Р Е Ш Е Н И Е
№............. 06.09.2021г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав на двадесет
и седми юли 2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Г.
Секретар: РОСИЦА
ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ Г.
гражданско дело номер 2076 по описа за
2020 година
Делото
е образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземане на
ищеца „Банка ДСК”ЕАД-София за сумата от 15264,39лева главница, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на заявлението в съда –
26.08.2019г.,3346,59лева договорна лихва за периода 30.05.2013г. –
30.11.2016г.,4218,91лева обезщетение за забава от 30.11.2016г. до 22.08.2019г.,
по Договор за кредит Експресо № 288711/21.11.2011г., отпуснат от
„Експресбанк“АД преди вливането й в „Банка ДСК“ЕАД, вписано на 30.04.2020г., за
което има издадена заповед за изпълнение по отношение на длъжниците Г.К.Г. и Т.П.Г.
по ч.гр.д.№ 4344/2019г. на Старозагорския районен съд, като претендират
разноските.
В
срока по чл.131 ГПК е представен подробен писмен отговор от пълномощника на
ответниците адв.М., която оспорва основателността на исковете – намира, че
кредитът е нищожен, поради противоречие с ЗПКредит, клаузите за начисляване на
договорна лихва са нищожни, претенцията за главница е неоснователна, поради
частично погасяване на вземане вследствие на изтекла погасителна давност, като
част от претенцията била погасена чрез плащане, като не оспорват получената
сума по кредита. Претендира разноски.
Ищецът
„БАНКА ДСК“ ЕАД излагат твърдения, че на 30.04.2020г. е вписано в ТРРЮЛНЦ
вливането на „ЕКСПРЕСБАНК“АД в „БАНКА ДСК“ ЕАД, като на основание чл.263и,ал.2 ТЗ с вписване на вливането правата и задълженията на преобразуващото се
дружество преминават върху приемащото дружество. В качеството си на универсален
правоприемник на правата на Кредитора и Заявител „ЕКСПРЕСБАНК“АД. Делото е
образувано по искова молба от ищеца „БАНКА ДСК“ ЕАД в която твърдят, че на
30.04.2020г. е вписано в ТРРЮЛНЦ вливането на „ЕКСПРЕСБАНК“АД в „БАНКА ДСК“
ЕАД, като на основание чл.263и,ал.2 ТЗ с вписване на вливането правата и
задълженията на преобразуващото се дружество преминават върху приемащото
дружество. В качеството си на универсален правоприемник на правата на Кредитора
и Заявител „ЕКСПРЕСБАНК“АД в производството па чл.417 и чл.418 от ГПК подаваме
настоящия иск по чл. 422 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК, като твърдим следните
факти и обстоятелства, а именно: На 21.11.2011г. „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД, в качеството си на кредитор е сключила с Г.К.Г. с ЕГН **********, в
качеството му на кредитополучател и с Т.П.Г. с ЕГН********** в качеството и на
съдлъжник, Договор за кредит Експресо №288771, с предмет на същия -
предоставяне от страна на кредитора на кредитополучателя на потребителски
кредит в размер на ЗООООлева/тридесет хиляди лева/ за задоволяване на негови
лични и на семейството му нужди. Срокът за издължаване на кредита е бил 60
месеца с краен падеж на 30.11.2016г. Кредитът е бил усвоен от кредитополучателя
Г.К.Г. на 21.11.2011г. безкасово по разплащателна сметка на кредитополучателя,
открита при Банката кредитор, посочена изрично в част I, т.6 от договора за
кредит - IBAN ***, чрез кредитиране на сметката с пълния размер на
предоставения кредит. За ползвания кредит кредитополучателят се е задължил да
заплаща на кредитора номинален лихвен процент в размер на 7,99%, формиран от
базисен лихвен процент на Сосиете Женерал Експресбанк плюс надбавка от 1,99%
пункта на година. Кредитът се е погасявал на ежемесечни равни по размер
погасителни вноски/месечни анюитети/ с размер и брой и на падежи определени в
Погасителен план, представляващ Приложение №1, неразделна част от сключения
договор за кредит, подписан от страните по същия. Кредитополучателят се е
задължил да изплаща главницата и лихвите по кредита от своята разплащателна
сметка, открита в Банката кредитор, както и е бил отговорен за поддържането на
достатъчно средства в тази разплащателна сметка, така че дължимите вноски да
бъдат погасяване без забава. Кредитополучателят Г.К.Г. е усвоил целия размер на
предоставения му от кредитора кредит на 21.11.2011 г., като от момента на
заверяване на разплащателната му сметка със сумата на отпуснатия кредит, за
кредитополучателя е възникнало безусловното задължение да върне на Банката
кредитор получения кредит заедно с дължимите лихви. Кредитополучателят Г.К.Г. е
нарушил задълженията си по процесния договор за кредит, като същият не е
изпълнил задължението си установено в Част II, чл.9, ал.1,б.“а“ от Договор за
кредит Експресо №288771/21.11.2011г. да погаси кредита на Банката кредитор и
изплати свързаните с него такси и други разходи при условията и в сроковете на
сключения договор за кредит.Съгласно извлечение от счетоводните книги на
ЕКСПРЕСБАНК АД по Договор за кредит Експресо №288771/21.11.2011г., IBAN ***,
кредитът е изискуем на краен падеж на дата 30.11.2016г. Също така началната
дата, от която е започнало просрочието на Кредитополучателя е била
30.05.2013г., налице са 1280 броя дни просрочие до датата на изискуемост и 43
броя вноски, които не са издължени на падеж или са били частично погасени.В
съответствие с чл.60, ал.2, предложение второ от ЗКИ и с разпоредбата на
чл.417,т.2 от ГПК, „ЕКСПРЕСБАНК“АД е подала срещу солидарно отговорните
длъжници Г.К.Г. и Т.П.Г. *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от
счетоводните си книги - извлечение по Договор за кредит Експресо
№288711/21.11.2011г., IBAN ***.08.2019г., с което е претендирала дължимите и
във връзка с договора за кредит парични суми. По образуваното ЧГД 4344/2019г.
