Решение по дело №496/2023 на Софийски районен съд

Мотиви по НАХД № 496/2023 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав

Внесено за разглеждане в Софийски районен съд е постановление за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Глава
Двадесет и осма от НПК по отношение на обвиняемия М. Д. И., ЕГН ********** за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на Глава Двадесет
и осма НПК, с оглед наличието на процесуалните предпоставки за това.
В дадения ход по същество адв. К. пледира подзащитният му да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Като аргумент изтъква, че от
проведените в хода на съдебното следствие разпити на свидетелите Д. и Г. се е установила
различна фактическа обстановка от приетата от прокурора. Акцентира на изявлението на
свид. Д., че между него и обв. И. не е имало физическо съприкосновение.
Като обсъди и съобрази в тяхната цялост събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства и способите за доказване, и при съобразяване с
разпоредбите на чл. 301 и следващите НПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият М. Д. И., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. София. Същият е
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с постоянен адрес ******.
На 09.04.2022 г. свидетелят М. Д. се намирал в дома си, находящ се в г****. Във
вечерните часове консумирал известно количество алкохол. Около 00:30 ч. на 09.04.2022 г.,
докато бил на терасата на жилището си, чул силна музика, идваща от площадката пред
блока, и решил да излезе и да провери какво се случва. Слизайки, възприел момиче и момче,
които седели на находящата се пред блока пейка в беседката на площадката пред блока,
слушали музика и пиели бира. Това били обв. М. И. и свидетелката И. Г..
Свид. Д. отправил към И. и Г. остра забележка по повод шума, при което помежду им
възникнал словесен спор с размяна на реплики на висок тон. В хода им Д. замахнал с ръка и
нанесъл удар на Г. в областта на лицето, след което обв. И. му нанесъл порезно нараняване в
лявата поясна област. След това обвиняемият и свид. Г. се отдалечили от мястото на
конфликта, а свид. Д. обходил района и се прибрал в дома си. Събличайки се, усетил болка в
областта на кръста вляво и видял, че има рана, от която тече кръв. Поради това се обадил на
дъщеря си и заедно с нея посетили УМБАЛСМП „Пирогов“, където му била оказана
медицинска помощ.
Междувременно свид. Г. установила липсата на мобилния си телефон и с И. се
върнали на площадката, за да го потърсят. Не го открили, при което подали сигнал на
телефон за спешни повиквания 112. На място пристигнал полицейски екип на 04 РУ-СДВР в
състав свидетелите Т. П., М. Х. и Г. И.а. Установили обв. И. и свид. Г., които им споделили
за случилото се по-рано, включително обвиняемият разказал как е нанесъл на свид. Д.
прободно нараняване в лявата част на корема с нож, който носел у себе си за самозащита.
Полицейските служители направили справка с дежурната част относно постъпили сигнали
за лице с подобно прободно нараняване, и след като получили утвърдителен отговор, отвели
обв. И. в 04 РУ-СДВР, където бил задържан със заповед за задържане за срок до 24 ч. за
изясняване на обстоятелствата по случая.
За времето от 02:35 ч. до 02:55 ч. на местопроизшествието бил извършен оглед, при
който в края на пейката, находяща се на площадката между бл. 12А и бл. 13А в ***, бил
намерен и иззет сгъваем нож с приблизителна дължина 12 /дванадесет/ см.
В хода на образуваното досъдебно производство била назначена и изготвена
1

съдебномедицинска експертиза на свид. М. Д., заключението на която е констатирало
прободно-порезно нараняване в лявата поясна област /корем/, причинило му временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Изготвени били също съдебнопсихиатрични и психологични експертизи по
отношение на обв. И. и свид. Д., и биологична експертиза, която изследвала иззетия от
местопроизшествието нож.
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа събрания и приобщен към
делото доказателствен материал, при преценка на гласните и писмени доказателства и
доказателствени средства, и способите за доказване, поотделно и в съвкупност, както
следва: гласни - показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство и
непосредствено в хода на съдебното следствие свидетели М. Д., И. Г., Т. П., М. Х. и Г. И.а;
писмени - справка за съдимост; протокол за оглед на местопроизшествие; протокол за
разпознаване на лица; заповед за задържане за срок до 24 часа по чл. 72 ЗМВР, и способите
за доказване - заключенията на съдебномедицинската експертиза, комплексните
съдебнопсихиатрични и психологични експертизи и биологичната експертиза.
Анализирайки изброените доказателствени източници поотделно и в съвкупност,
съдебният състав прие за безспорно установени времето и мястото на конфликта, възникнал
между свид. Д. от една страна, и обв. И. и свид. Г. - от друга. Тези обстоятелства се
изясняват въз основа показанията на всички разпитани свидетели, които съдът прецени като
еднопосочни и безпротиворечиви.
Посредством анализа на показанията на свидетелите съдът прие за изяснен и въпроса
досежно авторството на причиненото на свид. Д. травматично увреждане, въпреки заявеното
от последния при проведения в хода на съдебното следствие разпит, че между него и И.
нямало физическо съприкосновение. От всички останали гласни доказателствени средства, в
това число показанията на Д., депозирани в досъдебната фаза на производството, се
установява, че именно обв. И., когото е разпознал в хода на проведеното процесуално-
следствено действие по разпознаване на лица по фотоснимки, му е нанесъл порезно
нараняване в лявата коремна област /факт, който самият обвиняем е споделил пред
полицейските служители, пристигнали на местопроизшествието по подадения на тел. 112
сигнал/. Предвид това съдът прие въпросното обстоятелство за доказано и не кредитира
заявеното от свидетеля в съдебната фаза на процеса, отдавайки противоречието на
изминалия времеви период от процесните събития до провеждането на разпита.
Безспорно изяснен е и видът на причиненото на свид. Д. травматично увреждане,
реализиращо медико-биологичните признаци на лека телесна повреда по смисъла на чл. 131,
ал. 1 НК. Съдът кредитира изцяло заключението на съдебномедицинската експертиза,
изготвена от вещо лице-специалист в съответната област, като отговарящо всестранно,
пълно и изчерпателно на поставените задачи.
Като обективни и достоверни съдът прецени и се довери и на заключенията на
КСППЕ, изготвени по отношение на обв. И. и свид. Д., като досежно последния, освен
свидетелска годност, се установява и че към инкриминирания момент се е намирал в
състояние на обикновено алкохолно опиване - лека към средна степен.
Съпоставяйки гласните доказателствени източници обаче, освен горните
обстоятелства, съдът прие за установен и факта на възникналия между Д., Г. и И. словесен
конфликт, в хода на който Д. нанесъл удар с ръка в лицевата област на свид. Г. и последната
изгубила владението върху мобилния си телефон. Досежно последните обстоятелства, при
наличните противоречия между заявеното от Д. и Г., съдът прецени като достоверни и
кредитира показанията на последната, доколкото намират косвено потвърждение в
показанията на пристигналите на място полицейски служители, пред които Г. споделила, че
2

била ударена в областта на носа от лицето, което им направило забележка заради музиката,
която слушали с обвиняемия.
Освен гласните доказателствени средства в посочените части, съдебният състав
прецени като относими и кредитира и протоколите за оглед на местопроизшествие и за
разпознаване на лица. И двата протокола са изготвени съгласно изискванията и реда,
предвидени от процесуалния закон, при което съдът прие, че съответните процесуално-
следствени действия са извършени законосъобразно. Посредством протокола за оглед на
местопроизшествие към доказателствената съвкупност е приобщен намереният на
местопроизшествието нож, при чието изследване биологичната експертиза е установила
положителна реакция за наличие на кръв. В хода на проведеното разпознаване на лица по
фотоснимки, свид. Д. е посочил обв. И. като лицето, нанесло му прободното нараняване с
нож в лявата коремна област.
Фактическа констатация относно съдимостта на И. - че към процесната дата не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, съдът
формира въз основа справката му за съдимост.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна съдът прецени, че обв. И. не е
осъществил от субективна страна състава на инкриминираното престъпно деяние с правна
квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Преди да се пристъпи към конкретните съображения, мотивирали този извод, следва
да се отбележи в теоретичен аспект, че обект на престъплението по чл. 130 НК са
обществените отношения, гарантиращи телесната неприкосновеност на личността, и в по-
общ аспект - обществените отношения, които защитават неприкосновеността на здравето,
разглеждано като лично и неотменимо благо на всеки човек. Съгласно задължителните
указания, дадени на съдилищата с Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС и
приложими понастоящем, разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна
телесна повреда се квалифицира като лека телесна повреда. Съставомерно по чл. 130, ал. 1
НК следователно е всяко кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко
увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения
във физиологичните му функции, извън болката и страданието.
В този смисъл в процесния случай причиненото на свид. М. Д. увреждане обективно
отговаря на съставомерните признаци на леката телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК. При
това от обективна страна следва да се приеме, че обв. И. е осъществил изпълнителното
деяние на нанасяне на лека телесна повреда чрез действие, нанасяйки на М. Д. удар с нож в
лявата поясна област, в резултат на което на свидетеля било причинено травматично
увреждане, както следва: кръвонасядане на околните меки тъкани в лявата поясна област
/корем/. Това нараняване по своята медико-биологична характеристика представлява
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Анализирайки обективната страна на осъщественото деяние, съдебният състав следва
да отбележи, че наведеното от защитата възражение за неговата недоказаност не може да
бъде споделено, предвид съображенията, изложени при доказателствения анализ.
Независимо от това обаче, съдът прие, че следва да признае обв. И. за невиновен по
повдигнатото обвинение, тъй като не го е осъществил при наличието на хулигански
подбуди.
Това е така, доколкото за субективна съставомерност на повдигнатото обвинение,
елемент от която са хулиганските подбуди, е необходимо да се установи наличието на
допълнителен признак при нанасянето на леката телесна повреда, а именно да е обусловено
от последните.
Хулиганските подбуди като елемент от субективната страна на причиняването на
3

травматичното увреждане се изразяват в демонстрация на явно неуважение към обществото,
безпричинна употреба на сила, незачитане на човешката личност от страна на дееца. Тоест
доминиращ от субективна страна мотив в съзнанието на извършителя е стремежът да изрази
явно неуважение към обществото и да погази общоутвърдените норми на поведение, като
средство за постигането на тази цел е нанасянето на травматичните увреждания на здравето
на пострадалия, изразяващи се в конкретна лека телесна повреда. Хулиганският акт е
начинът деецът да „изяви” себе си, погазвайки установените ред и норми за поведение в
обществото. При причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди отсъстват личен
мотив и видими поводи за нанасянето й, провокирани от страна на пострадалия. Основната
цел на извършителя е не да увреди телесната неприкосновеност на конкретното пострадало
лице, а да демонстрира пренебрежение към обществените ценности и порядки чрез
посегателство върху чуждата личност и достойнство.
В този смисъл, с оглед установената фактическа обстановка, според настоящия
съдебен състав в процесната хипотеза отсъства именно хулиганският мотив като
задължително необходим съставомерен субективен признак на деянието, за да може да бъде
квалифицирано като престъпление от общ характер. Това е така, доколкото
доказателствената съвкупност категорично сочи, че между обвиняемия и свид. Г. от една
страна, и свид. Д. - от друга, е имало спречкване, непосредствено предшестващо нанасянето
на удара, като дори се установи, че свид. Д. е започнал конфликта и пръв е проявил
физическа агресия спрямо Г., нанасяйки и удар с ръка в лицето.
При това съдът прецени, че при съвкупната преценка на фактическите обстоятелства,
при които обв. И. е нанесъл леката телесна повреда на свид. Д., не би могло да се приеме, че
е целял с действията си да демонстрира явно неуважение към обществото и незачитане на
общоприетите порядки и норми. Този извод в случая не се променя от факта, че
съприкосновението се е състояло на публично място, доколкото предвид късния час, не е
имало други присъстващи лица, и доколкото се изясни, че поведението на обв. И. е било
продиктувано и провокирано от изцяло лични подбуди, а именно възникналият скандал.
Отсъствието на съставомерен признак от субективната страна на изпълнителното
деяние на престъплението го прави несъставомерно, което мотивира съда да признае обв. И.
за невиновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130,
ал. 1 НК.
Постановяването на оправдателното решение следва и от факта, че настоящата
хипотеза касае извършването на престъпление от частен характер, което се преследва по
частноправен ред - по тъжба на пострадалия. В производство, провеждано по общия ред,
разпоредбата на чл. 287, ал. 5 НПК предвижда възможност частният обвинител и
прокурорът на основание чл. 48 НПК да могат да поискат съдът да се произнесе с присъдата
за престъпление от частен характер. В разглеждания случай обаче производството е
проведено по реда на Глава двадесет и осма от НПК, с оглед наличието на процесуалните
предпоставки за това. Участието на частен обвинител в него е недопустимо, респективно
основанията на чл. 48 НПК не се констатират. Поради тази причина съдът не разполага с
дискрецията да се произнесе относно престъплението по чл. 130, ал. 1 НК.
По разноските:
С оглед оправдателния характер на постановеното решение, направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	4393
Дата:	2 октомври 2023 г. (в сила от 18 октомври 2023 г.)
Съдия:	Виолета Стоянова Парпулова

Дело:	20231110200496
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	13 януари 2023 г.

Решение по дело №496/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите