№ 14579
гр. *********, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110123533 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД срещу А. А. О.,
с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни
искове за следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в
гр. ************, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 5005/2025 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 2 356.44 лв. – цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г.,
ведно със законната лихва от 28.01.2025 г. до изплащане на вземането; 269.04 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 20.01.2025 г.; 57.52 лв. – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със
законната лихва от 28.01.2025 г. до изплащане на вземането; 11.29 лв. – мораторна лихва за
периода от 16.07.2022 г. до 20.01.2025 г. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че през исковия период е било налице договорно отношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответника в качеството
му на вещен ползвател, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през процесния
период топлинна енергия за имота, но ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „***********“
ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Оспорва наличието на договорно отношение с ищеца при
твърдения, че не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот. Не оспорва реалната
1
доставка на топлинна енергия в имота през исковия период и нейната цена. Възразява, че
ищецът не е материалноправно легитимиран да получи цената на услугата дялово
разпределение, тъй като услугата е извършена от друго дружество. Оспорва размера на
претенцията за цената на услугата дялово разпределение. Оспорва исковете за мораторни
лихви върху главниците поради това, че не е изпаднал в забава. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Във възражението по чл. 414 ГПК ответникът релевира възражение за давност.
Третото лице – помагач на ищеца „***********“ ЕООД излага становище, че
дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а
предявените искове са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5005/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са
допустими като предявени в законоустановения срок, при наличие на подадено в срок
възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването през исковия период на договорно отношение
между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния
период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие. Следва да се посочи, че в тази хипотеза липсва
възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята
претенция, а при наличието на учредено върху имота вещно право на ползване клиент на
топлинна енергия по смисъла на посочената законова разпоредба, респ. страна в
отношенията с топлофикационното дружество, е титулярът на вещното право на ползване,
2
който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването на вещта.
В случая по делото се установява от Договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти, Заявление – декларация с вх. № ОП-
315/29.01.2004 г. и писмо от Столична община – Район „***********“ от 20.02.2014 г., че
ответникът е придобил на 23.02.1989 г. заедно с ************* собствеността върху
процесния имот, че ответникът е подал до ищцовото дружество заявление за откриване на
партида за имота на негово име, както и че след смъртта на ************* е станал
собственик на 4/6 ид. ч. от имота. Видно е от представения от ищеца и неоспорен от
ответника Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 192, том І, рег. № 11126, дело №
177/2014 г. на нотариус с рег. № 104, че на 02.07.2014 г. А. А. О. е дарила на дъщерите си
*********** О. и ********** О., всяка от тях притежаваща по 1/6 ид. ч. от процесния имот,
собствените си 4/6 ид. ч. от него. Изяснява се от същия документ, че в нейна полза е
учредено от собствениците право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху недвижимия
имот. Следователно именно тя в качеството си на вещен ползвател на имота, придобито през
2014 г., е материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията за доставената в него
топлинна енергия през исковия период.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, който
договор съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***********“ ЕАД на
клиенти в гр. *********, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
С Определение № 23399/29.05.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда
проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявена за безспорна и
ненуждаеща се от доказване реалната доставка на топлинна енергия в имота през процесния
период, чиято цена възлиза на претендираната сума, както и липсата на плащане от
ответника.
Всичко гореизложено обосновава извод, че искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е доказан по основание и размер.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
3
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 28.01.2025 г., поради което погасени по давност биха били вземанията за цената на
доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 28.01.2022 г., но такива
не са включени в исковия период.
Следователно искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е изцяло
основателен, като върху главницата ответникът дължи и законната лихва, считано от
28.01.2025 г. до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг в претендирания размер.
По отношение на забавата в плащането му съдът намира следното: Съгласно чл. 84, ал.
1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Именно тази разпоредба следва да намери приложение в случая
предвид клаузите в приложимите общи условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.
1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по
ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не
бъдат заплатени в 45-дневен срок. Предвид изложеното изпадането в забава в случая не е
обвързано с получаването на покана. В случая ответникът е изпаднал в забава в плащането
на главното задължение предвид липсата на извършени плащания в уговорения срок.
Началото на забавата е 15.09.2023 г. за главницата за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г.
и 15.09.2024 г. – за главницата за периода от м. 05.2023 г. до м. 04.2024 г., тъй като
съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2023 г. и 31.07.2024 г.
Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 20.01.2025 г.
съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната
лихва и приема, че възлиза на 503.84 лв., което надвишава претендирания от ищеца размер
на това вземане.
4
Следователно искът за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия
следва да бъде уважен изцяло.
Съобразявайки изложените от ищеца фактически твърдения и формулирания петитум,
съдът счита, че искът за цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
намира своето правно основание в чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а в ал. 2 е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а. В случая от писмените доказателства по делото се установява, че клиентите в сградата
– етажна собственост са избрали услугата дялово разпределение да се извършва от
„Кемстийл“ ЕООД, с което са сключили договор, но впоследствие правата и задълженията
на дружеството по договора са прехвърлени на „***********“ ЕООД и именно последното е
извършвало услугата дялово разпределение в сградата през исковия период, видно от
писмените доказателства на л. 76 – 79 от делото.
В случаите, когато дяловото разпределение се извършва от лице, на което е възложена
тази дейност, топлопреносното предприятие сключва писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите, по реда на чл. 139б /при
общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на клиентите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 ЗЕ лицето по чл. 139б,
ал. 1 ЗЕ предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение. Следователно по силата на закона възниква
система от две относително независими договорни правоотношения, чиито страни и
предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение, на цената на
услугата дялово разпределение, а по второто клиентите дължат заплащане на сумите за тази
услуга на топлофикационното дружество. В този смисъл е и чл. 22, ал. 2 от приложимите
общи условия, съгласно който клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвано от избрания от тях търговец.
Ето защо съдът приема за доказано наличието на задължение на клиента на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято
цена се определя от договора между двете дружества. Без значение е дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение. Единственото основание
за задължението на клиентите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
5
В случая е установено по делото, че през исковия период третото лице – помагач е
извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като са
издавани индивидуални справки за отопление и топла вода за имота. Предвид изложеното
съдът счита, че за ищеца е възникнало вземане за цената на извършената от „***********“
ЕООД услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се
формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента; 3. допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача,
за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати. Според
чл. 36, ал. 2 редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В чл. 3.1. от Договор с рег. № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „***********“ ЕАД
и третото лице – помагач, е уговорено, че възложителят заплаща извършената услуга
съгласно ценоразпис – Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя
средства за дялово разпределение в тях. Приложение № 2 обаче не е представено по делото.
Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема
заключението на вещо лице. В случая искът е доказан по основание, но липсват
доказателства за размера на вземането за исковия период. Същевременно размерът не може
да се установи чрез заключение на вещо лице, защото за установяването му не са
необходими специални знания, доколкото се касае за писмено уговорена между ищеца и
третото лице – помагач цена на извършваната от последното услуга. При това положение
размерът на вземането следва да бъде определен по преценка на съда, като в случая съдът
счита, че той възлиза на претендирания размер от 57.52 лв.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на
задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана за
заплащането му. От това следва извод, че той не е изпаднал в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу него за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
разноски за заповедното и за исковото производства, съразмерно на уважената част от
исковете. На ищеца се дължат следните разноски: за заповедното производство – в общ
размер на 103.47 лв., както следва: 53.67 лв. – държавна такса, и 49.80 лв. – юрисконсултско
възнаграждение; за исковото производство – в общ размер на 153.27 лв., както следва: 53.67
6
лв. – държавна такса, и 99.60 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На адвоката на ответницата се дължи на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр.
чл. 78, ал. 3 ГПК адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ,
съразмерно на отхвърлената част от исковете /0.004 от тяхната цена/, както следва: за
заповедното производство – в размер на 0.20 лв.; за исковото производство – в размер на
1.20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че
А. А. О., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ж.к. „*********** 4“, ********** дължи
на „***********“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр.
*********, следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в
гр. ************, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 5005/2025 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 2 356.44 лв. – цена на доставена топлинна
енергия за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от 28.01.2025 г.
до изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 269.04 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2023 г. до 20.01.2025 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139,
ал. 2, пр. 1 ЗЕ сумата от 57.52 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от 28.01.2025 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 11.29 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 20.01.2025 г. върху
цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. А. О., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ж.к. „*********** 4“,
********** да заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес
на управление: гр. *********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 103.47 лв. –
разноски за заповедното производство, и сумата от 153.27 лв. – разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: гр. *********, да заплати на адв. Д. Й. Ч., ЕГН **********, с личен №
********** в Националния регистър на адвокатите в Република България, с адрес: гр.
*********, ул. „***********, партер – адвокатска кантора, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 0.20 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на А. А. О. по заповедното производство, и сумата от 1.20 лв.
– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на А. А. О. по
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ***********“ ЕООД.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8