Решение по дело №219/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260321
Дата: 5 март 2021 г.
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20215300500219
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2021 г.

Съдържание на акта

          Р Е Ш Е Н И Е  № 260321

гр.Пловдив, 05.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                    

 

при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 219/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на «Айгер Инжинеринг» ООД гр.Пловдив, чрез адв. М.П., против решение № 261282/13.11.2020 г. по гр.д. № 4699/2020 г. по описа на РС Пловдив, І-ви гр.с., с което съдът е признал уволнението на П. М.К. извършено със Заповед №1569 /10.03.2020 г. на управителя на „Айгер Инженеринг“ ООД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото му правоотношение е прекратено на осн. чл.330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, считано от 11.03.2020г. за незаконно и го е отменил. Работодателят-жалбоподател е осъден да заплати на Петър М.К. сумата от 1205,69 лева, представляваща обезщетение на осн. чл. 225 ал. 1 и 2 от КТ за периода от 11.03.2020 г. до 30.04.2020г., като отхвърля иска за разликата над този размер до пълния предявен размер от 6208,10 лева, като недоказан и неоснователен.

          Постъпила е и въззивна жалба на «Айгер Инжинеринг» ООД гр.Пловдив, чрез адв. М.П., против допълнително решение № 261905/31.12.2020 г. по гр.д. № 4699/2020 г. по описа на РС Пловдив, І-ви гр.с., с което е допълнен диспозитива на решение № 261282/13.11.2020 г. по гр.д. № 4699/2020г. по описа на РС Пловдив в смисъл, че се осъжда жалбоподателят да заплати на  П. М.К. законната лихва върху сумата от 1205,69 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, считано от подаване на исковата молба 27.04.2020г. до окончателното плащане.

          Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, като се сочи, че неправилно районният съд е приел, че не е налице системно нарушение на трудовата дисциплина, като са доказани три нарушения на трудовата дисциплина на посочени дати. Сочи се, че е неправилен изводът на първата инстанция, че доказаните нарушения на трудовата дисциплина не са тежки, като изводите на районният съд в тази насока противоречат на посочена практика на Върховен касационен съд. Сочи се, че нарушенията на трудовите задължения от страна на работника са доказани от събраните по делото доказателства, а работникът с молба пред първостепенния съд, депозирана извън срока по чл. 312, ал. 2 от ГПК, променя писмените си обяснения, които е дал пред работодателя, което е извършил след преклузията по горния текст на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.

Подаден е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемият П.К. срещу въззивната жалба, в който жалбата се намира за неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските по делото.

По допълнителното решение се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и с процесуалните правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска за законната лихва.

В срок по отношение на тази въззивна жалба е постъпил отговор, с който се намира жалбата за неоснователна. Иска се потвърждаване на допълнителното решение.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното: 

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, държавна такса за въззивно обжалване не се дължи от работника и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Предявени са обективно съединени искове от работника П.М.К. да бъде признато за незаконно уволнението му извършено със Заповед №1569 /10.03.2020 г. на управителя на „Айгер Инженеринг“ ООД с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и ТПО е прекратено и да бъде осъден работодателя да му заплати обезщетение по член 222 ал.1 и ал. 2 от КТ за оставане без работа. 

РС Пловдив е приел за доказано следното. Между страните съществувало трудово правоотношение, като непосредствено преди прекратяването му ищецът  е изпълнявал длъжността „***“ в отдел „***“, както и че прекратяването му е вследствие на осъществено дисциплинарно уволнение, наложено на ищеца от датата на връчване на заповедта – 11.03.2020г. От съдържанието на представената заповед № 1569 от 10.03.2020г. се установява, че ищецът е извършил във времето следните нарушения на трудовата дисциплина, като: на 23.01.2020г., при неправилно закрепяне на детайла към машина CLX 450, сер. № 0031001028С, детайлът излиза от универсала и размества геометрията на машината, а на 24.02.2020г., при неправилно закрепяне на детайла към машина CLX 450, сер. № 0031001028С, детайлът излиза от универсала и размества геометрията на машината.

Относно причините за повредата в машината са представени писмени доказателства, а именно два броя искане за отстраняване на повреда в СЦПУ - от 05.12.2020г., 23.01.2020г. и 24.02.2020г. Първата част от тези искания, в които са описани име на заявителя, дата и описание на повредата са съставени от ищеца, а втората част, в която се съдържат причините за повредата са съставени от св. Р. Е.-Ф.. В съдържанието на първото искане за отстраняване на повредата с дата от 23.01.2020г. /л.91/ е записано, че повредата е в изместването на геометрията на машината, а по–надолу отговорникът Р. Е.-Ф. е записал, че причината за повредата е по вина на П.К.. Де факто отговорникът е посочил само името на служителя отговорен за отстраняване на повредата, без да конкретизира обстоятелствата довели до конкретната причина за възникналата повреда, каквито са изискванията и на самия образец от искането.

Във второто приложено искане за отстраняване на повредата с дата от 24.02.2020 г. е посочено, че повредата е в отклонение в геометрията, като при изпълнение на програмата детайлът е изпаднал от меките челюсти вследствие на което се получава удар и отклонение по двете оси x и z. Във втората част от искането отговорникът Р. Е.-Ф. е записал отново, че причината за повредата е по вина на оператора П.К., като този път е описана причината за възникване на повредата в износения инструмент. От показанията на св. Е. – Ф., дадени пред съда, се установява, че е станал очевидец само на втория инцидент, като според свидетеля в този ден К. е работил с износен инструмент, като в задълженията му като оператор на машината влизала и проверка на инструмента, като при съмнение операторът следва да го смени с нов.

Видно от СТЕ, която не е била оспорена от страните, се установява, че най-честите причини за удар на нож в супорта на детайла, които могат да бъдат избегнати, се дължат на действията на оператора на машината, който следва да използва правилната програма, да проверява чрез симулацията за проблеми в преходите, да работи с правилните ножове с правилните размери, да следи за координатите на ножа и детайла и следи за износване на ножа, за да извърши своевременна смяна. Вещото лице не може да се ангажира с конкретната причина, доколкото инцидентите са станали преди това и машините вече са били поправени.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е доказано посоченото в заповедта за уволнение тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 т.7 от КТ и неправилно РС Пловдив е приел, че не е налице системно нарушение на трудовата дисциплина, като са доказани три нарушения на трудовата дисциплина на посочени дати. Неправилно съдът е приел, че доказаните нарушения на трудовата дисциплина не са тежки. По повод това оплакване въззивният съд приема следното. Вярно е че така както е описано дисциплинарното нарушението в заповедта същото следва да се квалифицира по чл.190 т.7 от КТ като тежки нарушения на трудовата дисциплина, а не по т.3 като системни нарушения на трудовата дисциплина, но това не е основание да се отмени решението като неправилно. Да безсмислено РС Пловдив е обсъждал хипотезата на чл.190 т.3 от КТ, но независимо от това същият е приел, че и самите нарушения на трудовата дисциплина не са тежки, тоест произнесъл се е по същество по наличието на хипотезата на чл.190 т.7 от КТ, така както е наложено дисциплинарното наказание със заповедта.

Въззивният съд не приема и възражението на жалбоподателя, че доказаните две нарушения на трудовата дисциплина са тежки съобразно практиката на ВКС и обосновават законността на наложеното наказание. Преди съдът да обсъди тежестта на извършените нарушения на трудовата дисциплина, той следва да е доказал по безспорен начин тяхното виновно извършване от работника. И докато РС Пловдив приема, че такива има извършени виновно от работника на 23.01. и 24.02.2020г., то въззивният съд не приема че такива нарушения са доказани по това дело. По повод причината за повредата на машината и вината и точното нейно изражение от страна на работника за двата инцидента с машината има събрани две групи доказателства. Първата е мнението на прекия ръководител на работника св.Е. Ф. /л.169/, които за да приеме вината на работника за инцидента се позовава на самопризнания на самия работник за извършени от него грешки в начина на боравене с машината. В първия случай забравил да включи симулацията на машината и да провери безопасността на зададения режим на работа с машината, а във втория случай с несменяне на режещия инструмент, когато същият е бил износен и е трябвало да се смени. Проблемите с такова доказване са два. Първият е процесуален – доказват се неправилни действия на работника, който не са свързани с посочените нарушения в заповедта за уволнение – в нея и двата инцидента се обясняват с неправилно закрепване на детайла към машината, а прекия ръководител на работника говори за съвсем други причини за инцидентите. Втория проблем, че доколкото св.Е. Ф. не е пряк очевидец на причините за повредата на машината, то същите изцяло се обосновават от самопризнанията на работника, който обаче в последствие отрича да е имал вина за трудовите инциденти, като липсват и негови писмени обяснения за тези нарушения, в които той да си признава сам вината.

Доколкото това са технически въпроси, по които съдът няма съответните знания и способности сам да прецени какви са причините за тези повреди на машината е назначена СТЕ. Видно от СТЕ и от разпита на вещото лице /л.159/ причините за инцидента с машината са вероятностни, може да са много и разнообразни, като по делото няма категорични доказателства в казуса коя е точната причина и кой има вина за това. При тези факти въззивният съд  приема, че не е доказана вината на работника за тези два инцидента и същият не следва да носи дисциплинарна отговорност за тях. Поради което решението е правилно и следва да се потвърди, без изобщо да се обсъжда второто възражение на жалбоподателя, а именно дали това е тежко нарушение на трудовата дисциплина от страна на работника или не.  

По въззивната жалба срещу допълнителното решение, с което е допълнен диспозитива на решението в смисъл, че се осъжда работодателя да заплати на работника П. К. законната лихва върху сумата от 1205,69 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, считано от подаване на исковата молба 27.04.2020г. до окончателното плащане въззивният съд счита, че същото е законосъобразно. Такова искане е направено с исковата молба и съдът е пропуснал да се произнесе по него, поради което са били налице основанията на чл.250 от ГПК първата инстанция да допълни решението в тази му част.

          Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемия П.К. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК за направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в размер на 600 лева /л.41/.

Мотивиран така съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА решение № 261282/13.11.2020 г. по гр.д. № 4699/2020 г. по описа на РС Пловдив, І-ви гр.с.

          ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 261905/31.12.2020 г. по гр.д. № 4699/2020 г. по описа на РС Пловдив, І-ви гр.с.

          ОСЪЖДА „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК ********* да заплати на  П.М.К. с ЕГН ********** разноските пред въззивната инстанция в размер на 600 лева за платено адвокатско възнаграждение.  

          Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок, считано от 09.03.2021г. пред ВКС на РБ.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.