№ 4
гр. гр. Елена, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Гражданско дело №
20214130100076 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД срещу В. Д. СТ., с
която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземане за сумата от 165.65
лева, представляваща неплатена цена по договор за електронни съобщителни услуги от
22.1.2018 г., сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, както и за сумата
от 41.83 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 7.6.2018 г. до 30.11.2020 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5/2021
г. на Еленския районен съд.
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответницата е сключен договор за електронни съобщителни услуги от 22.1.2018 г. за номер
0876 994 632 с избран тарифен план Smart L+ при месечна абонамента такса от 26.99 лева за
срок от два месеца. Заявява, че въз основа на договора са издадени фактури за периода от
22.1.2018 г. до 21.5.2018 г., които не са заплатени от ответницата, което пък е довело до
едностранното прекратяване на договора и до издаването на крайна фактура. Сочи, че е
придобил вземанията по договора въз основа на договор за цесия, сключен със „С.Г.Груп“
ООД, което дружество пък ги е придобило от „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД.
В законоустановения срок назначеният особен представител на ответницата не е подал
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като с писмена молба поддържа
предявения иск и моли за неговото уважаване.
1
Особеният представител на ответницата заема становище за недоказаност на иска.
Заявява, че цесията не е надлежно съобщена на ответницата, както и че липсва
индивидуализация на вземанията.
Еленският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че на 22.1.2018 г. между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и В. Д. СТ. (понастоящем С.) е сключен договор за
електронни съобщителни услуги, според който ответницата е избрала тарифен план
„Vivacom Smart L+” за номер 0876 994 632 с месечна такса от 26.99 лева. Договорът е
сключен за срок от 2 години, като при сключването му потребителят е декларирал, че е
запознат и е получил екземпляр от общите условия на „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД. След подписването на договора от страна на мобилния оператор са
издадени месечна сметка № **********/22.2.2018 г. на стойност 57.04 лева с ДДС за
периода 22.1.2018 г. – 21.3.2018 г., включваща два месечни абонамента и SMS; месечна
сметка № **********/23.3.2018 г. на стойност 67.98 лева с ДДС за периода 22.3.2018 г. –
21.4.2018 г., включваща месечния абонамент, SMS и GPRS данни; месечна сметка №
**********/22.4.2018 г. на стойност 26.99 лева с ДДС за периода 22.4.2018 г. – 21.5.2018 г.,
включваща месечния абонамент; и месечна сметка № **********/22.5.2018 г. на стойност
26.99 лева с ДДС за периода 22.5.2018 г. – 21.6.2018 г., включваща месечния абонамент.
По делото няма данни посочените месечни сметки да са заплатени от ответника.
С договор прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. мобилният оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлил на „С.Г.Груп“ ООД вземания,
произтичащи от договори, описани в Приложение № 1, сред които и вземанията по договора
за електронни съобщителни услуги, сключен с В.Д. Димитрова. На свой ред, цесионерът
„С.Г.Груп“ ООД е прехвърлил вземанията, произтичащи от договора, сключен между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и В.Д. Димитрова, на ищеца „ЮБЦ“
ЕООД.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:
По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че ответницата е
била в облигационни правоотношения с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
регулирани от Общи условия, като същата е имала качеството абонат и потребител на
услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. По силата на договора
мобилният оператор се е задължил да предоставя на ответницата, в качеството й на абонат и
потребител на мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни
съобщителни услуги по предпочетения тарифен план за предоставения телефонен номер. От
своя страна, ответницата е поела задължение да заплаща за срока на договора съответната
месечна абонамента такса и потребени допълнителни услуги.
В случая не са представени доказателства, че ответницата е заплатила сумите по
2
издадените месечни сметки, а доколкото уговорена абонаментна такса представлява
минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на
договора за това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни системи в
изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на
предоставените услуги, таксата се дължи независимо от това дали операторът е предоставил
съответните услуги и дали абонатът реално ги е потребил. Съдът приема, че доколкото по
делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорът за далекосъобщителни
услуги валидно е обвързвал страните по него и ответницата дължи заплащането на
абонаментните такси по този договор за отчетните периоди, независимо дали е ползвала
мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на задълженията е настъпил на
посочените в сметките дати, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането
им.
По отношение на използваните услуги, извън месечния абонамент, съдът съобразява
заложеното в общите условия (чл. 41), действащи в отношенията между ответника и
мобилния оператор, а именно, че оспорването на дължимите суми пред оператора се
допуска в срок до 6-месечен срок след издаване на фактурата. Оспорването не възпрепятства
правото на потребителя да оспори сметката си по съдебен ред, като самото оспорване не
освобождава последния от задължението за плащане на дължимите суми. В случая
мобилния оператор е изпълнил задължението си да издаде съответните месечни сметки, в
които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса и на използваните услуги,
извън месечния абонамент, като към всяка от сметките има приложение с детайлна
информация за посочените компоненти. По делото няма данни (и твърдения) ответницата да
е оспорила месечните си сметки в предвидения 6-месечен срок пред мобилния оператор,
поради което и съдът приема, че по този начин същата е признала реалното предоставяне на
услугите и дължимостта на тяхната цена. Падежът на тези задължения е настъпил на
посочените в сметките дати, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането
им.
По повод възражението на особения представител на ответницата следва да се
отбележи, че в случая е налице фингирано получаване на уведомлението за извършената
цесия. Действително, с получаване на уведомлението за цесията от особения представител
не може да се счете, че същото е узнато и от ответницата, но тук следва да бъде съобразен
чл. 47, ал. 5 ГПК, съгласно който след изтичане на срока за получаване на съобщението до
ответника същото следва да се счита за редовно връчено. Т.е. за редовно връчено на
ответницата следва да се счита и приложеното към исковата молба уведомление за
извършената цесия. Следва да се има в предвид също, че за защита на длъжника в чл. 99, ал.
3 и ал. 4 ЗЗД е предвидено задължение на цедента да уведоми длъжника за извършената
цесия, до който момент последният има право да откаже да плати на всяко лице, различно от
първоначалния кредитор. Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна,
като длъжникът може да възразява за липса на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е платил на стария кредитор или на овластено от него лице, каквито
3
твърдения (и доказателства) не ангажирани.
С оглед на горното, съдът намира, че ответникът дължи претендираната сума по
договора за електронни съобщителни услуги, поради което предявеният иск за установяване
на дължимостта й е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид установената изискуемост на главницата и с оглед изпадането на ответницата
в забава, основателна се явява и претенцията за мораторна лихва, чиито размер за периода от
7.6.2018 г. до 30.11.2020 г., изчислен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 41.78 лева, до която
сума следва да се уважи акцесорната претенция.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът има право на направените в исковото производство
разноски в размер от 505.00 лева, както и разноските в заповедното производство в размер
от 205.00 лева.
Мотивиран от горното, Еленският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Д. СТ., ЕГН ********** дължи на „ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 165.65 лева, представляваща неплатена цена по договор за
електронни съобщителни услуги от 22.1.2018 г., сключен с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, както и сумата от 41.78 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 07.06.2018 г. до 30.11.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 5/2021 г. на Еленския районен съд, като отхвърля иска за
мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер от 41.83 лева.
ОСЪЖДА В. Д. СТ., ЕГН **********да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********
сумата от 505.00 лева, представляваща направените в исковото производство разноски,
както и сумата от 205.00 лева, представляваща направените разноски по ЧГД № 5/2021 г.
по описа на Еленския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
4