№ 22321
гр. С, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б Д В
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20231110119569 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът ЗК „Л И“ АД е предявил срещу Д. Е. Т. установителен иск по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 71, 42 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (16.06.2021 г.) до окончателното плащане,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди причинени
на дограмата на ап. 20, находящ се в гр. С, жк „Х“, бл. ..., ет. 2, при проникване от страна на
ответника в апартамента на 16.04.2017 г. с цел извършване на взломна кражба.
Ищецът твърди, че на 16.04.2017 г., около 02:00 ч. ответникът при проникване в
описания по-горе апартамент с цел извършване на взломна кражба увредил част от
дограмата на балконската врата и счупил стъклопакета на същата. За извършеното деяние
било образувано ДП ЗМ1147/2017 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 10675/2017 г. по
описа на СРП, в рамките на което извършителят бил установен. Към датата на деянието
имотът бил застрахован по имуществена застраховка „Домашно имущество“, като след оглед
и опис на вредите била установена стойността им в размер на 71, 42 лв., която сума била
изплатена на застрахованото лице на 30.05.2017 г. Тази сума ищецът претендира в
настоящото производство от ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител, с който предявеният иск се оспорва. Твърди се, че ищецът не
е заплатил процесното обезщетение в полза на правоимащото лице, както и че липсват
доказателства, установяващи вината на ответника. Изложени са доводи за липса на валидно
упълномощаване в полза на лицето И. С. И. за предявяване на претенции по
застрахователния договор. Оспорва се застрахователният договор да е бил подписан от Н М
С.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже,
1
че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие, по който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
в размер на действителните вреди.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от
доказване с доклада по делото е отделено обстоятелството, че причинените щети от
процесното деяние са в размер на 71, 42 лв.
От приетия по делото протокол от 17.08.2017 г. по нохд № 13930/2017 г. по описа на
СРС, 105 състав, се установява, че ответникът Д. Е. Т. е сключил споразумение, с което се е
признал за виновен в това, че на 16.04.2017 г., около 02:20 ч. в гр. С, от апартамент, находящ
се в жк „Х“, бл. ..., ет. 2, ап. 20, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот (счупен стъклопакет на балконска врата), е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 332, 80 лв. от владението на Х В Г, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като е извършил деянието в условията на опасен рецидив –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим.
От приетата по делото застрахователна полица се установява, че към дата 16.04.2017
г. по отношение на процесния апартамент 20 е съществувало валидно правоотношение по
имуществена застраховка „Домашно имущество“ между ищеца и собственика на
апартамента Н М С. На 18.04.2017 г. при ищеца е постъпило искане за оценка на щети по
застраховка, подадено от И. С. И., с което се претендира застрахователно обезщетение за
счупен стъклопакет на врата на тераса при кражба с взлом, извършена на 16.04.2017 г. Приет
е и опис на увредено имущество с приложени снимки. По делото е прието и пълномощно, с
което Н М С е упълномощила И. С. И. да я представлява във връзка с извършване на
всякакви правни действия на управление на процесния апартамент.
От приложеното на л. 77 по делото преводно нареждане се установява, че ищецът е
заплатил в полза на Н С процесната сума в размер на 71, 42 лв. на 31.05.2017 г.
По делото е разпитан свидетелят И. С. И., син на собственика на апартамента Н С. От
неговите показания се установи, че свидетелят има общо пълномощно за управление на
процесния апартамент, издадено от собственика Н С и че същият е сключил от нейно име
договора за имуществена застраховка на жилището. През нощта, в която е била извършена
процесната кражба, свидетелят е получил телефонно обаждане от СДВР, с което е бил
информиран, че в апартамента е бил задържан крадец. Същата вечер отишъл на място,
имало счупена дограма, като крадецът бил влязъл през дограмата. Свидетелят подал и
документите до ищцовото дружество за заплащане на застрахователно обезщетение, като
майка му получила сумата за обезщетението.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че по
делото се установи наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
ответника, вследствие на което на процесния апартамент са били причинени щети, като
ответникът е извършил взломна кражба, при която е счупил стъклопакета на терасата на
жилището. Това деяние се установява от приетото споразумение по нохд № 13930/2017 г. по
описа на СРС, 105 състав, което обвързва гражданския съд по реда на чл. 300 ГПК по
отношение извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
ответника.
По делото е установено също така, че към датата на процесното деяние – 16.04.2017 г.
по отношение на процесния апартамент е действал договор за застраховка „Домашно
имущество“ със застраховател ищеца, като в изпълнение на поетите по договора задължения
същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер стойността на вредите, причинени
на застрахованото имущество по средната им пазарна стойност към момента на
настъпването им без прилагане на обезценка съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ, равняваща се на 71,
2
42 лв., като по делото не се спори между страните относно размера на това обезщетение,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на общо 75 лв.,
от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, и направените в
исковото производство разноски в размер на общо 575 лв., от които 25 лв. държавна такса,
400 лв. депозит за особен представител, 50 лв. депозит за разпит на свидетел и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЗК „Л И“ АД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр. С, бул. „С Ш“ № 67А, срещу Д. Е. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр. С, ул. „И Г“ № 16, установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, че Д. Е. Т., ЕГН
**********, дължи на ЗК „Л И“ АД, ЕИК ..., на основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ сумата от 71,
42 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (16.06.2021 г.) до окончателното плащане, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди причинени на дограмата на ап. 20,
находящ се в гр. С, жк „Х“, бл. ..., ет. 2, при проникване от страна на ответника в
апартамента на 16.04.2017 г. с цел извършване на взломна кражба.
ОСЪЖДА Д. Е. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „И Г“ № 16, да заплати на ЗК „Л
И“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „С Ш“ № 67А, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 75 лв. и разноски за
исковото производство в размер на 575 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3