по описа на PC Стара Загора, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2259/27.08.2019г. и
Изпълнителен лист от 27.08.2019г., с който е осъдил Г.К.Г. и Т.П.Г. да заплатят
солидарно на кредитора „ЕКСПРЕСБАНК“АД сумата от 15264,39лева за главница от
невърнат кредит по договор за кредит „Експресо“ №288711/21.11.2011г., с 3346,59
лева договорни лихви от 30.05.2013г. до 30.11.2016г., с 4218,91 лева
обезщетение за забава от 30.11.2016г. до 22.08.2019г. и законна лихва върху
главницата от 26.08.2019г. до изплащането и , както и сумата от 502,02лева
разноски по делото съразмерно с уважената част от искането.С молба от кредитора
„ЕКСПРЕСБАНК“АД до ЧСИ Г. Илчева с рег.№765 и въз основа на издадените Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№2259/27.08.2019г. и Изпълнителен лист от 27.08.2019г., е било образувано
изпълнително производство и започнат изпълнителен процес срещу горепосочените
солидарно отговорни длъжници.На дата 22.05.2020г. „Банка ДСК” АД получи
съобщение по ЧГД 4344/2019г.по описа на Районен съд гр. Стара Загора, с което
бе уведомена, че срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2259/27.08.2019г. са били подадени в
срок възражения от солидарно отговорните за връщане на дълга длъжници Г.К.Г. и Т.П.Г..Намираме,
че така подадените възражения от длъжници Г.К.Г. и Т.П.Г., в които лицата твърдят,
че не дължат изпълнение на вземането за паричните суми по издадената заповед за
изпълнение, са неоснователни и са в противоречие с изложената от по-горе
фактическа обстановка и представените писмени доказателства. В производството
па чл.417 и чл.418 от ГПК подават настоящия иск по чл.422 от ГПК във вр. чл.415
от ГПК, като твърдят следните факти и обстоятелства, а именно: На 21.11.2011г.
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, в качеството си на кредитор е сключила с Г.К.Г.
с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и с Т.П.Г. с ЕГН**********
в качеството и на съдлъжник, Договор за кредит Експресо №288771, с предмет на
същия - предоставяне от страна на кредитора на кредитополучателя на
потребителски кредит в размер на 30 000лева/тридесет хиляди лева/ за
задоволяване на негови лични и на семейството му нужди. Срокът за издължаване
на кредита е бил 60 месеца с краен падеж на 30.11.2016г. Кредитът е бил усвоен
от кредитополучателя Г.К.Г. на 21.11.2011г. безкасово по разплащателна сметка
на кредитополучателя, открита при Банката кредитор, посочена изрично в част I,
т.6 от договора за кредит - IBAN ***, чрез кредитиране на сметката с
пълния размер на предоставения кредит. За ползвания кредит кредитополучателят
се е задължил да заплаща на кредитора номинален лихвен процент в размер на
7,99%, формиран от базисен лихвен процент на Сосиете Женерал Експресбанк плюс
надбавка от 1,99% пункта на година. Кредитът се е погасявал на ежемесечни равни
по размер погасителни вноски/месечни анюитети/ с размер и брой и на падежи
определени в Погасителен план, представляващ Приложение №1, неразделна част от
сключения договор за кредит, подписан от страните по същия. Кредитополучателят
се е задължил да изплаща главницата и лихвите по кредита от своята
разплащателна сметка, открита в Банката кредитор, както и е бил отговорен за
поддържането на достатъчно средства в тази разплащателна сметка, така че
дължимите вноски да бъдат погасяване без забава. Кредитополучателят Г.К.Г. е
усвоил целия размер на предоставения му от кредитора кредит на 21.11.2011г.,
като от момента на заверяване на разплащателната му сметка със сумата на
отпуснатия кредит, за кредитополучателя е възникнало безусловното задължение да
върне на Банката кредитор получения кредит заедно с дължимите лихви.
Кредитополучателят Г.К.Г. е нарушил задълженията си по процесния договор за
кредит, като същият не е изпълнил задължението си установено в Част II, чл.9,
ал.1,б.“а“ от Договор за кредит Експресо №288771/21.11.2011г. да погаси кредита
на Банката кредитор и изплати свързаните с него такси и други разходи при
условията и в сроковете на сключения договор за кредит.Съгласно извлечение от
счетоводните книги на ЕКСПРЕСБАНК АД по Договор за кредит Експресо
№288771/21.11.2011г., IBAN ***, кредитът е изискуем на краен падеж
на дата 30.11.2016г. Също така началната дата, от която е започнало просрочието
на Кредитополучателя е била 30.05.2013г., налице са 1280 броя дни просрочие до
датата на изискуемост и 43 броя вноски, които не са издължени на падеж или са
били частично погасени.В съответствие с чл.60, ал.2, предложение второ от ЗКИ и
с разпоредбата на чл.417,т.2 от ГПК, „ЕКСПРЕСБАНК“АД е подала срещу солидарно отговорните
длъжници Г.К.Г. и Т.П.Г. *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от
счетоводните си книги - извлечение по Договор за кредит Експресо
№288711/21.11.2011г., IBAN ***.08.2019г., с което е претендирала
дължимите и във връзка с договора за кредит парични суми. По образуваното ЧГД
4344/2019г. по описа на PC Стара Загора, съдът е издал Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№2259/27.08.2019г. и Изпълнителен лист от 27.08.2019г., с който е осъдил Г.К.Г.
и Т.П.Г. да заплатят солидарно на кредитора „ЕКСПРЕСБАНК“АД сумата от
15264,39лева за главница от невърнат кредит по договор за кредит „Експресо“
№288711/21.11.2011г., с 3346,59 лева договорни лихви от 30.05.2013г. до
30.11.2016г., с 4218,91 лева обезщетение за забава от 30.11.2016г. до
22.08.2019г. и законна лихва върху главницата от 26.08.2019г. до изплащането и
, както и сумата от 502,02лева разноски по делото съразмерно с уважената част
от искането.С молба от кредитора „ЕКСПРЕСБАНК“АД до ЧСИ Г.Илчева с рег.№765 и
въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК №2259/27.08.2019г. и Изпълнителен лист от
27.08.2019г., е било образувано изпълнително производство и започнат
изпълнителен процес срещу горепосочените солидарно отговорни длъжници.На дата 22.05.2020г.
„Банка ДСК” АД получила съобщение по ЧГД 4344/2019г.по описа на Районен съд гр.
Стара Загора, с което била уведомена, че срещу издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№2259/27.08.2019г. са били подадени в срок възражения от солидарно отговорните
за връщане на дълга длъжници Г.К.Г. и Т.П.Г.. Намират, че така подадените
възражения от длъжници Г.К.Г. и Т.П.Г., в които лицата твърдят, че не дължат
изпълнение на вземането за паричните суми по издадената заповед за изпълнение,
са неоснователни и са в противоречие с изложената от нас по-горе фактическа
обстановка и представените писмени доказателства.
На основание чл.131 от ГПК е представен
писмен отговор от ответниците Г.К.Г. и Т.П. Георгия в който заявяват, че
предявените обективно съединени искове били допустими, но неоснователни. По
основателността на исковете:Оспорват основателността на предявените кумулативно съединени
искове, като оспорват всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба,
като по-конкретно твърденията им са следните:Договорът за кредит е нищожен, поради
противоречие със Закона за потребителския кредит (ЗПК).Съгласно чл. 10 от ЗПК, Договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма и по ясен
и разбираем начин. Твърдят, че клаузите на договора за кредит не са ясни и
разбираеми, поради което договорът е нищожен.Твърдят също, че погасителният план към договора не
е подписан от съдлъжника Т.Г., поради което по отношение на нея, не е спазена
изискуемата форма, поради което по отношение на нея не е налице валидна
облигационна връзка.Считат, че договорните клаузи, които определят обезщетение за
вреди, поради забавено изпълнение регламентирани в чл.Ю, ал.1 от договора за
кредит във връзка с чл.1.9 от него са нищожни, поради противоречие с чл.21,
ал.2 от ЗПК, съгласно който всяка клауза в договор за потребителски кредит с
фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от
посоченото в чл. 32, ал.4, е нищожна.Считат, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради
неспазване на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал. 1, т.7 - 12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 от ЗПК, като съгласно чл.22 от ЗПК е
недействителен.Предвид на това съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Твърдят, че
чистата стойност на кредита е изцяло изплатена. Клаузите за начисляване на
договорна лихва били нищожни. Твърдят, че нищожността на клаузите от договора за кредит, които
регламентират договорната лихва и промените в нея, произтича от противоречието
им на закона и добрите нрави - чл. 26 от ЗЗД, както и поради обстоятелството че
представляват неравностойни клаузи по смисъла на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). За да бъде определена една договорна клауза като
неравноправна и следователно нищожна, същата следва да отговаря на следните
кумулативно дадени условия, а именно: Клаузите не са индивидуално
определени — когато те са предварително изготвени от
търговеца, респ. потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им - арг.чл. 146, ал.2 ЗЗП; Уговорени са във вреда на
потребителя, а именно - накърняват се уредените в закона
права на потребителя, респ.увреждат се неговите законни интереси. Не отговарят на изискванията за
добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска
практика;Водят до съществено
неравновесие между правата на страните по договора. Страните
по процесния договор за кредит са потребител и доставчик на финансови услуги по
см. на § 13, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗП. Видно от представените писмени
доказателства твърдим, че клаузите на договора за кредит са предварително и
едностранно формулирани от кредитора преди сключване на съответния вид кредитен
договор,поради което клаузите не са индивидуално уговорени. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при
определените неизчерпателно посочени от законодателя хипотези, между
които-предвидената от търговеца възможност да променя едностранно условията по
договора въз основа на непредвидено в него основание. По силата на чл.146, ал.1
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите с потребител са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Предвид изложеното твърдим, че правната регламентация на
възнаградителната лихва в процесния договор за кредит от 21.11.2011 г. е
нищожна, тъй като се явява неравноправна клауза. В чл.4, ал.1 от договора е предвидено, че
кредитополучателят дължи на банката годишна възнаградителна лихва в размер
базисен процент на Сосиете Женерал Експрес банк плюс надбавка, определена в
чл.1.8 от процесния договор за кредит. В алинея 2 са посочени хипотезите на
промяна на лихвения процент. Посочено е, че базовия лихвен процент се определя
съгласно правилата на банката, без да е посочено нищо повече. Предвид
изложеното считат, че посочените клаузи от договора за кредит/чл.4 от
процесния договор за кредит във връзка с чл.1.8/съставляват неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143, т.10 и 12 ЗЗП, тъй като представляват уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на банковата услуга. Този извод се налагал от разгледаното съдържание на клаузите от
договора, в които изобщо липсвали ясни указания на методиката, по която банката изчислява
базовия лихвен процент нито са установени предпоставките за промяната му по
ясен и разбираем за потребителя начин. Видно от Решение № 98/25.07.2017г. по
т.д. №535/2016г. ВКС, ТК, I о. Неравноправна клауза в потребителски договор е
налице при наличието на общата предпоставка по чл.143 ЗПК.(чл.3 пap.1 от Директивата) - уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Неравноправна би била клауза, която отговаря на посочените
условия независимо дали има за предмет или постига някой от изброените в
разпоредбата на чл.143 т 1-18 ЗПК, конкретни резултати. Ограничаването на
преценката за неравноправен характер до изследване единствено на основанията по
чл.143, т.1-18 ЗПК е в нарушение както на националния закон /аргумент от т.19
на чл.143 З/, така и на Директива 93/13“. Съгласно Решение № 165/02.12.2016г.
на ВКС по т.д.№1777/2015г., Iт.о. ТК -“Добросъвестността по принцип се свързва
с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на
търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в
даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните
етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете
на общността... Задължението при разглежданата възможност за кредитодателя, в
договора, респективно в общите условия по един ясен недвусмислен и разбираем
начин да бъдат установени всички обективно съществуващи обстоятелства
т.е.такива които са извън контрола на търговеца, които обуславят приложение на
установената едностранна възможност за промяна на разходите по кредита, в това
число и възнаградителната лихва... Следва да бъде договорно очертана методиката
за определяне на лихвения процент, с която да бъде конкретизиран видът,
количествените изражения и относителна тежест на отделните компоненти / в този
смисъл и изменения с ДВ бр. 35/14г. текст на чл.33а,ал.2 ЗПК/, съответно всеки
едни от тях следва да бъде обвързан с обективни критерии, чието настъпване е
онзи юридически факт, които предполага добросъвестност при упражняване правото
на кредитодателя за едностранна промяна на лихвения процент”.Съгласно Решение №
104/13.07.2017г. по т.д. № 1936/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. - “В самия договор
следва да бъде определена методиката за изменение на лихвения процент през
периода на действие. Да бъде конкретизиран видът, количествените изражения и
относителна тежест на отделните компоненти и промяната да е обвързана с
обективни критерии. Ако промяната на лихвения процент е извършена при необявени
предварително и невключени, като част от съдържанието на договора ясни правила,
тя не отговаря на изискването за добросъвестност... С постановените по реда на
чл.290. Решение № 114/27.06.2012 по т.д.№ 1194/2011 год.; Решение №
51/04.04.2016г. по т.д.№ 504/2015; В клаузите на сключения договор за кредит не
се съдържа ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който
е определена лихвата към датата на сключване на договора за кредит, както и при
какви обективни условия, представени ясно и разбираемо се формира базовия
лихвен процент, респ. промените в него. Считат, че разпоредбата на чл.4 чл.1-8 от процесния договор за
кредит се явява неравноправна клауза. Липсата на такава конкретна методика или формула
/математически алгоритъм/, определящ предопределя възможността, Банката -
кредитор произволно да променя размера на лихвите по кредита, както и
първоначално няма яснота как е определен т.нар. „номинален“ лихвен процент. В
този смисъл - доколкото определянето на базовия лихвен процент е въз основа на
методика на кредитодателя - част от вътрешните му правила, която не е публично
известна и достъпна, нито е станала достояние на кредитополучателя по настоящия
договор, то клаузите, уреждащи дължимите от кредитополучателя суми за лихви и
комисионни са неравнопоставени по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 10 ЗЗП -
допускат банката-търговец едностранно да промени условията на договора,въз
основа на непредвидено в него основание. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното
е, че доколкото БЛП се формира както от лихвени, така и от нелихвени разходи и
фактори, специфични за конкретната Банка и определяни от нея, но публично
недостъпни, то субективният елемент не може да бъде изключен. При неговото
наличие за стойността на лихвата не може да се направи никаква прогноза или
самостоятелни изчисления от страна на кредитополучателя, което само по себе си
е в противоречие с изискването за добросъвестна търговска практика.
Същевременно в чл.4, ал.2 от договора за кредит е предвидено, че банката може
едностранно да променя размера на договорната лихва, както и дължимата
погасителна вноска съгласно нов променен едностранно погасителен план, които
клаузи също се явяват неравноправни и на това основание и е нищожни. Считат за нищожна и клаузата на чл.4, ал.6 от
процесния договор за кредит, съгласно която договорната лихва се изчислява и
след датата на падежа на кредита, определена за окончателното погасяване на
целият размер. Считат, че подобна клауза е в противоречие с целта на закона и
добрите нрави, както се явява неравноправна клауза. Считат също така, че клаузата за предсрочна изискуемост, закрепена в чл.10
от договора за кредит се явява нищожна, поради противоречие с материалния
закон, предвид постановките на т.18 от горепосоченото Тълкувателно решение. Предвид
изложеното твърдят, че горепосочените клаузи, касаещи начина за определяне
на договорната лихва се явяват нищожни, поради което и същата е недължима.
Подобно е и положението, свързано с определяне на таксите, включени в цената на
предоставения кредит. При недействителни клаузи за страните съществува
задължение за взаимна реституция и връщане на даденото по засегната от такъв
порок сделка. Предвид изложеното правят възражение за прихващане с внасяните от кредитополучателя
суми по договор за кредит, които са послужили за погасяване на договорни лихви,
както и със сумите, които са послужили за погасяване на евентуално начислени
наказателни лихви и неустойки по договора, както и тези, които са послужили за
покриване на такси, с евентуално дължимите суми от непогасената в срок главница
по кредита. Претенцията за главница е
неоснователна, поради частичното погасяване на вземането в следствие на изтекла
погасителна давност. В конкретния случай твърдят, че вземането за главница, поради
периодичния характер на дължимостта на погасителните вноски се погасява с
по-късата три годишна давност. Предвид това обстоятелство твърдим, че вземането
за главница, което се претендира за срок по дълъг от 3 години назад, считано от
27.08.2019г. назад е погасено по давност. Според техните изчисления вземането е погасено за период преди
27.08.2016г. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС е определено понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.
111, б „в“ ЗЗД: „изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви“. В редица съдебни решения било застъпено становището, че договорът за банков
кредит попада в хипотезата на чл. 111, б „в“ ЗЗД. Съдиите се мотивират с
аргумента, че с оглед на предварително договорения погасителен план, според
който плащанията се извършват на вноски, приложение намира кратката тригодишна
давност. От диспозитива на горепосоченото тълкувателно решение могат да се
изведат следните елементи на понятието „периодични плащания“: Изпълнение
на повтарящи се задължения - при наличието на погасителен план задължението на
кредитополучателя е разделено на вноски и се изпълнява на предварително
определени интервали от време чрез частични плащания.Те са за предаване на пари
или други заместими вещи - при договора за банков кредит този елемент е налице.
Задължението на кредитополучателя винаги е за връщане на предадената парична
сума (аргумент от чл. 430, ал. 1 ТЗ). Падежът на задълженията настъпва през предварително
определен интервал от време - той е определен в погасителния план и всяка
вноска има отделен падеж. Срокът е уговорен в полза на кредитополучателя и
банката не може да иска престиране на дължимата вноска преди настъпване на
предварително уговорената дата. Размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми - размерът на дължимата периодична вноска при договора за банков
кредит е винаги предварително определена. Не е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви - договорът за банков кредит попада в обхвата и на
този елемент, тъй като погасителният план може да съдържа както различен размер
на вноските, така и различни интервали на погасяване (примерно да е предвиден
т.нар. гратисен период и в отделни времеви периоди банката да опрощава
задължението за постъпване на вноска по кредита). Въз основа на цялостния анализ до този момент
стигали до
генералното заключение, че при договора за банков кредит са налице периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и приложение намира кратката
тригодишна давност. В допълнение твърдят, че дори и съдът да приеме, че претенцията за главница
не се погасява с по-кратката три годишна давност, а с по-дългата петгодишна
давност, евентуално твърдят, че същата е погасена по давност за периода преди
27.08.2014г. В случай, че съдът не приеме, че претенцията за заплащане
на договорна лихва за процесния период е недължима поради нищожността на
клаузите на които тя се основава, то твърдят, че претенцията за договорна лихва за периода преди
27.08.2016г. е недължима поради погасяването и по давност. Част от претенцията е
погасена поради плащане. Твърдят, че ищецът незаконосъобразно е отнасял за погасяване на
договорни лихви и неустойки сумите, заплатени от ответниците, тъй като същите
са събирани без наличието на правно основание за това. Правят възражение за прихващане на сумите, които са
били използвани за погасяване на договорна лихва и неустойка (обезщетение за
забава) и такси, като платени при липса на основание, поради което да бъдат
съотнесени за погасяване на предоставената главница по процесния договор за
кредит, като твърдят, че по този начин главницата би била погасена изцяло към
настоящия момент. Обезщетението за забава било недължимо, поради нищожност на договорната клауза. Считат, че чл.10 във връзка с чл.1.9 от договора за
кредит за нищожни клаузи. В чл.10, ал.1 от договора за кредит било посочено, че кредитополучателят дължи на
банката неустойка, която се дължи в случай на забава на анюитетна вноска,
договорна лихва или сума по застрахователна вноска, дължими по договора за кредит.
Предвидено било, че
договорната лихва, определена по реда на чл.1.9.1 се увеличава с наказателна
надбавка, която е в размер на 6 пункта и става 13.99 % към датата на сключване
на договора за кредит. Посочените клаузи били нищожни. Икономическата цел на отпуснатия кредит е
придобиване на парични средства и за двете страни. В случая за
кредитополучателя, тя била покриване на нужда от парични средства, а за банката е
да получи реализиране на целта на кредита, плюс печалба чрез получаване на
възнаградителна лихва. Извън тази цел, всеки получен доход излизал извън присъщата функция. Основната цел на
уговорените неустойки била да репарират причинените от неизпълнение в срок вреди.
Останалите цели, предвидени с неустойката целят да реализират точното изпълнение
и ако не се постигне да санкционират за неизпълнение. Формирането на тази
неустойка излизала извън посочените функции на обезщетение за неизпълнение
и стимул за изпълнение. Така се формирал размер на вземане, което водело до неоснователно разместване на парични
средства извън целите на кредитната дейност на банката. Обезщетението за
неизпълнение, следвало да бъде в рамките на уговорените цели и да не създава нови
задължения, които да правят невъзможно погасяване на кредита. А с така
уговореното задължение се създавало обременяване на задълженията на длъжника, произтичащи от
договора за кредит. В конкретния случай наличието на предоставено обезпечение
-солидарна отговорност на две лица водело до възможността банката кредитор да получи
удовлетворение на вземанията си, също води до извод, че предвидената неустойка
е извън обезпечителната функция, следваща от чл. 92 ЗЗД. В съвкупност всички
тези обстоятелства дават основание да се приеме, че с клаузата чл. 1.9 и чл.10,
ал.1 от процесния договор за кредит са нарушили принципа на справедливост и се
явява нарушение на добрите нрави, което е основание за нищожност на посочената
клауза на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД (в този смисъл Решение № 89 от
2.10.2019г. на ВКС по т.д.№ 1214/2018 п, II т.о., ТК; Решение № 181 от
26.02.2015г. по т. д. № 4386/2013г., II ТО на ВКС. Решение № 99 от 08.07.2010г.
по т.д.№ 984/2009г., Т.К, I Т.О. на ВКС, Решение №776 от 05.01.2011г. по
гр.д.№969/2009г., IV Г.О. на ВКС и други). Ето защо, предявеният иск за
заплащане на неустойка-обезщетение за забава в размер на 4218.91лв. върху
неплатена възнаградителна лихва следвало да се отхвърли изцяло като неоснователен. Следвало също така да се има предвид чл.33 от ЗПК,
съгласно който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не можело да надвишава законната лихва. Също
така посоченият размер на претенцията е за периода от 30.11.2013г. до
22.08.2019г., като както бе посочено по-горе, този вид „обезщетение“ има
характер на неустойка по своята правна същност, която претенция се погасява с
тригодишна давност, поради което считат, че дължимата неустойка за периода преди 27.08.2016г. е
погасена по давност. На следващо място считат, че сумите, които са платени за погасяване на посочената
неустойка от страна на ответниците са платени на отпаднало основание, поради
нищожност на договорните клаузи, поради което са недължимо платени и поради това
правят
възражение за прихващане на сумите, които са платени и които са съотнесени за
погасяване на посочените задължения да се съотнасят за погасяване на главницата
по договора за кредит.
По отношение на обстоятелствата, по силата на които се
основава иска: Считат, че по делото не били представени доказателства, по силата на
които при условията на пълно и главно доказване да бъде доказана
основателността на предявения иск за плащане на главницата по процесния договор
за кредит. Оспорвали дължимостта на претендираните такси, като твърдят, че същите били недължими, не съществувало правно основание за тяхното заплащане, ако съществува
договорка за плащането им, същата се явява нищожна. Оспорват дължимостта на претендираното обезщетение за разноските,
свързани с разходи, извършени в заповедното производство, като твърдят, че не са представени доказателства за
тяхното извършване. Държим да отбележим, че доказателства за извършване на
разноските в заповедното производство не могат да бъдат представени в хода на
исковото производство поради процесуална преклузия. В случай, че съдът прецени
основателността на направеното искане за разноски в заповедното производство,
считат, че
тези разноски са прекомерни, като молят съда да намали размера на същите. Оспорват основателността на претендираните разноски в исковото
производство, твърдят, че същите са недоказани, а в случай че съдът приеме, че
са доказани, то същите се явяват прекомерни и молят съда да ги редуцира в рамките на определения минимум, считат също, че не са дали основание за завеждане на конкретното дело, тъй
като били уведомени за извършената цесия. Не оспорват размера на получената сума по договора за кредит. Претендират разноските в производството. Представят договор за безвъзмездна правна помощ, като претедират дължимите им се разноски.
В съдебно заседание ищцовата страна
поддържа исковата си молба чрез юриск.М., която претендира за направените
поделото разноски и представя писмена защита.
В съдебно заседание ответниците не
се явяват, като в писмени становища оспорват изцяло предявените искове чрез
пълномощника си адв.М., която поддържа изложените в отговора възражания, моли
за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
за депозит за вещо лице.
Съдът като обсъди събраните
доказателства и като взе предвид доводите и становищата на страните, намери за
установено следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д.№ 4344/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът
е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 2259/ 27.08.2019г.
за сумата 15264,39лева за главница от невърнат кредит по договор за кредит „експресо“
№ 288711/21.11.2011г., ведно със законната лихва от 26.08.2019г./датата на
завеждане на заявлението в съда/, 3346,59лева договорни лихви от 30.05.2013г.
до 30.11.2016г., 4218,91лева обезщетение за забава от 30.11.2016г. до
22.08.2019г. както и сумата от 502,02лева разноски по делото съразмерно с
уважената част от искането, като с разпореждане № 8733/27.08.2019г. съдът отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист солидарно срещу длъжниците за търсената от заявителя „Експресбанк“АД сума
в останалата й част, касаеща 2301,91лева обезщетение за забава от 30.05.2013г.
до 30.11.2016г., тъй като обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва и уговорената в противоречие на чл.33,ал.2 от ЗПК клауза на
част I, чл.9 от договора е нищожна. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК са постъпили възражения от
длъжниците и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е подадена настоящата искова молба
от правоприемника на заявителя – „Експресбанк“АД, „Банка ДСК“ЕД, които в
съпровождаща молба изложили доводи, че на 30.04.2020г. е вписано в ТРРЮЛНЦ
вливането на „ЕКСПРЕСБАНК“АД в „БАНКА ДСК“ЕАД, като на основание чл.263и,ал.2 ТЗ с вписване на вливането пвата и задълженията на преобразуващото се дружество
преминават върху приемащото дружество, а в качеството си на универсален
правоприемник на правата на кредитора и заявител „Експресбанк“АД завеждат в срока искова молба за установяване
на вземането.
Ищецът
претендира вземане по Договор за кредит Експресо № 288771 от 21.11.2011г., по
силата на който „Сосиете Женерал Експресбанк“АД гр.Варна /с
последващо наименование „Експресбанк“АД/ е предоставила на ответниците Г.К.Г.
/като кредитополучател/ и Т.П.Г. /като „съдлъжник“/ сума в размер на 30000лева, което
задължение кредитополучателят се е задължил да погаси на 60 месечни анюитетни
вноски, всяка в размер на 617,09лева – с краен срок на погасяване 30.11.2016г.
според представения погасителен план.
Безспорно е
установено по делото – видно от представените и приети като даказателства
удостоверения за актуално състояние универсалното правоприемство на вземанията
на „ЕКСПРЕСБАНК“АД от страна на „БАНКА ДСК“АД.
По делото не се
спори и се установява от представения договор, придружен с погасителен план, че
на 21.11.2011г. между праводателя на ищеца „Банка ДСК”АД – „Сосиете Женерал
Експресбанк“АД – гр.Варна и ответниците Г.К.Г. и Т.П.Г. е сключен Договор за
кредит „Експресо“, по силата на който праводателят на ищеца е предоставил на
ответниците паричен кредит в размер на 30 000 лева. В договора е посочен ГПР в
размер на 10,19 %, както и общо
дължимата сума по договора в размер на 37831,63лв./чл.12 от договора/, като е
посочен номинален лихвен процент от 7,99%, с размер на погасителните вноски от
617,09лева за период от 60месеца – с падежна дата – 30-то число на месеца, с
такси по кредита 699лева и разходи за застраховка – 55,88лева. Договора е
подписан от кредитополучателя и съдлъжника.
Като взе
предвид изложеното съдът намира, че при сключване на договора не са налице
нарушения по чл.11 ЗПК, каквото е възражението на ответната страна. Договорът е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с
необходимия шрифт; Посочен е общият размер на кредита при съответните
допускания и условията за усвояването му; Посочен е лихвения процент по
кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент; Посочен
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в договора и погасителния план начин; Предоставянето,
респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора;
Договора е подписан на всяка страница от кредитополучателите, с оглед на това
съдът приема, че договорът е валидно сключен и между страните по него е
възникнало заемно правоотношение.
Предвид горното
съдът намира, че ищеца е изпълнил договорното си задължение и е предоставил на
заемополучателя заемната сума,/което не се оспрова от ответниците/, поради
което в тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил
насрещното си задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с
договорените лихви и такси, в сроковете уговорени в договора. В случая банката
не е обявила кредита за предсрочно изискуем, а предявила претенциите си след
изтичане на срока на договора – 30.11.2016г.
Видно от основното
и допълнителното заключения на вещото лице, които съдът възприема изцяло като компетентно
и добросъвестно изготвени и отговарящо на поставените въпроси, по разплащателна
сметка на кредитополучателя Г.К.Г. е усвоен отпуснатия кредит в размер на
30000лева – на 21.11.2011г., на същата дата със сумата от 16664,95лева е направен
превод до Юробанка клон Стара Загора за пълно погасяване на кредит № FL
90791/08.06.2011г., заплатени са такси за усвояване от 699лева и такса превод от
1,80лева. На следващия ден – 22.11.2011г. кредитополучателят е изтеглили
10000лева от сметката, като в нея са останали 2634,25лева, по същата е
постъпвалео трудовото възнаграждение на кредитополучателя. Началната дата на
просрочието е 30.05.2013г., а броят на просрочените вноски е 43. Непогасената
сума за главница по Договора към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е 15264,43лева, дължимата договорна лихва е в размер
на 3340,36лева, а обезщетението за забава за периода от 30.11.2016г. –до
22.08.2019г. – в размер на 4705,21лева.
Съгласно
допълнителното заключение на вещото лице не е извършвана едностранан промяна на
номинелния годишен лихве процент от стран на кредитора за перидоа от сключване
на договора за кредит до подаване на заявлението за издаване на заповед за
небазавно изпълнение, като ответниците са платили по кредита суми в размер на
общо 18326,53лева, от които 14735,58лева главница, 3232,86лева – договорналихва
и 358,09лева лихва за забава.
Видно от заключението на вещото лице банката не е променила едностранно
лихвения процент, като претендираната нищожност на клаузата на чл.4,ал.2 от
Договора не е налице, като в случая не се разглежда иск за присъждане или
признаване за установено на лихва, която е определена в размер над законната
такава – претенцията за нейното присъждане е отхвърлена от съда в заповедното
производство с цитираното по горе разпореждане. Не е налице и погасяване на
вземането поради изтичане на тригодишна давност, тъй като в случая е налице
единно задължение.
Договорът
за потребителски кредит, не е недействителен поради
неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Видно
от процесния договор за потребителски заем, в него е
разписана методиката за формиране на годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 10,19%/. Съгласно разпоредите
на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
Предвид
изложеното е налице по ясен и разбираем за потребителя начин конретизация на всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
Не съществува неяснота относно съставните елементи,
като за потребителят става ясно какво се включва в общите му разходи. Видно от
съдържанието на договора, в случая са спазени и изискването на чл. 11, ал. 1, и
т.20 от ЗПК, тъй като погасителният план съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент и допълнителните разходи, като в случая няма основание да се приеме,
че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Поради това е
неприложима разпоредбата на чл.23 от ЗПК според която потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Следва исковете за признаване на вземането за
дължимо да
бъдат
уважени изцяло – така,
както са предявени – до размера на главницата в размер на 15264,39лева, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на заявлението в съда – 26.08.2019г.
до окончателното заплащане на сумата, 3340,36лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 30.05.2013г. до 30.11.2016г., както и 4218,91лева –
обезщетение за забава от 30.11.2016г. до 26.08.2019г. Искът за договорна лихва
следва да бъде отхвърлен в останалата част –до размер на търсените
3346,59лева.
Следва да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски в заповедното и
в настоящкото производство, в
размер на 502,20лева в заповедното производство, а в настоящото – 456,60лева
държавна такса, 400лева – възнаграждение за вещо лице /общо 856,60лева/, както и
300лева дължимо възнаграждение на юрисконсулт М. съгласно разпоредбата на
чл78,ал.8 ГПК вр. с Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.К.Г., ЕГН **********, и Т.П.Г. ЕГН **********,
двамата с
адрес ***5, съдебен
адрес чрез пълномощника им адв.М.М. ***, офис 5, че дължат солидарно
на „Банка ДСК”АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Московска“ № 19,
представлявано от гл.изп.директор Виолина Маринова Спасова и изп.директор
Юрий Благоев Генов, чрез пълномощника им старши юрисконсулт А.М., съдебен адрес ***, сумата от 15264,39лева/петнадесет
хиляди двеста шестдесет и четири лева и 39стотинки/ главница от невърнат
кредит по Договор за кредит „Експресо“ сключен между
ответниците и „Сосиете Женерал Експресбанк“АД с номер 288711 от 21.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 26.08.2019г., до окончателното й изплащане, 3340,36лева/три хиляди триста и четиридесет
лева и 36стотинки/ договорни лихви от 30.05.2013г. до 30.11.2016г. и 4218,91лева/четири
хиляди двеста и осемнадесет лева и 91стотинки/ обезщетение за забава от
30.11.2016г. до 22.08.2019г., за които суми праводателят
на ищеца в настоящото производство „Банка ДСК“АД гр.София с ЕИК ********* –
„ЕКСПРЕСБАНК“АД с ЕИК *********, седалище и адрес гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ № 92, се е снабдил със
заповед № 2259/ 27.08.2019г. по ч.гр.д. № 4344/2019г. по описа на Старозагорски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване
за установено на задължението за договорна лихва над установения размер от
3340,36лева до общо търсените 3346,59лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.К.Г., ЕГН **********, и Т.П.Г. ЕГН **********,
двамата с
адрес ***5 съдебен
адрес чрез пълномощника им адв.М.М. ***, офис 5, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на „Банка ДСК”АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Московска“ № 19,
представлявано от гл.изп.директор Виолина Маринова Спасова и изп.директор
Юрий Благоев Генов, чрез пълномощника им старши юрисконсулт А.М., съдебен адрес ***, направените разноски по
настоящото производство в размер на 856,60лева/осемстотин и
петдесет и шест лева и 60стотинки/, 300/триста/лева дължимо юрисконсултско възнаграждение за
процесуален представител на ищеца в настоящото производство, както и 502,02лева/петстотин и два лева и 2стотинки/разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: