№ 1863
гр. Варна, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502178 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. П. ИЛ. чрез
адвокат И.А. срещу решение № 261091 от 26.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 16146 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав, с което е предоставено на
основание член 127, алинея 2 от Семейния кодекс /СК/ упражняването на родителските
права по отношение на децата П. М. М. ЕГН ********** и Р. М. М. ЕГН ********** на
техния баща М. Р. М.; постановено е децата да живеят при своя баща на адрес в ***, или на
неговия адрес на местоживеене при всяка последваща промяна на същия; определен е
режим на лични отношения на майката М. П. ИЛ. с децата П. и Р.; осъдена е въззивницата да
заплаща в полза на детето П. М. М. месечна издръжка в размер на 300 лева/, и в полза на
детето Р. М. М. месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на депозиране на
молбата за издръжка /09.10.2019 г./, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва при просрочие за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законовото
основание за нейното изменение или прекратяване.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при неправилна преценка
на събраните доказателства. Сочи се, че при постановяване на решението за предоставяне на
родителските права и определяне режим на лични отношения следва да се вземат предвид не
отделни обстоятелства, а съвкупността на всички обстоятелства, а също така те да бъдат
определени така, че да се създаде нормална обстановка за поддържане на отношения между
родители и деца, а не да стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между
родителите. Излага се, че е необходимо да се извърши цялостна преценка за интереса на
децата, включително и като се отчетат тормозът и побоите над майката от страна на бащата;,
изгонването й от жилището, което е придобито от нейните родители; отчуждаващото
поведение на бащата. Отделно се набляга, че съобразно съдебната практика при определяне
кому да бъдат предоставени родителските права съдът не е обвързан от желанието на детето,
1
нито от тези на родителите. Сочи се, че бащата има връзка с друга жена, с която живее, но
това обстоятелство не е изследвано. Също така не са изслушани и двамата родители, което е
задължително според разпоредбата на член 59, алинея 6 от СК, респективно е съществено
процесуално нарушение. Поради това се иска решението да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което на майката да бъде предоставено упражняваното на
родителските права по отношение на двете деца, да се определи местоживеенето им при нея,
както и да се присъди месечна издръжка за всяко едно от децата в размер на 200 лева. В
условията на евентуалност, ако бъде потвърдено решението на първоинстонционният съд,
желае определяне на издръжката, която дължи за всяко от децата да бъде в минималния
размер.
Въззиваемият М. Р. М. писмен отговор е оспорил жалбата като неоснователна. Излага
се, че връзката между майката и голямото дете П. е такава благодарение на нейните
действия – еднолично решение да се премести да живее в друг град, без да обясни на децата.
Оспорва се направеното във въззивната жалба твърдение, че бащата съжителства с друга
жена. Иска се потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от М. Р. М. против М. П. ИЛ.
с правно основание член 127, алинея 2 от СК за постановяване на съдебно решение, с което
бъде разрешен съществуващият между страните в качеството им на родители на децата П.
М. и Р. М. спор по въпросите относно упражняването на родителските права,
местоживеенето на децата, личните отношения с тях и издръжката им. Ищецът е сезирал
съда с искане да се постанови решение, с което да му се предоставят родителските права по
отношение на децата П. и Р., като бъде определено местоживеенето им при него на адрес в
***; да бъде определен режим на личен контакт на майката М.И. с децата, а именно: всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 часа на съботния ден до 17 часа на
неделния ден с преспиване и за тридесет дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск; да бъде осъдена майката да заплаща в полза на детето П. месечна издръжка
в размер на 300 лева, а за детето Р. – размер на 250 лева, платима чрез техния баща М.М.,
считано от датата на подаване на исковата молба /09.10.2019 г./ до настъпване на
обстоятелства, погасяващи това задължение, с падеж първо число на месеца за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. Претендира се и издръжка за
минало време на основание член 149 от СК зап двете деца от деня на фактическата раздяла
на 05.01.2019 г. до дата на депозиране на исковата молба /09.10.2019 г./, изчислена както
следва: за месец януари 2019 г. за 26 дни сума в размер на 461,29 лева, за периода от месец
февруари 2019 г. до месец септември 2019 г. - 8 х 550 лева = 4 400 лева и за месец октомври
2019 г. - 141,93 лева, или сума общо в размер на 5 003,22 лева.
Ищецът излага, че с ответницата се познават от 2005 г., когато заживели на семейни
начала в град Варна, като от това съвместно съжителство имат две деца: П., роден на *** г.,
и Р., роден на *** г. Когато голямото дете било на три години, се преместили да живеят в
триетажна къща - собственост на родителите на ответницата - в град Д., като съжителствали
с тях. След това М. заминал в чужбина, за да работи и да осигурява семейството си. Когато
се завърнал в България, със спестените пари извършил ремонт на къщата на родителите на
ответницата на стойност около 15 000 лева. Няколко месеца след раждането на второто дете
на страните, М. отново заминал в чужбина, но този път краткосрочно. След завръщането си
установил, че ответницата има връзка с друг мъж, вследствие на което се разделили. Това се
2
случило, когато малкото им дете Р. било на шест месеца, като бащата заживял при майка си
в град Д. заедно с голямото им дете П.. Ищецът взел решение да се премести във Варна, като
същевременно ответницата го убедила да се съберат отново и заедно да заживеят на
квартира. През 2014 г. бащата на М. купил за страните апартамент, М. извършил ремонт на
стойност около 10 000 лева и семейството заживяло в него. През 2016 г. ищецът сочи, че
отново разбрал за изневери на ответницата, като тя му заявила, че трябва да напусне
апартамента, тъй като е собственост на баща й. Поради това родителите на М. прехвърлили
апартамента и на двамата. През месец декември 2018 г. М. му заявила, че желае да излиза и
с други мъже, но паралелно с това да живее и с ищеца. На 05.01.2019 г. ответницата се
изнесла на квартира през три блока от техния. Ищецът твърди, че от момента на
фактическата раздяла на страните ответницата не е предоставяла пари за издръжката на
децата. Отначало децата се чували често с майка си по телефона и са ходили по два-три пъти
на месец с преспиване за една вечер при нея. По информация от децата през месец август
2019 г. майка им е заминала да живее в С.. От тогава децата не били виждали майка си, а
напоследък и не се чували дори по телефона. Излага, че по-малкото дете Р. боледува често,
което налага той да отсъства от работа, за да грижи за него. Паралелно на това родителите на
ответницата завели дело за разваляне на договора за прехвърляне на апартамента, в който
живеели. С оглед на ситуацията ищецът е поставен в ситуация сам да се грижи и отглежда
децата си, да работи, за да осигурява необходимите средства за нормално препитание на
същите, без каквато и да е помощ от страна на ответницата, а след предявената претенция от
страна на родителите й за жилището, в което живее и отглежда децата, следва и да
предприеме необходимите действия по напускането му.
Ответницата М.И. е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло
твърденията на ищцовата страна, включително и досежно изневерите и дезинтересирането
от семейни ангажименти. Предявява насрещен иск за предоставяне на нея на родителските
права по отношение на двете деца, а в условията на евентуалност - да й се предоставят
родителските права по отношение само на по-малкото от двете деца – Р. М., да се определи
местоживеенето им при нея и да бъде осъден бащата да заплаща издръжка за децата за
бъдеще време.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени
събраните пред въззивната инстанция доказателства, както и изслушването родителите.
На основание член 59, алинея 6 от СК са изслушани и двамата родители на детето в
съдебно заседание, проведено на 01.11.2021 г.
М.И. обяснява, че живее в С. заедно с приятеля си, когото децата не са виждали, и
работи като продавач-консултант във фирма „Никон-НК“ ЕООД. Заявява, че е готова да се
върне заради децата, не се е върнала досега, защото трябвало да оправи някои документи в
работата. Не си е намерила работа още във Варна. Не оспорва, че бащата е добър родител,
но твърди, че разкъсва връзката между майка и дете, говорел лоши неща за нея пред детето,
на което е била свидетел. Според И. е по-добре детето да е при майка си, отколкото при
баща си, защото майката има вътрешна връзка с детето. Сочи, че постоянно комуникира с
малкия син, докато големият не иска да я чува, но тя му пише два пъти в месеца. Обяснява,
че е прекалено обиден, че ги напуснала; не го е виждала от може би една година. Малкото
дете го видяла преди два-три месеца. Тъй като пристигнала сутринта от С. за делото, има
намерение да види децата. Наясно е, че ще е трудно с голямото дете, ако й се предоставят
родителските права при положение, че не се е виждала една година с него.
М.М. заявява, че ще е по-добрия родител, защото образованието ми е по-добро, с по-
висока степен, както и се съобразява винаги с мнението и желанието на децата. Обяснява, че
3
има моменти, когато те не са прави и той ги напътства според вижданията си те да вземат
правилното решение. Казва, че живее във Варна в апартамент, който закупил преди 5-6
месеца, а има и още един, който дава под наем. Има приятелка, с която не живее заедно, но
децата я познават и отношенията им са много добри; понякога децата казвали, че има
моменти, когато приятелката му се грижела за тях по-добре от майка им. Твърди, че се
справя перфектно с готвенето, чистенето и воденето на домакинството. Старае се децата да
получат всичко най-добро. Подробно разказва къде учат децата, кои са класните им
ръководители, коя е любимата им храна, с какво се занимават. Явства, че работното му
време е сутрин от 7,30 часа до 16,30 часа, като работното му място е в село Е.. Ако децата
искат нещо, с което не е съгласен, дава пример от живота си и оставя всеки сам да вземе
решение дали това, което смята да направи, ще е правилно или ще направи грешка. Оставя
ги да помислят, обяснява точно какво може да се случи, какви ще са последствията. Винаги
им казва: „Преди да направиш нещо, помисли какви ще са последствията“. Дава примери -
при игра навън, при сборичкване, в яда си, ако посегнат на друго дете или отвърнат на удар
на друго дете какво би могло да се случи и какви ще са последствията, ако го удари, където
не трябва. Обяснява, че в големия син не харесва, че е прибързан, припрян, взима решения
на момента, но чистосърдечно признава, че е същият, осъзнавайки, че с много разговори
това може да се промени. Заявява, че му е трудно, но те са му деца, иска да получат най-
доброто, което би могъл да им предостави.
На 29.10.2021 г. пред настоящата инстанция е представен нов социален доклад,
изготвен от ДСП – Варна, в който се отбелязва, че грижите в момента по отношение на
двете момчета са поети от бащата, който им осигурява напълно всички потребности от дом,
хранене, облекло; контактите с майката са нарушени и непълноценни. Изразява се
становище, че децата не трябва да бъдат разделяни и в техен интерес е да се запази
установеното статукво.
По делото пред въззивната инстанция е представено удостоверение от „Никон – НК“
ЕООД от 02.11.2021 г., от което е видно, че М.И. има средномесечен доход по трудово
правоотношение в размер на 1 114,83 лева.
Също така е представено и писмено доказателство за доходите на М.М., който има
средномесечен доход по трудово правоотношение в размер на 949,18 лева.
При определянето на кой от родителите да следва да бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на дете, съдът трябва да съобрази всички
обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от
трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности –
член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният
критерий, въз основа на който се извършва преценката, не само при кого от родителите да
живее детето и кой да упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на лични
отношения на детето с родителя, комуто не са предоставени родителските права.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са
запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете
като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК,
както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който
трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на
4
§ 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да
предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и
комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, оценявайки
възпитателските качества на всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, изразената му
готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети действия в тази
посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано,
както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при
нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето
след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица,
жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот,
както и да съобрази пола и възрастта на детето.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че бащата притежава по-голям потенциал
да възпитава децата, които след напускането на майката се отглеждат от него, полага
адекватни грижи за двете момчета и демонстрират желание да го прави, за което съдът
придоби непосредствени впечатления при изслушването на родителите. Също така от
изслушването се установи, че майката е в голяма степен незаинтересована от децата,
особено от голямото момче, отнася се формално към тях. За да се представи в по-добра
свитлени пред съда спестява част от фактите, установени вече пред първата инстанция и от
социалното проучване, или ги изопачава. Желае всъщност да й бъдат предоставени
родителските права по отношение на Р., а П. да остане при баща си. Прави впичатление, че
И. е склонна да оправдава взетите от нея решения, касаещи децата, с външни фактори
С оглед защита най-добрия интерес на децата следва да се вземе най-вече предвид къде
двете момчета ще имат стабилност, постоянство и чувство за обич. С оглед събраните по
делото писмени и гласни доказателства настоящият състав на съда намира, че с оглед
качествата на бащата при него децата са имали и ще имат устойчив режим и баланс на
отношенията – както на тези с баща си, така и с майка си, доколкото бащата е с ясно
изразена и правилна линия на поведение досежно отношенията с другия родител, комуто не
е предоставено упражняването на родителските права, тъй като той осъзнава ролята на
майката в живота на децата и нуждата от общуване помежду им. Тъкмо обратното – при
майката се вижда ясно тенденция към повърхностност, социално харесване и липсата на
ясна представа защо децата имат нужда и от другия си родител. Майката няма ясна визия
нито за своя живот, нито за този на децата. Имагинерно споделя, че има намерение да се
върне във Варна и да си намери работа тук, но не е направила никакви постъпки в това
отношение. От изслушването на майката обаче, както бе посочено по-горе, става ясно, че тя
повече демонстрира желание пред околните и съда, отколкото има намерение да полага
грижи за децата. Твърде лошо впечатление на състава на въззивния съд направи изявлението
на майката, че иска да й бъдат предоставени родителските права по отношение на малкото
дете. В сравнение с майката бащата разполага с по-добри материални възможности - живее
в собствено жилище, а друго отдава под наем, а майката живее в жилище под наем. В
конкретния случай основни критерии за преценка на най-висшия интерес на децата са
сигурността и способността на родителя да осигури нормална и спокойна обстановка, в
която те свободно да се себеизразяват в подходяща за потребностите им емоционална среда.
Бащата е с по-добър родителски капацитет, тъй като е по-структуриран, по-съумяващ да
организира децата, не прехвърля вина към майката, напълно осъзнава, че децата трябва да
поддържат контакти с майка си, тъй като тя е значима фигура в техния живот, което не
може да се каже със същата сила за майката. Определено И. с действията си дава основание
да бъде прието, че е налице начална фаза на синдром на родителско отчуждение по
отношение на П.. Децата вече са поставени в стресова ситуация от раздялата на родителите
им, както и от борбата помежду кой да упражнява родителските права и къде да живеят, и
5
това безспорно се отразява на емоционалното и психическото им състояние, което следва да
бъде стабилизирано.
Въпреки изложеното съдът не подлага на критика готовността на майката да прояви
всеотдайността и любовта си към децата, да поддържа връзка с тях, но всичко това може и
следва да стане, независимо от правното положение, което ще създаде съдебният акт,
доколкото той не контролира чувствата между родителя и детето, и не въз основа на него
майката ще формира поведението си. Въззивната инстанция намира, че при положени
взаимни усилия от страна на двамата родители ще се възстанови и нормалната комуникация
помежду им, което определено ще повлияе положително за емоционалното състояние и за
развитието на двете момчета. Ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото
фактическо положение, няма пречка правното положение също да се промени, като се
приведе в съответствие с новосъздадената обстановка. По принцип развитието на децата
трябва да се извършва при грижата, подкрепата и авторитета на двамата родители. Всеки
един от тях в името на благополучието на детето следва да съдейства то да живее, доколкото
е възможно, най-близко до семейната среда.
Съвкупното обсъждане на посочените по-горе условия налага извод, че интересът на
децата ще е охранен най-добре, ако упражняването на родителските права бъде
предоставено на бащата с регламентиране на подходящ режим на лични отношения с
майката, за да не бъде изгубена емоционалната връзка между този родител и децата.
Като последица от предоставянето на родителските права на бащата, местоживеенето
на двете деца следва да бъде определено при него на адреса, на който живее.
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде
интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени
родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните правнозначими
обстоятелства с оглед интереса на детето, които бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез
определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да
расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането на
лични отношения между бащата и детето е жизнено необходимо за него с оглед създаване на
възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и доверие, което ще
съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на
всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в
практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във
формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия
родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че
взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен
елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и
органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават
“право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То
принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се
постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на
детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен
и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на
детето. В тази връзка следва да се отбележи, че за родителя, комуто са предоставени
родителските права, възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение
спрямо другия, да не настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му, както и
да му оказва съдействие при упражняване на правата му на родител.
Режимът на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата, установени
във всеки конкретен случай, като основен критерий, както бе отбелязано по-горе, е най-
6
добрият интерес на детето. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ /след
влизането в сила на решението/ период, ограничен по силата на закона само до
навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени, съобразявайки се с опитните
правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психо-емоционалните
способности и потребности на детето. При неефективност на така определените мерки
законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на
нови. Доколкото първоинстанционният съд е определил режим на лични отношения между
майката и всяко от децата в различно време, въззивният съд намира, че решението в тази му
част следва да бъде отменено и да се постанови ново, като се определи режим на лични
отношения на децата с майката по едно и също време.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от
30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател
за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези
разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в
семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и
хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в
обществото. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за
издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За
размера е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като
усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
П. е на петнадесет години, а Р. – на девет години; децата не страдат от хронични или
тежки здравословни проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. С оглед на това и
обществено–икономическата обстановка в страната, както и предвид презумптивното
бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година, съдът намира за адекватен за
нуждите на П. да определи общ размер на месечната издръжка от 500 лева, а за Р. – 400 лева.
Доколкото бащата ще предстои да полага непосредствените ежедневни грижи за детето, то
майката с оглед податните си възможности следва да поеме сума в размер на 300 лева
месечно за П. и 250 лева месечно за Р.. Поради изложеното решението на
първоинстанционния съд в частта му досежно определената издръжка следва да бъде
потвърдено.
С оглед изложените мотиви следва да се постанови въззивно решение в горния
смисъл.
По разноските
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по член 127, алинея 2 от СК. Това разрешение следва от характера на
производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно
споразумение. За разлика от исковото производство в него не се решава със сила на
пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати
и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация
на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в производството всяка страна
7
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този
смисъл е и практиката на ВКС.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261091 от 26.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 16146
по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав, с което е предоставено
на основание член 127, алинея 2 от Семейния кодекс упражняването на родителските права
по отношение на децата П. М. М. ЕГН ********** и Р. М. М. ЕГН ********** на техния
баща М. Р. М.; постановено е децата да живеят при своя баща на адрес в ***, или на неговия
адрес на местоживеене при всяка последваща промяна на същия; осъдена е М. П. ИЛ. да
заплаща в полза на детето П. М. М. месечна издръжка в размер на 300 лева и в полза на
детето Р. М. М. месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на депозиране на
молбата за издръжка /09.10.2019 г./, с падеж първо число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва при просрочие за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законовото основание за нейното изменение или прекратяване.
ОТМЕНЯ решение № 261091 от 26.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 16146 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Варна, в частта му, с която е определен на основание член 127,
алинея 2 от СК режим на лични отношения на майката М. П. ИЛ. ЕГН ********** с децата
П. М. М. ЕГН ********** и Р. М. М. ЕГН **********, както следва: по отношение на
детето Р. М. М. в следния смисъл: всяка първа и трета седмица от месеца от събота от 9 часа
с преспиване в дома на майката до неделя в 19 часа, като майката се задължава да вземе
детето Р. и да го върне на баща му или в дома, където то се отглежда от своя баща; за
рождения на детето Р. - в деня, следващ рождения ден на детето, от 16,30 часа на 23.12. до
19 часа на 24.12., като майката се задължава да вземе детето Р. и да го върне на бащата или в
дома, където то се отглежда при своя баща; за рождения ден на майката М. П. ИЛ. – от 16,30
часа на 12.03. до 19 часа на 13.03., като майката се задължава да вземе детето Р. и да го
върне на бащата или в дома, където то се отглежда при своя баща; по отношение на детето
П. М. М. в следния смисъл: всяка втора и четвърта седмица от месеца: от събота от 9 часа с
преспиване в дома на майката до неделя в 19 часа, като майката се задължава да вземе
детето П. и да го върне на баща му или в дома, където то се отглежда от своя баща; по
отношение на двете деца П. М. М. и Р. М. М. в следния смисъл: за Коледните и
Новогодишни празници, както следва: всяка четна година децата на Коледните празници ще
са при своята майка, а на Новогодишните празници– при своя баща, от 10 часа на първия
официален празничен ден до 19 часа на последния официален празничен ден, с преспиване;
на всяка нечетна година децата на Коледните празници ще са при бащата от 10 часа на
първия официален празничен ден до 19 часа на последния официален празничен ден с
преспиване, а на Новогодишните празници– при майката; за Великденските празници: всяка
четна година - първата половина на Великденските празници децата ще са при майката, а
втората половина – при бащата от 10 часа на съответния официален празничен ден до 19
часа на последния официален празничен ден с преспиване, а всяка нечетна година - първата
половина от Великденските празници децата ще са при бащата от 10 часа на първия
официален празничен ден до 19 часа на съответния официален празничен ден с преспиване,
а втората половина - при майката; през пролетната ваканция: на всяка четна година –
първата половина - и на всяка нечетна година – втората половина от ваканционните дни от
10 часа на първия ден до 19 часа на последния ден от ваканционните дни при майката, която
се задължава да взема децата и да ги върне на бащата или в дома, където те се отглеждат при
8
своя баща; през лятната ваканция - един месец през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск; през лятната ваканция не се прилага месечният режим; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата П. М. М. ЕГН ********** и Р.
М. М. ЕГН ********** и майката М. П. ИЛ. ЕГН ********** от ***, както следва:
всяка нечетна седмица от годината от 9 часа в събота до 19 часа в неделя с преспиване;
на всеки от рождените дни на децата /23 декември и 21 май/ всяка четна година от 9
часа до 19 часа;
на рождения ден на майката /12 март/ от 9 часа до 19 часа;
за Коледните празници - всяка четна година от 19 часа на 23 декември до 19 часа на 27
декември с преспиване;
за новогодишните празници - всяка нечетна година от 19 часа на 28 декември до 19
часа на 2 януари с преспиване;
за Великденските празници – всяка нечетна година от 19 часа на четвъртъка преди
Велики петък до 19 часа на последния празничен ден с преспиване;
в нечетни години – за Деня на просветата /24 май/ и за Деня на съединението /6
септември/ - от 19 часа на предходния ден до 19 часа на празничния ден с преспиване;
в четни години - за Деня на освобождението /3 март/, за Деня на труда /1 май/ и за
Деня на независимостта /22 септември/ - от 19 часа на предходния ден до 19 часа на
празничния ден с преспиване;
през пролетната ваканция – първата половина;
един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, по споразумение
между родителите;
децата ще се вземат от дома на бащата и ще се връщат в дома на бащата.
Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на обжалване на
основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, а в
останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9