Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 04.04.2017 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 06.03. 2017 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: А. Николова
изслуша докладваното от съдията ХРИСТОВ
т.дело № 40 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.
422 ГПК.
Предявен е
иск от “К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** съдът да признае за установено по отношение
на “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: с. ***, Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Й.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
че съществува оспореното по ч.гр.д. № 6446/2015 г. по описа на СтРС вземане на
„К.”ООД в размер на 120 000 лв., представляващо частично дължима солидарно
от тримата ответници цена с ДДС за доставени 650 тона амониева селитра и
72 880 тона карбамид по договор за покупко-продажба № 101/27.02.2015 г. с
нотариално заверени подписи с рег. № 456/27.02.2015 г. на нотариус Теодора
Петрова Ганчева с рег. № 417 на НК, ведно със законната лихва за забава в
размер на 2263,93 лв. за периода от 12.01.2013 г. до 24.02.2015 г. /до
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК/, а също така ведно със законата
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК на
10.12.2015 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 6446/2015 г. по описа на Старозагорски
районен съд в размер на 10 400 лв.
В исковата
молба се излагат обстоятелства, че между ищцовото дружество и дружеството –
ответник, са съществували търговски отношения за доставка и продажба на тор,
като на 27.02.2015г. му двете дружества
е подписан договор за покупко-продажба № 101/27.02.2015г., нотариално заверен
при нотариус Теодора Ганчева с рег. № 417 на НК. Съгласно този договор ищецът
се задължил да достави и продаде на „***” ЕООД 650 тона амониева селитра и
72,880 тона карбамид. С приемо-предавателен протокол от същата дата това количество,
съгласно договора било доставено и получено без възражения. Получателят на
стоката следвало да заплати сумата 452 400 лв. с ДДС в срок до
30.09.2015г., представляваща цената на доставените 650 тона амониева селитра,
както и 10 % годишна лихва върху тази
сума, считано от деня на доставката. Твърди се, че общо дължимата сума по
договора възлизала на 516 067,77лв. Заедно с дружеството, съгласно чл. 15 от
процесния договор, са се задължили като поръчители солидарно и неограничено да
отговарят наред с купувача „***” ЕООД ответниците Д.Г.А. и П.Й.В.. Твърди се,
че ответното дружество не било заплатило сумата 120 000лв. в уговорения
срок и освен тази сума дължало и 10 % лихва считано от датата на доставката –
27.02.2015г., поради което било изпаднало и в забава. Поради неплащане на тази
сума ищецът по реда на чл. 417 ГПК подал заявление и се снабдил със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист частично за сумата 120 000лв. Във връзка с
това било образувано ч.гр.д.№ 6446/2015г. по описа на СтРС. Образувано било и
изпълнително дело, но солидарно задължените лица Д.Г.А. и П.Й.В. подали
възражение по реда на чл. 414 ГПК, което довело до завеждане на настоящите
искове, за да се установи дължимостта на това вземане.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответниците Д.Г.А. и П.Й.В., които
не оспорват обстоятелствата във връзка със сключения договор. Считат, че не
дължат претендираната сума, тъй като процесният договор е подписан между „К.”
