№ 119
гр. Русе, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Галина Магардичиян
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Ева Д.а
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500099 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
З.З. Д.а е обжалвала Решение № 1088/09.12.2021г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д.№ 4802/2021г., с което е допусната съдебна делба,
при равни права, между нея и В. П. Д. на т.а.“Мерцедес Спринтер 312 Д „ с
ДН№ ***. Излага доводи за неправилност на решението, поради
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска
отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на нов, с който
предявеният иск по чл. 34 от ЗС бъде отхвърлен.
Въззиваемият изразява становище, че жалбата е неоснователна, иска
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд приема
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявен иск по чл. 34 от ЗС.
От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се
установява следното :
Бракът между ищеца в първоинстанционното производство В. П. Д. и
ответницата по иска З.З. Д.а бил прекратен с развод по взаимно съгласие, с
1
Решение № 509/07.07.2021г., постановено по гр.д. № 3033/2021г. на РРС.
Преди прекратяването брака, с писмен договор за покупко-продажба на
МПС от 11.02.2020г., с нотариална заверка, З Д.а купила за сумата от 3 660
лв. т.а.“Мерцедес Спринтер 312 Д „ с ДН№ *** – предмет на съдебната делба,
регистриран същия ден на нейно име.
При тези установени факти, изводите на районния съд за основателност
на претенцията са обосновани. Правилно първоинстанционният съд е
заключил, че ищецът е доказал, че е съсобственик на процесната вещ, и е
установил и наличието на другата предпоставка за допускане на съдебната
делба – правата си по отношение на процесната вещ / ½ ид.ч при режим на
СИО /.
Обоснован е изводът в обжалвания съдебен акт, че от ангажираните от
ответницата по иска доказателства не се доказват твърденията й, че е купила
т.а. със средства на своя приятел ИС С., от кредит от 6 500 лв. Нещо повече,
те се опровергават от показанията на свидетеля Станислав Асенов – брат на З
Д.а, че преди фактическата им раздяла на 06.05.2021г., през м. февруари
2020г. сестра му и съпругът й купили процесния т.а. с общи средства, като
банковата карта, по която ищецът получавал заплатата си, стояла в съпругата
му и тя се разпореждала с нея.
Показанията на св. И С., че платил цената на т.а. – 3 660лв., за което
изтеглил кредит, тъй като имал връзка с ответницата и тя искала да развива
бизнес, също не доказват твърдяното от ответницата. Налице е дори
противоречие в заявената от двамата сума като цена на процесното МПС.
От представеното като писмено доказателство по делото извлечение от
сметка на св.И С. в Банка ДСК се установява движението по сметката и
усвояване на различни суми по кредити, на 07.02.2020г., не и как същият се е
разпоредил с усвоените парични суми, и конкретно – да ги е дарил на
жалбоподателката Д.а.
От показанията на св.МЗ се установява, че придружил жалбоподателката
и св.И С. в гр.В.Търново, за купуването на процесното МПС, и че последният
дал парите – 3 660 лв., като му казал, че са от теглен от него кредит.
Свидетелят З не е присъствал при сключването на сделката в нотариалната
кантора. Соченото в показанията му, че при купуването на МПС не участвал
В.Д., съответства и на заявеното в показанията на брата на ответницата – че
съпругът й не участвал в избора на МПС, а съдействал именно св. И С., който
разбирал от автомобили. Този факт не е, както се твърди във въззивната
жалба, доказателство, че ищецът няма принос за процесната вещ,а само сочи,
че не е участвал пряко в сделката.
Тези ангажирани по делото доказателства обуславят извода, че
ответницата не е оборила законовата презумпция по чл.21 ал.3 от СК, като не
е доказала, че придобитият по време на брака процесен т.а. не е в резултат на
съвместен принос, и не е съпружеска имуществена общност. Въпреки
възложената й доказателствена тежест, тя не е ангажирала доказателства за
установяването на трансформацията на средства с личен произход в
придобитата по време на брака вещ. Нито ангажираните гласни доказателства
2
са категорични и достатъчни да установят липсата на съвместния принос,
нито по делото има писмени такива, които да оборят законовата презумпция.
С оглед изложеното, обжалваното първоинстанционно съдебно решение,
с което е допусната съдебна делба на процесната вещ, при равни права,
следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция, която препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид изхода на спора, разноските на ответника по въззивната жалба –
500 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл.
80 от ГПК, са в тежест на жалбоподателката.
Мотивиран така, на основание чл. 272 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1088/09.12.2021г., постановено по гр.д.№
4802/2021г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА З З Д.а, ЕГН **********, от гр.Русе, ДА ЗАПЛАТИ на В. П.
Д., ЕГН **********, от гр.Мартен, обл.Русе 500 лева - направени по делото
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3