№ 250
гр. Враца, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500313 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от
„Т.-Транс“ ООД, ЕИК: ***, гр. ***, представлявано от управителя В. Т. Т., против решение
№ 334/08.06.2022г., постановено по гр. дело № 3648/2021г. на Районен съд - Враца, в
неговата цялост, с което е отхвърлен предявения от него против „Електрохолд Продажби”
ЕАД, ЕИК: ***, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за сумата 1000,00 лева, частична претенция от общо 11
025.13 лева, представляваща заплатена сума по издадени 57 броя фактури за такса мощност
за обект с абонатен № *** (***), за периода от 01.02.2016 г. до 31.10.2020 г. и е осъдено да
заплати на „Електрохолд Продажби ” ЕАД, сумата 150,00 лв. разноски по делото
/юрисконсултско възнаграждение/.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е недопустимо,
неправилно и необосновано. Счита, че решението на Районен съд Враца е
недопустимо, защото е произнесено в нарушение на принципа на
диспозитивното начало при свръх-петитум – по нерелевиран спор за
изпълнение, съответно липсата на изпълнение, на договорни задължения,
вместо по спор за неоснователно обогатяване, конкретно - направил е извод,
че потребителят-ищец не е изпълнил свое договорно задължение да монтира
захранващ трансформатор от 400 kW на процесния обект, поради което е
преценил, че е неоснователно да претендира обезщетение. Наред с това
1
поддържа, че първоинстанционният съд не е изследвал пълно въпроса за
монтирането на трансформатор от 400 кW и че с доклада по делото не е
възложил на ищеца процесуалната тежест да ангажира доказателства в тази
посока.
По отношение твърденията му за неправилност на обжалваното
решение жалбоподателят на първо място твърди, че първоинстанционният
съд неправилно е тълкувал заключенията на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза; че не е обсъдил спазването на процедурата за
въвеждане на промяна в първоначално заявената и договорена мощност на
обекта, регламентирана в Наредба № 6 от 09.06.2004 г., действаща към
момента на сключване на Договор от 19.12.2008 г. и в Наредба № 6 от
24.02.2014 г., действаща към момента на сключване на Договора от
27.04.2016 г. и Договор от 15.10.2014 г.; че такава процедура не е откривана,
но съдът е приел за релевантни стойностите „предоставена мощност“,
вписани в споразумение от 02.02.2016 г. и Заявление от 15.09.2014 и
единствено въз основа на тях е приел, че ищецът е поискал допълнителна
мощност. Поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил коректно
същността на предмета на сключените между страните договори от 19.12.2008
г. и от 27.04.2016 г., че договорът от 15.10.2014 г. не е произвел своето
действие, но съдът без убедителни доказателства е приел, че доставчикът има
правно основание да начислява на потребителя такса за предоставена
мощност от 356 kW. Изтъква, че съдът не е изяснил от кой договор за
доставка на електрическа енергия произтича облигационното
правоотношение между страните, че е приел Договор за присъединяване на
обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа по реда на чл.
117, ал. 5 ЗЕ ДПЕРМ **********/15.10.2014. за източник на облигационното
правоотношение между страните, но се е позовал и на Споразумение №
**********/02.02.2016 към друг Договор за продажба на ел. енергия за
стопанска и обществена дейност № ***/30.03.2011 г., какъвто няма приложен
по делото и изобщо не е ясно какъв предметен и времеви обхват има, че съдът
без аргументация не е обърнал внимание на приложения по делото Договор за
предоставяне на достъп и пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа №**********/27.04.2016 г., на база на който е
трябвало да се изследват отношенията между страните за периода след
27.04.2016 г. Посочва, че първоинстанционният съд не е обърнал внимание на
предприетите от него надлежни действия за промяна на договорните
отношения и преодоляване на абсурдната икономическа ситуация, тъй като
никога не имал нужда от такава предоставена мощност за процесния обект и
би било абсурдно да я заявява, но „ЧЕЗ Разпределение България” АД,
използвайки монополното си положение му е поставил условия, за да
извърши намаляването на предоставената мощност, каквито Наредба №
6/2014 не поставя, и е продължил неправомерното начисляване на такса за
предоставена мощност в огромни размери.
На второ място изтъква, че първоинстанционният съд не е изложил
2
никакви мотиви по изложените от ищеца факти и твърдения относно реално
предоставената мощност на обекта и неправилно се е ограничил до
заключението, че е заявил мощност от 365 kW, без да анализира останалите
обстоятелства по делото; че реално предоставена услуга липсва и доставка на
такъв обем мощност от страна на мрежовия доставчик не е извършена, за да
има основание да се начисли процесната сума за такса за достъп до
разпределителната мрежа; че въпреки констатациите на съдебно-
техническата експертиза първоинстанционният съд неправилно е достигнал
до извода, че процесната „предоставена мощност“ на обекта е от 365 kW
(само защото такава била заявена) и не зависи от инсталираната мощност на
машините. Твърди, че ответната страна не е ангажирала доказателства пред
първоинстанционния съд за съществуването на съоръжения и за
осъществяван от него контрол и отчетност при регистрирането на
стойностите на електрическите мощности като основание да изисква от
ищеца заплащането на такса за предоставена мощност над първоначално
заявената; че исковата претенция е отхвърлена неправилно, тъй като
доставчикът не е провел пълно и главно доказване на факта, че за исковия
период реално е предоставял електрическа мощност от 356 kW или друга по-
голяма от 25 kW; че без реално да е предоставяна отразената в процесните
фактури мощност от 356 kW, доставчикът получава плащане за предоставена
мощност над 25 kW, с което се е обогатил неоснователно по смисъла на чл.
55, ал. 1 ЗЗД в хипотезата на първоначална липса на основание.
На трето място поддържа, че липсва правна връзка, въз основа на която
доставчикът да начислява такса за предоставена мощност за 356 kW над
първоначално заявената от потребителя през 2008 г. предоставена мощност от
25 kW; че липсва валидно породило се договорно отношение за
присъединяване на обекта към мрежата за „предоставена мощност“ над 25
kW, поради липсата на захранващ трансформатор от 400 kW, както и че
извършените от него плащания не са в изпълнение на съществуващи, правно-
валидни задължения. Посочва, че от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза е установен размера на недължимо платената от него на
въззиваемата страна парична сума - 10 430.03 лв., представляваща такса за
достъп до електроразпределителна мрежа за периода 01.02.2016 г. -
31.10.2020 г., неправилно калкулирана на цена за предоставена мощност от
356 kW, че с тази сума „Електрохолд Продажби” АД се е обогатило без
правно основание за сметка на потребителя и че е налице имуществено
разместване на блага между него и въззивника.
Моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение като
недопустимо и да върне делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане; при условие, че счете същото за допустимо, да го отмени изцяло
като неправилно и необосновано и да постанови решение по същество, с
което да осъди „Електрохолд Продажби” АД да му заплати сумата 1 000.00
лв., частична претенция от 11 025.13 лв., представляваща недължимо платена
цена за достъп до електроразпределителна мрежа за периода 01.02.2016 г. -
3
31.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Електрохолд
Продажби” ЕАД (предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), гр.
София, чрез пълномощника му юрисконсулт А. В., е постъпил писмен
отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба и счита
процесното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано. Счита
решението за допустимо като твърди, че съдът се е произнесъл единствено по
спорния между страните предмет, очертан от петитума и че изследването на
факта на неизпълнение на договорно задължение на въззивника е направено
от съда в изпълнение на неговото задължение по чл. 10 от ГПК да установи
фактите, които са от значение за решаването на делото. Счита, че
„Електрохолд Продажби“ АД правилно и законосъобразно е фактурирало
левовата равностойност на 356 kW предоставена мощност по договора за
продажби на ел. енергия. Относно основателността на съдебното решение
изтъква, че таксата се определя на база предоставена мощност, а не от
някаква имагинерна „разполагаема мощност“ или от „реално потребявана
мощност“; че се касае за възможност за ползване, каквато ответникът е имал
през целия период, а не за някакво доказване на реално ползване на ел.
енергия, което е извън същността на понятието предоставена мощност. Счита
за ирелевантни възраженията на въззвника, че никога не бил имал нужда от
такава мощност, след като е подал заявление за предоставяне на мощност от
356 kW и заявката му е изпълнена и процесната мощност е предоставена.
Счита също за неотносимо към предмета на делото направеното възражение
във връзка с Договора за предоставяне на достъп до и пренос на ел. енергия
през разпределителната мрежа, тъй като той не е страна по него и предметът
му не касае размера на предоставената максимална мощност в обекта на
въззивника. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна. В
условията на евентуалност, моли съда да вземе предвид направеното с
отговора на исковата молба възражение за настъпила погасителна давност,
като твърди, че не дължи връщане на всички претендирани суми с настъпил
падеж и заплатени три години преди подаване на исковата молба, поради
погасяването им с кратката тригодишна давност по силата на чл. 111, т. в от
ЗЗД /като задължения за периодични плащания/. Евентуално прави
възражение за настъпила погасителна давност за претендираните суми на
основание чл. 110 от ЗЗД. Претендира сторените разноски от 150,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззивника.
В срока по чл.263 от ГПК от третото лице – помагач
„Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД (предишно наименование „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД), гр. София, не е постъпил писмен отговор на
жалбата.
В съдебното заседание страните, чрез процесуалните си представители,
4
поддържат изразените във въззивната жалба и отговора становища и искания.
Третото лице – помагач не взима становище по жалбата и не се представлява
в съдебното заседание.
Във въззивната инстация не са събирани доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с
правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем
съдебен акт.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е и допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по иска, с който е бил сезиран, в съответствие с основанието и
петитума за съдебна защита, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Неоснователно е възражението на въззивното дружество за
недопустимост на решението на Районен съд Враца, поради произнасяне на
съда свръх-петитум – по нерелевиран спор за изпълнение, съответно липсата
на изпълнение, на договорни задължения, вместо по спор за неоснователно
обогатяване. Районният съд правилно е определил правна квалификация на
предявения иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД и в определението си по чл.140
ГПК е разпределил доказателствената тежест между страните, а в решението е
разгледал наведените от ищеца факти, които са релевантни за иска по чл. 55,
ал.1, предл.1 ЗЗД и се е произнесъл в рамките на изложените от него
твърдения и търсената от него защита, касаещи именно този иск.
Изследването на факта на неизпълнение на договорно задължение на
въззивника да монтира трансформатор от 400 kVA в процесния имот е
направено от съда в изпълнение на неговото задължение по чл. 10 от ГПК да
установи фактите, които са от значение за решаването на делото.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Производството пред Районен съд - Враца е образувано въз основа на
искова молба, подадена от „Т.-Транс“ ООД, ЕИК: ***, гр. Враца срещу „ЧЕЗ
Електро България“ АД (понастоящем „Електрохолд Продажби” ЕАД), ЕИК:
***, гр.София за заплащане на сумата 1000.00 лв., частична претенция от 11
025.13 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно, чрез получаване
на плащане за начислена такса за достъп до електроразпределителната мрежа,
калкулирана на цена за предоставена мощност от 356 kW за период от
01.02.2016 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
5
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
В исковата молба, уточнена с молба от 07.02.2022г. (л.94 по делото)
ищецът твърди, че е потребител на електроенергия по смисъла на §1, т. 43 от
ДР на Закон за енергетиката (ЗЕ) с оператор „ЧЕЗ Разпределение България”
АД и доставчик „ЧЕЗ Електро България” ЕАД, че в периода от 01.02.2016 г.
до 31.10.2020 г. е таксуван от ответника „ЧЕЗ Електро България” ЕАД за свой
собствен обект (недвижим имот) с такса за предоставена мощност от 356 kW,
каквато не е заявявал и реално не е потребявал, но е заплащал. Посочва, че
собственият му обект: Производствена база ПИ с идентификатор
12259.1027.99 по кадастралната карта, Източна промишлена зона, гр. Враца, е
присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение
България” АД, чрез регистрирана партида за електрическа енергия с аб. №
*** (***) с предоставена мощност 356 kW и се захранва с ел. енергия от РТ
НН на съществуващ и собствен на дружеството трафопост ТП „***“ (VR_***,
***), гр. Враца, с трансформатор 100 kVA. Поддържа, че между него и „ЧЕЗ
Разпределение България” АД е сключен Договор от 19.12.2008 г. за
присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителна
мрежа със заявена за предоставяне мощност 25 kW и към момента на
подписване на този договор действаща е била Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи (ДВ бр. 74, 09 юни
2004 г., изм. ДВ, бр. 25, 05 март 2008) (отм.), (Наредба № 6/2004). Посочва, че
между същите страни е сключен и Договор от 27.04.2016 г. за предоставяне на
достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа и
към момента на подписване на този договор действа Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи
(НППКЕЕПРЕМ обн. ДВ. Бр.31 от 04.04.2014) (Наредба № 6/2014). Изтъква,
че до 2015 г. ответникът му е осигурявал предоставена мощност от 25 kW,
съгласно заявеното и уговореното между тях и че не е отправял искане за
увеличаване на предоставена мощност, тъй като не е имал нужда от по-голяма
предоставена мощност, и не е откривана специална процедура по реда на чл.
37 и сл. от Наредба № 6/2014 г. за въвеждане на промяна в първоначално
заявената и договорена мощност на обекта. Твърди, че съответно за периода
6
01.2015 г. - 09.2021 г. ответникът му начислявал такса за достъп до
електроразпределителната мрежа, калкулирана на цена за предоставена
мощност 356 kW, вместо при цена за достъп за предоставена и заявена
мощност от 25 kW и е заплащал ежемесечно, изцяло и в срок начислените
суми, като за процесния период общо е платил 14 000 лв. Поддържа, че за
процесния период ответникът „ЧЕЗ Електро България” ЕАД реално не е
предоставял на обекта му мощност 356 kW, че в обекта няма монтирани
машини, че общото потребление на ел. енергия е ниско и че реално
предоставената и използвана мощност за периода 2015-2021 г. не надхвърля
25 kW. Посочва, че е отправял покани до ответника за коригиране на
погрешно регистрираната предоставена мощност, но ответникът не
предприемал нищо за решаване на създалия се проблем. Въз основа на така
изложената фактическа обстановка извежда извод, че „ЧЕЗ Електро
България” АД се е обогатило неоснователно за негова сметка, като
неправилно му е начислявало такса за достъп до разпределителната мрежа,
изчислена при цена за предоставена мощност на база 356 kW, която
недължимо е заплащало, респ. ответникът недължимо е получил, поради
което следва да му бъдат заплатени обратно.
Иска от съда да осъди „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК ***, да му
заплати сумата 1 000.00 лв., частична претенция от 11025.13 лева, с която
ответникът се е обогатил неоснователно, чрез получаване на плащане за
начислена такса за достъп до електроразпределителната мрежа, калкулирана
на цена за предоставена мощност 356 kW за период от 01.02.2016 г. до
31.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД (понастоящем „Електрохолд
Продажби” ЕАД), ЕИК: ***, гр.София с депозирания в срока по чл.131, ал.1
ГПК, чрез юрк. А. В., писмен отговор, е оспорил иска като неоснователен.
Твърди, че към настоящия момент за процесния електроснабден имот
съществува договорно задължение за предоставяне на мощност 356 kW
месечно. Посочва, че на 15.09.2014г. с подадено Заявление за сключване на
договор за присъединяване на обекти на клиент към електропреносната мрежа
с вх. № *********/15.09.2014 г. ищецът е поискал да му бъде предоставена
допълнително мощност в размер 380 допълнителни kW и че в изпълнение на
заявлението с Договор за присъединяване на обекти на клиенти към
7
разпределителната електрическа мрежа по реда на чл. 117, ал. 5 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) ДПЕРМ **********/15.10.2014 г. — SAP № 1В-33-14-
30169, подписан за обект с идентификатор 12259.1027.99 по кадастралната
карта Източна промишлена зона, гр. Враца, „Т.-Транс” ООД, като
присъединявано лице, се е съгласило да бъде предоставена допълнителна
мощност от 356 kW, което е посочено в т. 1 от чл. 3 от договора. Поддържа,
че в съответствие с така сключения договор, от м. януари 2015 г. в месечната
фактура, издавана от търговеца-ищец, по заявка на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, е включена цена за мощност 365 kW, като това дружество
предоставя за обекта 381 kW мощност. Изтъква, че в Заявление за сключване
на договор/споразумение за продажба на ел. енергия за небитови нужди с вх.
№ **********/02.02.2016 г. и в Споразумение № **********/02.02.2016 г.
към договор за продажба на ел. енергия за стопанска и обществена дейност
***/30.03.2011 г. ищецът също е декларирал, че предоставената мощност за
електроснабдения имот по договорна сметка *** (процесния имот) е 365 kW.
По-нататък в отговора ответното дружество излага съображения от правна
страна, с които обосновава дължимостта на начисляваната такса от страна на
ищеца. Твърди, че дължимостта на задължението за цената на услугата
„достъп до разпределителната мрежа” е свързана само с резервираната по
договора за този клиент мощност (в случая 365 kW) и докато „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД предвижда/ангажира тази мощност за
съответния клиент, той дължи тези месечни такси за услугата. Поддържа, че
според определението за „предоставена мощност” дадено в §1, т.11 от ДР на
Наредба № 6/2014г., става въпрос за възможност за ползване, каквато ищецът
е имал през целия период, поради което не следва да се доказва реално
ползване на ел. енергия, както и че цената на тази услуга се дължи без
значение какво е количеството потребена ел. енергия в обекта на ищеца.
Прави и възражение за настъпила погасителна давност, като твърди, че не
дължи връщане по чл.55, ал.1 ЗЗД на всички претендирани суми с настъпил
падеж и заплатени три години преди подаване на исковата молба, тъй като се
касае за периодични плащания, които се погасяват с кратката тригодишна
давност по чл.111, т. „в” ЗЗД; евентуално прави възражение за настъпила
погасителна давност на основание чл.110 ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен, като претендира разноски.
Третото лице помагач „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (понастоящем
8
„Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД), ЕИК *** в становище от
08.04.2022г. (л.254 по делото) счита предявения иск за неоснователен.
Твърди, че са налице договорни отношения между страните по делото, които
регламентират предоставената мощност на обекта на ищеца, че при
определена предоставена мощност капацитетът на мрежата /ЕРМ/ е
ангажиран за тази мощност и не може да се предостави на други потребители,
поради което, след като ищецът вече не желае толкова голяма мощност,
колкото е уговорил първоначално за обекта си, е следвало да подаде искане
до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за намаляването й. Поддържа, че като
не е подал такова искане и като не се е отказал от предоставена мощност в
този размер, ищецът следва да заплаща цената й. Това дружество намира за
основателни всички твърдения и възражения, направени от ответника „ЧЕЗ
Електро България“ АД в отговора на исковата молба, включително за изтекла
погасителна давност.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
По делото е установено и не е спорно, че ищецът „Т.-Транс“ ООД е
потребител и страна по валидно възникнало облигационно провоотношение с
ответното дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД (понастоящем
„Електрохолд Продажби” ЕАД) по договор за доставка на ел. енергия за
обект: производствена база с идентификатор 12259.10.27.99 по кадастрална
карта, Източна промишлена зона, гр. Враца, с клиентски № ***, което
обстоятелство с определение № 295/22.02.2022 г. първоинстанционния съд е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване.
С Договор за присъединяване на обекти на потребители към
електроразпределителна мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД (ЕРД)
от 19.12.2008 г., сключен между това дружество и „Т.-Транс“ ЕООД, на
основание чл.13, ал.1 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи (ДВ бр. 74, 09 юни 2004 г., изм. ДВ,
бр. 25, 05 март 2008) (отм.), (Наредба № 6/2004), страните са договорили
правата и задълженията си, както и необходимите условия за присъединяване
на процесния обект към електроразпределителната мрежа на ЕРД.
От представеното по делото заявление за сключване на договор за
присъединяване на обекти на клиент към електрическата мрежа с вх. №
9
*********/15.09.2014 г. /л.69/, адресирано до „ЧЕЗ Разпределение България”
АД, се установява, че ищецът е поискал да му бъде предоставена
допълнително мощност в размер на 380 допълнителни kW.
Въз основа на това заявление между същите страни е сключен Договор
за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа
мрежа по реда на чл.117, ал.5 от ЗЕ № ********** от 15.10.2014 г. за
присъединяване на процесния обект. В чл.2 от този договор са уговорени
необходимите дейности, които следва да извършат страните за
присъединяването на обекта, сред които и клиентът да демонтира
съществуващия трансформатор 100 кVА и да монтира нов - 400 кVА,
съгласно общата предоставена мощност. В чл.3 от договора са посочени
техническите параметри на обекта, сред които в т.1. е допълнително
предоставена мощност – 356, 159 kW – (съществуваща мощност 25 kW с
открита партида с аб. № 7160104) и в т.2. обща предоставена мощност – 381,
159 kW.
От представеното по делото Заявление за сключване на
договор/споразумение за продажба на ел. енергия за небитови нужди с вх.
№**********/02.02.2016 г. на „ЧЕЗ Разпределение България” АД /л.70/ е
видно, че ищецът е декларирал, че предоставената мощност за
електроснабдения имот по договорна сметка *** (процесния имот) е в размер
356 kW. В Споразумение № **********/02.02.2016 г. към договор за
продажба на ел. енергия за стопанска и обществена дейност ***/30.03.2011 г.
ищецът-клиент отново е декларирал, че за електроснабдения имот по
договорна сметка *** (процесния имот) е предоставена мощност от 356 kW.
Установи се също, че между ищеца „Т.-Транс“ ЕООД, като купувач и
ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД, като продавач, е сключен комбиниран
договор за покупко-продажба на ел. енергия от 04.04.2016г., с който
продавачът се е задължил да продава на купувача активна ел. енергия,
съгласно ЗЕ, ПТЕЕ и приложимите други подзаконови нормативни актове.
Между „Т.-Транс“ ЕООД и „ЧЕЗ Разпределение България” АД е
сключен и Договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа
енергия през разпределителната мрежа от 27.04.2016 г. с предмет
осигуряването от страна на разпределителното предприятие на достъп до и
пренос през електроразпределителната мрежа на електрическа енергия до
мястото на доставка на обекта на ползвателя, както и задължението на другата
10
страна да заплати на разпределителното предприятие цена за мрежови услуги.
В Раздел V от договора са регламентирани цените за мрежови услуги, като
съгласно чл.25, изр. второ ползвателят заплаща на Разпределителното
предприятие цена за достъп до разпределителната мрежа на база
предоставената мощност на обекта.
Със Заявление за сключване на договор/споразумение за продажба на
ел. енергия за небитови нужди с вх. № *********/10.01.2018 г. адресирано до
„ЧЕЗ Разпределение България” АД /л.14/, ищецът е декларирал, че
предоставената и присъединената мощност за електроснабдения имот е 15
kW.
Установи се също от представената жалба вх. №
100000135556/23.07.2021г., подадена от ищеца и писмо изх. №
100000135556/17.08.2021г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, че
ищцовото дружество е искало от разпределителното такова още на
14.10.2020г. намаляване предоставената мощност на обекта му с аб. №*** от
356 kW на първоначалните 25 kW, на което искане „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД е отговорило, че на 23.10.2020г. е издадено становище, като за
целта е необходимо да се преоборудва трафопост „***”, собственост на „Т.-
Транс“ ООД, след което да се монтира нов индиректен електромер.
Приети като доказателство по делото са и 57 броя фактури, издадени от
ответното дружество за процесния период 01.02.2016 г. - 31.10.2020 г., в
които е фактурирана и стойността на цената на достъп до разпределителната
мрежа за брой дни и предоставена мощност.
По делото са представени също и Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД и Общите условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, както и доказателства за публикуването им в
регионални вестници, както и издадените лицензии на двете дружества от
ДКЕВР.
За изясняване на обстоятелствата по делото в първоинстанционното
производство е допусната и назначена съдебно - техническа експертиза, по
която са изготвени основно (вх. № 4110/21.03.2022 г.) и допълнително (вх. №
5861/19.04.2022г.) заключения, неоспорени от страните и съдът приема
същите за обективни и компетентни, но само по въпросите от
компетентността на вещото лице-електроинженер. Според заключението
инсталираната мощност на монтираните в обекта на ищеца машини, във
времето е променлива величина, както й едновременното им използване, а
предоставената в обекта на ищеца мощност е детерминирана от мощността на
захранващия трансформатор и не зависи от инсталираната мощност на
машините, които същият захранва. От заключението се установява, че обекта
11
на ищеца в момента се захранва от един трансформатор с номинална
мощност 100 kVA, както и че ищцовото дружество е договорило монтирането
на трансформатор с мощност 400 kVA, но вещото лице не намерило данни
относно това кога е променена тази мощност. Предоставената мощност за
обекта на „Т. Транс“ ООД за процесния период 01.01.2015г. - 01.10.2021г.,
според вещото лице е 356 kW, която стойност е съизмерима със заявената от
дружеството и е в съответствие с договорената мощност на захранващия
трансформатор от 400 kVA, който същото се е задължило да монтира в
трафопоста си. От заключението се установява също, че в издадените от
ответното дружество на ищеца фактури за процесния период начислените
суми за такса за достъп са за „предоставена мощност“ (а не за разполагаема
мощност), чиято цена се определя от КЕВР и се начислява за всеки ден от
месеца. Според вещото лице т. нар. „разполагаема мощност“ е функция от
„предоставената мощност“ и има само информираща функция за готовността
на енергийното предприятие до каква стойност може да осигури на клиента
си в бъдеще увеличение на „предоставената мощност“ при евентуално
разширение дейността на клиента. Цената за достъп до ел. разпределителната
мрежа за процесния период е променлива и се определя от ДКЕВР (КЕВР), за
определен от него период, в зависимост от особеностите на пазара на ел.
енергия. От заключението се установява, че на 15.09.2014г. в регистъра на
клиенти на ЧЕЗ „Разпределение България“ АД е отразено, че „Т.-Транс“ ООД
е заявил „предоставена мощност“ за присъединяване допълнително 380 kW
над предоставената до този момент 25 kW, която заявка е удовлетворена чрез
сключване на договор за присъединяване между страните и в изпълнение на
тази заявка на абоната е предоставена мощност 356 kW. Ответникът „ЧЕЗ
Електро България“ АД е започнал да отчита „предоставената мощност“ 356
kW на ищцовото дружество от месец януари 2015г. В допълнителното
заключение е отразено също, че в изпълнение на Договора за присъединяване
на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа от
15.10.2014 г. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е подменило старите токови
измервателни трансформатори и електромер за СТИ (които съответстват с
мощността на стария трансформатор от l00 kVA), с токови измервателни
трансформатори 600/5 А и електромер за СТИ от ново поколение (които
съответстват с договорения за монтаж трансформатор от 400 kVA), но
ищецът не е доставил за монтаж трансформатор с мощност 400 kVA, съгласно
уговореното в договора, а е доставил по-малък трансформатор с мощност 100
kVA, който против договореното е монтиран и въведен в експлоатация.
В съдебното заседание вещото лице е пояснило, че от издадените
фактури е установило потребяваната в обекта на ищеца ел. енергия на месец -
през летния сезон е от порядъка на 800 kW - 900 kW, а през зимата е около
1500 kW - 1800 kW до 2000 kW, което е потреблението на две домакинства.
Според вещото лице трансформатор с 100 kVA не може да предостави
мощност от 356 kW, както и че, за да се контролира предоставената мощност
се поставя автоматичен прекъсвач на изхода - когато товарът надхвърли
12
предоставената мощност, прекъсвачът изключва.
