Присъда по дело №363/2022 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №363 по описа за 2022г. на ШРС

На 28.02.2022г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД №30/2022г., по който в същия ден е образувано производство пред
първа инстанция срещу М.И.И. с ЕГН ********** за престъпление по чл.196 ал.1 т.1, във вр.
с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.а и б.б, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: в периода от
29.01.2022г. до 30.01.2022г., вкл. в гр. Шумен, при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – сумата от 250 лева,
собственост на „Фаок груп“ ООД, с.Градище, от владението на А.Х.А. от с.Градище и 1 бр.
бутилка уиски „Cardhu“ от 0.7л. на стойност 75.99 лева, собственост на „Т.” ООД гр.
Шумен, от владението на Ж.З.Х. от гр.Шумен, всичко на обща стойност 325.99 лева, без
съгласието на лицата, с намерение противозаконно да ги присвои.
Въз основа на направено искане преди началото на разпоредителното заседание,
ощетеното юридическо лице - „Т.” ООД гр. Шумен е конституирано като граждански ищец
и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявен граждански иск
срещу подсъдимия за причинени имуществени вреди в размер на 75.99 лева, ведно със
законната лихва от датата на извършване на деянието - 30.01.2022г. до окончателното
плащане
В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимият и защитникът е
направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради което след
разпоредителното заседание съдът е премина към разглеждане на производство по реда на
глава 27 от НПК. В съдебно заседание подсъдимият на основание чл.371 т.2 от НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 31.03.2022г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид
на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и
предлага на съда на подсъдимия да бъде определено наказание 2 години „лишаване от
свобода “, което на основание чл.58 ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3, като бъде постановен
строг режим на изтърпяване По отношение гражданският иск намира същия за основателен,
поради което следва да бъде уважен.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и
се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения
пледира за налагане на наказание “лишаване от свобода” под минимално предвидения
размер,което да бъде намалено с 1/3
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. М.И. е многократно осъждан за престъпления срещу собствеността. На
10.11.2021 г. той изтърпял последното наложено му наказание и напуснал затвора. На
29.01.2022г. около обяд подсъдимият се придвижил до борса Джулия, находяща се в
близост до автогарата на гр. Шумен. Преминал покрай първия търговски обект, разположен
вляво от входа на борсата, който се стопанисвал от „Фаок груп“ ООД с управител свидетеля
Ф.О.. В магазина като продавач - консултант работела свидетелката А.А.. Докато
преминавал покрай магазина, подсъдимият забелязал, че от търговския обект излезли
последователно две клиентки, а след тях и свидетелката А.Х.А., която се отдалечила от
магазина без да заключи входната врата. Подсъдимият влязъл в търговския обект, уверил се,
че в него няма никой, приближил се до бюрото в дъното на помещението и отворил
чекмеджето, в което свидетелката А.А. съхранявала паричните средства, добити при
извършването на продажбите. Подс. И. видял метална кутия, в която в този момент имало
монети на обща стойност 160 лв. Взел кутията заедно с монетите и я скрил под якето си.
1

Под кутията в чекмеджето намерил банкноти на стойност 90 лв., взел и тях и напуснал
магазина отнасяйки със себе си паричната сума от 250 лв. По - късно той употребил
откраднатата парична сума за задоволяване на свои нужди. Когато свидетелката А.А. се
завърнала в търговския обект, тя отворила чекмеджето и установила, че по време на нейното
кратко отсъствие от магазина парични средства в размер на 250 лв. са били отнети от
чекмеджето на бюрото, за което подала сигнал до РУ - Шумен.
На следващия ден - 30.01.22 г. вечерта подсъдимият се придвижил до магазин
„Булмаг 10“ , стопанисван и управляван от „Т.“ ООД. Управител на търговския обект била
Ж.З.Х.. Подсъдимият влязъл в магазина, насочил се към щанда с алкохол, откъдето взел една
бутилка уиски „Cardhu“ от 0.7 л., която била поставена в червеникава кутия. Този продукт се
продавал в магазина за сумата от 75.99 лв. Подсъдимият скрил бутилката заедно с кутията
под якето си и напуснал магазина без да заплати стоката. Действията му били записани от
няколко камери, находящи се в търговския обект, а след установяване на извършената
кражба записите бил предадени от свидетеля А.С. за нуждите на разследването.
Във връзка с оперативните мероприятия по разкриването на заявените кражби
свидетелят Г.Й. - служител на РУ - Шумен се запознал с приобщените по делото веществени
доказателства - видеозаписи, направени от камерите, разположени в обекти, близки до
магазина, стопанисван от „Фаок груп“ ООД. Свидетелят Й. се запознал и със записите,
предадени от свидетеля А.С.. На записите, направени от камерите, разположени на обекти в
района на автогарата в гр. Шумен и борса Джулия, свидетелят Й. разпознал в лицето, което
в отсъствието на свидетелката А.А. влязло в търговския обект, подсъдимият М.И..
Свидетелят Й. разпознал подсъдимия и на записите, предадени от свидетеля С.. При
извършеното претърсване и изземване в дома на подс. М.И. са намерени дрехи, които по
модел, цвят и особени белези напълно съвпадат с дрехите, с които е бил облечен в момента
на извършване на кражбите.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното
заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Освен това съдът намира, че самопризнанията на подсъдимия
по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства
по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК . Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на
съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.а и б.б, във вр. с чл.
26 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимият, чрез своите действия отнел чужди движими
вещи, от владението на другиго като е прекратил фактическата власт върху вещите и са
установил своя фактическа власт върху тях, без съгласието на владелеца
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което не е имало
фактическа власт върху движимите вещи предмет на престъплението и не е бил техен
собственик;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл
– съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи,
предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт
върху предметите на престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес (имал е
намерение противозаконно да ги присвои)- т.е. съзнавал е обществено опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
По отношение на подсъдимият е налице квалификация по чл.196 ал.1 т.1 от НК -
престъплението извършено от подсъдимият представлява опасен рецидив на основание
2

чл.29 ал.1 б. “а” и ”б” от НК, тъй като е извършил деянието след като е бил осъждан повече
от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като имат
налагани и ефективни наказания „лишаване от свобода” сред тях;
Квалификацията на престъплението следва да се приложи и във връзка с чл.26 от
НК, тъй като отделните деяния осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния от обективна и
субективна страна представляват продължение на първото деяние.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото
на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние,
степента на обществена опасност на подсъдимите, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на
подсъдимите:
* смекчаващите вината обстоятелства - самопризнания още в досъдебното
производство, добросъвестно поведение в наказателния процес;
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на
подсъдимите, като наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, при
прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно:
За престъплението по чл.196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.а и
б.б, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 2 до 10
години. Съдът, съобразявайки от една страна на смекчаващите отговорността обстоятелства,
а от друга липсата на отегчаващи такива счита, че справедливо и съответно на извършеното
от подсъдимия ще бъде определяне на наказание 3 години «лишаване от свобода». На
основание чл.58а ал.1 от НК така определения размер на наказанието «лишаване от
свобода» съдът намали с 1/3, съответно на 2 години „лишаване от свобода“. На основание
чл.57 ал.1 т.2 б.б от ЗИНЗС съдът определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на
наказанието.
Така определеното наказание , съдът намира за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По отношение на предявеният от гражданският ищец „Т.“ ООД гр. Шумен
граждански иск за претърпени имуществени вреди, предвид факта, че отнетите вещи не са
върнати, не е възстановена и тяхната стойност, иска се явява основателен и доказан до
размера на причинените имуществени вреди, които не са възстановени.
Веществените доказателства – дискове със записи се оставят по делото.
Веществените доказателства – чифт маратонки, шапка, черно ватирано горнище,
сиви дънчени панталони съдът върна на подс.М.И.И..
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по
делото разноски, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
3

Номер на акта:	14
Дата:	31 март 2022 г. (в сила от 13 май 2022 г.)
Съдия:	Пламена Колева Недялкова

Дело:	20223630200363
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 февруари 2022 г.

Присъда по дело №363/2022 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите