РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. гр. Р., 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В.М.К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20211730100520 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Предявен е иск от ищеца П. М. М., ЕГН **********3, с постоянен адрес: гр. Р., ул."К."
№ ., съдебен адрес: гр. Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б, срещу ответника
„НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Рашо
Димитров“, бл.80, вх.В, ет.6, ап.71, с управител Л.Д.Д., с който моли съда да приеме, че са
налице пороци, обуславящи нищожността на клаузите предвидени в чл.1 и чл.11, ал.5 от
Договор за потребителски кредит № . г. като нищожни на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22,
вр. с чл.10а, чл.11, чл.19, чл.33 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП, чиято нищожност моли да
бъде прогласена.
Ищецът твърди, че на 30.06.2020 г. е подписан с ответното дружество „НД
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД договор за потребителски кредит № . г.. Съгласно чл.1 от същия,
ищецът следва да върне сумата по кредита в размер на 1728 лв., при ГПР 49.08%, с годишен
лихвен процент- 0%, при срок на кредита от 24 седмици, с погасителна вноска от 72 лв.
Според ищеца в чл.1 от Договора за потребителски кредит № . г., е предвидена клауза
„Такса за определяне степента на кредитния риск“, чрез която се предвижда заплащането на
такса в размер на 99.20 лв., за определяне на кредитния риск.
Твърди се също, че съгласно чл.11, ал.5 от така сключения договор е предвидено, че ако
потребителят просрочи изплащането на две поредни дължими седмични вноски, цялото му
задължение става предсрочно изискуемо, при което кредитополучателят дължи неустойка в
размер на 1728 лв.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК.
1
Подадена е молба от адв. Б.- пълномощник на ответното дружество, с дата 16.11.2021 г.,
с която се оспорва истинността на представените с исковата молба писмени доказателства.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан, като твърди, че се отнася за
два различни договора за отпускане на заеми.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е предоставен договор за потребителски кредит № . г., според който ищецът
П.М. е получил кредит в размер на 1728 лв., при ГПР 49.08%, годишен лихвен процент- 0%,
при срок на кредита от 24 седмици, с погасителна вноска от 72 лв.
Чл.1 от Договора за потребителски кредит гласи: „С настоящия договор кредитора
предоставя на кредитополучателя описания по долу кредит, а кредитополучателят го
усвоява, ползва целево и връща в едно, такси, комисионни и други разходи в предвидените
в договора срокове и в съответствие с ОУ неразделна част от съдържанието на този договор,
с който кредитополучателя и третите задължени лица са запознати, приемат, подписват на
всяка страница, като част от съдържанието на този договор и който са им предадени при
подписване на договора. Като при начин на усвояване на кредита е отбелязано, че кредитът
се усвоява от кредитополучателя в пълен размер, веднага след сключване на договора за
паричен заем. Заемната сума се получава от кредитополучателя в брой с подписване на
настоящия договор.“
В чл.11, ал.5 от Договора за потребителски кредит е отбелязано, че в случай, че
кредитополучателят просрочи изплащането на две поредни от дължимите от него седмични
вноски съгласно Договора и приложение № 1, цялото задължение на кредитополучателя към
кредитора става незабавно и предсрочно изискуемо, считано от датата на която
кредитополучателят е следвало да плати просрочената седмична вноска. В размер на 1728
лв. За обезпечаване на договорената неустойка кредитополучателят може да издаде Запис на
заповед в полза на кредитора.
Също така в чл.1 от Договора за потребителски кредит в раздела такса за определяне
степента на кредитния риск е отбелязано, че се заплаща еднократна комисионна за
определяне на кредитния риск, начислена върху общия размер на кредита- 99.20 лв.
При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е
посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
2
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по –
горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от
48.00%.
Поради липсата на ясна формулировка в договора как е формиран конкретния размер на
ГПР настоящият състав приема, че договорът в тази му част е недействителен.
Също така съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗКП. Всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Като предвидените клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП. Която
гласи „ Неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.“ В този
смисъл са клаузите в чл.1 и чл.11, ал.5 от Договора за потребителски кредит № . г., според
които се дължи такса за определяне на кредитния риск в размер на 99.20 лв. и неустойка при
просрочие на изплащането на две поредни дължими седмични вноски в размер на 1728 лв.
Дали процесната такса попада в разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК следва да се
прецени въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и управление на
кредита.
Събирането на такса за оценка на досие противоречи на императивната разпоредба на
чл.16 ЗПК, която вменява на кредитора задължението да оцени кредитоспособността на
потребителя преди сключване на договора за кредит. Прехвърля върху
длъжника финансовата тежест за изпълнение на задължението на кредитора за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника. Наред с изложеното, съгласно
чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвидената такса, е
свързана с процедурата по усвояване на кредита и влиза в колизия с повелителната
разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Не съответства на никаква допълнителна услуга,
предоставяна на заемателя, а пряко се отнася до действия по разглеждане на договора,
риска, поради което се явява във връзка с усвояването и управлението на кредита.
В правната доктрина и съдебна практика се приема, че законът допуска събиране на
такси и комисиони, които се отнасят само до допълнителни услуги по договора, но не и
такива, по отношение на действия по разглеждане на договора, риска и др. подобни.
Формиран е извода, че след като тази такса не се изисква от всички потребители, а само от
тези, на които е отпуснат кредит, то същата се явява такса, свързана с усвояването и
управлението на кредита, а не е такава за отделна, допълнителна услуга. Настоящият
състав приема, че ако таксата е действително за оценка на риска, то тя трябва да се събира
3
от всички кандидатстващи за кредит потребители и не би следвало да е в зависимост от
размера на искания кредит
Също така установената в чл.11, ал.5 неустойка в размер на 1728 лв., съдържа два
фактически състава при които, според първия се урежда правото на кредитора да обяви
заема за предсрочно изискуем при неплащането на 2 вноски – този фактически състав на
клаузата е законосъобразен и действителен, тъй като е резултат на израза на свободата на
договаряне, респ. кредиторът може да отнеме преимуществото на срока при просрочие
изплащането на задълженията и така да ги направи изискуеми; вторият фактически състав,
който съдържа клаузата е уговорената неустойка, тази неустойка обаче е неясно каква форма
на неизпълнение на договора обезпечава – дали това е неизпълнението на задължението –
ежеседмично или тази неустойка обезпечава друга форма на неизпълнение, която е
вредоносна– т.нар компенсаторна неустойка за липсващото реално изпълнение, възможно е
тази неустойка да обезпечава и обявяването на предсрочната изискуемост;
Следователно, при неяснота каква форма на неизпълнение обезпечава уговорената
неустойка същата е недействителна на основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, тъй като
потребителят очевидно не може да формира съгласие за неустойка за която не е ясно какво
точно неизпълнение обезпечава.
Предвид на гореизложеното при неяснотата относно формата на неизпълнение за която
е уговорена неустойката настоящата инстанция е в невъзможност да провери до колкото
нейната обезщетителна и обезпечителна функция са еквивалентни на нейния размер така,
както го изисква чл.143, т.5 ЗЗП, респ.- не може да се провери съответствието на
неустойката с изискването за добрите нрави съобразно ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Независимо от горното обаче, дори да се приеме, че процесната неустойка обезпечава
точното изпълнение на задължението от гледна точка неговата срочност, т.е неустойката е за
забава, то тогава пък същата е нищожна, тъй като съгласно чл.33, ал.1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право да начисли обезщетение за забава в размер на законната
лихва – арг. от чл.33, ла.2 ЗПК. В случая обезщетението на което има право кредиторът
произтича пряко от закона, а не от неустойка, и то е в размера на законната лихва за забава
върху остатъчната главницата по дълга. В същата насока е и решение № 261582 от
27.05.2021 г., по гр. д. № 9765/2020 г. на районен съд- Пловдив.
Настоящият състав намира, че тези клаузи са в пряко противоречие на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД и следва да бъдат обявени за нищожни.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът
дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на
4
уважената част от иска. В списъка на разноски по чл.80 от ГПК ищецът претендира
присъждане на разноски. Съгласно чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и с оглед това, че ищецът е
освободен от заплащане на такси и разноски по делото, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС- Р. сумата от 73.09 лв.
С оглед предоставената безплатна адвокатска помощ на адв.М.М. от АК- Перник следва
да бъде определено адвокатско възнаграждение по Тарифа за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет, като,
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от същата, съдът определя възнаграждение в размер на 357.75 лв.,
платимо от ответника на процесуалния представител.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожни клаузите на чл.1 и чл.11, ал.5 от договора за потребителски
кредит № . г., сключени между ищеца П. М. М., ЕГН **********3, с постоянен адрес: гр. Р.,
ул."К." № ., съдебен адрес: гр. Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б, и ответника
„НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Рашо
Димитров“, бл.80, вх.В, ет.6, ап.71, с управител Л.Д.Д., в частта в която е уговорено, че
кредитополучателя дължи такса в размер на 99.20 лв, за определяне на кредитния риск и в
частта в която е уговорено, че кредитополучателя дължи неустойка в размер на 1728 лв. в
случай на просрочие в изплащането на две поредни от дължимите за нея седмични вноски
съгласно договора за потребителски кредит № . г.
ОСЪЖДА „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр.Перник, ул.“Рашо Димитров“, бл.80, вх.В, ет.6, ап.71, с управител Л.Д.Д., да заплати на
авд.М.М. от АК- Перник, сумата от 357.75 лв. /триста петдесет и седем лева и седемдесет и
пет стотинки/- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр.Перник, ул.“Рашо Димитров“, бл.80, вх.В, ет.6, ап.71, с управител Л.Д.Д. да заплати по
сметка на РС- Р. сумата от 73.09 лв. /седемдесет и три лева и девет стотинки/- държавна
такса върху уважения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
5