За изясняване на обстоятелствата по делото в първоинстанционното
производство е допусната и назначена съдебно - счетоводна експертиза, по
която са изготвени основно (вх. № 4173/21.03.2022 г.) и допълнително (вх. №
6354/29.04.2022г.) заключения, неоспорени от страните и съдът приема
същите за обективни и компетентни. Вещото лице е изчислило, че общата
стойност на начислената от ответника цена/такса достъп до
разпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност за обекта на
ищеца за периода от 01.02.2016 г. до 31.10.2020 г. е 11 217.71 лв., която е на
база предоставена мощност 356 KW. Според заключението за процесния
период единичната цена за 1 KW за един ден е както следва: за периода от
01.02.2016 г. до 30.06.2016 г. - 0.01649 лв./ KW/; за периода от 01.07.2016 г. до
30.06.2018г. - 0.01745 лв./ KW/; за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. -
0.01796 лв./ KW/ и за периода от 01.07.2019 г. до 31.10.2020 г. - 0.01989 лв./
KW/. Вещото лице и посочило и че общата стойност на таксата за достъп до
разпределителната мрежа на обекта на ищеца за брой дни и предоставена
мощност 25 KW за периода от 01.02.2016 г. до 31.10.2020 г. е 787.68 лв.
Разликата в стойността на начислената от ответника цена/такса достъп до
разпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност за периода
01.01.2015 г. - 01.10.2021г. и стойността на таксата достъп до
разпределителната мрежа на обекта за процесния период при предоставена
мощност за брой дни на база 25 KW, според заключението е 10 430.03 лв.
Вещото лице е посочило също, че няма незаплатени суми за исковия период
за задълженията по договорна сметка *** и няма незаплатени суми по
процесните фактури. Отразено е също така в заключението, че счетоводните
книги на „ЧЕЗ Електро България“ АД са редовно водени, като процесните
фактури, издадени от „ЧЕЗ Електро България“ АД на „Т.- Транс“ ООД са
осчетоводени съобразно счетоводните изисквания със стойностите,
формирани по цени, утвърдени от КЕВР за периода на издаването им.
При така изяснената фактическа обстановка, от правна страна
първоинстанционния съд е приел, че предявеният иск е с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и е разпределил доказателствената тежест между
страните. Приел е също за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че „Т.-Транс“ ООД е потребител и страна по валидно
възникнало облигационно правоотношение между него и ответното
13
дружество по договор за доставка на ел. енергия за процесния обект, както и
че ищеца е заплатил на ответника сума в общ размер 11 217.71 лв. по 57 броя
фактури, представляваща общата стойност на начислената от ответника
цена/такса достъп до разпределителната мрежа за брой дни и предоставена
мощност за периода от 01.02.2016 г. до 31.10.2020 г., което ответникът не
оспорва. След анализ на представените по делото писмени доказателства,
съдът е приел за установено по несъмнен начин, че ищецът е заявил мощност
356 кВ. На база заключението по съдебно-техническата експертиза съдът е
приел за доказано, че „предоставената мощност“ за обекта на „Т.-Транс“
ЕООД за процесния период е 356 kW, съизмерима е със заявената от
дружеството и е в съответствие с договорената мощност на захранващия
трансформатор от 400 kVA, който дружеството е трябвало да монтира в
трафопоста си /съгласно договор за присъединяване на обекти на клиенти към
разпределителната електрическа мрежа по реда на чл.117, ал.5 ЗЕ - л. 65 от
делото/. Съдът е приел, че дружеството ищец не е изпълнило договорното си
задължение да монтира захранващ трансформатор от 400 kVA, поради което е
недопустимо да претендира права за себе си, обосновавайки тезата, че
трансформатор от 100 kVA не може да понесе натоварване от 356 kW.
Предвид изложеното съдът е стигнал до извода, че е имало основание за
извършване на престацията, поради което ответникът не дължи нейното
връщане и предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. При недоказаност на исковата претенция, съдът е
счел за безпредметно произнасянето по направеното възражение за изтекла
погасителна давност.
Настоящият въззивен състав споделя фактическите и правните изводи
на първоинстанционния съд, поради което намира постановеното решение за
правилно.
С оглед доводите в жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от
ГПК, въззивният съд намира следното:
С исковата молба е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата 1
000.00 лв., частична претенция от 11025.13 лева, която ответникът „ЧЕЗ
Електро България” АД е получил без правно основание и се е обогатил
неоснователно, чрез получаване на плащане за начислена такса за достъп до
електроразпределителната мрежа, калкулирана на цена за предоставена
мощност 356 kW за периода от 01.02.2016 г. до 31.10.2021 г., ведно със
14
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Фактическият състав на иска по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД предвижда, че
когато ищецът е дал нещо на ответника при начална липса на основание /още
при самото получаване/, ответникът следва да го върне.
По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на "получаване без
основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно
правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т. е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго
/типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен
това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената
ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД ищецът следва да
докаже само плащането на съответната парична сума. Когато ищецът е
установил плащането, ответникът следва да установи наличието на правно
основание за получаване на сумата, т.е. че съществува правно призната
причина за разместването на благата, тъй като именно наличието на това
основание му дава възможност да задържи полученото и предявения срещу
него иск да бъде отхвърлен. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен
начин, че има определено основание да я задържи, то той дължи нейното
връщане.
В настоящия случай, в тежест на ищеца бе да установи, при условията
на главно и пълно доказване, заплащане в полза на ответника на
претендираната с исковата молба сума. При доказване на този факт, в тежест
на ответника бе да докаже твърдяното основание за получаването на тези
суми – правоотношение, възникнало от сключен между ищеца и „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД договор за присъединяване на обекти на
клиенти към разпределителната електрическа мрежа, и да задържи
получената въз основа на него престация в патримониума си.
По делото се доказа, че ищецът „Т.-Транс“ ООД е заплатил на
ответника „ЧЕЗ Електро България” АД сума в общ размер 11 217.71 лв. по 57
15
броя фактури, представляваща обща стойност на начислената от ответника
цена/такса достъп до разпределителната мрежа за брой дни и предоставена
мощност за периода от 01.02.2016 г. до 31.10.2020 г. Получаването на сумите
не се оспорва от ответника по делото, поради което факта на получаване и
задържане на сумите от ответника е доказан.
Спорен по делото е въпроса за наличието на основание за получаването
на процесните суми.
Под основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се разбира
наличието на съществуващо между страните правоотношение, даващо
възможност на една от страните да иска предаването на дадена вещ или
плащането на определена парична сума, както и да задържи полученото, респ.
задължение на страната, която е дала престацията към страната, която е
получила същата. Липсата на основание е общ елемент на всички състави на
неоснователното обогатяване, като съставът на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
предполага начална липса на основание, като между даващия и получаващия
не следва да съществува правоотношение, което да поражда задължение за
изпълнение. Именно затова се дължи връщане на престацията на
предоставилата я страна. Ако основанието съществува (осъществили са се
фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от
нищожност, нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяне
или прекратяване по други причина на сделката), искът е неоснователен.
С отговора на исковата молба ответникът „ЧЕЗ Електро България” АД е
навел доводи за получаване на процесните суми на основание валидно
възникнало облигационно провоотношение с ищовото дружество по договор
за доставка на ел. енергия за процесния обект и съществуващо договорно
задължение за предоставяне на мощност 356 kW месечно за процесния
електроснабден имот, което е изпълнявано от „ЧЕЗ Разпределение България“
АД в процесния период, респ. задължение на потребителя да заплаща такса
до разпределителната мрежа за предоставената му мощност.
Въззивният съд приема за установено, въз основа на съвкупната
преценка на събраните доказателства, че между страните по делото е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия за стопанска дейност за обект: производствена база с
идентификатор 12259.10.27.99 по кадастрална карта, Източна промишлена
зона, гр. Враца, който е бил присъединен към електроразпределителната
16
мрежа – клиентски № ***. Доказано е също категорично, че въз основа на
заявление на ищеца от 15.09.2014 г., между него и „ЧЕЗ Разпределение
България” АД е сключен Договор за присъединяване към разпределителната
електрическа мрежа от 15.10.2014 г. за присъединяване на процесния обект
при допълнително предоставена мощност – 356, 159 kW – (съществуваща
мощност 25 kW с открита партида с аб. № 7160104) и обща предоставена
мощност – 381, 159 kW. Установено е също, както от подаденото от ищеца
Заявление за сключване на договор/споразумение за продажба на ел. енергия
за небитови нужди от 02.02.2016 г. и Споразумение от същата дата към
договор за продажба на ел. енергия за стопанска и обществена дейност от
30.03.2011 г., а така също и от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза (отговор на въпрос 3), че предоставената
мощност за обекта на „Т. Транс“ ООД за процесния период е 356 kW, която
стойност е съизмерима със заявената от дружеството и е в съответствие с
договорената мощност на захранващия трансформатор от 400 kVA. Доказано
е също, че за процесния период от 01.02.2016 г. до 31.10.2020 г. ответното
дружество е издало на името на ищцовото такова за процесния обект 57 броя
фактури, като според заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза общата стойност на начислената цена/такса достъп до
разпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност е 11 217.71
лв., която е на база предоставена мощност 356 KW.
Спорен между страните на следващо място е въпроса с дължимостта на
процесната сума, която е била начислена от ответното дружество с
процесните фактури като цена на услугата достъп до
електроразпределителната мрежа.
С нормата на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия
(обн. ДВ бр. 66/26.07.2013 г.) е въведено изричното задължение за клиентите,
присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния
снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа и други мрежови услуги за съответния ценови период, като тези цени
се определят от ДКЕВР /сега КЕВР/. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата,
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
17
измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от
комисията цени.
При определянето на цените за битови и небитови клиенти е възприет
различен подход, като при ползване на обекта за битови нужди цената за
достъп се заплаща върху количествата действително изразходвана
електрическа енергия, докато при потребление за небитови нужди цената за
достъп е определена на ден съобразно предоставената мощност или
ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се дължи за всеки ден,
през който продължава присъединяването, независимо от количеството
потребена електрическа енергия.
Според дефиницията, съдържаща се в разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР
на ЗЕ, "достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен
газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, т. е.
цената за достъп се заплаща за поддържането на мрежата и принципната
готовност за престиране на електрическа енергия. Разходите за поддръжка и
управление на мрежата зависят от ангажирания за нуждите на всеки отделен
клиент капацитет в мрежата в съответствие със заявената от него мощност.
Така всеки небитов клиент заплаща цена за поддръжката на резервирания от
него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация при
наличието на присъединяване към мрежата.
Стойността на услугата достъп до разпределителната мрежа зависи от
предоставената мощност, заявена от конкретния стопански потребител.
Съгласно § 1, т. 11. от ДР на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване
на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи "предоставена мощност" е онази
максимална активна мощност, за която операторът на преносната мрежа или
съответният оператор на разпределителна мрежа съгласно договора за
присъединяване осигурява на клиента възможност за ползване на границата
на собственост на електрическите съоръжения или за пренос към
разпределителна мрежа в мястото на присъединяване на обект на оператора
на разпределителната мрежа. Или "предоставената мощност" е желана от
клиента максимална мощност на ел.енергия, която да се доставя до обекта му
и до която той непрекъснато да има достъп, когато му се наложи да работи с
18
по-голяма мощност, без това да предизвиква някакви смущения. Според чл.
33, ал. 1 и чл. 37 от Наредбата, предоставената мощност се заявява от клиента
и може да бъде увеличавана или намалявана до изтичане на срока на договора
за присъединяване отново по негово искане. В този смисъл цената за достъп
до разпределителната мрежа не зависи от ползваното количество
електрическа енергия, а от договорената за обекта на клиента предоставена
мощност, независимо дали на същия е била доставяна електрическа енергия
или не. Освобождаване от задължението за заплащането на тази мрежова
услуга след присъединяването към електроразпределителната мрежа,
сключването на договор за продажба на електрическа енергия и
предоставянето на заявената от потребителя и договорена между страните по
този договор мощност може да настъпи само при прекратяване на
облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до
електроразпределителната мрежа.
Цената за достъп се изчислява за всеки ден в рамките на отчетния
период. В чл.25, изр. второ от Договора за предоставяне на достъп до и
пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа от 27.04.2016
г. страните са уговорили ползвателят „Т.-Транс“ ООД да заплаща на
Разпределителното предприятие „ЧЕЗ Разпределение България” АД цена за
достъп до разпределителната мрежа на база предоставената мощност на
обекта. С оглед установеното, че за процесния обект е била заявена от „Т.-
Транс“ ООД и договорена между него и „ЧЕЗ Разпределение България” АД
предоставена мощност от 356 kW, като сключеният между страните договор
за покупко-продажба на електрическа енергия не е бил прекратен и не е бил
преустановен достъпа до електроразпределителната мрежа на обекта, то
стойността на услугата достъп до електроразпределителната мрежа за
процесния период, възлизаща на 11 217.71 лв., е дължима и заплащането й е
извършено с основание. Поради изложените съображения настоящият състав
намира, че процесната сума не е недължимо платена.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за неправилно
тълкуване на заключенията на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза от първоинстанционният съд. Заключенията са ясни и
категорични и не са оспорени от страните. От същите са установени
релевантните за спора факти, а именно: че предоставената мощност за обекта
на „Т. Транс“ ООД за процесния период 01.01.2015г. - 01.10.2021г. е 356 kW;
че на 15.09.2014г. в регистъра на клиенти на ЧЕЗ „Разпределение България“
АД е отразено, че „Т.-Транс“ ООД е заявил „предоставена мощност“ за
19
присъединяване допълнително 380 kW над предоставената до този момент 25
kW, която заявка е удовлетворена чрез сключване на договор за
присъединяване между страните (което е установено и от представените
писмени доказателства по делото); че в изпълнение на тази заявка на абоната
реално е предоставена мощност 356 kW, която ответникът е започнал да
отчита от месец януари 2015г., както и че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
е изпълнило поетите с Договора за присъединяване на обекти на клиенти към
разпределителната електрическа мрежа от 15.10.2014 г. задължения за
подмяна на старите токови измервателни трансформатори и електромер за
СТИ, но ищецът не е доставил за монтаж трансформатор с мощност 400 kVA,
съгласно уговореното в договора.
Неоснователно е и възражението, че районният съд не е съобразил
обстоятелството, че ищецът никога не имал нужда от предоставена мощност
356 kW за процесния обект и би било абсурдно да я заявява, тъй като, както
бе изяснено по-горе в мотивите, клиентът сам преценява каква мощност му е
необходима за обекта и сам заявява доставката на такава от
електроразпределителното дружество, а от представените писмени
доказателства (Заявление от 15.09.2014 г., Договор от 15.10.2014 г., Заявление
от 02.02.2016 г. и Споразумение от същата дата) по категоричен начин е
установено, че ищецът е поискал да му бъде предоставена допълнително
мощност в размер на 380 допълнителни kW и впоследствие е декларирал, че
предоставената мощност за електроснабдения имот е 356 kW.
Настоящият състав на въззивния съд не споделя и възраженията на
жалбоподателя, че първоинстанционният съд е следвало да обсъжда
спазването на процедурата за въвеждане на промяна в първоначално
заявената и договорена мощност на обекта, регламентирана в Наредба № 6 от
09.06.2004 г. и в Наредба № 6 от 24.02.2014 г., предмета на сключените между
страните договори от 19.12.2008 г. и от 27.04.2016 г. и отношенията между
страните по тях, реалното предоставяне на договорената мощност от 365 kW,
както и съществуването на съоръжения за осъществяван от ответника него
контрол и отчетност при регистрирането на стойностите на електрическите
мощности като основание да изисква от ищеца заплащането на такса за
предоставена мощност над първоначално заявената. Обсъждането на
посочените обстоятелства и договори би било необходимо и задължително
при предявен иск на договорно основание за реално изпълнение, респ. за
обезщетение, тъй като същите са релевантни за такъв иск, но нямат правно
значение при предявения иск за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, при който се изследва само наличието на основание за
разместване на имуществени блага.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира предявеният иск по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на процесната сума от ответното дружество,
20
като получена без основание, за недоказан, поради което, като неоснователен,
следва да се отхвърли изцяло, заедно с акцесорната му претенция за
присъждане на законна лихва и разноски по делото.
Районният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, като изводите на съда
съответстват изцяло на събраните по делото доказателства.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 273
ГПК, право на разноски за въззивното производство има въззиваемата страна.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр.
с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид
изричното искане, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза
на въззиваемата страна в размер 150,00 лв., които ищецът следва да бъде
осъден да й заплати.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се
следват разноски за въззивното производство.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 334/08.06.2022г., постановено по гр. дело
№ 3648/2021г. на Районен съд - Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.-Транс“ ООД, ЕИК: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК: ***, с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата 150,00 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
21
Решението е постановено при участието на „ЧЕЗ Разпределение
България ” АД, ЕИК *** като трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Електрохолд Продажби ” АД, ЕИК: ***, с предишно наименование ЧЕЗ
„Електро България“ АД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22