Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 29 04.03.2020година Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд наказателно отделение
На двадесети февруари две хиляди и двадесета
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
ПАНТЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
Секретар:Петранка Паскалева
Прокурор:Светла Курновска
като разгледа докладваното от съдия Д.Сапунджиева
ВНОХД номер 8 по описа за 2020
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр.Шумен против
Присъда №21 от 27.11.2019г., постановена по НОХД №340/2019 год. по описа на Окръжен
съд гр.Шумен. Излагат се съображения за неправилно приложение на материалния
закон, при определяне размера на наложените
наказания "лишаване от свобода" и "лишаване от право да
управлява МПС". Предлага се въззивната инстанция да измени присъдата, като
увеличи техните размери.
С атакуваната присъда, подсъдимия А.З., румънски гражданин, е признат за
виновен в това, че 17.08.2017г., около
23:40 часа, на главен път I-7-Силистра-Шумен, в близост до км.59 + 657,7, при
управление на т.а., марка „DAF XF 440“, с рег. №AG 24 KDV е нарушил правилата
за движение по пътищата – чл. 77 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта
на Ф.Х.А., настъпила на 07.10.2017г. – престъпление по чл. 343, ал.1, б.„в“,
във вр. с чл. 342, ал. 1 и на осн.чл. 58а, във вр. с чл. 55 от НК му е наложено
наказание от шест месеца "лишаване от свобода", чието изтърпяване е
отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.Подсъдимият е
признат за невинен и оправдан по
обвинението му за допуснато нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП. С присъдата е наложено,
на основание чл. 343г от НК наказание "лишаване от право да управлява МПС",
за срок от осем месеца, като подсъдимия е осъден да заплати направените по
делото разноски. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства.
В съдебно заседание въззивният прокурор поддържа протеста по изложените в
него съображения и предлага атакуваната присъда да бъде изменена, като се
увеличи размера на наложените наказания.В подкрепа на горното се сочат
аргументи за високия ръст на подобни престъпления и значението на генералната
превенция. Акцентира се върху обстоятелството, че подсъдимия е професионален
шофьор, което завишава неговата отговорност.
Защитата на подсъдимия счита протеста за неоснователен, а присъдата за
правилна и законосъобразна. Подчертава се наличието само на смегчаващи
отговорността обстоятелства и съпричиняване в значителна степен на престъпния
резултат от пострадалия. Моли протеста да бъде оставен без уважение.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна
проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, съдът
намира за установено следното:
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на
т.нар. „съкратено съдебно следствие”-чл.371, т.2 от НПК. Решаващият съд е приел
самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт,
като подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите в разглежданата
присъда са изготвени съобразно чл.373,ал.3 от НПК.
Задължителните указания по т.8 на ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при правилно
приложена процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК, въззивната
инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.З., румънски гражданин, бил правоспособен водач на МПС. Притежавал свидетелство за управление на МПС,
издадено в Румъния, за категориите „АМ“, „В1“, „В“, „С1“, „С“, „ВЕ“, „С1Е“ и
„СЕ“. Работел като шофьор на товарен автомобил в COM DIVERS AUTO" – Басков, окръг Арджеш,
Румъния.
На 17.08.2017г. подс.З. управлявал товарен автомобил /влекач/ марка „DAF XF
440“, с рег. №AG 24 KDV и прикачено към
него полуремарке марка „KRONE“, с рег.№AG 57 KDV, като извършвал курс от гр.
Галац, Румъния, до гр. Бурса, Република Турция. Същият ден, около 21:00ч.,
подсъдимият влязъл с управлявания от него товарен автомобил на територията на
Република България, през ГКПП - Силистра, след което продължил по гл. път І-7
/гр. Силистра – гр. Шумен/. Времето било ясно, видимостта- нормална за нощно
кормуване, пътното платно- сухо, без неравности. Подсъдимият се движил на дълги
светлини. Около 23:40ч. на 17.08.2017г., при приближаване до отбивка на км.
