а доводите
на оспорващия за неоснователни, ответникът е издал оспорената
заповед №1303/14.08.2023г., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж „Двуетажна
масивна жилищна сграда с гараж“, находящ се в УПИ XIII-711,
кв.82 по плана на *** с възложител Б.М.. В заповедта е посочено, че строежът не е
нанесен в действащия ПУП на **, **, одобрен със заповед №1415/18.11.1987г. на
ОНС-Враца, което удостоверява че същия е изграден след тази дата, и следва да
бъде разглеждан с оглед търпимостта по реда на §16,ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ,
която норма изисква и изследване допустимостта по действащия ПУП и надлежно
деклариране на строежа в указания 6-месечен срок. Не са налични данни за
образувани производства по узаконяване по реда на §183, §184 от ПР на ЗУТ или
§127, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Също така е посочено, че строежът съгласно
чл.137, ал.1, т.5, б. „а“ от ЗУТ е пета категория, като в случая се касае за
сграда на основно жилищно застрояване, разположена между уличната регулационна
линия, страничната регулационна линия с
УПИ XIV - 712, кв. 82 по плана на с*** и като такова не отговаря
на сега действащото изискване на чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ да отстои най-малко на
3 м до страничната граница на урегулирания поземлен имот. Същото изискване е
действало и по време на изграждането на
строежа в периода 1987-2001г., обективирани в разпоредбите на чл.10, ал.1, т.1
от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм. от
26.07.1995г.), на чл. 62, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за
правила и норми по териториално и селищно устройство /отм. 05.06.2001г./, като
процесната сграда не отговаря нито на изискванията на посочените разпоредби, действали
по време на изграждането й, нито на действащото законодателство. Органът е
приел, че не са налице предпоставките на § 16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, както
и на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като изградената жилищна сграда не е била
допустима както по действащите към момента на извършването ѝ правила и
норми, така и съгласно сега действащия ЗУТ. Посочено е, че издаденото от
гл.архитект удостоверение за търпимост на строежа не обвързва адм.орган при
изследване на въпроса за търпимостта на строежа. Прието е безспорно установен
незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2,т.1 и т.2 от ЗУТ, който подлежи на
премахване.
За
установяване на релевантните за спорното правоотношение факти, по делото е
допусната и извършена съдебно-техническа експертиза с ВЛ *И.Й.. След запознаване с
приложените по делото документи, проверка на документите в община Враца и
извършен оглед на място, вещото лице е стигнало до заключение, че: „Двуетажна
масивна жилищна сграда с гараж“, находящ се в УПИ XIII-711,
кв.82 по плана на *** , със застроена площ от 45 кв.м., собственост на
жалбоподателя представлява строеж по см. на закона. Не може категорично да даде
становище кога е изградена процесната сграда, но съдейки по външния й вид и
материали, от които е построена, това е станало преди повече от 30 години. Няма
строителни книжа за изграждане на сградата. Планът за застрояване на *** е
приет със заповед № 1415/18.11.1987г. Сградата отговаря на дефиницията за
търпимост по §16 от ПР на ЗУТ и на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. По
отношение на заключението на ВЛ е направено възражение от проц.представител на
ответника по въпрос 4 да не се приема, тъй като отговорът е правен. Съдът
кредитира заключението на ВЛ, като обективно и
компетентно дадено, с изключение на т.4, тъй като се касае за правен
въпрос.
По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на *** се
установява, че къщата е построена от **
на Б., като баща му е бил жив когато е започнало да се строи и след това е
починал, което е било отдавна над 30г.
може и 35г., като къщата е била построена когато е бил жив *му. Б. има две
жилищни сгради, къщите са две и говори
за тази която опира на улицата и граничи с нея.
От показанията на ** се установява, че **, *********************************************.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че оспорването е
направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на оспорване, поради което е допустимо. Разгледано по същество е и основателно.
При преценка на
законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл.168 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи
проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Обжалваната заповед е
издадена на основание чл. 225а от ЗУТ, според която кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди по премахване
на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са
незаконни по смисъла чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че процесната сграда,
представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ е V-та
категория, за която с оглед местоположението на обекта компетентен да разпореди
премахването му като незаконен строеж съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е кметът на община
Враца или упълномощено от него длъжностно лице. Оспорената заповед е издадена
от Кмета на общината, съгласно Заповед № 1177/17.07.2023 г. – л. 36 от делото, поради
което е издадена от компетентен орган и не е нищожна.
Спазена е и установената в закона писмена
форма, като заповедта съдържа всички изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от АПК реквизити - наименование на органа, наименование на акта, адресат
на акта, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част,
дата на издаване и подпис на административния орган.
