Решение по дело №9/2024 на Районен съд - Елена

Номер на акта: 11
Дата: 26 февруари 2024 г. (в сила от 13 март 2024 г.)
Съдия: Пейо Иванов Приходков
Дело: 20244130200009
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Елена, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пейо Ив. Приходков
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Административно
наказателно дело № 20244130200009 по описа за 2024 година
Въз основа на закона и данни по делото,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0260-000253/19.12.2023 г.,
издадено от Началника на РУ – Елена към ОД на МВР – Велико Търново, с
което на С. И. П. с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. „Г. И.“ № *, ет. *, ап. * за
нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал.
2, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – Глоба в размер на
20.00 лв. (двадесет лева), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
НЕОБОСНОВАНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок, считано от днес за жалбоподателя С.
И. П., а за ответник-жалба Началника на РУ – Елена към ОД на МВР – Велико
Търново и Районна прокуратура – Велико Търново, считано от получаване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: НАХД № 9/2024 г. на ЕлРС


С Наказателно постановление № 23-0260-000253/19.12.2023 г., издадено
от Началника на РУ – Елена към ОД на МВР – Велико Търново, на С. И. П. с
ЕГН ********** от гр. Ш., ул. „Г. И.“ № *, ет. *, ап. * за нарушение по чл. 98,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание – Глоба в размер на 20.00 лв.
Недоволен е останал С. И. П.. Същият е подал жалба против
наказателното постановление. Намира последното за незаконосъобразно, за
което излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление.
Жалбоподателят С. И. П., редовно призован, се явява в съдебно
заседание. Същият поддържа подадената жалба. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно и необосновано.
Ответник-жалба Началника РУ– Елена, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание.
Районна прокуратура – Велико Търново, редовно призована, не се
представлява в съдебно заседание.
Районният съд, като провери изцяло наказателното постановление и по
повод направените в жалбата оплаквания, взе предвид становището на
страните, и обсъди и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Жалба е допустима. Същата, разгледана по същество, е основателна.
От АУАН № 215/бл. № 441928/09.10.2023 г. е видно, че на 06.10.2023 г.
е съставен такъв срещу С. И. П.. В същия е посочено, че на 08.07.2023 г. около
09.04 ч. в гр. Елена, ул. „И. М.“ № *, жалбоподателят е извършил нарушение,
което е описано, и е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Въз основана на АУАН е издадено НП № 23-0260-000253/19.12.2023 г.
от Началника на РУ – Елена срещу С. И. П.. В същото е посочено, че на
06.10.2023 г. в 09.04 ч. в гр. Елена, ул. „И. М.“, при обстоятелства на
08.07.2023 г. около 09.04 ч. в гр. Елена, ул. „И. М.“ № *, жалбоподателят като
водач на лек автомобил „Ш. О.“ с рег. № * ** ** ***, паркирал неправилно, с
което създал пречки за движението. Отразено е, че същият е извършил
следното: спира или паркира на места, създаващи опасност, пречки за
движението или закриващи пътен знак, или сигнал. В съставения документ
като нарушена е вписана разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На
жалбоподателя е наложено следното административно наказание, а именно:
Глоба в размер на 20.00 лв. – на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. НП е връчено на С. И. П. на
1
04.01.2024 г.
По делото са приети писмени доказателства.
По делото са разпитани в качеството на свидетели С. И. Ц. – мл.
инспектор ООР в РУ – Елена, и А. М. И. – мл. автоконтрольор в РУ – Елена,
като последният е само свидетел при съставяне на акта.
Настоящата инстанция намира, че от доказателствата по делото не се
установява извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Ето защо не е следвало да се издава НП против жалбоподателя.
Установената фактическа обстановка по делото, предвид събраните
доказателствени материали, не е от естество да обоснове извод, че са налице
осъществено деяние, а именно нарушения по чл. 98, ал. 1, т. 1от ЗДвП,
наказуемо по чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, което да е извършено от
жалбоподателя. От доказателствата по делото не се установява
жалбоподателят да е извършил на нарушението, в което е обвинен. Ето защо
съдът не споделя фактическите и правните изводи на актосъставителя в
АУАН и на наказващия орган в НП като неправилни, което е недопустмо при
търсене и реализиране на адм.-наказателна отговорност.
Освен изложеното по-горе, съдът намира, че в хода на адм.-
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения. АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, съотв. чл. 57
от ЗАНН. На първо място, в акта се сочи като дата на извършване на
нарушенията 08.07.2023 г., а в НП се сочат две дати на извършване на
нарушението 06.10.2023 г. и 08.07.2023 г. Разпитаният свидетел Ц. излага
факти за дата на нарушението 08.07.2023 г. Следователно в НП, при така
отразеното, е налице съществено противоречие, с оглед на което следва да се
направи извод, че липсва яснота за действителната дата, на която е извършено
твърдяното нарушение. На второ място, съдът намира, че в АУАН и НП не е
посочено точното място на извършване на нарушението. В същите като място
на извършване на нарушенията се сочи гр. Елена, ул. „И. М.“ № *. Видно от
показанията на свидетеля Ц. мястото на нарушението се намира гр. Елена на
ул. „С. М.“. Посоченото противоречие относно мястото на извършване на
нарушението е показателно, че от страна на актосъставителя и наказващия
орган не са положени усилия за установяване на точното място на
извършване на нарушението. При това положение с оглед неправилното
отразяване на датата и мястото на нарушението не може да се направи извод,
че жалбоподателят е извършил нарушението, в което е обвинен. Освен това
както в АУАН и НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено.
Ето защо съдът намира, че са налице нарушения както на материалния
закон, така и на процесуалния такъв. С оглед изложеното настоящата
инстанция счита, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и необосновано. Като такова същото следва да се отмени.
В този смисъл съдът постанови решението си.
2


Районен съдия:
3