59+657,7 от гл. път І-7, преди с.Браничево, обл. Шумен, подс.З. превключил на
къси светлини, тъй като му престояло разминаване с насрещно движещ се
автомобил. Последният, от своя страна също превключил на къси светлини, но го
заслепил. Въпреки това, подсъдимият не намалил установената преди това скорост
от 70 км./ч. В този момент, той възприел пешеходец, който се движел в неговата
лента за движение, като незабавно предприел спасителна маневра за отклонение на
посоката на движение в ляво. На около 9 метра след отклонението от посоката си
на движение, товарният автомобил управляван от подсъдимия, ударил с предната
дясна част на кабината /десен фар и спойлер/ пешеходеца в лявата му странична
част, като последният бил отхвърлен към дясната част на платното, където паднал
и се претърколил в дясната канавка. Около 23:50 ч., на място пристигнали
полицейски служители от РУ – гр. Каолиново, които се намирали в близост до
мястото на произшествието. Те установили самоличността на пострадалия пешеходец
– Ф.Х.А., който бил в безсъзнание. Полицейските служители уведомили за
настъпилото пътно-транспортно произшествие оперативно-дежурната част в РУ – гр.
Каолиново. На място бил изпратен екип на ЦСМП, който откарал пострадалия за
лечение в МБАЛ – гр. Шумен. Подсъдимият бил тестван от полицейските служители
за наличие на алкохол, с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510 ",
с фабричен № ARDN – 0039, проба № 920, взета в 23:58 ч. на 17.08.2017 г., като
уредът отчел 0 промила алкохол в издишания въздух.
На 07.10.2017 г., въпреки проведеното лечение, Ф.А. починал.
Видно от заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, причина
за смъртта на пострадалия е конфлуиращо-абсцедираща бронхопневмония, развила се
като усложнение на причинената му от ПТП
закрита черепно- мозъчна травма.
По делото е била назначена и автотехническа експертиза, която дала
заключение относно механизма на настъпване на ПТП, скоростта на движение на МПС
на подсъдимия, опасните зони за спиране и причината за настъпилото ПТП.Според
заключението на вещото лице:
- мястото на удара било на 52,2 метра след ориентир 1, отбивка вдясно от
пътя, съвпадаща с километър 59+657,7 по дължина на платното, в посока гр.
Шумен, а по ширина - на 1,45 метра в ляво от десния край на платното. Ударът е
бил причинен от предната дясна част на кабината на товарния автомобил /десен
фар и десен спойлер/;
-местоположението на композицията в момента на възприемане на пострадалия,
е било на 55,66 метра преди мястото на удара, а пострадалият е бил върху
платното за движение на 1,45 метра в ляво от десния край на платното /на 52,2
метра след Ор.1/;
-скоростта на движение на товарния автомобил в момента на удара и непосредствено преди
настъпване на ПТП била 70 км./ч.
Опасната му зона за спиране, при
определената скорост от 70 км/ч., е 76,9 метра;
-осветената зона от пътното платно пред управляваната товарна композиция
при движение през тъмната част на денонощието на включени къси светлини до 30
метра обхваща цялото платно за движение (ширина 7 метра), а в дясната лента за
движение видимостта е около 60 метра. На дълги светлини видимостта е по цялото
пътно платно на разстояние 150 метра пред автомобила. Максималната скорост, с
която трябва да се движи композицията при движението си през тъмната част на
денонощието, за да има техническата възможност да преустанови движението си при
внезапно възникнала опасност върху платното за движение, попадаща в обхвата на
осветената зона на късите светлини е 58,36 км./ч., а на дългите светлини е
107,53 км./ч.
Според експертизата, причините за станалото автопроизшествие са комплексни.
От една страна, при движение на къси светлини през нощта, водачът на товарния
автомобил е имал възможност да възприеме пешеходеца като силует на платното за
движение на около 60 метра. В случая, опасната зона за спиране в конкретната ситуация
при движение с подбраната скорост от 70 км./ч. е била 76,9 метра и водачът не е
имал техническата възможност да предотврати удара чрез спиране. От друга страна,
съгласно изискванията за безопасност на движението, като причина за станалото
произшествие се сочи поведението и на пешеходеца, който в момента на удара се е
намирал неправомерно на 1,45 метра в ляво от десния край на платното за
движение. Водачът на товарния автомобил, при движение на къси светлини, не е
следвало да управлява със скорост над 16,21 м./ сек. (58,36 км./ч.), а при
движение на дълги светлини – не повече от 29,87 м./сек. (107,53 км./ч.).
Пострадалият пешеходец е следвало в конкретните условия да не излиза на
платното за движение или да се движи по банкета, каквато възможност е съществувала.
Експертизата приема, че водачът на товарната композиция е имал обективната
възможност да предотврати удара при условия, че при възприемане на насрещно
движещ се автомобил незабавно е намалил скоростта до безопасна такава,
осигуряваща спиране в рамките на осветената зона, а именно 58,36 км./ ч. При
условие, че товарният автомобил се е движел на къси светлини и пешеходецът е
бил със светлоотразителна жилетка, водачът на автомобила би могъл да го
възприеме от не по-малко от 150-160 метра и би успял да предотврати удара чрез
спиране или отклонение посоката на движение. В случая настъпването на ПТП не се
дължи на внезапно възникнала повреда в управляваната товарна композиция и
пред водача товарния автомобил не е
възникнала обективна невъзможност за предотвратяване на ПТП.
Видно от заключенията по назначената съдебно- химическа експертиза, в
изпратената за изследване проба кръв, взета от пострадалия Ф.А., се установява
наличие на етилов алкохол в количество 1,02 промила.
От заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза се установява
следното:
Към датата на приемането на
пострадалия А. в МБАЛ – гр. Шумен (18.08.17 г.) е установена: закрита
черепномозъчна травма: Оток в лявата част на лицето. Оток на езика. Оток на
меките тъкани. Остър субдурален хематом слепоочно-теменно вдясно. Компресия и
дислокация на вентрикуларната система вляво. Хеморагично контузионно огнище в
ляво париетално. Субарахноидна хеморагия. Костен дефект вляво темпорално; охлузни
наранявания в двете лакътни области;м ногофрагментна фрактура на мандибулата.
Фрактура на носните кости; счупвания на четвърто и пето ребро вляво– по задната
мишнична линия. Към датата на аутопсията (08.10.2017г.) е установена: закрита
черепномозъчна травма: Кръвонасядания на меките черепни обвивки в областта на
горния полюс на дясното ухо, задушно в дясно, задно теменно срединно и в ляво,
петнисто. Следи от субдурален хематом в двете средни и двете задни черепни
ямки. Състояние след две трепанации на черепа челно теменно в ляво и челно слепоочно
теменно в дясно. Следи от субарахноидален кръвоизлив. Контузия на мозъка в
левия челен дял; Състояние след счупване
на носа. Състояние след счупване на долната челюст вдясно – между брадичката и
хоризонталния клон – многофрагментно; счупвания на четвърто и пето ребро вляво–
по задната мишнична линия в стадий на зарастване; стара трепанация на черепа в
лявата слепоочна област; двустранна абсцедиращо-конфлуираща бронхопневмония; ерозивен
гастрит. Експертизата приема, че непосредствената причина за смъртта на А. се
дължи на двустранната конфлуиращо-абсцедираща бронхопневмония, развила се като
усложнение на получената при ПТП закрита черепномозъчна травма.
От изложеното следва, че между травматичните увреждания в областта на
главата и настъпването на смъртния изход е налице пряка причинна връзка.
Горната фактическа обстановка е изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е призната от подсъдимия в
процедурата по гл.27 НПК. Същата се установява и от наличната по делото
доказателствена съвкупност. Последната подкрепя самопризнанието на подсъдимия
по фактическите положения на обвинителния акт, депозирано доброволно и
съзнателно пред първоинстационния съд.
В рамките на установената фактическа обстановка от депозираните от
подсъдимия и подкрепени от доказателствения материал самопризнания и
съблюдавайки основни положения в доктрината и в константната съдебна практика,
че при кумулативната даденост на нарушения на общи и специални правила за
движение по пътищата, от значение за наказателната отговорност е
несъобразяването с последните, правилно подсъдимото лице е оправдано по
предявеното обвинение по чл.20, ал.2
от ЗдвП.
Поради установената непрекъснатост в развитието на причинно следствения
процес по отношение на причинените при ПТП телесни увреждания, предопределили
последвалите усложнения довели до смъртта на пострадалият, правилно решаващия
съд е квалифицирал деянието във връзка с по-тежкия резултат- причинената смърт.
След като е установено, че смъртта на пострадалия при пътнотранспортно
произшествие е резултат от причинените му телесни повреди и щом като не е
установена друга причина за настъпване на по-тежкия съставомерен резултат,
налице е причинна връзка между тях. Видно от приетата СМЕ непосредствената причина за смъртта на А. е
двустранна конфлуиращо-абсцедираща бронхопневмония, която се е развила като
усложнение на получената при ПТП закрита черепно-мозъчна травма. В този смисъл
правилно е ангажирана отговорността на подсъдимия за по-тежкия резултат, тъй
като установената пряка причинна връзка, независимо от продължителността на
процеса във времето, никога не е била прекъсвана.
По отношение на субективната страна на деянието, съдът е възприел форма на
непредпазливост- небрежност, тъй като подсъдимия не е целял и предвиждал
обществено опасните последици, но е могъл и е
бил длъжен да ги предвиди.
По основанието на протеста за допуснато нарушение на
материалния закон при определяне размера на наказанието "лишаване от
правоуправление и "лишаване от свобода" и начина на изтърпяване на последното.
За да определи размера на наложеното наказание, съдът е изложил мотиви, част
от които не се споделят от въззивната инстанция.
За да приеме ниска степен на обществена опасност на дееца, съдът правилно е
съобразил като смегчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало,
изказаното съжаление, критичност към извършеното и добрите характеристични
данни, липсата на констатирани предходни нарушения на правилата за движение. За
да приеме наличието на многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства,
съдът е приел и съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия. Настоящият
състав се солидализира и с приетото съпричиняване. По делото е установено по
безспорен начин, че пострадалия се е движел в лентата за движение на л.а. на
подсъдимия/на 1,45м в ляво от десния край/ по посока на движение на автомобила.
Правилата за движение са изисквали неговото движение да бъде осъществено по
банкета/установено е наличието на такъв/, или
в насрещната лента за движение в най-лявата и` част, при липса на
банкет. Пияното му състояние също е спомогнало за неговото неправомерно
поведение.
Правилно съдът не е отчел направеното самопризнание като смегчаващо
обстоятелството. Това само по себе си в процедурата по глава двадесет и седма
не води до отчитането му като смегчаващо обстоятелство, имайки предвид, че
направеното самопризнание е отчетено от законодателя и има за последица съответен
бонус- намаляване размера на наказанието с 1/3. Направеното самопризнание
следва да се оценява с оглед “характеристиките и съдържанието на
самопризнанието като форма на съдействие при установяване на обективната истина
и ако същото е спомогнало за своевременно и съществено за разкриване на
престъпното посегателство и неговия
извършител още на досъдебното производство“/ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС/. Видно от обясненията на подсъдимия,депозирани
на досъдебното производство, същите не покриват тази изисквания. Видно
от данните по ДП, в разпита на З. като
обвиняем, същият не е дал показания, допринесли за разкриване на обективната
истина. Действително, подсъдимия е потвърдил дадените от него показания като
свидетел, но последните нямат процесуална стойност. Поради изложеното, в
разглеждания случай, процесуалното поведение на подсъдимия не може да бъде
отчетено като спомагащо за своевременното разкриване на престъплението и
неговия извършител и не следва да се третира като самостоятелно смегчаващо
обстоятелство.
Настоящият състав не споделя извода на проверявания съд, че изминалия
период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата е дълъг,
поради което същото е възприето като смегчаващо отговорността обстоятелство.
Продължителността на наказателното производство и "разумния срок" по
чл.22 от НПК и чл.6 от ЕКПЧ не е превишен. Същият се преценява във всеки
конкретен случай, като "само
забавяния по вина на държавата могат до доведат до извода, че изискваните за
разумен срок не е било спазено"/ вж Решение от 13.07.1983г. на ЕСПЧ по
делото Ц. и Щ. срещу Щ./. От привличане на подсъдимия към наказателна
отговорност- 20.11.2018г. е изминала само една година. От този момент той е
започнал да търпи ограниченията и неблагоприятните последици, произтичащи от
това процесуално качество, поради което и преценката дали продължителността на
наказателното производство съответства на изискванията на ЕКПЧ следва да се извършва
съобразно този момент. Подсъдимият е имал безупречно процесуално поведение и не
е ставал причина за неоправдано забавяне на процеса. В конкретния случай нито
разследващите органи, нито съдилищата, разгледали делото, могат да бъдат
упрекнати за бездействие и несвоевременно извършване на необходимите
процесуални действия. Ето защо, изминалият срок не може да бъде възприет като
смегчаващо обстоятество, което да рефлектира при индивидуализация на
наказанието в посока неговото намаляване.
От изложеното следва да се направи изводът, че отчетените смегчаващи
отговорността обстоятелства не се отличават с многобройност, нито носят признак на изключителност, които да предпоставят
значително по-ниска от типичната за този вид престъпления обществена опасност
на деянието. Нарушено е едно от основите правила за съобразяване на скоростта
на движение. Подсъдимият се е движил в усложнена пътна обстановка-по време на
тъмната част на денонощието, по неосветен извънградски участък, което поначало
е изисквало дори движение под максимално разрешената скорост- съобразена с
конкретните пътни условия. Неизпълнението на задължението за намаляване на
скоростта, или спиране от страна на подсъдимия, при заслепяването му от
насрещно движещо се превозно средство, с включени дълги светлини, демонстрира
пренебрежението на водача към регламентацията на режима на скоростта. В
опасната ситуация на заслепяване, която е изрично регламентирана от
разпоредбата на чл.77 от ЗДвП, той не е направил дори опит да предотврати
общественоопасните последици, чрез дължимите действия по намаляване на
скоростта, или спиране.
Не може да се пренебрегне факта, че
данни за личността на подсъдимия произтичат и от спецификата на конкретно
извършеното от него престъпно деяние. В този смисъл, не следва да бъдат
подминати без внимание обстоятелствата, свързани с това, че той е професионален
шофьор, управлявал тежко натоварена автомобилна композиция, което е изисквало
особено внимание и концентрация, че е извършил грубо нарушение на правилата за
движение по пътищата, като това му поведение е довело до смъртта на едно лице.
Соченият в протеста аргумент за високия ръст на престъпленията по
транспорта е факт, но за постигане на целите по чл.36 от НК, отговорността на
подсъдимия следва да съответства на обществената опасност на конкретния деец и
конкретното престъпление, при отчитане на всички негови особености.
Не се установява и несъразмерна
тежест на най-лекото, предвидено в закона наказание, т.е. не е налице правна
възможност за преминаване към по-леко по вид наказание по реда на чл. 55, ал.1
от НК. Безспорно неправомерното поведение на пострадалия, което
наред с нарушенията на водача на МПС се намира в причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат, се отразява върху степента на обществена опасност на
деянието и има значението на смекчаващо отговорността обстоятелство. В
конкретния случай, то не притежава онази изключителност, извънредност и
необичайност, която е необходима за определяне на наказанието под предвидения минимум,
доколкото основната причина за настъпване на произшествието се корени в нарушаване на правилата на режима на
скоростта. Същевременно отсъстват доказателства за други обстоятелства -
семейно и имотно положение, здравословно състояние и т. н., които да придават
изключителност на разглеждания казус и да изискват към подсъдимия да бъде
проявено снизхождение, като наказанието бъде определено под минимума, предвиден
за престъплението по чл. 343,
ал.1, б."в" от НК. От друга страна, обсъдените по-горе
смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат преценени като многобройни по
смисъла на чл. 55 от НК,
поради което не може да се приеме, че и най-лекото наказание, предвидено за
извършеното от подсъдимия престъпление, се явява несъразмерно леко.
В този смисъл незаконосъобразно
индивидуализацията на наказанието е протекла по чл.58а,ал.4 във вр. с чл.55 от НК, вместо по чл.58а,ал.1 във вр. с чл.54 от НК.
Приемайки превес на смегчаващите
отговорността обстоятелства, настоящият състав намира, че следва да бъде
определено наказание към минималния законов размер от две години и шест месеца. В този смисъл, присъдата на
първоинстанционния съд следва да бъде изменена, като размерът на определеното
наказание "лишаване от свобода" бъде увеличен от шест месеца на две
години и шест месеца, което след неговото редуциране по правилото на чл.58а от НК,следва да се определи на една година и осем месеца.
Правилно е определен и начина на
изтърпяване на наказанието, при условията на чл.66,ал.1 от НК. Това е било
поискано и от представителя на окръжна прокуратура в хода на делото и липсва
жалба на частният обвинител.
Следва да се отбележи, че поначало
престъпленията по транспорта са основно на непредпазливо извършване, като
обстоятелствата, свързани с миналото на подсъдимия като водач на МПС, тежестта
на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата, което е в пряка
връзка с настъпилия вредоносен резултат и формата на непредпазливата вина са
съществени за индивидуализиране на наказанието. По делото не са налице данни за
допуснати предходни нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия.
От изложеното може да бъде направен извода, че допуснатото нарушение е изолирано явление, а не начин на поведение
на пътя като водач, който е недисциплиран и незачитащ изискванията за
безопасност при управление на МПС.
Изложените съображения водят до
извода, че целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати с отлагане на
изтърпяването му. Добрата личностова характеристика, липсата на осъждания,
изразеното съжаление са факт и заедно с поведението му като водач не разкриват
потребност от коригиране на установени навици, пренебрегващи законовите
предписания. Правилната оценка на изложените обстоятелства определя, че за
постигане целите на специалната превенция и преимуществено за поправянето на
подсъдимия не е необходимо наказанието "лишаване от свобода" да бъде
изтърпяно реално. Изолирането на подсъдимия от обществото и поставянето му в
затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целени
от закона, доколкото характеристиката на самия деец сочи на възможност за
постигане на тези цели докато е на свобода. Деянието остава изолиран случай в
живота му, а воденият срещу него наказателен процес и ангажиране на
наказателната му отговорност са изиграли своят поправителен ефект. Ефектът на
наказателното въздействие ще бъде обезпечен чрез отлагане изтърпяването на
наказанието"лишаване от свобода" за
срок от три години. В този
срок подсъдимият е длъжен да се въздържа от престъпно поведение и да коригира
нагласите си към спазване на закона.
Присъдата следва да бъде изменена и в частта,
досежно определения размер на наложеното кумулативното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“. Съобразявайки изложените по-горе съображения,
настоящият състав счита, че неговият размер следва да бъде завишен от осем
месеца на две години и шест месеца. Така определените наказания в своята
съвкупност се явяват адекватни на извършеното и в пълна степен ще съдействат за
изпълнение целите на наказанието.
По изложените съображения,
въззивната инстанция намира, че протеста на представителя на окръжна
прокуратура за несправедливост на
наложеното наказание е основателен.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.2,т.1 и чл.338 от НПК,
въззивният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Присъда №21 от 27.11.2019Г., постановена по НОХД №340/2019
год. по описа на Окръжен съд гр.Шумен, като ОТМЕНЯ приложението на чл.55 от НК и на осн. чл.58а,ал.1 1във вр. с
чл.54 от НК УВЕЛИЧАВА размера на
наложеното наказание "лишаване от свобода от шест месеца на ЕДНА
ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА и размера на наложеното наказание "лишаване от
право да управлява моторно превозно средство" от осем месеца на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и` част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването
му пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.