При издаването на заповедта са спазени
административнопроизводствените правила, регламентирани в специалния закон и в
АПК и не са констатирани в хода на административното производство допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна
на заповедта само на това основание. Административният орган е следвал
установените административнопроизводствени правила по ЗУТ – въз основа на
извършена проверка от длъжностни лица - служители за контрол по строителството
в администрацията на Община Враца, в съответствие с правомощията им по чл. 223,
ал. 2 от ЗУТ, са съставени Констативен акт № 10 и 10а от 20.06.2023 г. – л. 60
- 64, в които са посочени всички факти и обстоятелства, установени при
проверката, описан е самият строеж, посочено е точното му местонахождение,
собственика на имота, в който е строежа, както и нарушените законови
разпоредби, вкл. е налице и изготвена скица на разположението на констатирания
като незаконен строеж, извършен в поземления имот. КА по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ се издава в
изпълнение на процедурата по издаването на акт за премахване на незаконен
строеж. Този акт няма самостоятелен характер, а е само част от производството
по издаване на индивидуален административен акт, като поставя началото на
административното производство и установява вида и характера на извършеното
строителство. Екземпляр
от Констативните актове е връчен на жалбоподателя М., който е упражнил правото
си на възражение против тях, макар и след срока, участвал в хода на
административното производство, поради което не са нарушени правата му. С оглед на
изложеното и възраженията на жалбоподателя за нищожност на заповедта и
нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта
са неоснователни.
По
отношение на приложението на материалния закон, настоящият съдебен състав, след
анализ на събраните по делото доказателства, отнесени към релевантните
материалноправни норми намира, че наличието на материалноправните предпоставки
за разпореденото премахване на строежа не е категорично доказано и обосновано от органа.
От
данните по делото безспорно се установява, че процесния обект „Стопанска постройка в дъното на имота“,
находящ се в УПИ XIII-711, кв. 82, по
плана на *******, притежава характеристиките на „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и като такъв за
него се изискват строителни книжа. За строежа липсват предвидените в ЗУТ
документи и същият е изпълнен без да е разрешен по предвидения ред, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. При тези установявания е налице
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, както
правилно е приел и административният орган и което не се оспорва от
жалбоподателя.
Спорът по делото се свежда до
приложение на предпоставките на § 16 и § 127 от ПР на ЗУТ за търпимост на
строежа.
Не всеки незаконен строеж, обаче
подлежи на забрана за ползване и премахване, ако отговаря на условията за
търпимост по смисъла на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
В производството по установяване и премахване на незаконен строеж,
административният орган е длъжен да изследва и търпимостта по цитираните
по-горе разпоредби, тъй като при установяване на такава, строежът не подлежи
премахване, т.е. не се следва издаване на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В
този смисъл, трайната съдебна практика приема, че § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127,
ал. 1 от ПЗР на ЗУТ регламентират условията за издаване на удостоверение
за търпимост за строежи, за които няма строителни книжа. Това по смисъла на ЗУТ
са незаконни строежи, които биха могли да бъдат разрешени по принцип, защото са
допустими по действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали по време
на извършването им или съгласно ЗУТ, когато са изградени до 31.03.2001 г., т.е.
до влизане в сила на ЗУТ. Статутът на търпимост на строежа възниква по силата
на закона при наличието на нормативно установените кумулативни условия и не го
приравнява на законен, а само на неподлежащ на премахване и забрана на
ползването му – Решение № 1790 от 13.02.2017 г. по адм. дело №
8356/2016 г. на ІІ отд. на ВАС и др.
В тази връзка моментът на изграждане на
строежа е основополагащ, с оглед различните хипотези на търпимост по ЗУТ,
поради което за изясняването му е допустимо събирането на всякакъв вид
доказателства – съдебно-техническа експертиза, свидетелските показания, при
липса на други писмени данни (напр. за годината на извършването на строежа),
както и декларации.
С Декларация съгласно § 184, ал. 8 от ЗУТ –
л. 67, жалбоподателят декларира, че е собственик на имота, съгласно нот. акт №
149 от 10.11.2022 г., дело № 478 от 2022 г., както и че строежът е извършен
преди 2001 г. Други данни за периода на изграждане на строежа не са събрани от
административния орган, като същия приема, че сградата не е отразена в застроителния
план, одобрен със заповед № 1415/18.11.1987 г. на ОНС-Враца, нито като
съществуваща, нито пък е предвидено изграждането й, поради което прави
заключение, че е изградена в периода
между 1987 г. и 2001 г.
От
данните по делото не се установява по категоричен и безспорен начин периода на
изграждане на въпросния строеж, като не може да се направи и заключение, че същия е изграден в периода
между 1987 г. и 2001 г. Видно от
показанията на разпитаните свидетели същите установяват, че строежа е изграден
преди ** от ** на жалбоподателя.
От заключението на ВЛ също е видно, че не
може категорично да се приеме кога е изграден строежа, но съдейки по външния
вид и материалите сградата е изградена преди повече от 30 г. Тоест от доказателствата по делото не се
установява кога точно е изграден въпросния строеж, както и не може да се
направи категоричен извод, че същия е изграден в посочения от органа период. Обстоятелството, че плана
на ** е одобрен със заповед № 1415/18.11.1987 г. на ОНС-Враца и въпросния
строеж не е нанесен в плана не обуславя категоричен извод, че към тази дата
въпросния строеж не е съществувал.
Съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ
„Строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но
са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне
на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са „търпими“.
Преценката за всеки отделен случай безспорно
е по конкретните факти и приложим правен режим.
От заключението на вещото лице и от
представените по делото доказателства се установява, че първият
застроителен план на *** е одобрен със
Заповед № 1415/18.11.1987 г. Също така се установява, че ако строежът е
изграден преди 18.11.1987 г., това е станало без да има одобрен застроителен
план, като строежът отговаря на правилата
и нормите за строителство, както тогава, така и сега, ако е изграден
след 1987 г., но преди 2001 г., тъй като съгласно плана за застрояване на
старата жилищната сграда се предвижда пристройка от юг, а такава е изпълнена
само, че от изток. От показанията на
разпитаните свидетели е установено, че ***
на жалбоподателя.
При тези констатации настоящият съдебен
състав намира, че процесния строеж,
макар и незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, отговаря на
условията за търпимост законодателно регламентирани в §16, ал.1 от ПР и на §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, първо -
защото не се установява по категоричен
начин годината на изграждане на въпросния строеж, като не може да се приеме, че
след като не е нанесен в плана на ** от 18.11.1987 г. е изграден след тази
дата, тъй като може да е изграден и преди тази дата/няма категорични
доказателства в тази насока/ и второ
защото е бил допустим по правилата и нормативите, действали преди 1987 г. и в периода от 1987 г., но
преди 2001 г., видно от заключението на
ВЛ. В този смисъл следва да се има
предвид и издаденото удостоверение от гл.архитект на община Враца за търпимост
на строежа, макар и същото да не обвързва органа и съда.
В производството по установяване и премахване
на незаконен строеж административният орган не е изследвал в пълнота
търпимостта на строежа, както и годината на изграждане на същия, а прави заключение само възоснова на одобрения
план на ** от 18.11.1987 г. и попълнена декларация от жалбоподателя, в която не
се посочва кога е изграден строежа, а само че е преди 2001 г.
С оглед на горното съдът приема, че са
изпълнени изискванията на закона и е налице търпимост на строежа, а оспорената
заповед за неговото премахване се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
Предвид всичко
изложено по-горе, при извършената служебна проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл. 146
от АПК, настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално и териториално
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при
неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, при което са налице
отменителните основания по чл. 146, т. 4 от АПК. С оглед на горното доводите на
ответника за законосъобразност на заповедта са неоснователни и не се подкрепят
от доказателствата по делото.
При този изход на
делото претенцията на оспорващия изразена, чрез процесуалния представител ** за
присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък се явява частично
основателна. От страна на ответника е направено възражение по отношение на
претендираните разноски, съгласно представения списък.
От приложения по делото Договор за правна
защита и съдействие /л.118/ се установява, че между жалбоподателя М. и * е договорено адвокатско възнаграждение от
1000,00 лева платени в брой при подписване на договора, а не съгласно
претеденидирания размер по приложения списък от 1250,00 лева. При това
положение следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1000,00 лева, съгласно сключения договор. Следва да се присъдят и
разноските. Разноски за СТЕ в размер на 300,00 лева и 10,00 лева за заплатена държавна такса не се
претендират, поради което и не следва да се присъждат. Или
разноските по делото, които следва да се присъдят на жалбоподателя по
делото възлизат общо в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
Съгласно представения списък на разноските, от
страна на жалбоподателя се претендира освен адвокатски хонорар в размер на
1250,00 лева и 600,00 лева. По отношение
на претендираното адв.възнаграждение е
видно, че такова е договорено и заплатено в размер на 1000,00 лева, а не в
претендирания размер от 1250,00 лева. По отношение на искането за други
разноски – командировъчни в размер на 600,00лева, съдът намира, че същите не
следва да бъдат присъждани. Разходите за производството по смисъла на чл. 143,
ал. 1 от АПК са разходите свързани с исканията за събиране на доказателства по
повод установяване на обстоятелствата, от значение за изхода на правния спор,
каквито са изплатените възнаграждения за ВЛ, разноски по призоваване на
свидетели и т.н., но не и направени пътни разходи на ангажирания по делото
адвокат, каквито се претендират в настоящото производство. Текстът на чл. 143, ал.
1 от АПК не следва да се тълкува разширително. Освен това липсват
доказателства, че действително такива разходи са били направени.
С оглед на горното искането за разноски за
сумата над 1000,00 лева до претендирания
размер от 1850,00 лева следва да
бъде отхвърлено, като неоснователно.
Възражението на процесуалния представител на
ответника за прекомерност заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение е неоснователно, доколкото се присъжда такова под предвидения в
чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 4 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 1292/11.08.2023 г. на Кмета на
Община Враца, с която е наредено премахване на незаконен строеж „Стопанска
постройка в дъното на имота“, находящ се в УПИ XIII-711,
кв. 82, по плана на *** с възложител Б.К.М..*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.М. *** разноски в производството, в общ размер на
1000,00 /хиляда/ лева и отхвърля искането за присъждане на разноски над тази
сума за
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138
от АПК да се изпрати препис от същото.
Административен
съдия: