Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1585 09.05.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и третия януари през две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО
ЖЕЛЕВ
Секретар
Величка Динкова
като
разгледа докладваното от съдията Живко
Желев
гражданско
дело номер 11654 по описа за 2018 година.
Предявен е иск с правно осн. чл.422 ГПК вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани – Солидарност“ твърди, че е заявител в
производството по чл.417 ГПК, като в качеството му на кредитор в негова полза
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №667/2018г. относно сумата 13000
лева дължима по запис на заповед от 07.12.2014г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.01.2018г. Кооперацията
била финансова институция по силата на пар. 12 от ПЗР на Закона за кредитните институции
като в това си качество била сключила договор за кредит № ****** с ответника В.С.
по силата на който му предоставила сумата 10500 лв. Тази сума следвало да се
върне заедно с възнаградителна лихва в размер на 20 %. При просрочие се дължала
наказателна лихва от 20% годишно над уговорената лихва върху неиздължените
суми. Ответникът не изплащал редовно месечните вноски, поради което изпаднал в
забава от 18.07.2016г. Била обявена предсрочна изискуемост, считано от
20.04.2014г. Към този момент вземането било в размер на 13000 лева. За
обезпечаване на задълженията по договора бил издаден запис на заповед от В.С.,
който бил авалиран от Ф.Б.С. и Н.В.С.. Поради постъпване на възражения, се иска
да бъде установено съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.
Ответникът В.Н.С., починал в хода на производството и
заменен от наследниците си В.Т.С., Н.В.С. и М.В.К., не оспорва сключването на
договора за кредит. Отрича обаче по договора да е фигурирало името на Ф.С..
Поддържа доводи за нищожност на клаузите за размера на възнаградителната лихва
и наказателната лихва, като счита, че те противоречат на добрите нрави, тъй
като са в висок размер. Излага и доводи за противоречие на сключения договор в
тази му част с императивни изисквания на закона за потребителския кредит.
Ответниците Н.В.С. и Ф.Б.С. оспорват подписите
положени от тях под записа на заповед. Освен това С. намира, че по отношение на
нея е изтекъл срока по чл.147, ал.1 ЗЗД.
Съдът намери за установено следното:
Със заявление по чл.417 ГПК от 11.01.2018г.
кооперацията ищец предявила срещу солидарните длъжници: В.Н.С., Ф.Б.С. и Н.В.С.
претенция за заплащане на сумата: 13000 лв. незаплатена част от главница по
запис на заповед издаден на 07.12.2014г. в гр. П., предявен за плащане на
16.12.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.01.2018г. до
окончателното изплащане. По заявлението било образувано приложеното дело №667/2018г.
и издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Длъжниците
подали в срок възражения срещу заповедта, поради което било заведено настоящото
дело.
По делото не е спорно и се установява от писмените
доказателства, че процесният запис на заповед е бил издаден за да обезпечи
задължение за връщане на сума, получена по договор за кредит. Видно е, че с
договор № ********* кооперацията ищец е предоставила на заемополучателя В.Н.С.
10500 лв., която той следвало да върне при фиксирана лихва от 20% на месечни
вноски съгласно погасителен план в срок от 20.01.2015г. до 20.01.2018г./ лист 5 – 8/. В
чл.9, ал.2 от договора, било уговорен, че при просрочие от страна на
заемополучателя относно погасяване на която и да е вноска коперацията кредитор
има право да начислява върху неиздължените суми неустойка в размер на
договорната лихва плюс 20% за времето на забава. В чл.13, ал.1 и ал.2 на сключения
договор било предвидено, че задълженията по него ще бъдат обезпечени чрез
издаване на запис на заповед, залог на моторно превозно средство и договор за
поръчителство с ответницата Ф.Б.С.. Последната е подписала договора като поръчител
/ лист 7 и 8/. В чл. 14, ал.1 т.1 от договора било предвидено
настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора в случай на
просрочие на две последователни вноски за лихви и главница.
Едновременно
със сключването на договора за кредит В.С.
издал запис на заповед за сумата 17000 лева, с падеж на предявяване и поемател
кооперацията ищец /лист 4 на приложеното
ч.гр.д. 667/2018г./. Записът бил авалиран от ответниците Ф.Б.С. и Н.В.С..
Видно от направените върху него отбелязвания, записът е бил предявен за плащане
на издателя и авалистите на 16.10.2017г.
Ответниците Ф.Б. и Н.С. са оспорили подписите положени
от двамата в записа на заповед, а ответницата Б. и подписа положен за поръчител
в договора за кредит. В откритото производство по чл.193 ГПК са изслушани
първоначална и повторна експертизи, чиито заключения категорично установяват,
че подписите под оспорените документи са изпълнени от тези двама ответници.
Предвид това съдът намира, че двата документа се ползват с формална
доказателствена сила и техни автори са от ответниците.
Установява се от представения разходен касов ордер №
5142/30.12.2014г., че на заемополучателя В.С. е била заплатена сумата 10500
лева, предмет на договора за кредит / лист
10/.
С писмо от 13.10.2017г. кооперацията съобщила на В.С.,
че задълженията по договора не са обслужвани от 18.07.2016г., като са просрочени
повече от четиринадесет погасителни вноски. Предвид това се е позовала на
правото си да обяви задължението за предсрочно изискуемо, като поканила
длъжника да заплати дължимите 13000 лева в едноседмичен срок. Писмото е било
връчено на длъжника на 16.10.2017г. /лист
11/.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза кредитополучателят В.Н.С. е извършил в периода от 16.04.2015г. до
18.07.2016г. плащания на обща стойност 2720 лв. Към момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2018г. по кредита са
дължими общо 13 000 лв. от които 9110 лв. главница, 1390 лв. редовна
главница и 2500 лв. просрочена лихва /
лист 63/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Безспорно е установено, че ищецът е сключил с
ответника В.С. договор за кредит, като е изпълнил задължението си да предаде
заетата сума. След като е получил заема, ответникът е следвало да го върне,
както и да заплати уговорената възнаградителна лихва. Установи се от
заключението на експертизата, че е налице неизпълнение на повече от две
погасителни вноски, което е дало основание за кредитора да се възползва от
възможността да обяви предсрочна изискуемост на задълженията по договора. За
предсрочната изискуемост длъжникът е бил уведомен с представеното по делото
писмо.
За кредитора по каузалното правоотношение, което в
случая е договор за заем съществува възможността да се ползва от предоставените
обезпечения, което той е сторил предявявайки на длъжника В.С. и авалистите Ф.С.
и Н.С. издадения записа на заповед.
Процесният запис на заповед е редовен от външна страна
и съдържа реквизитите по чл. 535 ТЗ, като издаделят по него е следвало да плати
сумата, след предявяването – арг. от
чл.538 ал.1 ТЗ.
В случая единствено издателят на записа на заповед,
може да противопостави на поемателя възражения, произтичащи от каузалното
правоотношение. Направените в писмения отговор на този длъжник възражения обаче,
съдът намира за неоснователни.
Следва да се има предвид, че така сключеният договор
не попада в кръга на потребителските кредити, тъй се предоставя от
взаимоспомагателна кредитна кооперация на лице което е прието за неин член.
Последното се установява от представената молба за кредит № 190/2014г. /лист 61/. В нея
е посочено, че ответникът е внесъл дялов капитал от 750 лв., като средствата по
заема са му необходими за извършване на дейност като земеделски производител. Изписана
е и справка за очакваните разходи и приходи – тоест предназначението на кредита
не е за потребителски нужди и кредитополучателят не е потребител по смисъла на
закона за защита на потребителите. Следователно относно този договор не се
прилагат правилата на Закона за потребителския кредит – арг. от чл.4, ал. 1,
т.13 ЗПК. Нормативно дейността по предоставяне на такива заеми се регламентира
от Постановление на Министерския съвет № 343 от 30.12.2008г.
Не е налице твърдяното накърняване на добрите нрави,
поради това, че е опредена висока стойност на лихвеният процент. Размерът на възнаградителната лихва по договорите за
заем не е нормативно ограничен, поради което следва спрямо него да се прилага
принципът на свобода на договарянето уреден в чл.9 ЗЗД. Освен това, в
конкретния случай размерът на възнаграждението се определя по чл.14 от ПМС №
343от 30.12.2008г., съгласно който договорната лихва по кредитите се изчислява
като сбор от базисния лихвен процент, определен от Управителния съвет на
кооперативния съюз, и договорената надбавка за риск, определена от УС на
кредитната кооперация, която не може да бъде по-ниска от 5 пункта. Като член на
кредитната кооперация ищецът има достъп до информацията за условията при които
се предоставят кредитите. Освен това така определеният лихвен процент не
надвишава повече от три пъти размера на законната лихва, за да може да се
излагат доводи за евентуалната му прекомерност.
Отговорността на другите двама
ответника – Ф.С. и Н.С. в случая е ангажирана в качеството им на авалисти на
записа на заповед. Отговорността на авалиста, почива на даденото менителнично
поръчителство, което както и самият запис на заповед е абстрактна сделка.
Съобразно чл. 485 ал.1 ТЗ поръчителите отговарят както лицето, за което са поръчителствали.
Освен това тяхната отговорност не отпада дори
тогава когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да
било причина, освен поради недостатък във формата – арг. от чл. 485, ал.2 ТЗ.
Следователно, след като се установи, че те са подписали записа на заповед като
поръчители, същите дължат заплащане на сумата солидарно с неговия издател.
Неоснователно е и възражението на ответницата Ф.Б.С.
почерпено от разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД, относно това, че правата на
кредитора към нея като поръчител са се преклудирали. Това е така, защото
нейната отговорност се ангажира по записа на заповед, тоест по менителничното
поръчителство, а не по договор за поръчителство по смисъла на чл. 138, ал.1 ЗЗД.
Предвид така изложеното съдът намира, че предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
По
разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответниците
следва да понесат отговорността за разноските, сторени в заповедното и
настоящото производство. За заповедното се дължи сумата 260 лева, а за
настоящото исково – 360 лева, от които: 260 лв. държавна такса и 100 лв.
депозит за вещо лице.
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. с 79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, съществуването
на вземането на Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частните земеделски
стопани „Солидарност“, със седалище гр. Пловдив, ул. Мизия №2, ЕИК *********
против Н.В.С. ЕГН **********, Ф.Б.С. ЕГН **********, В.Т.С. ЕГН **********, М.В.К.
с ЕГН **********, всички с адрес *** за СОЛИДАРНО заплащане на сумата 13000 лв./тринадесет
хиляди лева/ представляваща главница по запис на заповед издаден от
07.12.2014г. от В.Н.С. ЕГН ********** /починал в хода на производството/ и
авалиран от ответниците Ф.Б.С. и Н.В.С., обезпечаващ вземане на ищеца по договор
за заем № ********, ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2018г.
до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед за
изпълнение № 811 от 25.01.2018г. по ч.гр.д.№ 667/2018г. на Пловдивския районен
съд.
ОСЪЖДА Н.В.С., Ф.Б.С., В.Т.С., М.В.К. да заплати на Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частните земеделски стопани „Солидарност“, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 360лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща
деловодни разноски в исковото производство, както и 260 лв./двеста и шестдесет
лева/ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№667/2018г. на
Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД