РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Бургас, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:К.а Ст. Пенева
К. Ил. Лазарова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20252000500039 по описа за 2025 година
Производството по в.гр.дело №39/2025 г. по описа на Апелативен съд –
Бургас е по реда на чл.258 ГПК . Образувано е по въззивната жалба на Г. Д.
П.,с ЕГН ********** чрез пълномощниците адв. К. и адв. С., против решение
№834/09.10.2024 г. по гр.дело №2050/2023 г. по описа на Бургаския окръжен
съд, с което е прието за установено по отношение на въззивника, че М. С.
А., ЕГН **********, е собственик на самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори 67800.502.32.1.5 и 67800.502.32.1.6 по КККР на гр. С.,
представляващи - апартаменти с площ от 101,87 кв.м и съответно 125,81 кв.м
находящи се първи жилищен етаж в сграда с идентификатор 67800.502.32.1 по
КККР на гр. С., с адрес гр. С., улица „С. п." № **. Жалбата е подадена в
преклузивния двуседмичен срок по чл.259,ал.1 ГПК – решението е връчено на
процесуалния представител на въззивника на 15.10.2024г,а жалбата е
входирана на 28.10.2024г; подадена е от процесуалния представители на
ответника-въззивник - адв.К. и адв.С. с надлежно учредена представителна
власт; съдържа реквизитите по чл.260, т.1,2 ,4 и 7 ГПК,платена е дължимата
държавна такса и съдът е преценява като допустима.С разпореждане от
12.12.2024г първоинстанционният съд е указал на въззивника да посочи
изрично дали обжалва решението, в частта, в която е осъден да заплати
обезщетение за лишаване от ползване на имотите в размер на 2500лв.В
отговор на това с молба от 20.12.2024г въззивникът е посочил, че обжалва
решение и в тази му част.Навеждат се оплаквания, че съдът не е анализирал в
съвкупност събраните по делото доказателства.Намира за безспорно
установено, че договорът за покупко-продажба на имот, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба № **, том *, рег. № ****, дело № ** от
**** г. от **.**.**** г., вписан в Служба по вписванията гр. Б. с вх. рег. №
1
****, акт № **, том **, дело № **** от **.**.**** г. е привиден поради
волята на страните собствеността да не премине върху купувача В. Д. Л. Това
обстоятелство се установява от разпита на св. Л. и от създаденото от страните
по сделката обратно писмо, представено и прието като доказателство по
делото, с което удостоверяват, че не са целяли настъпването на нейния
транслативен ефект и последиците от това прехвърляне, като по този начин е
налице абсолютна симулация. В мотивите на решението съдът неправилно е
приел, че спорът между страните е за наличието на съществуващи договорни
отношения по двете покупко – продажби, а не относно смисъла на
постигнатите уговорки и поради това е недопустимо установяването със
свидетелски показания на обстоятелства, различни от тези, за който се
изисква писмен акт и плащане на установени писмени документи задължения
и е достигнал до извода, че неплащането на продажната цена само по себе си
не води до нищожност на сделката.С показанията на разпитания свидетел не
се цели да се установяват обстоятелства, за които се изисква писмен акт.В
действителност свидетелят Л. твърди, че никога не е заплащал продажна цена
за имотите и не е получавал сума от последващата продажба и не е очаквал
заплащането й, както и продавачът не е очаквал да получи продажната цена.
Намира, че събраните по делото доказателства опровергават волеизявленията,
отразени в нотариалния акт относно заплащането на посочените там суми по
продажбите.Не са събрани и доказателства за действителното заплащане на
тези суми. Неплащането на продажната цена не води до нищожност на
договора за покупко – продажба, но е индиция за общата воля на страните за
липса на възникване на задължение за заплащане и симулативност на
волеизявленията за изпълнение на задълженията на купувача, както е прието в
решение №31 от 01.03.2018 по гр. дело №1532/2017 на 2-ро гр. отделение,
Гражданска колегия на ВКС.Счита,че от събраните по делото доказателства се
установява,че страните по сделката не са желаели настъпването на правните
последици от нея, а са целели да създадат привидност на отношенията по
отношение на трети лица. В случаите на абсолютна симулация договорът не
обвързва страните. Въпреки извършеното нарушение на Закона за
ограничаване на плащанията в брой, нотариус К. е издал 3 бр.идентични
нотариални актове, според които плащането на продажната цена по сделките е
извършено, което, според страната, е индиция за незаплащане на тази
цена.След като сделката, сключена на **.**.**** г е нищожна поради
абсолютна симулация, то и последващата сделка не е породила вещно-
прехвърлителен ефект, а там и всички сделки не са породили своето правно
действие.
Съдът неправилно е възприел и интерпретирал показанията на св. Л. от
които се установява, че извършените продажби на процесните имоти не са
целяли прехвърляне на собственост, а прикриване на абсолютно нищожна
сделка по чл.152 ЗЗД, в услуга на бащата на ищцата С. М. А. Същият
свидетел е заявил,че не познава Е. Д.,тя не му е плащала пари и имотът е
прехвърлен, защото С. А е казал на свидетеля на стори това.
Съдът не е взел предвид и частта от показанията на св. Л., според която
ищцата го е посетила в З. през м. април, за да се осведоми за участието му в
настоящото производство и за местонахождението на обратното писмо, което
безспорно сочи, че тя е знаела за симулативния характер на сделката и е
опитала да повлияе на свидетеля. Излагат се доводи, че добросъвестността
във вещното право се предполага – предимно като незнание у приобретателя
за определени обстоятелства. Твърди се, че в настоящия случай ищцата
2
безспорно е знаела за наличието на обратно писмо между въззивника и св. Л.,
а от своя баща – и за незаплащането на продажната цена – нито от нея на баба
й Е. Д., нито от баба й, тъй като и двете не са разполагали с необходимите
средства. Не се касае за сделки между непознати лица. Съдът неправилно е
приел, че при наличието на поредица прехвърлителни сделки за имотите с цел
прикриване на даденото в нарушение на чл.152 ЗЗД обезпечение, следва да е
налице волеизявление на последния приобретател или начало на писмено
доказателство, изхождащо от него. Поредицата от прехвърлителни сделки е
извършена именно с цел достигане до „добросъвестен „ приобретател, трето
лице. Съдът не е взел предвид показанията на св. Л., че втората сделка е
извършена по настояване на С. А., който е дал парите на въззивника. Фактът
на извършване на няколко последователни сделки между роднини на покойния
С. А., без да са извършени плащания, е достатъчна индиция за прикрито
съглашение по чл.152 ЗЗД. Оспорва изводите на съда, че изявленията в
приетото по делото „обратно писмо" не могат да се противопоставят на
третото лице по оспорената сделка -ищцата и нейните праводатели поради
това, че не е установена достоверна дата на документа. Твърди, че обратното
писмо е разпоредителен документ, съставен нарочно за разкриване на
симулацията, който съдържа писмени изявления на страните по сделката
относно действителните им отношения чрез отразяване съдържанието на
прикритата сделка и датата на съставянето му е ирелевантна. Не се касае за
непълно обратно писмо/начало на писмено доказателство/, което е случаен
документ, разкриващ симулативния характер на сделката Разликата в двата
документа обуславя и различното им доказателствено значение, съгласно
разпоредбите на чл.164 и чл.165 ГПК. Поддържа практиката, според
която когато ответникът по иск за разкриване на симулация е издал
едностранно писмено изявление, в което привидността е ясно и категорично
призната, то този документ съставлява обратно писмо. С него симулацията се
разкрива пълно и ако документът е истински, той е достатъчно доказателство
за уважаване на иска. Твърди, че не е необходимо писмото да бъде подписано
от всички страни по оспорената сделка, а е достатъчно за изхожда от страната,
която оспорва доводите за привидност.Такъв документ е обратно писмо и
пълно доказателство за симулативността на волеизявленията.За разлика от
това, началото на писмено доказателство е документ,в който привидността не
е призната, но на обективирани други изявления , които създават индиция, че е
възможно сделката да е симулативна.В този случай законът допуска
свидетелски показания, съобразно изричната разпоредба на чл.165,ал.2
ГПК.Представеното по делото обратно писмо от своя страна е разкрива по
несъмнен начин волята на страните правните последици от сделката да бъдат
само афиширани, без да настъпят.
Моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените в
производството разноски.
В отговор на въззивната жалба, подаден от М. С. А., чрез пълномощника
адв. С., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Намира, че е
насочена против решението единствено в частта, с която е уважен искът и с
правно основание чл.108 ЗС.Излага доводи, че твърдяната от въззивника
привидност на сделките е оспорена своевременно от нея.Оспорено е като
антидатирано и съставено за целите на настоящото производство приетото
по делото обратно писмо. Твърди, че изявленията в него не могат да бъдат
противопоставени на третите за оспорената сделка лица – ищцата и нейните
3
праводатели Е. Д. А. и М. С. А., които не са участвали в съставянето на този
изгоден за страните по оспорените сделки документ. Сочи се
разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗДД, според която правата на трети добросъвестни
лица, придобити от приобретателя по привидното съглашение, се запазват,
освен ако се отнася до такива, придобити след вписване на иска за
установяване на привидността . Добросъвестността на ищцата се състои в
незнанието на фактите, от които произтича твърдяната привидност на
предходното съглашение, сключено между П. и Л. Ищцата е трето
добросъвестно лице по смисъла на чл.181 ГПК и съгласно приетото в решение
№235/04.06.2010 г. по гр.дело №176/2010 г. по описа на Трето гражданско
отделение на ВКС .Тежестта да установи достоверността на датата на
съставяне на обратното писмо е разпределена на този, който следва да
ангажира доказателства от посочените в разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК,
като установи, че частният документ е заверен, или някоя от съставилите го
страни е починала, или е настъпил друг факт, установяващ по безсъмнен
начин предхождащото го съставяне на документа. На посочените основания
не следва да бъдат приети и кредитирани показанията на св. Л./ които счита и
за недопустими за установяване на достоверна дата на документа/ относно
датата на съставяне на документа, които, освен това биват опровергани от
представения по делото нотариален акт, с който този свидетел е продал
имотите на Е. Д. А. и М. С. А. и е реализирал печалба в размер на 40 000 лв.
Сделките за покупко-продажба, обективирани в трите представени по делото
нотариални актове, са съставени и подписани в предвидената от закона форма
и представляват доказателство, че ищцата е придобила процесните имоти. По
делото не се спори, че тези имоти се владеят и ползват от ответника, което
обосновава и основателността на претенцията за осъждането му за заплащане
на обезщетение за лишаване на техния собственик – ищцата от ползването им,
без да е необходимо да му бъде отправена покана за това.Поканата би имала
значение само за изпадането в забава на длъжника и момента,от който се
дължи обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД.
Моли да бъде потвърдено решението и да и бъдат присъдени
направените по делото разноски.
По делото е постановено определение № 32/07.01.2025г ,с което ОС –
Бургас е оставил без уважение молбата на ответника – въззивник Г. П. за
изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248
ГПК.Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предявените искове са с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.
В исковата молба се твърди от ищцата М. С. А., че е придобила
собствеността върху два недвижими имота: СОС с идентификатор
67800.502.32.1.5, представляващ апартамент с площ 101,87 кв.м. и СОС с
идентификатор 67800.502.32.1.6 по КККР на гр. С., представляващ
апартамент с площ 125,81кв.м. по силата на договор за покупко-продажба,
обективирана в нот.акт № **, том *****, н.д. № **/**.**.**** г. Нейните
праводатели Е. А. и М. А. са придобили собствеността от В. Л., също чрез
покупко-продажба, а той от своя страна е закупил имотите от ответника Г. П.
Твърди се също, че ползването на единия от недвижимите имоти: СОС с
идентификатор 67800.502.32.1.6 е било разпределено между двамата
ответници Г. П. и К. М. със съдебно решение № III- 41 от 28.02.2020г,
постановено по гр.д.№ 2101/2019г на ОС –Бургас. Счита, че решението по
чл.56 СК на съда е непротивопоставимо на последващ приобретател на
4
имота.Тъй като съдебното решение не е вписано в имотния регистър, след
прехвърлянето на имота от собственика – ответника П., наемното
правоотношение е задължително за приобретателя при условията на
чл.237,ал.2,пр.1 от ЗЗД - за не повече от една година след прехвърлянето.Тъй
като този срок е изтекъл, упражняваната фактическа власт от ответниците е
без основание.Твърди се, че двамата ответници ползват към момента на
предявяването на иска процесните имоти без основание и поради това се
претендира да бъдат осъдени да предадат владението им. Предявена е и
претенция по чл.59 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят
обезщетение за лишаване от ползването на двата имота :Г. П. да заплати
сумата 1250лв,частичен иск от 3700лв, обезщетение за периода от 02.05.2023г
до 14.12.2023г, ведно със законната лихва от датата на предявяването на
иска за ползването на СОС с идентификатор 67800.502.32.1.5, както и сумата
1250лв, частичен иск от 2220лв, обезщетение за ползване на СОС с
идентификатор 67800.502.32.1.6 за същия период.Ответницата К. М. да бъде
осъдена за заплати обезщетение за лишаване от ползване на СОС с
идентификатор 67800.502.32.1.6 в размер на 1250лв, частичен иск от 2220 лв.
за период от 02.05.2023г до 14.12.2023г.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от Г. Д. П., в който
предявените искове против този ответник са оспорени като неоснователни.
Въведено е възражение за привидност на сделката, по силата на която
ответникът е прехвърлил на В. Л. собствеността върху двата имота през ****
г. Сочи се, че за установяване на тази привидност е съставено обратно
писмо, подписано и от двете страни по сделката, което съдържа признание, че
същите не са целяли настъпването на нейния транслативен ефект и
последиците от това прехвърляне и е налице абсолютна симулация.
Подписването на обратното писмо е продиктувано от обстоятелството, че
ответникът П. е бил принуден от бащата на ищцата С. А. да прехвърли
имотите на В. Л., тъй като е предоставил заем на П. в размер на 15000лв /
при което трябвало да върне 60 000лв/ и като гаранция , че заемът ще бъде
върнат.След връщането на заема Л. щял да му върне имотите.За да бъде
сигурен, че след като върне парите, ще си получи имотите, ответникът се бил
договорил с Л. да подпишат документ ,че не желаят да сключат сделката и
продавачът не е получил никакви пари по сделката. На 17.12.2021г, по
настояване на бащата на ищцата, Л. е продал имотите на майката на С. А., при
нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой.Впоследствие
имотите са прехвърлени на ищцата, като ответникът твърди, че никога не са
плащани пари от нито една от страните по договорите и това е видно от
представените нотариални актове, в които е записана една и съща схема на
плащане.След като сделката,сключена между Г. П. и В. Л. е нищожна поради
абсолютна симулация, установена с обратно писмо, всички останали сделки
не са породили правни последици.Неоснователен е и иска за присъждане на
обезщетение по чл.59 ЗЗД.
В отговора на исковата молба, подаден от К. М., е оспорен иска по
чл.59 ЗЗД за присъждане в тежест на ответницата на обезщетение за лишаване
от ползване на СОС с идентификатор 67800.502.32.1.6, като се оспорва
твърдението, че ответницата ползва процесния имот и лишава ищцата, като
собственик от неговото ползване.
С атакуваното решение съдът е уважил предявеният
ревандикационен иск против Г. П., като е признал, че ищцата е собственик
5
на процесните два недвижими имота и е осъдил ответника да предаде
владението им, както и да заплати на ищцата сумата 1250лв, обезщетение за
лишаване от ползване на имот с идентификатор 67800.502.32.1.6 и 1250лв –
обезщетение за лишаване от ползване на имот с идентификатор
67800.502.32.1.5.По отношение на ответницата М. е постановен
установителен диспозитив по отношение на правото на собственост въръху
процесния имот с идентификатор 67800.502.32.1.6, но е отхвърлено искането
да бъде осъдена да предаде владението му.Отхвърлена е и претенцията по
чл.59 ЗЗД по отношение на тази ответница.В тази част няма постъпила жалба.
В мотивите си съдът е приел, че ответникът П. е направил възражение за
привидност на поредица от сделки по чл.17,ал.1 ЗЗД , които прикриват
абсолютно нищожна сделка по чл.152 ЗЗД.По делото не са ангажирани
доказателства за наличие на заемни правоотношения между ответника и
праводателите на ищцата, както и че договорите за продажба прикриват
съглашение за удовлетворяване на кредитора по забранен от закона начин.С
оглед обстоятелството, че спорът между страните е относно наличието на
съществуващи договорни отношения по двата договора за покупко-продажба,
а не относно смисъла на постигнатите уговорки, съдът е приел, че е
недопустимо със свидетелски показания да се установяват обстоятелства,
различни от тези, за които се изисква писмен акт и плащане на писмено
установени задължения.Освен това неплащането на продажната цена не води
само по себе си до нищожност на сделката.От събраните по делото
доказателства не се установява, че придобиването на имотите от
праводателката на ищцата е привидно и прикрива споразумение между сина
й С. А. и ответника по чл.152 ЗЗД.Счита, че ответникът не е оборил
презумпцията на чл.17,ал.2 ЗЗД за добросъвестно придобиване на права от
ищцата.
При служебната проверка за валидност и допустимост на обжалвания
съдебен акт не се констатираха пороци, водещи до нищожност и
недопустимост.По правилността съдът е ограничен от посоченото в жалбата –
чл.269 ГПК.
Безспорно се установява по делото,че с нот. акт № **, том *, рег. №
****, н.д. № **/** г. ищцата е придобила собствеността върху процесните
два имота чрез покупко-продажба от Е. А. и М. А. Праводателите й са
придобили собствеността от В. Л., също чрез покупко-продажба с нот. акт №
***, том *, рег. № ****, н.д. № ***/**** г. От своя страна В. Л. е закупил от
въззивника П. имотите с нот. акт № **, том *, рег. № ****, н.д. № **/**** г.
Правата на ищцата са оспорени от въззивника, като се възразява, че тя не е
придобила соствеността върху имотите, тъй като и нейните праводатели не
са били собственици.Те са закупили от несобственик - В. Л. Сделката, с която
Л. е придобил собствеността се оспорва като привидна, сключена за
обезпечаване на съществуващи заемни правоотношения между въззивника и
С. А. Въззивникът твърди, че С. А., баща на ищцата, му е дал в заем сумата
15000лв ,като е трябвало да върне 60 000лв.Като гаранция за връщане на
сумата е била сключена сделката –покупко-продажба с Л., като след връщане
на заема, имотите ще бъдат върнати обратно.В подкрепа на това е представено
обратно писмо, подписано от въззивника и Л., в което се съдържат
волеизявления на двамата съконтрагенти по договора, че те не желаят
настъпване на правните последици от сключения между тях договор на
21.05.2020г и по сделката не е плащана продажната цена от 60 000лв. В тази
връзка е постъпило становище от ищцата, в което обратното писмо е
6
оспорено като антидатирано и съставено за целите на настоящото
производство и като непротивопоставимо на ищцата като трето лице.Освен
това е налице позоваване на разпоредбата на чл.17,ал.2 ЗЗД.По делото като
свидетел е разпитан В. Л., който заявява,че подписът под обратното писмо е
негов,сделката между него и ответника е фиктивна и не е плащал цената за
имотите. Впоследствие С. А. му е казал да прехвърли имотите на Е. А.,
негова майка и баба на ищцата.Свидетелят също така заявява, че ищцата го е
посетила в затвора през м.април 2024г и е искала да узнае дали е подписвал
предварителен договор и дали ще свидетелства пред съда.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза за средния
пазарен наем на имотите за претендирания период.
Изложените в отговора на исковата молба възражения на ответника П.
сочат на твърдение за нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт
№ **, том *, рег. № ****, н.д. № **/**** г поради противоречие с нормата на
чл.152 ЗЗД, която обявява всяко съглашение, с което се уговаря
предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който
е предвиден в закона за недействително.Това, че ответникът използва
термина „привидна сделка“, за да окачестви продажбата като такава и че
имотът е продаден привидно, не означава ,че съдът следва да възприеме
такава правна квалификация на възражението. Привидността на сделките е
самостоятелно основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност, различно от
останалите основания за недействителност, поради което настоящият състав
счита, че възражението за нищожност на сделката - покупко-продажба, с
която ответникът е продал имота на В. Л. следва да се квалифицира като
такова по чл.26,ал.1 ЗЗД, вр.чл.152 ЗЗД. В решение № 788/ 04.01.2011 г. по гр.
дело № 1741/ 2009 г., I г.о., ВКС е направил ясно разграничение между двете
хипотези, посочвайки, че докато при привидния договор страните не желаят
настъпването на правните последици на обективирания договор, а ако
прикриват с него друг, то желаят неговите последици, то при договора, с който
се уговаря удовлетворяване на кредитора по начин, различен от установения в
закона, те желаят конкретните правни последици, но договорът не е годен да
ги породи, поради противоречието му със закона. Впрочем такова е
твърдението в отговора на исковата молба /сделката е осъществена, за да се
гарантира връщане на даден заем и след това имотите ще бъдат върнати
обратно/ и във въззивната жалба, където е заявено, че поредицата от сделки за
процесните имоти цели да се прикрие абсолютно нищожната сделка по чл.152
ЗЗД, както и в пледоарията на процесуалния представител на въззивника пред
настоящата инстанция.Не може да се сподели тезата на въззивника,че
договора за покупко-продажба е привиден и прикрива съглашение за
обезпечаване на дълга на продавача,който е нищожен на осн.чл.152 ЗЗД.
Договорът е нищожен като сключен в нарушение на забраната, установена в
чл. 152 ЗЗД, тъй като с него е уговорен начин за удовлетворяване на
кредитора, различен от предвидения в закона - в този смисъл цитираното по-
горе решение на ВКС. В тежест на страната, която твърди нищожност на
сделката на осн.чл.26,ал.1 вр.чл.152 ЗЗД е да установи съществуването на
заемно правоотношение и обезпечаването на изпълнението чрез извършената
сделка по прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот.По делото не
са ангажирани никакви доказателства за съществуване на такова заемно
правоотношение между ответника П. и С. А., нито се установи уговорка за
прехвърлянето на собствеността на имота на трето лице, различно от
кредитора в обезпечение на това заемно правоотношение. Поради това
7
възражението, че сделката, обективирана в нот. акт № **, том *, рег. № ****,
н.д. № **/**** г. е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 152 ЗЗД е
неоснователно.
Дори да се приеме тезата на възизника-ответник, че първата сделка за
покупко-продажба на имотите е абсолютно симулативна / с договор за
продажба на недвижим имот се прикрива съглашение за удовлетворяване на
кредитор за вземането, т. е. по начин, различен от предвидения в закона,
привидността обуславя абсолютна симулация на продажбената сделка, поради
недействителността на прикритото с нея съглашение за обезпечаване на дълга
на продавача / и поради това нищожна на осн.чл.26,ал.2 ЗЗД и това се
установява от показанията на свидетеля Л. и представеното обратно писмо,
то неоснователно в жалбата е оспорено приетото от първоинстанционния съд,
че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД, тъй като
ищцата е добросъвестен приобретател, придобил собствеността от
приобретателя по привидното съглашение преди вписване на исковата молба
за установяване на привидност на сделката. Въззивникът твърди, че ищцата не
е добросъвестен приобретател, тъй като е знаела, че прокупко-продажбата,
чрез която е придобил собствеността праводателя на нейните праводатели е
привидна.В подкрепа на това се сочат показанията на свид. Л. От показанията
на сочения свидетел обаче не се установява, че към датата, на която е
придобила собствеността – 02.05.2023 г., тя е знаела за симулативния
характер на сделката, с която са придобити правата от праводателя на
нейните праводатели. Свидетелят само заявява, че тя го е посетила през
април 2024г в затвора и се е интересувала от това дали е сключен
предварителен договор между свидетеля и въззивника и дали ще
свидетелства.Не се установява тя да му е въздействала да не свидетелства,
нито изобщо да се ставало дума за привидността на сделката.Доколкото по
делото не са ангажирани доказателства за това ищцата да е знаела или да е
могла да узнае към датата на придобиване на имотите, че придобива от
несобственик или че договорът, от който черпи правата си върху имотите
праводателя на нейните праводатели, е симулативен, следва да се приеме, че
тя е била добросъвестна.
По отношение на втория обективно съединен иск против Г. П. за
присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на имотите за периода от
02.05.2023г до 14.12.2023г в размер на 1250лв,във въззивната жалба не са
изложени никакви оплаквания от страна на въззивника.В допълнителната
молба от 20.12.2024г се сочи, че сумата не се дължи, защото въззивникът
манифестирал собственост и никога не е приемал, че някой друг е
собственик.Липсва оспорване на приетото от съда,че ответникът ползва
процесните имоти и с оглед изхода от спора по чл.108 ЗС, това ползване е
лишено от основание.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да се потвърди с горните мотиви.
В отговора на въззивната жалба се съдържа искане за присъждане на
разноски, но по делото липсват доказателства за сторени такива от
въззиваемата ищца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 834/09.10.2024 г., постановено по гр.д.
№ 2050/2023 г. на ОС - Бургас в обжалваната му част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9