№ 4393
гр. [населено място], 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110127082 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. В. срещу [фирма],
подадена по реда на чл. 422 от ГПК, за признаване за установено на основание чл. 7, пар. 1,
б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 година, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял с повече от три часа полет с номер FB [№] от дата 01.09.2017г.
изпълняван от ответника по направлението от летище [столица], [населено място] до летище
[град], [държава], ведно със законната лихва от 09.02.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д.№ 7960/2021г. по описа на СРС, 150ти състав, поправена по реда на чл.
247 от ГПК с разпореждане от 03.12.2021г. по ч.гр.д.№ 7960/2021г. по описа на СРС, 150ти
състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата Валиева е сключила договор за
въздушен превоз с ответното дружество за директно свързващи полети – полет FB [№] от
дата 01.09.2017г. изпълняван от ответника по направлението от летище [столица], [населено
място] до летище [град], [държава] и полет FB 987 от дата 02.09.2017г. изпълняван от
ответника по направлението от летище [населено място] до летище [населено място]. Сочи
се, че ищцата е изпълнила задължението си да се яви на летището в [населено място]
навреме и е преминала през всички контролни и регистрационни процедури, но поради
забавяне на въздушния превозвач не е успяла да пристигне в крайния пункт на пътуването
си в планирания час, а с повече от три часа закъснение. Поддържа се, че полет с номер FB
[№] от [населено място] за [населено място] е следвало да кацне по разписание в 22.20 часа
на 01.09.2017г., но реално същият е пристигнал на летището в България едва в 05.31 часа на
02.09.2017г.Поради това се изтъква,че ищцата не е могла да изпълнил своевременно и
1
предвидения полет от [населено място] за [населено място], което е наложило
премаршрутиране. Ето защо се подчертава, че като резултат ищцата е достигнала до
крайната си дестинация – летище [населено място] едва на 03.09.2017г., с повече от три часа
закъснение. Излагат се и твърдения, че ищцата е отправила извънсъдебно искане до
ответното дружество за заплащане на дължимото и обезщетение, в следствие на което
надлежен представител на [фирма] на 17.04.2019г., в рамките на давностния срок, е признал
задължението за заплащане на процесното обезщетение. Предвид това се посочва, че
вземането, предмет на настоящото производство не е погасено по давност. Излагат се и
подробни аргументи относно приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 в настоящия случай. С оглед всичко изложено
се моли искът и да бъде уважен, като претендира и присъждането на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
излага твърдения, че при обработване на жалбата на ищцата е извършено плащане от
[фирма] на дължимата сума на 11.08.2021г. Подчертава се, че процесното вземане е част от
заплатена сума в общ размер на 3129.33 лева и в нея е включена дължимата на ищцата сума
от 782.33 лева. Сочи се, че сумата е била заплатена по банковата сметка на процесуалния
представител на ищцата. С оглед извършеното плащане се моли искът да бъде отхвърлен.
В молба от 14.09.2021г. от името на ищеца К. В. е заявено признание, че ответникът е
заплатил на 11.08.2021г. претендираната от ищеца сума в размер на 400 евро – обезщетение
за закъснял полет, т.е след датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Подчертава се обаче че неплатени са
останали законната лихва от подаване на заявлението – 09.02.2021г. до датата на плащането,
както и разноските сторени от ищеца в рамките на исковото и заповедното производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При съобразяване на нормата на чл. 154 от ГПК по иска с правно основание чл.5,
параграф 1, б. „в“, вр. с чл. 7, параграф1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004, в тежест на ищеца е да установи
следните обстоятелства: съществуването на валидно правоотношение с ответника по
договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е отменил осъществяването на
полета, за който ищцата има потвърдена резервация; както и размера на дължимото
обезщетение.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест за ответника е да докаже, че
е погасил изцяло задълженията си.
С оглед плащането на задълженията (което представлява признание осъществено с
конклудентни действия), съдът счита за безспорни всички елементи от фактическия състав
на процесното вземане по отношение на ответното дружество.
Освен гореизложеното следва да се посочи, че по делото са ангажирани и достатъчно
2
доказателства, въз основа на които да може да се приеме, че при условията на пълно и
главно доказване по делото е установено, че между ищцата и ответника е съществувало
валидно правоотношение по договор за въздушен превоз с полет на ответника от [столица],
[населено място] до летище [град], [държава], на дата 01.09.2017г, доколкото по делото е
приет неоспорен от ответника електронен билет, в която именно К. В. е посочена като
пътник с потвърдена резервация.
Същевременно между страните не се спори, че полетът на ищцата е бил извършен със
закъснение повече от три часа.
С решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07г. и С-403/07г. на Съда на
Европейския съюз е дадено задължително на основание чл. 633 от ГПК за настоящия съд
тълкуване на нормите във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ № 261/2004г. Съгласно
даденото в цитираното решение тълкуване чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламент /ЕО/ №
261/2004г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на
полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, т.е когато са
достигнали до своята крайна точка на пътуване три или повече часа след определения от
превозвача час на пристигане по разписание. В настоящия случай полетът на ищцата е
пристигнал в крайната точка на пътуването повече от три часа след обявения част за
пристигане.
По отношение на размера на дължимото обезщетение също не съществува спор между
страните, че той е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка
на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от Регламент /ЕО/ №
261/2004г.), което в настоящия случай следва да бъде определено съгласно чл. 7, § 1, б. „б“
Регламент /ЕО/ № 261/2004г. – 400 евро.
Същевременно от представеното по делото от ответното дружество платежно
нареждане се установява, че ответникът е заплатил на 11.86.2021г. сумата от 3129.33 лева,
която касае съгласно посоченото основание за плащане, погасяване на задължения за
заплащане на обезщетения за четирима пътници, сред които е и ищцата К. В.. Получаването
на обезщетение в размер 400 евро е потвърдено и от ищцата в изрична молба, което
изявление, което съдът цени по реда на чл. 175 ГПК. От ответника обаче не се твърди с
заплатената сума да е погасена законна лихва или разноски по делото. Обстоятелството, че с
сумата в общ размер на 3129.33 лева са погасени само дължимите обезщетение за четирима
пътници, сред които и ищцата се потвърждава и от кореспонденцията водена между
страните в електронна форма, видно от имейлите приложени към молба от 14.09.2021г.на
ищцата. Поради това настоящият съдебен състав приема, че страните не спорят, че с
платената от ответното дружество сума е погасено вземането на ищцата за обезщетение в
размер на 450 евро, с равностойност 782.33 лева. При това положение дължима остава
единствено законната лихва върху обезщетението от 400 евро, претендирана още със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода от датата на подаването на
3
заявлението – 09.02.2021г. до датата на извършеното плащане – 11.08.2021г.
Размерът на дължимата законна лихва върху обезщетението за периода от
09.02.2021г. до 11.08.2021г. определен по реда на чл. 162 от ГПК възлиза на 39.99 лева.
Доказателства за заплащане на тази сума не са ангажирани от ответника.
С оглед гореизложеното съдът намира, че вземането предмет на предявения иск
срещу [фирма] е погасено изцяло чрез плащане в хода на процеса от него, като е останала
дължима само законната лихва.
На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид извършеното в
хода на процеса пълно плащане на процесните задължения и на това основание предявеният
иск за сумата от 400 евро срещу ответното дружество следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Въпреки че [фирма] е погасила задълженията си, доколкото плащането е извършено
едва след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 09.02.2021г. срещу него, а дължима от ответника сума е
заплатена на 11.08.2021г., а не след отправената извънсъдебно от страна на ищцата покана
(видно от приложените по делото доказателства за водената между страните
кореспонденция), съдът намира, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът е станал
повод за завеждане на делото и следва да понесе отговорността за сторените от ищцата
разноски. Следва изрично да се подчертае, че ответникът е станал повод за образуване и на
исковото производство, доколкото в срока по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение срещу
дължимостта на процесната сума. Предвид изложеното и съобразно дадените в
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото
производство, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора в полза на К. В.
следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 385 лева, като
от ответника не е релевирано възражение за прекомерност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата Валиева се дължат всички сторени от
нея разноски в исковото производство, които съгласно представения към молба от
14.09.2021г списък по чл. 80 от ГПК са 75 лева – държавна такса и 300 лева –адвокатско
възнаграждение. По делото обаче е доказано заплащането на държавна такса само в размер
на 25 лева, а не на 75 лева, поради което в полза на ищцата се дължи държавна такса в
размер на 25 лева. За доказване на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение при
съобразяване на разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № №6/06.11.2013г. по
тълк.д.№ 6/2012г на ОСГТК на ВКС, е представен договор за правна защита и съдействие с
направено отбелязване, че договореното възнаграждение в размер на 300 лева е платена в
брой. От ответника не е релевирано възражение за прекомерност, поради което в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени и 325 лева разноски в исковото производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявената по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от К.
В., гражданин на Руската федерация, родена на 21.09.1958г.,със съдебен адрес в гр.
[населено място], [адрес] срещу [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.[населено място], Аерогара [населено място], [булевард], искова претенция,
че [фирма], ЕИК ********* дължи на К. В., родена на 21.09.1958г, сума в размер на 39.99
лева – законна лихва върху обезщетение за закъснял полет с номер FB [№] от дата
01.09.2017г. от 400 евро за периода от 09.02.2021г. /датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение/ – до 11.08.2021г. /датата на
плащане/, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№7960/2021г. по описа на СРС, 150ти състав, поправена по реда на чл. 247 от ГПК с
разпореждане от 03.12.2021г. по ч.гр.д.№ 7960/2021г. по описа на СРС, 150ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 от ГПК от К. В., гражданин на Руската
федерация, родена на 21.09.1958г.,със съдебен адрес в гр.[населено място], [адрес], срещу
[фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.[населено място],
Аерогара [населено място], [булевард], иск за признаване за установено, че [фирма], ЕИК
********* дължи на К. В., родена на 21.09.1958г, сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял с повече от три часа полет с номер FB [№] от дата 01.09.2017г.
изпълняван от ответника по направлението от летище [столица], [населено място] до летище
[град], [държава], дължимо на основание чл.5, параграф 1, б. „в“, вр. с чл. 7, параграф 1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари
2004.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
[населено място], Аерогара [населено място], [булевард], да заплати на К. В., гражданин на
Руската федерация, родена на 21.09.1958г.,със съдебен адрес в гр.[населено място], [адрес],
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 325 лева - разноски в исковото производство
пред Софийски районен съд и сумата от 385 лева - - разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5