ООД като продавач и „***” ЕООД като купувач, а те са подписали договора като
физически лица – поръчители на купувача. Твърдят, че дължимата сума не е
120 000лв., а 107 541,65лв. и представлява остатък по издадена от
ищеца въз основа на договора данъчна фактура № 612/30.01.2015 г. Основното възражение
на ответниците за недължимост на тази сума е, че имало уговорка между двете
дружества остатъкът от задължението да бъде погасено чрез даване на вещи – МПС
и останалата непродадена продукция от процесните стоки – торове. Посочва се, че
на 13.12.2011г. „***” ЕООД е сключило с „***”АД договор за финансов лизинг с
предмет закупуване на самосвално полуремарке и седлови влекач марка *** с
погасителен план, като се представя документ за извършване на плащане на
последната вноска в размер на 593,13 лв. На 29.06.2015г. бил сключен и договор
за финансов лизинг с предмет закупуване на телескопичен товарач. И двата договора
за лизинг били с опция за прехвърляне на собствеността на трето лице. Твърди
се, че двете дружества се споразумели вместо плащане на остатъка за получената
стока „***” ЕООД да подаде молба до „***”АД и да се съгласи да се прехвърли собствеността
на тези вещи на продавача-ищец, като се посочва, че лизинговите вноски били
заплатени и оставало да се прехвърли само собствеността на тези вещи. В изпълнение
на договорката на 22..12.2015г. управителят на „***” ЕООД подал молба до „***”АД
за прехвърляне на лизинга, след което на 14.01.2016г. на “К.” ООД била
прехвърлена собствеността на изплатените от „***” ЕООД полуремарке, влекач и
телескопичен товарач, като било записано, че лизингополучателяг е заплатил
всички дължими суми по договора за лизинг, т.е. лизинговата компания
установявала заплащането на всички лизингови вноски от „***” ЕООД. По този
начин “К.” ООД придобило от „***”АД чрез „***” ЕООД самосвално полуремарке марка
General Trailers седлови влекач *** общо
за сумата 1158,05 лв., както и телескопичен товарач марка Klass модел
*** за сумата 4 200 лв., или “К.” ООД придобило активи на „***” ЕООД
с лизингова стойност 164 972,28 лв. / 104 180 лв. пазарна стойност/
вместо да получи плащане по процесния договор.
Направено е възражение за прихващане, в случая
възражение за погасяване на претендираната процесна сума, от „***” ЕООД към
ищцовото дружество чрез даване вместо изпълнение, като дадените вещи били на
по-висока стойност от задълженията. Сочи, че стойността на МПС–тата и върнатата
тор възлиза на 171 148,38 лв. Извън това възражение се твърди, че
приемо-предавателния протокол от 27.02.2015г. не отразява вярно и коректно количеството
закупена стока по договора за покупко-продажба. Протоколът и договора били с
една и съща дата, след която започнала доставката на стоката. в тази връзка
оспорва и съдържанието на приемо-предавателния протокол от тази дата, тъй като
количеството предоставена стока не отговаряло на вписаното в договора за
покупко-продажба, а всъщност било значително по-малко.
Постъпила
е и допълнителна искова молба в която ищецът твърди, че възраженията на
ответника са неоснователни и необосновани. Твърди, че не са договаряли
задължението, което е предмет на това дело и на сключения договор за доставка
да бъде погасявано по друг начин освен чрез плащане. Твърди, че
дружеството-ищец не е страна по двата договора за финансов лизинг, а че само е
закупило от лизингодателя „***”АД моторните превозни средства, които са били
предмет на двата договора за финансов лизинг и че тази покупка няма нищо общо с
вземането на “К.” ООД по издадената заповед за изпълнение. Твърди, че двете
правоотношения не са свързани и нямат нищо общо помежду си и че ищецът е
извършил самостоятелна сделка пряко с лизингодателя „***”АД. Твърди, че е
заплатило всички просрочени и дължими суми
по тези договори на лизингодателя „***”АД, за което прилага платежни
нареждания и споразумение с лизингодателя. Освен това заявява, че към момента
на извършване на сделките с лизингодателя по двата договора за
покупко-продажба, едноличен собственик на „***” ЕООД е бил И. Христов и нямало
нито едно заявление или документ, които да изхождат от него в подкрепа на
заявените от ответниците обстоятелства. Оспорва и възражението, че сумата,
която се претендира не е точно дължимата сума. Оспорва направеното възражение
за прихващане. Твърди, че освен тези суми ответното дружество има към него
други задължения.
Постъпил е
и отговор на допълнителната искова молба, с който се взема становище по
доказателствата.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Ищцовото дружество
е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
против ответниците по настоящия спор „***” ЕООД, Д.Г.А. и П.Й.В.. В резултат на
реализираното заповедно производство в полза на “К.” ООД е издаден изпълнителен
лист № 6446 от 14.12.2015 г. за сумата 120 000 лв. за главница,
представляваща частично дължима цена по договор за покупко-продажба №
101/27.02.2015 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №456/27.02.2015 г.
на нотариус Теодора Петрова – Ганчева с рег. № 417 на НК, с район на действие –
района на РС-Бургас и законна лихва върху главницата, считано от 10.12.2015 г.
до изплащане на вземането, както и сумата 10 400 лв. – разноски по делото.
Страните
не спорят, че на 27.02.2015 г. между двете дружества е подписан договор за
покупко-продажба № 101 от 27.02.2015 г. с нотариално заверени подписи с
рег. № 456/27.02.2015 г. на нотариус Теодора Петрова Ганчева, рег. № 417 на НК.
Съгласно чл. 15 от договора Д.Г.А. и П.Й.В. в качеството си на физически
лица-поръчители по договора се задължили солидарно и неограничено да отговарят
наред с купувача „***” ЕООД, гр. Стара Загора за изпълнението на неговите
задължения, както и за всички последици от неизпълнението на задължението му по
настоящия договор, включително и за разноските по събиране на вземането.
В чл. 1 от
договора страните са уговорили „К." ООД да достави и продаде на „***"
ЕООД 650 тона амониева селитра и 72.880 тона карбамид на цената посочена в чл.
8, ал. 1, т. 1.1 същия – 452400 лв. с ДДС, представляваща цената за доставените
650 тона амониева селитра, както и 10% годишна лихва върху тази сума, считано
от деня на доставката в срок до 30.09.2015 г. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1.2.1.
купувачът се задължил да заплати на продавача сумата 63 667,97 лв. с ДДС в
срок до 30.09.2015 г. представляваща цената за доставка на 72 880 тона
карбамид с ДДС, както и 10% годишна лихва върху тази сума считано от деня на
доставката.
Видно от
приложения по делото приемо-предавателен протокол №101 от 27.02.2015г. „К."
ООД е доставило, а „***" ЕООД е приела на 27.02.2015г. без възражения 650 тона
амониева селитра и 72 880 тона карбамид.
По делото,
обаче е представена фактура № 612/30.01.2015 г., издадена от ответното
дружество „***” ЕООД за сумата 512 541,65 лв., представляваща цена на
доставени 625 тона амониева селитра и 72 880 тона карбамид с включен
транспорт.
Видно от заключението
на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, приета по делото и неоспорена
от страните, се установява, че по договор
№ 101/27.02.2015 г., сключен между „К." ООД и „***" ЕООД и приемателно - предавателен протокол № 101/27.02.2015
г. дължимите от „***” ЕООД суми са в размер на 516 069,97 лв. Вещото лице е
установило, че платените суми по този договор са в размер на 405 000 лв.,
като съобразно посочената цена по договора е останал неплатен остатък в размер
на 111 067,97 лв. Претендираните лихви съобразно чл. 8 от договора са в
размер на 35 079 лв.
В счетоводствата на страните, обаче във връзка с този договор е
осчетоводена фактура № 612/30.01.2015 г., издадена от „***” ЕООД на „К.”
ООД за доставени амониева селитра – 625 тона, транспорт на амониева селитра –
625 тона, карбамид – 72 880 тона, транспорт карбамид 82 880 тона. Общо дължимата
сума, съгласно експертизата е в размер на 512 541,65 лв. След приспадане
на извършените плащания по фактурата от
„***” ЕООД в полза на „К.” ООД в общ размер на 405 000 лв., вещото
лице дава становище, че неплатеният остатък
по фактурата е в размер на 107 541,65 лв.
При
извършената проверка при страните, експертът е установил, че по процесния договор
са доставени 72,880 тона карбамид и 625 тона амониев нитрат, за които страните
представят едни и същи товарителници. От страна на „К." ООД представили
допълнително товарителници за доставени 275 тона амониев нитрат.
Настоящият
съдебен състав намира, че меродавни са доставените количества карбамид и
амониева селитра, описани в посочената фактура № 612/30.12.2015 г., тъй като
тези количества и съответно стойността им са осчетоводени в счетоводствата на
двете дружества, описани са в дневниците за продажби и са декларирани в
справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди.
Видно от
представените по делото заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК № 4139 от 14.12.2015 г., издадена по ч.гр.д. № 6446/2015
г., в заповедното производство ищецът е предявил само заплащане на главница по
процесния договор за покупко-продажба и законна лихва върху главницата считано
от 10.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Описаната в чл. 8 от
договора лихва върху дължимите по договора суми не е предмет на издадената
заповед за изпълнение, следователно остава извън предмета на настоящото
производство. Съобразно установеното от вещото лице искът е доказан до размера
на реално дължимата сума по фактура № 612/30.12.2015 г. и до този размер следва
да бъде уважен.
На претердираното от ищеца притезание,
ответниците противопоставят твърдение за погасяването му чрез даване на вещи
вместо изпълнение. Във връзка с това представят договор за финансов лизинг №
94673 от 13.12.2011 г., сключен между „***" ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК ***
и „***" АД, ЕИК ***, с предмет закупуване на самосвално полуремарке, марка***,
Рама: *** и седлови влекач, марка: ***,
модел: ***, Рама: ***. При
извършеният от вещото лице анализ на задълженията и плащанията по договор за
финансов лизинг № 94673/13.12.2011 г. за периода от 13.12.2011 до 14.01.2016 г.
по счетоводни данни на „***” ЕАД, гр. София, по договора са погасени суми в общ
размер на 136 534,08 лв., в т.ч. от „***" ЕООД - 132 311.26 лв. и от
„К." ООД - 4 222,82 лв.
Видно от представения по делото договор
за покупко- продажба на моторно превозно средство от 14.01.2016 г., сключен
между „***" ЕАД, чрез „***" ЕАД, клон Стара Загора като продавач и „К."
ООД, гр. Бургас, ЕИК *** - купувач и „***" ЕООД, гр. Ст. Загора, ЕИК *** -
лизингополучател по Договор за финансов лизинг 94673 от 13.12.2011 г. въз
основа на упражнено право на изкупуване, „К.” ООД е придобил собствеността
върху самосвално полуремарке, марка***, Рама: *** и седлови влекач,
марка: ***,
модел: ***, Рама: ***, ведно с
техните принадлежности, за сумата от 1 158,05 лв. без ДДС. При това в чл.
1 от договора е записано, че лизингополучателят „***” ЕООД заявява, че е
съгласен правото му на придобиване на лизинговата вещ да се упражни от „К.”
ООД.
По делото е представен втори договор за
финансов лизинг № 117360/29.06.2015 г. отново сключен между „***" ЕАД и „***"
ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК ***, представлявано от Д.Г.А. – Управител с предмет
телескопичен товарач марка ***, ***, рама № ***, вътрешен номер ***. Вещото
лице е установило, че погасените суми по този договор са в размер на 65 993.67
лв., в това число от „***" ЕООД - 22 458,33 лв. и от „К." ООД - 43 535,34 лв.
На 14.01.2016 г. в гр. Ст. Загора между
„***" ЕАД, чрез „***" ЕАД. клон Стара Загора - продавач и „К."
ООД, гр. Бургас, ЕИК *** - купувач е сключен Договор за покупко-продажба на
МПС: телескопичен товарач марка ***, ***, рама № ***, вътрешен номер ***. В
Договора за покупко-продажба на МПС е посочено, че предвид това, че Купувачът,
в качеството си на лизингополучател, е платил на лизингодателя -продавач всички
дължими суми по Договора за лизинг н е изпълнил всички други условия по
последния - с цел да придобие правото на собственост върху превозното средство,
в изпълнение на договора за лизинг продавачът прехвърля на „К." ООД
правото на собственост върху горепосоченото превозно средство.
Видно от експертизата общо по двата
договора за Финансов лизинг, от страна на „К." ООД са платени суми в общ
размер 47 758.16 лв. (четиридесет и седем хиляди седемстотин петдесет и осем
лева и шестнадесет стотинки).
По делото
е представен „Протокол за предаване и приемане на активи” видно от който „***”
ЕООД, чрез пълномощника си В.Д.С., е предало на Т.Д.Ж., ЕГН **********, пълномощник на „К.” ООД, гр.
Бургас, с БУЛСТАТ ***” съгласно който на 12.02.2016 г. на Т.Ж. предадени
следните активи: челен товарач *** – ***, № ***, рама *** и камион *** **, цвят
бял с № ***, полуремарке /гондола/ с № ***, цвят сив и амониев нитрат в малки
торби по 50 кг. – 173 бр. = 8650 кг.
По делото,
обаче не са представени доказателства, които са свързани, още повече да водят
до недвусмислен извод, че правоотношенията, произтичащи от описаните договори
за финансов лизинг и двата договора за покупко-продажба на МПС от 14.01.2015г.
от една страна и от друга страна правоотношението произтичащо от договор за
покупко-продажба №101 от 27.02.2015г. с нотариално заверени подписи с рег.№456
от 27.02.2015г. са свързани. Още повече, че видно от представената с отговора
молба от Д.Г.А. до "***" АД същата е поискала договорите за лизинг да
бъдат продължени и изплащани от „К." ООД поради неплатежоспособност на „***"
ЕООД. Не се установяват изявления на страните участници в договорите за
финансов лизинг и договорите за покупко-продажба на МПС, че продажбата на тези
МПС се извършва за погасяване на задължения на „***" ЕООД към „К."
ООД по договора за покупко-продажба №101/27.02.2015г. От текста на
представените договори за покупко-продажба на лизинговото имущество, се
установява, че ищецът „К.” ООД е закупило пряко от лизингодателя „У.” ЕАД
превозните средства, предмет на договорите за лизинг.
Видно от
изготвеното заключение, вещото лице не е установило счетоводно отразяване по
отношение на „върнатите”от „***" ЕООД количества амониев нитрат. От
представения приемо-предавателен протокол не може да се установи дали
продавачът е приел тези количества, още повече, че в протокола е отбелязано, че
тези количества амониев нитрат представляват „остатък от пратка доставена в
началото на 2015 г., поради което не нося отговорност за качеството”. Не се установява
и дали „.доставчикът „К.” ООД се е съгласило тези количества да бъдат
приспаднати от цената на вече доставените.
В съдебно
заседание, проведено на 28.11.2016 г. по реда на чл. 176 ГПК са изслушани
обясненията на управителя на ищцовото дружество Н.В.Ж.. Управителят Ж. заявява,
че като управител на „К.” ООД никога не е сключвала и никого не е
упълномощавала да се сключва споразумение, по силата на което „***” ЕООД да
извърши необходимото пред „***” и прехвърли на ищцовото дружество самосвално
полуремарке марка General Trailers, седлови влекач марка *** и телескопичен
товарач марка Klass модел ***, както и
на
По делото
е разпитан свидетеля Т.Д.Ж. ***, съпруг на управителя на “К.” ООД Н.Ж.. От
показанията му се установява, че по молба на Д.А., управител на „***” ЕООД, се
разбрали да откупи процесния телескопичен товарач и камиона, а после да седнат
да направят „някакво споразумение към общия договор”.
От всичко
изложено се налага изводът, че възраженията на ответниците за погасяване на
задължението е неоснователно. Същите не сочат доказателства за изплащане или
друг способ за погасяване на конкретното задължение. Не се установи и
съществуването на споразумение, съобразно което да бъде направено прихващане за
дължимите от „***” ЕООД суми. Следователно това възражение следва да бъде
оставено без уважение като неоснователно и недоказано.
Предвид на
всички изложени по-горе съображения, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан до размера на сумата 107 541,65 лв., а в останалата
част до претендираните 120 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен. Поради
обстоятелството, че ответното дружество е изпаднало в забава, следва да бъде
уважен и предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва
върху предявените суми, считано от 10.12.2015 г. / датата на забавата/ до
окончателното изплащане на сумата.
По
отношение на искането за присъждане на законна лихва за забава в размер на
2263,93 лв. за периода от 12.01.2013 г. до 24.02.2015 г. /до подаването на
заявлението по чл. 417 от ГПК/, видно от представения договор за
покупко-продажба, това задължение за заплащане на лихви се оказва, че е
възникнало преди датата възникване на основното задължение по процесния
договор. Освен това предметът на исковото производство по чл. 422 ГПК, като
продължение на заповедното, е обусловен от издадената заповед за изпълнение.
Нужно да има идентичност между претенциите в тези две фази-по основание, размер
и страни. Това притезание не е включено издадената заповед за изпълнение,
следователно не е и предмет на установяване в настоящото производство и този
иск се явява недопустим, като производството по него следва да бъде прекратено.
С
решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това
в настоящия случай Д.Г.А. и П.Й.В. следва да заплатят на “К.” ООД направените
по ч. гр. д. № 6446/2015 г. по описа на Районен съд – Стара Загора разноски,
съобразно отхвърлената част от иска размер на 9 318,40 лв.
Съдът
намира за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на
претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение,
което изчислено съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва да бъде намалено до сумата 3 931,852
лв.
С оглед
изхода на делото ответниците следва да заплатят на ищеца “К.” ООД направените в
настоящото производство разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на
5 931,52 лв. Ищецът следва да заплати на ответника „Силвър транс” ЕООД
разноските в настоящото производство, съобразно отхвърлената част от иска, в
размер на 451 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Д.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** и П.Й.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** съществуването
на оспореното по ч.гр.д. № 6446/2015 г. по описа на СтРС вземане на “К.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** до размера на сумата 107 541,65 лв. /сто и седем хиляди петстотин
четиридесет и един лева и 65 ст./ от претендираните 120 000 лв., представляващо дължима солидарно от двамата ответници, заедно със “***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, цена с ДДС за доставени 625 тона амониева
селитра и 72 880 тона карбамид по договор за покупко-продажба №
101/27.02.2015 г. с нотариално заверени подписи с рег. № 456/27.02.2015 г. на
нотариус Теодора Петрова Ганчева с рег. № 417 на НК, ведно със законата лихва
за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК на 10.12.2015
г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като отхвърля иска в
останалата част до размера на 120 000 лв. като неоснователен и
недоказан.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от “К.” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. *** против “***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: с. ***, Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Й.В., ЕГН **********, с адрес: ***
иск за признаване за установено съществуването на вземане на “К.” ООД
представляващо законна лихва за забава върху главницата, в размер на
2 265,93 лв. за периода от 12.01.2013 г. до 24.02.2015 г. /до подаването
на заявлението по чл. 417 от ГПК/ поради недопустимост на този иск.
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Й.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на “К.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *** сумата 9 318,40 лв. /девет хиляди триста
и осемнадесет лева и 40 ст/, представляваща сторените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 6446/2015 г. по описа на Старозагорски районен съд,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Й.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на “К.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *** сумата 5 931,52 лв. /пет хиляди
деветстотин тридесет и един лева и петдесет и две ст/, представляваща
разноските в настоящата инстанция, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА “К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** да заплати на Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Й.В., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата 451 лв. /четиристотин петдесет и един лева/, представляваща разноските в
настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: