Решение по дело №519/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 август 2022 г.
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20217060700519
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 49
гр. Велико Търново, 15.08.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:


Административен съдия: Евтим Банев

                                  

при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Административно дело № 519 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

 

Образувано е по жалба, подадена от „Амбулатория за индивидуална практика за първична медико-дентална помощ – д-р К.Е.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, срещу Заповед за налагане на санкции № РД-253С-250 от 30.07.2021 г., издадена от управителя НЗОК – гр. София. С оспорената заповед, на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване и чл. 147, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2020-2022 г., на дружеството са наложени 2 броя санкции за нарушения на чл. 84, ал. 1, т. 2 и чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от НРД за денталните дейности за 2020-2022 г. – финансови неустойки, в размер общо на 250,00 лева. От жалбоподателя се твърди незаконосъобразност на заповедта, поради  противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона - пороци по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Оспорващщото дружество счита, че актът е издаден в противоречие със сключения индивидуален договор № 040841/ 03.02.2020 г., като проверката е започнала въз основа на заповед от 01.07.2021 г., в която е разпоредена проверка на адреси, на които „АИППМДП – д-р К.Е.“ ЕООД няма обекти, като същевременно не е посещаван адресът, на който дружеството действително има лечебно заведение и от него не са изисквани никакви документи. Самата обжалвана заповед му е била връчена в пицария „Темпо“ в гр. Велико Търново, намираща се срещу входа на НЗОК, на странно място и при странни обстоятелства. Поради това жалбоподателят счита, че на практика проверката е извършена единствано по документи, което обстоятелство обаче не е отразено в обжалваната заповед. По същество развива доводи, че описаните в заповедта за налагане на санкции нарушения не са извършени. Твърди, че в посочените от ответника амбулаторни листи, дали основание за налагане на санкциите, поради техническа грешка са посочени по-ранни дати от тези, на които са извършени прегледите на В.П.и М.Й., като тези пациенти преди това /на дата 14.04.2021 г./ са били прегледани от друг стоматолог. Това обстоятелство е било установено от д-р Е.и го е мотивирало да не отрази извършването на обстоен преглед със снемане на орален статус в издадените от него амбулаторни листи. Ето защо жалбоподателят намира за недоказано извършването на посочените от административния орган нарушения. От съда се иска обжалваната заповед да бъде отменена, претендира се присъждане на направените разноски. В хода на делото оспорващото дружество, чрез пълномощника си ***Н.И. от ВТАК, поддържа жалбата с направените в нея искания, по съображенията изложени в нея и доразвити в хода на устните състезания, и в писмена защита, с позоваване на събраните при съдебното дирене гласни доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

 

Ответникът – управителят на Национална здравноосигурителна каса – гр. София /НЗОК/, чрез процесуалния си представители, оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна, като излага подробни съображения за законосъобразността на оспорения акт в хода на устните състезания. Намира за несъстоятелни оплакванията, че проверката е извършена без посещение в лечебното заведение в с. Балван, общ. Велико Търново, а на адрес в ***. В тази насока се позовава на данните, отразени в съставения при проверката на място протокол, връчен на управителя на дружеството, и на тези в оспорената заповед. Счита за неверни твърденията, че административният акт е връчен и подписан извън административната сграда на РЗОК - гр. Велико Търново, като освен това изтъква, че няма норманивно определено място за връчване на този вид актове. По същество намира за безспорно доказани нарушенията, за които са наложена санкциите – при първо посещение при лекар по дентална медицина за календарната 2021 г. на двете посочени в заповедта здравноосигурени лица, д-р К.К.Е.не е извършил и съответно не е документирал в издадените от него амбулаторни листове № 000267/ 07.04.2021 г. и № 000289/ 09.04.2021 г., обстоен преглед за установяване на орален статус на тези пациенти, каквото задължение му вменява чл. 88, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2020-2022 година. Счита, че извършването на посочените нарушения този извод се подкрепя от събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства като акцентира, че в самите амбулаторни листове на оспорващото лице липсват коректно нанесени дати на издаване, а мястото на нанасяне на същите в здравноосигурителните книжки на пациентите, сочи като хронологично първи по ред за 2021 г., именно прегледите извършени от д-р Е.. Намира, че тези изводи не се опровергават и от изслушаните свидетелски показания на здравноосигурените лица на които са отчетени процесните дентални дейности. С тези доводи ответникът моли подадената жалба да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 360,00 лв., съгласно представен списък. 

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

Между Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от директора на РЗОК – Велико Търново, и оспорващото дружество е сключен Договор № 040841/ 03.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, по силата на който изпълнителят „АИППМДП – д-р К.Е.“ ЕООД се е задължил да оказва първична извънболнична дентална помощ на здравноосигурени лица в периода 2020 г. – 2022 г., съгласно Приложение № 3 към чл. 1 на Наредба № 9/ 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК /Наредба № 9 от 2019 година/.

Със Заповед № РД-25-407/ 01.07.2021 г., издадена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и Инструкция № РД-16-43/ 09.06.2020 г., управителят на НЗОК е наредил да бъде извършена проверка на лечебно заведение за оказване на първична извънболнична дентална помощ „АИППМДП – д-р К.Е.“ ЕООД, представлявано от управителя д-р К.К.Е.. Конкретната задача е проверка изпълнението на Договор за оказване на първична извънболнична дентална помощ № 040841/ 03.02.2020 година. Със заповедта са определени съставът на проверяващия екип, мястото и срокът за извършване /05.07.2021 г. - 09.07.2021 г./ и РЗОК – Велико Търново е задължена да оказва пълно съдействие на проверяващите. В заповедта за извършване на проверка като местоположение на лечебното заведение е посочено: ***; обл. Велико Търново, община Свищов, с. Вардим; община Стражица, с. Камен, с. Сушица, ЗС; община Велико Търново, с. Балван. Съгласно отбелязаното в екземпляра от заповедта, представен с административната преписка, същата е връчена на управителя на проверяваното дружество на 06.07.2021 година.

За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № РД-25-407-1/ 06.07.2021 година. В същия е посочено, че на датата на съставянето му е извършена проверка в „АИППМДП – д-р К.Е.“ ЕООД, местоположение на лечебното заведение: област Велико Търново, с. Балван. При проверката са констатирани и отразени в протокола две нарушения: 1. на 07.04.2021 г., в амбулаторията на лечебното заведение в с. Балван, д-р К.Е. е отчел с амбулаторен лист 000267/ 07.04.2021 г. за здравноосигуреното лице /ЗОЛ/ М.В.Й., две дентални дейности екстракция /509/ на зъби с код 41 и 42, които са заплатени от РЗОК – Велико Търново. Не е бил извършен и отразен в амбулаторния лист обстоен преглед за установяване на орален статус, какъвто е задължителен при първо посещение за здравноосигуреното лице за съответната календарна година; 2. на 09.04.2021 г., в амбулаторията на лечебното заведение в с. Балван, д-р К.Е. е отчел с амбулаторен лист 000289/ 09.04.2021 г. за ЗОЛ В.Р.П., две дентални дейности обрутации /301/ на зъби с код 37 и 38, които са заплатени от РЗОК – Велико Търново. Не е бил извършен и отразен в амбулаторния лист обстоен преглед за установяване на орален статус, какъвто е задължителен при първо посещение за здравноосигуреното лице за съответната календарна година. Така установеното от фактическа страна е квалифицирано от проверяващите като нарушения на изискванията на чл. 84, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от НРД за 2020-2022 г. за денталните дейности. Протокол № РД-25-407-1/ 06.07.2021 г. е връчен на дружеството – обект на проверката, чрез управителя му, на датата на неговото съставяне. Няма данни от дружеството да е подавано възражение.

Последвало е издаването от управителя на НЗОК на процесната Заповед № РД-253С-250 от 30.07.2021 г., в която са отразени извършени от „АИППМДП – д-р К.Е.“ ЕООД два броя нарушения с фактическо описание, съответстващо на това по Протокол № РД-25-407-1/ 06.07.2021 година. Съгласно отразеното в т. 1 от заповедта, 07.04.2021 г., при първо посещение при лекар по дентална медицина за календарната 2021 г. на ЗОЛ М.В.Й., д-р К.К.Е.не е извършил и съответно не е документирал в амбулаторен лист № 000267/ 07.04.2021 г., обстоен преглед за установяване на орален статус /код 101/, който е задължителен при първо посещение за съответната календарна година, съгласно чл. 88, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2020-2022 г. и т. 5.2. от Приложение № 2 към същия договор. По идентичен начин е посочено и нарушението по т. 2 от заповедта - извършването на дентални дейности, посочени в амбулаторен лист 000289/ 09.04.2021 г. за ЗОЛ В.Р.П. на 09.04.2021 г., без обстоен преглед за установяване на орален статус. Така описаните неизвършвания на прегледи за установяване на орален статус са квалифицирани от административния орган като нарушения по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от НРД за 2020-2022 г. за денталните дейности. Отбелязано е, че лечебното заведение не е предоставило дентална дейност, съответстваща на договорения обем, като са нарушени условията и реда за оказване на извънболнична дентална помощ от изпълнителя на такава в медицинската и отчетната документация, за което следва да му се наложат санкции „финансова неустойка“, на основание чл. 147 от НРД за 2020-2022 г. за денталните дейности. Съобразно възприетата от административния орган по-голяма тежест на нарушенията е преценено, че финансовата санкция за първото от установените нарушения следва да бъде определена в размер на 100,00 лв., а за второто – в максималния предвиден от закона размер – 150,00 лева.

Заповед № РД-253С-250/ 30.07.2021 г. на управителя на НЗОК е връчена на „АИППМДП – д-р К.Е.“ ЕООД, на дата 10.08.2021 г., съгласно отбелязаното в представения от ответника екземпляр от заповедта /л. 77- л. 79 от делото/. Жалбата срещу нея пред АСВТ е подадена чрез РЗОК – Велико Търново /препратена на управителя на НЗОК/ на дата 16.08.2021 г., видно от дадения входящ номер в деловодството на РЗОК – Велико Търново.

            В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. коментираните по-горе амбулаторни листове, заповеди и прокол от проверка, както и 2 броя разпечатки от справочната система на НЗОК за досиетата на ЗОЛ М.В.Й. и В.Р.П. /л. 86 и л. 87 от делото. Съгласно отразеното в тези разпечатки, извършените на 07.04.2021 г., съответно на 09.04.2021 г. посещения на тези лица при лекар по дентална медицина, са първи за календарната 2021 г., като на 14.04.2021 г. и двете лица са посетили друг дентален лекар – д-р В.Ц.И.. От жалбоподателя също са представени доказателствата от административната преписка и издадените два амбулаторни листа, а също Договор № 040841/ 03.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ и преписи от здравноосигурителните книжки на В.П./челна страница, страници 20, част от 21, 22 и 23/ и на М.Й. /челна страница, страници 18, 19, 24 и 25/. По негово искане са изслушани сведетелските показания на М.В.Й. и В.Р.П..

            Свидетелят В.П.заявява, че познава д-р К.Е. от април месец 2021 г., с него го свързал приятел. Първо е ходел на зъболекар при д-р И., който му правил пломба на друг зъб. След това ходил при д-р Е., два пъти, през месец април 2021 г. той също му правил по една пломба при всяко посещение. След това не го е посещавал. Документите оформил д-р Е.. Кабинетът на последния се намирал в село Балван. Според показанията на свидетеля Й., посещението й при д-р Е.е станало през месец април 2021 г., като за него случайно й казал познат. Отишли са заедно с В.Р., който е неин син в кабинета на д-р Е.в село Балван. Й. е ходила веднъж при д-р Е., когато той й извадил два долни зъба, трябвало е да извади още два, но тя не отишла повече. Твърди, че през месец април 2021 г. преди да отиде при д-р Е., е ходила на преглед при д-р И., който само извършил преглед и казал какво предстои, вкл. че трябва да й се извадят повече от два зъба, но без да извършва някакви дейности.

            Показанията на свидетелите се ценят от съда при съобразяване разпоредбите на чл. 172 от ГПК и липсата на данни за тяхна заинтересованост в полза или вреда на някоя от страните. Същевременно съдът отчита обстоятелството, че показанията им касаят времеви период, предхождащ с близо година тяхното изслушване, което предполага наличието на грешки или неточности, дължащи се на неясен спомен.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Оспорването е извършено в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на чл. 76, ал. 5 от ЗЗО, което обуславя нейната процесуална допустимост. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

Във връзка с наведените в жалбата оплаквания и след служебно извършена проверка съдът установи, че оспорената заповед е валиден административен акт. Съгласно чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, когато лицето – обект на проверката, не изрази становище по констатациите на длъжностното лице, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. В случая констатациите в Протокол № РД-25-407-1/ 06.07.2021 г. не са били оспорени, при което приложение намира цитираната разпоредба. Заповед за налагане на санкции № РД-253С-250/ 30.07.2021 г. е издадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса – гр. София, т.е. от оправомощен за това орган и в рамките на материалната му компетентност, определена със закон. Формално актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част и мотиви.

Обратно на твърдяното от жалбоподателя, в хода на административното производство и при издаването на заповедта са спазени нормативно установените за тази процедура изисквания. Разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО определя, че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗЗО, служителите на НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО регламентира, че при установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 от ЗЗО съответното длъжностно лице съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Екземпляр от протокола се предоставя на лицето – обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. Съответно чл. 74, ал. 4 и 5 разписват правото на подаване на писмено становище на проверяваното лечебно заведение и последиците от неупражняването на това право. Подробните процедурни правила, доразвиващи разпоредбите чл. 72, ал. 2 – ал. 8 от ЗЗО са разписани в чл. 9 – чл. 24 от Инструкция № РД-16-43/ 09.06.2020 г., утвърдена от управителя на НЗОК, за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване /последно изменена с Инструкция № РД-16-17/ 01.04.2022 г. на същия орган/.

Съобразно изнесените по-горе в решението факти съдът намира, че в разглеждания случай са спазени относимите изисквания на цитираната нормативна уредба. Производството е инициирано със Заповед № РД-25-407/ 01.07.2021 г. на управителя на НЗОК за извършване на първична пълна проверка за изпълнението на индивидуалния договор на „АИППМДП – д-р К.Е.“ ЕООД. Действително, в заповедта за възлагане на проверката, като адрес на който се извършва лечебната дейност, наред с отразените в Договор № 040841/ 03.02.2020 г., е посочен и адрес в ***. Независимо от това, видно от отразяванията в Протокол № РД-25-407-1/ 06.07.2021 г. /чието съдържание не е изрично оспорено в хода на съдебното производство/, проверката от длъжностните лица не е проведена на въпросния адрес, а в лечебното заведение на дружеството в с. Балван, общ. Велико Търново. Последното изрично е посочено в индивидуалния договор като местоположение на лечебното заведение, като безспроно на място е установен и д-р К.К.Е.– управител на оспорващото дружество, в чието присъствие е извършена проверката. Самата проверка е извършена в съответствие с изискванията на чл. 74 от ЗЗО, като предприетите действия са в правомощие на осъществилите я длъжностни лица. За резултатите от нея е издаден коментирания Протокол № РД-25-407-1/ 06.07.2021 г., който отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО и с който като доказателства към преписката са приобщени относими документи – амбулаторните листове, издадени от д-р К.Е.. Екземпляр от протокола е връчен на проверяваното дружество чрез управителя му, с надлежно отбелязване на предвидената в чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, респ. в чл. 19, ал. 1 от Инструкция № РД-16-43/ 09.06.2020 г., възможност за представяне на становище по направените констатации и на срока за това. Доколкото лечебното заведение не се е възползвало от тази установена в закона възможност, не е последвало провеждане на арбитражно производство и от управителя на НЗОК на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО е издадена процесната заповед, с която са наложени санкции по чл. 147, ал. 1 от НРД за 2020-2022 г. за денталните дейности. 

 

Относно съответствието на обжалвания акт с материалноправните разпоредби на закона.

 

С обжалваната заповед на оспорващото дружество са наложени самостоятелни санкции в размер на 100,00 лв. и 150,00 лв., като и за двете се сочи като основание допуснато нарушение на 88, ал. 1 и ал. 2 от НРД за 2020-2022 г. за денталните дейности. Съгласно чл. 88, ал. 1 от НРД за 2020-2022 г., при първо посещение за съответната календарна година лекарят по дентална медицина задължително извършва обстоен преглед със снемане на орален статус на ЗОЛ, а съгласно алинея втора от същата норма, общопрактикуващият лекар по дентална медицина и лекарят по дентална медицина – специалист, задължително попълват за всяко ЗОЛ месечен „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ – НЗОК № 2), в който се отразява обстоен преглед със снемане на орален статус и/или оказаната дентална помощ.

 

В конкретния случай между страните не се спори, че при извършените посещения на здравноосигурените лица М.В.Й. - на дата 07.04.2021 г., издаден АЛ № 000267/ 07.04.2021 г. и В.Р.П. – на дата 09.04.2021 г., издаден АЛ № 000289/ 09.04.2021 г. в лечебното заведение на „АИППМДП – д-р К.Е.“ ЕООД, на тези лица не е бил извършен обстоен преглед със снемане на орален статус. Поради това съдът приема, че независимо от отразения в посочените амбулаторни листове зъбен статус на съответното лице, обстоен преглед на същите не е бил правен, такъв безспорно не е отразен в частта на АЛ относно извършените на съответните дати дейности /л. 10 и л. 14 и отново – л. 84 и л. 85 от делото/. Отразените в амбулаторните листове дентални дейности са съответно два броя екстракция на постоянен зъб /код 509/, извършени на дата 07.04.2021 г. - за М.Й. и два броя обрутация с амалгама или химичен /код 301/, първата извършена на 09.04.2021 г., а втората на 15.04.2021 г. - за В.П..

 

Спорът между страните на практика се свежда до това, дали извършените от Й. и П. посещения в лечебното заведение на „АИППМДП – д-р К.Е.“ ЕООД, на дати съответно 07.04.2021 г. и 09.04.2021 г., са първи такива за календарната 2021 г. и съответно на това – дали за жалбоподателя е съществувало цитираното задължение по чл. 88, ал. 1 от НРД за 2020-2022 г. за денталните дейности. Съобразно отразените в амбулаторните листове дати на денталните дейности и представените от ответника данни от справочна подсистема на НЗОК /л. 86 и л. 87 от делото/, въпросните посещения се явяват първи за всяко от лицата, като на дата 14.04.2021 г., М.Й. и В.П.са посетили и дентален лекар В.Ц.И.. При това посещение на Й. е издаден АЛ № 000148/ 14.04.2021 г., за извършена извършена дентална дейност с код 101 „обстоен преглед със снемане на орален статус“ /чл. 105, ал. 1 от НРД за 2020-2022 г./. На В.П.е издаден АЛ № 149/ 14.04.2021 г., за извършени две дентални дейности - с код 101 „обстоен преглед със снемане на орален статус“ и с код 301обрутация с амалгама или химичен композит“, за зъб с код 17.

Твърденията, направени в жалбата и в хода на съдебното производство са, че реално дейностите по зъболечение, посочени в амбулаторни листове № 000267/ 07.04.2021 г. и № 000289/ 09.04.2021 г. на „АИППМДП – д-р К.Е.“ ЕООД, са били извършени на по-късни дати – на 20.04.2021 г. за пациента М.Й. и на 15.04.2021 г. – за пациента В.П., а вписаните в амбулаторните листове дати са в резултат на технически грешки. Поради това дентален лекар д-р К.Е. е имал възможност да установи от вписванията в здравноосигурителните книжки на лицата, че посещенията им при него не са първи за календарната година и съответно не е извършил и не е отразил посочената в чл. 88, ал. 1 от НРД за 2020-2022 г. дентална дейност.   

Настоящият състав намира тези твърдения за недоказани, като обратно на поддържаното от жалбоподателя, в настоящото производство не се установиха факти, различни от възприетите от административния орган и описани в протокола от извършената проверка и в оспорената заповед. В подкрепа на тези си твърдения жалбоподателят се позовава на записванията в здравноосигурителните книжки на М.Й. и В.П.и на изслушаните свидетелски показания на същите.

От представените заверени копия от части от здравноосигурителна книжка, за която се твърди, че е на М.Й. е видно, че на стр. 19 /л. 12 и л. 52 от делото/ е извършено вписване от д-р И., на дентални дейности с код 101 /т.е. обстоен преглед със снемане на орален статус/ и с код 301 /обрутация с амалгама или химичен композит/, на зъб 17. Така посочените дейности обаче не съответстват на отразеното в издадения от въпросния лекар АЛ № 000148/ 14.04.2021 г. на Й. – само за извършена извършена дентална дейност с код 101 /разпечатка от справочна подсистема на НЗОК, л. 86 от делото/, а на тези от АЛ № 149/ 14.04.2021 г., издаден за дентални дейности, извършени на В.П.. Същевременно в представеното копие от страница 25 от здравноосигурителната книжка, за която се твърди, че е на Й. /л. 13 и л. 53 от делото/, действително е вписано извършването от д-р К.Е. на дата 20.04.2021 г. на два броя дентални дейности с код 509 /екстракция на постоянен зъб с анестезия/, но на лице с ЕГН различен от този на М.Й., като на страницата от ЗОК липсва подпис на осигуреното лице. По същия начин в представените копия от попълнена от д-р К.Е., страница 21 от здравноосигурителна книжка, за която се твърди, че е на В.П., е отбелязан ЕГН, различен от този на въпросното лице, като освен това не е посочена дата, а само месец и година на извършване на дейностите, налице са и зачертавания. Същевременно на стр. 23 от тази зравноосигурителна книжка е вписано извършването д-р И. само на дентална дейност по код 101, при отразени в АЛ № 149/ 14.04.2021 г. с кодове 101 и 301. Освен това основателно се сочи от ответника, че в тази здравноосигурителна книжка дейностите, извършени от д-р Е.са вписани, а тези от д-р И. - на стр. 23, което не съответства на сочения от жалбоподателя хронологичен ред на извършването им.

При така констатираното, дори да се приеме, че при представянето им по делото, от жалбоподателя са разменени помежду си страниците на ЗОК с отразяване дейностите на д-р И., по никакъв начин не е доказана принадлежността на страниците от ЗОК с вписванията от д-р Е., именно към здравноосигурителните книжки на М.Й. и В.П.. От жалбоподателя не е ангажирано приобщаването към доказателствения материал по делото на въпросните здравноосигурителни книжки, в тяхната цялост /във вид на заверени преписи/, а изброените несъответствия компрометират доказателствената стойност на представените извадки от документи.

Що се отнася до свидетелските показания на В.П.и М.Й., същите кореспондират със съдържанието на наличните в административната преписка документи, по отношение на броя и вида на извършените от д-р К.Е. и д-р В.И., с изключение на хронологията на посещенията при двамата дентални лекари, като и двамата заявяват, че първо са посетили д-р И.. Както се посочи обаче, показанията на свидетелите касаят относително отдалечен времеви период, при това при близки по време /в рамките на около една седмица до 10 дни/, посещения при двамата дентални лекари, което предполага възможност за грешка относно времето и поредността на тези посещения. Пример за последното са показанията на свидетеля Й., според които тя е извършила посещението в лечебното заведение на „АИППМДП – д-р К.Е.“ ЕООД заедно със сина си, докато според издадените амбулаторни листове, посещенията на двамата са били на различни дати, в такава насока са и твърденията на самия жалбоподател. Също така и двамата свидетели заявяват, че са се подписвали в документи, в които е необходимо, но техни подписи не се съдържат на съответните за това места както в процесните амбулаторни листове, така и в представените страници от здравноосигурителни книжки. Предвид това настоящият състав не кредитира с с безрезервно доверие свидетелските показания, извън частите им, в които те кореспондират със съдържанието на приобщените към делото документи. Освен това, съгласно изричната разпоредба на чл. 164, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ГПК, недопустимо е със свидетелски показания да се опровергава съдържанието както на официален документ /какъвто характер имат амбулаторните листове, по арг. от чл. 124, ал. 1, т. 1 от НРД за 2020-2022 г./, така на изходящ от страната частен документ. Същевременно от оспорващото дружество не бе направен опит за приобщаване към делото на АЛ, издадени от д-р В.И., които, чрез отразения в тях зъбен статус, биха допринесли за установяване хронологията на спорните събития, най-малко по отношение на пациентката, на която от д-р К.Е. са били извадени два зъба. На последно място, настоящият състав съобразява и липсата на направени възражения в Протокол № РД-25-407-1/ 06.07.2021 г., относно отразените в него констатации за датите на денталните дейности, извършени в лечебното заведение на оспорващото дружество. При твърдения за благоприятстващи го факти, некореспондиращи със съдържанието на издадените от него амбулаторни листове, в тежест на жалбоподателя бе да обори това съдържание чрез пълно насрещно доказване, каквото в случая не бе успешно проведено.

Горното мотивира съда да приеме, че в случая не е налице погрешно вписване в издадените от „АИППМДП – д-р К.Е.“ ЕООД амбулаторни листове, на датите на извършените в лечебното заведение дентални дейности на ЗОЛ М.В.Й. и В.Р.П..

 

Наличните в делото доказателства не оборват установените от органа факти, че посочените ЗОЛ на дати съответно 07.04.2021 г. и 09.04.2021 г., са извършили посещения на дентален специалист в лечебното заведение на жалбоподателя, които се явяват първи за календарната година. Установява се и че при тези посещения, на здравноосигурените лица не е направен задължителния обстоен преглед за снемане на дентален статус, или поне такъв не е отразен в издадените амбулаторни листове по утвърден образец, което обстоятелство не се оспорва и от дружеството-жалбоподател. Във всеки от двата случая, от страна на лечебното заведение не са изпълнени задълженията по чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от НРД за 2020-2022 г., с което е извършено нарушение на условията и реда за оказване на дентална помощ по отношение на посочените здравноосигурени лица. Съобразно това, правилни са изводите на ответника, за наличие на основанието по чл. 147, ал. 1 от НРД за дентални дейности от 2020-2022 г., на оспорващото дружество да бъдат наложени финансови санкции, за всяко от допуснатите нарушения. В конкретния случай с мотиви за по-голямата им тежест, за първото по време нарушение ответникът е наложил финансова неустойка в размер на 100,00 лв., а за второто – в размер на 150,00 лева. Жалбоподателят не излага конкретни оплаквания по отношение размера на санкциите, като с оглед на повтаряемостта на нарушението, настоящият състав намира, че размерът на всяка една от санкциите е правилно определен.

 

Издадената заповед е съобразена и с целта на закона, тъй като здравноосигурените лица следва да получават дентална помощ в предвидения от съответния НРД вид и обем.

 

Предвид горното, заповедта за налагане на санкции „финансова неустойка“, като издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административно производствените правила, материалния закон и целта на закона, се явява законосъобразна. Подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

 

При този изход на делото направените от жалбоподателя разноски остават в негова тежест.

Съобразно своевременно заявеното искане и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв. – към средния, предвиден в чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащане на правната помощ. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над посочения размер до 360,00 лв., е неоснователна, предвид фактическата и правна сложност на делото, и защитения материален интерес.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медико-дентална помощ – д-р К.Е.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, срещу Заповед за налагане на санкции № РД-253С-250 от 30.07.2021 г., издадена от управителя Национална здравноосигурителна каса – гр. София.

 

Осъжда „Амбулатория за индивидуална практика за първична медико-дентална помощ – д-р К.Е.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Национална здравноосигурителна каса – гр. София, разноски по делото в размер на 200,00 /двеста/ лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на жалбоподателя да се извърши и чрез пълномощника му по делото ***Н.А.И. от ВТАК, на посочения в жалбата служебен адрес: ***.

           

                            

                                                                      

 

Административен съдия: