№ 15884
гр. .........., 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. СтА.ова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. СтА.ова Гражданско дело №
20231110144509 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № 224478/08.08.2023 г. на ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. ................., срещу "ЗАД ".............. АД, ЕИК ..............,
със седалище и адрес на управление: гр. .........., с която са предявени за разглеждане
обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД – съответно за сумата в размер на 3 585,00 лева, представляваща неизплатен
остатък от регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено по имуществена
застраховка „............“ застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил марка ..........,
модел „...... причинени в резултат на ПТП на 11.11.2022 г. в гр. .........., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.08.2023 г., до окончателното
плащане; и за сумата в размер на 111,06 лева – мораторна лихва за периода 08.05.2023 г. –
07.08.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 11.11.2022 г. в гр. .......... е настъпило ПТП,
предизвикано по вина на водача на лек автомобил марка .............. който поради движение с
несъобразени с пътните условия скорост и дистанция удря спрелия пред него на червен
светофар лек автомобил марка „.......... при което на последния са причинени материални
щети. За увредения лек автомобил била сключена имуществена застраховка „............“ по
застрахователна полица № ........... г. при ищцовото застрахователно дружество, валидна към
датата на ПТП, по която била образувана щета № ............. г. по повод на настъпилото
застрахователно събитие. Ищецът излага, че след извършена оценка на щетите по
застрахования автомобил било определено застрахователно обезщетение в общ размер на 7
284,38 лева, което е заплатил в цялост на правоимащото лице. Поддържа, че за лек
автомобил марка .............. е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП,
поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни
разноски за определянето му в размер от 15,00 лева. Твърди, че с регресна покана, получена
от ответника на 29.12.2022 г., предявил пред него регресна претенция за сума в размер от 3
714,38 лева с включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева. На 19.01.2023 г.
ответното дружество заплатило посочената сума. С втора регресна покана, получена на
07.04.2023 г., ищецът предявил пред ответника регресна претенция за остатъка в размер от 3
1
585,00 лева, като към момента на сезиране на съда плащане по тази претенция не било
извършено. Претендира присъждане и на мораторна лихва за периода 08.05.2023 г. –
07.08.2023 г. в размер на 111,06 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на
валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена за лек автомобил марка „............. Не оспорва факта на
настъпило на 11.11.2022 г. ПТП с участници застрахованото при него МПС и лек автомобил
марка „.......... като сочи, че обстоятелствата във връзка с настъпване на ПТП са
обективирани в ДКП № 1796330/11.11.2022 г. Оспорва претенцията за изплатено
застрахователно обезщетение по размер, тъй като с изплащане на сумата от 3 714,38 лева
счита, че претенцията на ищеца следва да се счита за изцяло удовлетворена. Навежда
възражение за липса на причинно-следствена връзка между увредите в горната част на левия
стоп, горната част на средния стоп и в десния стоп на автомобила, констатирани от ищеца
при огледа на увредения автомобил на 09.03.2023 г., и процесното ПТП. С оглед доводите за
неоснователност на главната претенция счита за неоснователна и акцесорната такава за
плащане на мораторна лихва.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно, а и от представената по делото застрахователна
полица № ........... г. се установява, че между ............ – застрахован, ........ – застраховащ,
„.................... ЕООД – трето ползващо се лице, е сключен договор за застраховка "............" с
предмет на застраховане лек автомобил марка .........., модел „...... при уговорено
застрахователно покритие „Пълно Каско“. Срокът на застрахователния договор е 11.05.2022
г. – 11.05.2023 г.
По делото са представени и приети Общи условия на „Застрахователно дружество
...........“ АД за застраховка „............“.
По делото не е спорно обстоятелството, че между ответното дружество и собственика
на лек автомобил марка .............. е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за гореописания лек автомобил със срок на действие 09.03.2022 г. –
09.03.2023 г. – това обстоятелство се установява по категоричен начин и от приложените с
исковата молба Застрахователна полица № ...............5/09.03.2022 г. и справка от
електронната страница на ......... /л. 89/.
Между страните не е спорно, а и се установява от представения по делото
двустранен констативен протокол за ПТП, че на 11.11.2022 г., около 09:30 часа, в гр.
.........., бул. „............... е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка .........., модел
„...... с водач М. А., и лек автомобил марка .............. с водач К. К., с констатирани и отразени
в протокола щети по двата автомобила, както следва: по лек автомобил марка .......... –
увреждане на задна броня, по лек автомобил марка „............“ – увреждане по броня, предна
решетка и преден капак. В т. 12 от протокола – „Обстоятелства“ се съдържат отбелязвания
единствено за лек автомобил мака .............. „удар в задната част на друго превозно средство
при движение в една посока и в същата лента“. В графа „Забележки“ се съдържат изявления
на участниците в ПТП – водачът на лек автомобил марка .......... е отбелязал „невинен“, а на
лек автомобил марка „............“ – „виновен“. В протокола е начертана схема, отразяваща
местоположението на двете МПС при ПТП. Протоколът е изготвен и подписан от
участниците в ПТП, чиито подписи не се оспорват в настоящия процес.
Видно от Искане за завеждане на претенция по застраховка „............“ от 11.11.2022
г. водачът на лекия автомобил .......... – М. Й. А., е уведомил ЗАД „...........“ АД за настъпилото
застрахователно събитие. В декларация от 11.11.2022 г. пред застрахователя водачът на
посочения лек автомобил дава следното описание на процесното ПТП: „при движение по
бул. „................“, при спиране на червен светофар в района на магазин „.......“ последва удар
в задната част на автомобила““, като увредени детайли са посочени: „задна броня и
други“.
От представените писмени доказателства се установява, че по повод на постъпилото
уведомление при ищеца е заведена щета № ............. г.
2
Съгласно доклад по щета № ............. г. /л. 30/ застрахователят е определил размера на
вредите по лек автомобил “......... на стойност от 3 699,38 лева.
По делото не е спорно обстоятелството, а и се установява от представената справка
на извършени плащания /л. 32/, че ищецът е платил на застрахованото лице
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 3 699,38 лева.
На 16.12.2022 г. ищецът е отправил до ответното дружество покана за доброволно
изпълнение на регресна претенция по негова щета № ................ /л. 33/ на стойност от
3 714,38 лева, в т. ч. 15,00 лева ликвидационни разноски лева. Видно от поставен печат и
входящ номер върху регресната покана тя е била получена от ответното дружество на
29.12.2022 г. Страните не спорят, че ответното дружество е извършило плащане по така
отправената му покана за доброволно изпълнение, което се потвърждава и от представения
по делото платежен документ от 19.01.2023 г. /л. 88/.
По делото е представено и прието Искане за допълнителен оглед и оценка на щети
по моторно превозно средство от 09.03.2023 г., с което водачът на лекия автомобил .......... –
М. Й. А., е отправил искане към ЗАД „...........“ АД за допълнителен оглед на МПС с рег. №
............... във връзка с щета № ............. г. Като основание за искането е посочено следното „по
време на огледа констатирах, че стоп външен ляв и стоп среден имат напуквания от
вътрешната страна. Няма следи от външен удар“.
Съгласно доклад по щета № ............. г. /л. 36/ след извършения допълнителен оглед
застрахователят е определил допълнителен размер на вреди по лек автомобил “......... на
стойност от 3 585,00 лева.
По делото не е спорно обстоятелството, а и се установява от представената справка
на извършени плащания /л. 38/, че ищецът е платил на застрахованото лице
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 3 585,38 лева.
На 05.04.2023 г. ищецът е отправил до ответното дружество покана за доброволно
изпълнение на регресна претенция по негова щета № ................ /л. 39/ на стойност от
3 585,00 лева. Видно от поставен печат и входящ номер върху регресната покана тя е била
получена от ответното дружество на 07.04.2023 г.
Страните не спорят, че ответното дружество не е извършило плащане по така
отправената му покана за доброволно изпълнение.
По делото е представено и прието писмо от 13.03.2023 г. от „................. БГ“ ЕООД,
адресирано до ЗАД „...........“ АД /л. 35/, в което се посочва, че при извършен на 06.03.2023 г.
контролен оглед на процесния лек автомобил марка .......... с рег. № ......... е установена поява
на множество микропукнатини, силно изразени в левия стоп, по горната част на средния
стоп и много малки и трудно забележими в долната част на десния външен стоп. Изложено
е, че не се установяват външни белези, кореспондиращи с пукнатините и е изразено
предположение, че тяхното възникване би могло да е било предизвикано вследствие на
удара при щетата и във времето и при температурните разлики да са станали видими с
просто око. Изразена е позиция, че появата им не е в резултат на извършения ремонт на
МПС.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите М. Й. А. и К. С. К..
От разпита на свидетеля М. Й. А. се установява, че той има спомен за процесното
ПТП. Заявява, че при същото е управлявал лек автомобил марка .........., модел ............, като
се е движел по бул. „................“ в посока към ............“, който се намирал на бул. „............“. На
светофара при магазин „.......“ управляваният от него лек автомобил спрял, за да изчака
зеления сигнал. Пред него имало друг автомобил, на около 2 метра. Свидетелят А. усетил
как автомобилът му е ударен от друг автомобил, който се движел зад него с висока скорост и
от удара автомобилът марка .........., модел ............, бил изнесен напред. След ПТП свидетелят
и водачът на ударилия го автомобил съставили двустранен протокол и описали щетите,
настъпили в резултат на ПТП. Щетите по автомобила на свидетеля А. били счупена задна
броня и заден дифузьор. Ремонтът на автомобила му бил извършен в сервиз на ..........,
където колата била разглобена – подменени били увредените части. Две – три седмици след
ремонта свидетелят прибрал автомобила си. Не карал често последния, а го държал в гараж.
Около месец по-късно забелязал, че стоповете му са спукани/нацепени в резултат на удара.
Обяснено му било от ищцовото дружество, че увреждането на стоповете е настъпило от
вътрешната им страна и първоначално не били видими, а едва след време се проявявали
3
видимо. По повод уврежданията на стоповете било изготвено и изпратено писмо до сервиза
на .........., като ищецът обвинил тях, че не са отстранили тези щети по автомобила му.
Стойността на уврежданията по стоповете възлизала на около 20 000 лева, като на свидетеля
била изплатена единствено сумата от около 4 000 лева, съответстваща на уврежданията по
левия стоп.
От разпита на свидетеля К. С. К. се установява, че той също има спомен за
процесното ПТП. Признава, че при управление на лек автомобил „............ ............“, поради
невнимание от негова, ударил намиращия се пред него в спряло състояние лек автомобил
марка ........... Движейки се с лекия автомобил „............ ............“, свидетелят не забелязал, че е
светнал червен сигнал на светофарната уредба, тъй като се бил загледал в навигацията.
Когато вдигнал погледа си установил, че светофарът свети червено, не успял да натисне
спирачки и ударил лекия автомобил ........... Няма спомен за конкретните увреждания по
последния, вкл. не помни да е имало увреждания по стоповете му. С другия водача не са
имали спорове относно вината за настъпване на ПТП и съставили двустранен констативен
протокол.
Според назначената пред настоящата съдебна инстанция съдебно – автотехническа
експертиза /САТЕ/, изготвена на база събраните по делото писмени и гласни доказателства,
механизмът на ПТП е следният: на 11.11.2022 г., около 09:30 часа, лек автомобил „............
............“, с рег. ..........., се движи по бул. „................“, с посока от ж. ............., и на
кръстовището с бул. „........“, водачът реализира ПТП със спрелия пред него на червен сигнал
на светофарната уредба лек автомобил „.........“, с рег. № ................ Експертът е заключил, че
между уврежданията по лекия автомобил „.........“, с рег. № ......... отразени в двустранния
протокол – увреждане на задна броня, и процесното ПТП съществува пряка причинно-
следствена връзка. Общата стойност на необходимия ремонт за отстраняване на щетите по
застрахования при ищеца автомобил, определена по средни пазарни цени към датата на
ПТП, възлиза на 7 743,55 лева – в т. ч. и подмяна на ляв заден стоп, а без него възлиза на
3 628,07 лева. Уточнено е, че в конкретния случай към датата на застрахователното събитие
увреденият автомобил е на 5 години, 2 месеца и 3 дни, считано от първоначалната му
регистрация на 08.09.2017 г. Според заключението на САТЕ уврежданията по стоповете на
лек автомобил „.........“ могат да настъпят вследствие на събитието от 11.11.2022 г., но могат
да настъпят и при всяко друго механично въздействие за периода от вземането на лекия
автомобил от сервиза – 25.11.2022 г., до момента на повторното му влизане в сервиза – на
06.03.2023 г. Отчитайки размерите на двете МПС – участници в ПТП и тяхното
разположение към момента на първоначалното съприкосновение помежду им, вещото лице е
заключило, че няма пряк удар в стоповете на лек автомобил „.........“, но е възможно под
въздействие на ударен импулс да се получат микро пукнатини в стоповете, които във
времето да станат по-големи. Изследвайки материалите по делото вещото лице е приело, че
по застрахования лек автомобил не се наблюдават увреждания по панел заден ляв и десен и
заден капак. Съгласно отговора на задача 8 от САТЕ възможно е стоп ляв, стоп десен и стоп
среден в заден капак да са увредени при друго ПТП, а съгласно отговора на задача 9 –
средният стоп в заден капак не е бил демонтиран, а единствено стоп ляв и стоп десен са
били деремонтирани при ремонта на щета № ............. г. Изслушан в съдебно заседание,
проведено на 22.05.2024 г., експертът уточнява, че няма еднозначен отговор на въпроса дали
пукнатините по процесните стопове са били видими при извършване на ремонта, вкл. е
възможно те да са били налични, но да не са забелязани от служителите в сервиза.
Хипотетично е възможно микропукнатините да не са явно изразени и забележими, но във
времето, вследствие на вибрациите на автомобила да се получи преразпределение на самите
напрежения вътре в стоповете и да се получат по-големи пукнатини.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По главния иск с правно основание чл. 411 КЗ
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
4
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят
размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за
вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1./
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2./ застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно
поведение, респективно договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при
условията на пълно и главно доказване, в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 40398/13.11.2023 г., и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 06.12.2023 г. първо открито
съдебно заседание, СРС е отделил, на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК,
като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1./ за лек автомобил марка .............. е налице сключена при ответника задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на ПТП; 2./ съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „............“ между
ищеца и собственика на лек автомобил марка .........., модел ............, с рег. № ...............; 3./
настъпването на 11.11.2022 г. на ПТП между лек автомобил марка .............. и лек автомобил
марка „.......... при обстоятелствата, посочени в съставения и подписан от водачите на двата
автомобила ДКП № 1796330/11.11.2022 г.; 4./ образуването при ищеца на щета № ............. г.
по повод настъпилото ПТП; 5./ извършено от ищеца в полза на застрахованото лице
плащане на застрахователно обезщетение по щета № ............. г. в общ размер на сумата 7
284,38 лева; 6./ извършено от ответника доброволно извънсъдебно плащане в полза на
ищеца, по повод получена на 29.12.2022 г. регресна покана, на сума в размер от 3 714,38
лева с включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева; 7./ получена на 07.04.2023
г. от ответника втора регресна покана за плащане на застрахователно обезщетение за щети
по лек автомобил марка „.......... във връз с ПТП от 11.11.2022 г.
Между страните не се спори още, че процесното ПТП е настъпило по вина на
застрахования при ответника водач, респ. по делото не се навеждат твърдения и не се
ангажират доказателства за оборване на регламентираната в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
презумпция за вина – нещо повече, от събраните в хода на настоящото производство гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетеля К. С. К. се установи по категоричен
начин, че същият, като водач на лекия автомобил „............ ............“, е проявил невнимание,
като не се е съобразил с червения сигнал на светофарната уредба и е продължил движението
си по бул. ................, при което се е ударил в намиращия се пред него в спряло състояние лек
автомобил марка .........., модел ............, с рег. № ................
Предвид изложеното, правният спор между страните по делото, се концентрира върху
това съществува ли причинно-следствена връзка между уврежданията по лек автомобил
„.........“, с рег. № ......... констатирани при извършения допълнителен оглед на 06.03.2023 г. – а
именно увреждания по заден ляв, десен и среден стоп, и процесното ПТП, реализирана на
11.11.2022 г. По спорния факт доказателствената тежест се носи от ищцовото дружество, за
което изрично са му дадени указания с доклада по делото.
За установяване наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията по
заден ляв, десен и среден стоп на лек автомобил „.........“, с рег. № ......... и процесното ПТП
по делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля М. Й.
А. и е изслушано заключението на вещото лице Й. Й. по приетото без възражения на
страните заключение на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
5
изготвено. Въз основа на така събраните доказателства настоящият съдебен състав намира,
че ищецът не е осъществил по нужния начин съобразно изричното правило на нормата на
чл. 154, ал. 1 ГПК пълно и главно доказване на твърдяната пряка причинно-следствена
връзка между уврежданията на застрахования при него автомобил и процесното ПТП.
Мотивите на съда за това са следните:
На първо място, от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетеля М. Й. А. не се извличат данни относно настъпили именно в резултат на
процесното ПТП увреждания по заден ляв, десен и среден стоп на лек марка .........., модел
............, с рег. № ................ В показанията си свидетелят А. добросъвестно признава, че
уврежданията по автомобила му, отразени в съставения между него и другия участник в
ПТП двустранен констативен протокол /“щетите, които бяхме записали в протокола“/, са
били изцяло отстранени от сервиз на ищцовото дружество при извършения през м. 11. 2022
г. ремонт, т. е. от показанията на този свидетел не следва извод за настъпили вреди по
процесните стопове в резултат на ПТП-то. В този смисъл са и показанията на свидетеля К.
С. К., който заявява, че след реализиране на ПТП не е забелязал увреждания по стоповете на
застрахования при ищеца автомобил, вкл. такива не са отразени в двустранния протокол.
На второ място, съгласно изслушаното по делото експертно заключение на вещото
лице Й. Й. по допуснатата САТЕ „Уврежданията по стоповете могат да настъпят
вследствие на събитието от 11.11.2022 г., но могат да настъпят и при всяко друго
механично въздействие за периода от вземането на лекия автомобил от сервиза –
25.11.2022 г., до момента на повторното му влизане в сервиза на 06.03.2023 г.“ /съгласно
отговора на въпрос № 4“/; отчитайки размерите на двете МПС – участници в ПТП и тяхното
разположение към момента на първоначалното съприкосновение помежду им, вещото лице е
заключило, че няма пряк удар в стоповете на лек автомобил „.........“, но е възможно под
въздействие на ударен импулс да се получат микро пукнатини в стоповете, които във
времето да станат по-големи /съгласно отговор на въпрос № 6/; от извършените огледи не
се установяват увреждания по панел заден ляв и заден капак /съгласно отговор на
въпрос № 7/; възможно е стоп ляв, стоп десен и стоп среден в заден капак да са увредени
при друго ПТП /съгласно отговор на въпрос № 8/. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че хипотетично е възможно микропукнатините да не са явно изразени и
забележими, но във времето, вследствие на вибрациите на автомобила да се получи
преразпределение на самите напрежения вътре в стоповете и да се получат по-големи
пукнатини. При тези констатации на вещото лице съдът приема, че изцяло в рамките на
хипотетичното е дали уврежданията по задните стопове на лек автомобил „.........“ са в
резултат именно на процесното ПТП. Това е така, тъй като вещото лице изрично посочва, че
е възможно тези увреждания да са настъпили както в резултат на реализираното на
11.11.2022 г. ПТП, така и при всяко друго механично въздействие. При този извод на вещото
лице и липсата на каквито и да е други обективни доказателствени източници за наличието
на твърдяната от ищеца причинна връзка, преценена съвкупно с изминалия над тримесечен
период от извършването на първия ремонт на лек автомобил „.........“ /взет от сервиза на
25.11.2022 г./ до датата на сигнализиране за констатирани увреждания по стоповете –
09.03.2023 г., съдът намира, че не може да приеме за доказан факт, почиващ единствено на
предположения, поради което и с оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест счита, че ищецът не е доказал пълно и главно всички елементи от фактическия
състав на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ и същият следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се изтъкне, че въз основа на представеното по делото писмо от
13.03.2023 г. от „................. БГ“ ЕООД съдът счита за потенциално възможно уврежданията
по стоповете да са настъпили и при извършения през м. 11.2022 г. ремонт на автомобила, за
което явно е изразил съмнение и ищецът по делото, отправяйки запитване към сервиза, което
допълнително разколебава тезата му, че това е станало вследствие на произшествието от
11.11.2022 г.
При горните мотиви съдът приема за неоснователен иска с правно основание чл. 411
КЗ.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорната
претенция за обезщетение за забава върху главницата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника се
6
дължат сторените разноски в първоинстанционното исково производство. В случая
последният претендира разноски за платен депозит за 1 свидетел, депозит за САТЕ и
разноски за юрисконсултско възнаграждение, като такива следва да му се присъдят в размер
на 380,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
................., срещу "ЗАД ".............. АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление:
гр. .........., обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 3 585,00 лева,
представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за възстановяване на платено по
имуществена застраховка „............“ застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил
марка .........., модел „...... причинени в резултат на ПТП на 11.11.2022 г. в гр. .........., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2023 г., до окончателното
плащане, и за сумата в размер на 111,06 лева – мораторна лихва за периода 08.05.2023 г. –
07.08.2023 г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ...........“ АД, .............., със седалище и адрес
на управление: гр. ................., ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на "ЗАД
".............. АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. .........., сумата в
размер на 380,00 лева – разноски в производството по гр. д. № 44509/2023 г. по описа на
СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7