Р Е Ш
Е Н И Е
№ 149
22.04.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ..………...........………….…........................……………...... състав
на трети април ……….……...…………………………… две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
секретар ……… Д.Х………… .. .….……….…………………………………..….………
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 157 ......... по описа за 2019 год., ...………....................…………….....................….
С Решение № 43 от 17.01.2019 г., постановено
по гр.д. № 1864/2018 г., РС Хасково е осъдил ОД на МВР Хасково да заплати на Д.И.Т.
***, сумата от 3 541,94 лв., представляваща обезщетение за неизползван
допълнителен платен годишен отпуск, като компенсация за положени извънреден
труд над 50 часа на тримесечие за периода от 25.02.2003 г.да 30.06.2009 г.,
ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 01.08.2018 г.
до окончателното й изплащане и отхвърлил иска, в останалата част до пълния
предявен размер за сумата 3 912,72 лв. за периода от 01.01.2003 г. до
30.06.2009 г.
Съдът е осъдил ОД на МВР Хасково да заплати по
сметка на РС Хасково ДТ в размер на 141,68 лв., 350 лв. направени разноски в
производството за ВЛ и 5 лв. – при служебно издаване на ИЛ за събирането им.
Недоволен от постановеното решение в частта,в
която съдът е отхвърлил предявеният иск над присъдените 3541,94 лв. до пълния предявен размер от 3912,72
лв., както и в частта на присъдените
разноски, е останал въззивникът Д.И.Т. ***, които чрез пълномощника си адв. П. обжалва
в срок. Твърди,че в обжалваната част решението е неправилно поради неправилното
приложение на материалния закон и неговата необоснованост. Неправилно и
стеснително съдът тълкувал нормите на чл.229 ал.1 т.9, вр. чл.212 ал.5 т.2
предл.2 от ЗМВР от 1997 г. / отм./ и чл.212 ал.1 т.3 вр. чл.211 ал.5 т.2 от ЗМВР от 2006 г. / отм./, като е приел,че дължимите 12 дни годишно допълнителен
платен годишен отпуск трябва да се разделят, както следва за 25-28.02.2003 г.
за 0,04 дни допълнителен отпуск като компенсация, за 01.03.2003 г. – 31.12.2003
г. за 10 дни допълнителен отпуск като компенсация и за периода 01.01.2009 г. –
30.06.2009 г. – 6 дни допълнителен отпуск като компенсация. Твърди,че няма
законова разпоредба, по която да се разпределят конкретните дни от платен
годишен отпуск за конкретен период от годината. Полагащият се платен годишен
отпуск се ограничавал само по максималната му продължителност. Нямало и
изискване, което да указва от кой/кои отчетни периоди да се вземат часовете
извънреден труд над 50 при формирането на допълнителен платен годишен отпуск за
годината.Т.е дори и в един отчетен период , едно тримесечие, да има положен 96
часа или повече над 50 часа извънреден труд, би следвало да се зачетат 12 дни
допълнителен платен годишен отпуск за съответната година. Счита,че и за двата
искови периода на ищеца се полагат максималния брой дни платен годишен отпуск –
12. Счита и че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.211 ал.1 т.5 от ЗМВР, в сила от 24.02.2003 г., която правна норма била в действие след като за
ищеца е започнало да тече съответното тримесечие. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени решението на РС Хасково в обжалваната част и постанови друго по същество
на спора, с което да уважи изцяло иска. Моли да бъдат присъдени и направените
по делото, пред двете инстанции разноски в пълен размер.
В срок не е постъпил писмен отговор.
Хасковският окръжен съд като провери
основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с
разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна.Постановеното
от РС Хасково в обжалваната част решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
РС Хасково е сезиран с иск
с правно основание чл. 229 ал.1 т.9/ предишна т.8/, вр. чл.212 ал.5 т.2,
предлл. Второ от ЗМВРР от 1997 г. / отм./ и чл.212 ал.1 т.3, вр. чл.211 ал.5
т.2, предл. Второ от ЗМВР от 2006 г. / отм./ за сумата от 3 912,72 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск,
като компенсация за положения извънреден труд над 50 часа на тримесечие през
периода 25.02.2003 г. до 30.06.2009 г., ведно със следващата се законна лихва
върху тази сума от подаване на исковата молба – 01.08.2018 г. до окончателното
й изплащане.
При разглеждането на спора първоинстанционният
съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз
основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният
иск е основателен и доказан до размер на
3 541,94 лв., в който размер го уважил и отхвърлил в останалата част до
пълния предявен размер от 3 912,72 лв. Правилно съдът е присъдил дължимите
в производството пред РС хасково разноски, съобразно уважената част на иска. Изложените
от първоинстанционният съд мотиви на
основание чл.272 от ГПК се споделят от
настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се представиха нови
доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен от
направеният от решаващия съд.
Правилно решаващият съд е приел,
че компенсацията за допълнителен платен годишен отпуск е дължима от 25.02.2003
г., когато влиза в сила ЗИДЗМВР от 1997 г. / ДВ бр.17/21.02.2003 г./.
положеният преди тази дата труд, превишаващ нормативно установеното за
държавните служители от МВР работно време, не се компенсира с допълнителен
отпуск, нито с обезщетение за неизползването на такъв при прекратяване на
трудовото правоотношение. Правилно съдът е разграничил и отделите периоди от
време и съответно полагаемият се допълнителен отпуск като компенсация за всеки
един от тези периоди. Правилно и съдът е възприел втори вариант на заключението
на ВЛ, според който дължимото обезщетение на ищеца за неизползвания
допълнителен платен годишен отпуск възлиза на сумата от 3 541,94 лв., в
който размер е уважил искът. Както се посочи изложените от първоинстанционния
съд мотиви се споделят от настоящия съдебен състав, към които и препраща с
оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК. В останалата част до пълния предявен
размер от 3912,72 лв. искът е
неоснователен и недоказан, в който смисъл е и постановеното от решаващият съд
решение. Правилно съдът е присъдил и
дължимите на ищеца разноски в това производство, съобразно уважената част на
иска.
С оглед изхода на спора на ищеца
не се следват разноски за въззивното производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43 от 17.01.2019 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 1864 по описа на съда за 2018 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/