Решение по дело №734/2014 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     20.06.2014 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на двадесет и втори май                                         две хиляди и четиринадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: М.К.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 734 по описа за 2014 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 98480-F084482 от 18.03.2014 година на Директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП, град Пловдив, с което на основание чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност на ”К.В.Винум” ЕООД град Стара Загора, ЕИК по БУЛСТАТ *********, се налага административно наказание ”имуществена санкция” в размер на 504 (петстотин и четири) лева за извършено нарушение на чл.86, ал.1 и ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

 

 

                              

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 98480-F084482 от 18.03.2014 година на Директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП, град Пловдив, с което на основание чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност на ”К.В.Винум” ЕООД град Стара Загора, ЕИК по БУЛСТАТ *********, се налага административно наказание ”имуществена санкция” в размер на 504 (петстотин и четири) лева за извършено нарушение на чл.86, ал.1 и ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност.

                        В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено. Оспорва се извършването на каквото и да било нарушение на данъчните закони. Твърди, че не ставало ясно дали бил санкциониран за нарушение по чл.180 от ЗДДС или за такова по чл.182 от ЗДДС. Сочи, че извършената доставка на грозде била въз основа на Договор за изработка от 01.08.2012 година, сключен между жалбоподателя в качеството на възложител и „Винарна Братанови”ООД, като изпълнител. По силата на този договор, всяка от доставките на грозде не съставлявала настъпване на данъчно събитие, а именно прехвърляне на собственост, което да породи задължението на дружеството-жалбоподател да изготви фактура, респективно да начислява данък, а било етап от възложеното изработване на крайна продукция-вино, респективно твърденията на наказващият орган, относно изискуемото начисляване на данък в указания срок било несъстоятелно. Били инициирани 9 различни производства, за всяка предадена партида грозде, като по всяко от тях било наложено наказание, което било несправедливо, не водело до постигане целите на наказанието, а на практика демотивирало данъчно задължените лица. Договорът за изработка бил прекратен едва през месец февруари 2013 година, а с нарочния анекс, с който контракта бил прекратен била определена цената на доставеното преди това грозде, като едва тогава се посочило, че предаденото количество от този плод ставало собственост на винарната, съответно не би могло да има договорена продажба през август 2012 година, ако не е определена цената на стоката, което както се сочи в жалбата, се случило едва с прекратяване на договора за изработка през февруари 2013 година.

                        Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Сочи, че били спазени всички изисквания в административнонаказателния процес, а жалбоподателят бил наказан за безспорно доказано и извършено от дружеството нарушение. Наложената санкция била в минимален размер, което обосновава и нейната справедливост за първо по ред нарушение.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

                        Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

                        С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 08.10.2013 година, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за нарушение на чл.86, ал.1 и ал.2 от същия закон, изразяващо се в това, че за дружеството, като регистрирано лице по смисъла на ЗДДС, не е начислил данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 504 за извършена според наказващия орган облагаема доставка на грозде 720 кг с данъчна основа 2520 лева. Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

                        На 08.10.2013 година свидетелят З.А.– Главен инспектор по приходите в ТД на НАП – град Пловдив, офис Стара Загора, в присъствие на Е.П.Д., съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ срещу „К.В.Винум” ЕООД- град Стара Загора, за това че, на 11.10.2012 година в град Стара Загора, като регистрирано лице по ЗДДС не изпълнило задължението си да начисли ДДС в размер на 504 лева в предвидения в закона срок, за данъчен период 01.08.2012 година- 31.08.2012 година, с оглед извършена облагаема доставка на грозде „Семион блан”- 720 килограма, с данъчна основа 2520 лева. Извършеното нарушение било квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.113, ал.4 от ЗДДС. В издаденото въз основа на този акт наказателно постановление/НП/, нарушението на дружеството било квалифицирано по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.113, ал.4 от ЗДДС, а санкционната разпоредба, от която произтича наложената имуществена санкция е посочена като чл.180, ал.1 от ЗДДС. В този смисъл, неоснователно е оплакването в жалбата, че от АУАН и НП не ставало ясно дали наложената санкция била по чл.182 от ЗДДС или по чл.180 от ЗДДС, т.е. дали се отнася за неиздаване на данъчен документ – чл.182 от закона, или за неначисляване на данък- чл.180 от закона. Тази цифрова квалификация на вмененото административно нарушение съответства и на словесното описание на нарушението „като регистрирано по ЗДДС лице…не изпълнило задължението си да начисли ДДС в размер на 504 лева…”. Следователно, при описване на твърдяното нарушение са спазени изискванията същото да е ясно и точно формулирано и конкретизирано, като цифровата и словесната квалификация на деянието да бъдат синхронизирани, с оглед съблюдаване правото на защита на наказаното лице. Прави впечатление, че и в АУАН и в последващото го НП фактическата обстановка е подробно и детайлно описана, като са разказани много подробно факти и обстоятелства от извършената проверка, което с оглед на големия обем от информация би могло да създаде впечатление, че административното обвинение е неясно. Въпрос на преценка от страна на актосъставителя, респективно на наказващия орган е какви факти  и обстоятелства да се включат в описателната част на нарушението, но както вече бе посочено, настоящият съдебен състав намира, че при описване на твърдяното нарушение не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които съставляват самостоятелно отменително основание за касиране на обжалваното наказателно постановление. Съдът, при цялостната проверка на АУАН и НП обосновава извода си, че и двете съдържат изискуемите от закона реквизити и не страдат от пороци, които биха довели до отмяна на наложената санкция само на такова основание, без да се обсъжда фактите релевантни към рамката на повдигнатото на жалбоподателя административно обвинение.

                        По съществото на административното обвинение, като обсъди наведените доводи и становищата на страните и анализира доказателствата, съпоставени с релевантните към предмета на делото факти и обстоятелства, съдът намира следното:

                        Видно от приложените по делото писмени доказателства, на 11.10.2013 година са постъпили писмени възражения, в законоустановения тридневен срок, считано от връчване на препис от АУАН, във връзка със съставения и връчен на представител на дружеството акт, които на основание чл.53 от ЗАНН следвало да се обсъдят от административнонаказващия орган. Това е така, защото в процесния случай е налице спор относно факти и обстоятелства, чието изясняване е от съществено значение за правилното и законосъобразно произнасяне на компетентните органи. Очевидно, по делото е спорно обстоятелството въз основа на кой или по-точно на какъв вид договор били доставени описаните количества грозде от винени сортове, за които са приложени и съответни сертификати.и в законоустановения тридневен срок, считано от връчване на препис от акта. Актосъставителят и наказващият орган твърдят, че това предаване станало въз основа на Договор за продажба между „К.В.Винум”ЕООД, в качеството на продавач и „Винарна Братанови”ООД, като купувач, който бил сключен на 01.09.2012г. Версията на наказаното юридическо лице- търговец е, че предоставеното количество грозде, било с правно основание Договор за ИЗРАБОТКА между същите страни, от които първият е в качеството на възложител, а винарната била изпълнител. Този договор бил подписан един месец по-рано, а именно на 01.08.2012г., а с последващ анекс от февруари 2013г. бил прекратен. В договора за изработка ясно било посочено, че доставеното количество грозде е само етап от осъществяване на сделката между страните, чиято цел е изработване на крайна продукция- вино, респективно самата доставка на определено количество грозде не обосновава наличието на данъчно събитие, което да задължава жалбоподателя да начислява данък, поради причината, че с доставения плод собствеността не се променя, т.е. не е налице прехвърлителна сделка, която да обосновава подобно изискуемо от задълженото лице поведение. Тук следва да се посочи, че аргументите на жалбоподателя относно естеството на облигационните отношения с контрахента му изцяло се споделят от съда, защото естеството на двата цитирани договора е различно, тяхната правна природа предпоставя различен статус на доставките, респективно в единият случай, при доставяне на плод по договор за изработка не е налице данъчно събитие- промяна на собствеността, което да задължава продавача да начисли данък, а във втория случай, при осъществена търговска сделка „продажба”, се осъществява първия и основен елемент от фактическия състав на вмененото административно нарушение- осъществяване на сделка, по смисъла на чл.6 от ЗДДС, която съставлява данъчно събитие и изисква от данъчнозадълженото лице конкретно поведение, в случая начисляването на съответен по размер данък, с оглед стойността на продадената стока. По делото са приложени и двата договора между жалбоподателя и винарната. От съдържанието им не може да се обоснове разлика в предмета на двете сделки, досежно вида/сорта/, количеството и произхода на гроздето. Сочи се, че тези обстоятелства следвало да се конкретизират в съответно приложение, съставляващо неразделна част, например чл.1 от Договора за покупко- продажба от 01.08.2012г./ лист 42 от делото/. Клауза, че собствеността на стоката преминава върху купувача, в момента на предаване на стоката /гроздето/ се съдържа само в този договор/ чл.4/, но не и в Договора за изработка, на който се позовава жалбоподателят. След като изрично се излагат подобни твърдения от страна на наказаното лице и то своевременно, в законоустановения срок за излагане на възражения, администра-тивнонаказващият орган следвало да извърши разследване на тези спорни обстоятелство, което правомощие му е вменено с императивната разпоредба на чл.52, ал.4 от ЗАНН. По делото няма данни, такова действие да било извършено, а вместо това, в издаденото НП се твърди, че направените възражения били неоснователни, поради което се издавало и наказателно постановление, респективно се налага санкция на дружеството, без по надлежен начин, със съответни доказателства, да е опровергана тезата на жалбоподателя, че доставките са извършени не въз основа на договор за изработка, а на база договор за продажба. Аргумент в подкрепа тезата на жалбоподателя е и обстоятелството, посочено в Доклад от Живка Козарева- инспектор по приходите /л.24-25 от делото/, където е записано следното: „гроздето не е съхранявано, предавано е поетапно за преработване на „Винарна Братанови”ООД през гроздоберния период от АВГУСТ до октомври 2012г.”, като се сочи още, че били представени документи за закупуване на гориво от месец 08 и 09.2012г., относно извършения превоз на гроздето с посочен товарен автомобил. Това е индиция, че доставеното количество грозде е именно въз основа на договора за изработка, който през месец август 2012г. вече бил сключен и действал между страните, докато договорът за покупко- продажба през този месец не е съществувал в правния мир, тъй като е сключен на 01.09.2012г. и не може да обоснове тезата, че плодовата продукция е доставена точно въз основа на сделката за продажба. От приложените по делото сертификати за произход на винено грозде и по специално от относимия към процесния случай сертификат № 0390604/л.30 от делото/, описан в АУАН и НП, също не може да се обоснове такъв извод. Никъде в съдържанието на сертификата, нито от други документи по делото става ясно, на какво основание е прието от винарната, доставеното грозде от сорта „Симинон блан”, дали по силата на договора за изработка или на основание сключена сделка за продажба.

                        Посоченото по-горе, обосновава генералния правен извод, че административнонаказателното обвинение не е доказано. Последното е част от доказателствената тежест на органа, ангажиращ отговорността на жалбоподателя, а основен принцип на наказателния, респективно на административнонаказателния процес гласи, че обвинението и наложеното наказание не може да почива на предположения. Точно на такова предположение почива наложената санкция на дружеството, което обстоятелство води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и предпоставя уважаване на подадената срещу него жалба, която съдът намира за основателна.

                        Предвид гореизложеното наказателното постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.          

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си. 

 

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: