О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№260168/20.11.2020г.
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20. 11.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ М.
като
разгледа докладваното от съдия М.М. в.ч.гр.д.№494/20г. по описа на ВАпС, гр.о., за
да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Б.М.П. чрез процесуалния му
представител адв.С. И. против определение №260560/02.10.2020г., постановено по
гр.д.№2313/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството по
гр.д.№2313/19г. по описа на ВОС, гр.о., само в частта му по предявените от Б.М.П.
против С.А.Б.-З. съответно иск с пр.осн. чл.42, б.“б“ от ЗН за установяване
нищожността и евентуален иск с пр.осн. чл.43, б.“а“ от ЗН за унищо- жаване на
саморъчно завещание от 04.08.2019г., направено от Б.П.Л., за разликата над 1/3
част до пълните 100% части от завещанието, на осн. чл.130 от ГПК.В жалбата се
твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
предявените искове и в посочените им части.
Въззиваемата С.А.Б.-З., в депозирания отговор
по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си
представител адв.Х.С. поддържа становище за нейната неоснователност и моли
обжал -ваното определение да бъде потвърдено.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Производството по гр.д.№2313/19г. по описа на
ВОС, гр.о. е образувано по пре -дявените от Б.М.П. против С.А.Б.-З. в условията
на обективно евентуално съединяване искове с пр.осн. чл.42, б.“б“ от ЗН и
чл.43, б.“а“ от ЗН, както и иск с пр.осн. чл.108 от ЗС.
Ищец е била, съответно искове са били предявени
и от С.М.К., но след оттеглянето им от същата с молба от 10.09.2020г. и дадено
съгласие от ответната страна с влязло в сила в тази му част определение
№260530/25.09.2020г., постановено по гр.д.№2313/19г. по описа на ВОС,
гр.о., производството по отношение на
същата е прекратено.
В исковата си молба и уточняващите такива към
нея от 23.12.2019г., 20.05.2020г., 26.05.2020г., 01.06.2020г. и 28.09.2020г.,
депозирани след оставяне производството по делото без движение за отстраняване
нередовности на исковата молба, ищецът Б.М.П. излага, че е един от общо тримата
наследници по закон на Б.П.Л., б.ж. на гр.Варна, поч. на 12.08.2019г./всички
трима наследници са наследници от IV
съребрена линия на починалата, нейни първи братовчеди/.
На 11.11.2019г. е извършено вписване в СВ-Варна
на препис от обявеното на 16.08.2019г. саморъчно завещание от 04.08.2019г. на Б.П.Л.
в полза на ответницата С.А.Б.-З..
Завещанието не е написано и подписано от
лицето, сочено за завещател, предвид което е нищожно, евентуално, ако е
написано и подписано от това лице, то същото към момента на съставянето му не е
било способно да завещава /не е било в състояние да разбира свойството и
значението на действията си и да ръководи постъпките си по времеизвършване на
завещанието, т.к. е приемала/предвид заболяването си/ в много големи количества
медикамент, силно влияещ на централ- ната нервна система с обезболяващ и наркотичен
ефект/.
Предмет на завещанието е и недвижим имот, бил
собственост на завещателката, представляващ апартамент, находящ се в гр.Варна,
с адрес ж.к.“Чайка“№37, вх.А, ет.2, ап.2 и идентификатор 10135.2562.239.1.2 по
КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., ведно с 310 кв.м. ид.ч. от ПИ с
идентификатор 10135.2562.239, който понастоящем се владее от ответницата.
Претендира се завещанието в цялост да бъде
прогласено за нищожно на осн. чл. чл.42, б.“б“ от ЗН, т.к. при съставянето му
не са спазени разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗН, както и ответницата да бъде
осъдена да предаде на ищеца владението върху собствената му по наследяване 1/3
ид.ч. от горепосочения недвижим имот на осн. чл.108 от ЗС.В условие на
евентуалност, ако се отхвърли като неоснователен главният иск с пр.осн. чл.
чл.42, б.“б“ от ЗН, се претендира завещанието в цялост да бъде унищожено на
осн. чл.43, б.“а“ от ЗН, както и ответницата да бъде осъдена да предаде на
ищеца владението върху 1/3 ид.ч. от горепосочения недвижим имот на осн. чл.108
от ЗС
Съгласно представеното удостоверение за
наследници на Б.П.Л., б.ж. на гр.Варна, поч. на 12.08.2019г., при липса на
универсално завеща -телно разпореждане призовани към нейното наследяване биха
били лицата С.М.К., С.М.К.и Б.М.П., всички наследници от IV съребрена линия на починалата, нейни общо
трима първи братовчеди.
Със саморъчно завещание от 04.08.2019г./обявено
на 16.08.2019г./ Б.П.Л. е завещала на С.А.Б.-З. цялото си движимо и недвижимо
имущество, вкл. недвижими имоти, пари, влогове и вземания, които притежава към
момента на смъртта си.Независимо от последвалото след израза „цялото си движимо
и недвижимо имущество“ изброяване, завещанието е универсално по см. на чл.16,
ал.1 от ЗН и придава на ответницата качеството на единствен наследник на Б.Л. в
случай, че не е нищожно и не бъде уважен иск/евент. възражение/ за неговото
унищожаване.
Предмет на предявения установителен иск с
пр.осн. чл.42 от ЗН е валидността на завещанието, от което се ползва ответната
страна.Съгласно общия принцип на чл.124, ал.1 от ГПК ищец по установителен иск
може да бъде всеки, който има правен интерес от това.Исковете по чл.42 от ЗН са
на разположение на тези лица, чиито права, произтичащи от наследяване по закон
или от предходен завещателен акт, са засегнати от завещанието, от което твърди,
че се ползва ответникът, т.е. надлежен ищец е този, който твърди за себе си
права, отречени със завещанието на ответника.На разположение на същите лица са
и конститутивните искове с пр.осн. чл.43 от ЗН, в който случай те са лица,
които биха били призовани към наследяване, ако се унищожи завещателното
разпореждане.
В случай, че завещателното разпореждане е
нищожно, ищецът Б.М.П. се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. от
наследството на Б.П.Л..В случай, че се унищожи, също би се легитимирал като
собственик на 1/3 ид.ч. от нейното наследство или отречените със завещанието
права на ищеца се свеждат единствено до тази 1/3 ид.ч. от наследство.
Завещателното разпореждане/както това по чл.16,
ал.1 от ЗН, така и това по чл.16, ал.2 от ЗН/ е едностранна сделка.Съгласно
чл.44 ЗЗД по отношение на тази едностранна сделка следва съответно да се
приложат правилата, касаещи догово -рите.За ищец, предявил главен установителен иск за прогласяване нищожността
на цялото завещание и евентуален за неговото унищожаване е налице правен
интерес и той е процесуално легитимиран да предяви този иск, когато твърди и
представя доказателства, че би се легитимирал като собственик на цялото
наследство при основателност на исковете.В този случай ищецът би бранил изцяло
свои права, тъй като с предявените искове се домогва до постановяването на
положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да
бъдат отречени правните последици на атакуваната едностранна сделка и най-вече
вещно -прехвърлителният ефект, имащ за предмет имот, собственост на
наследодателката. Видно обаче от цитираното удостоверение за наследници е, че
ищецът Б.П. не би се легитимирал като собственик на цялото наследство, а само
на 1/3 от него/такива са и неговите твърдения/ на осн. чл.8, ал.4 от ЗН.Предвид
принцип -ната процесуална забрана по чл.26, ал.2 от ГПК да не се предявяват
пред съда чужди права от свое име /освен в изрично предвидените от закона
случаи на процесуална субституция/, той е процесуално легитимиран и има правен
интерес да води иска за нищожност, съответно този за унищожаемост, само до
размера на своето право, чиято защита търси по съдебен ред, т.е. той може да
предяви иск за прогласяване нищожността на едностранната сделка, съответно за
нейното унищо - жение, само относно идеалната част от наследството, която
поради основател -ността на претенциите е негова или би станала негова собственост.Процесуално
легитимирани да предявят иск за нищожност, съответно унищожаемост на остана
-лата част от едностранната сделка, и признат от закона правен интерес от това
имат /чл.124, ал.1, вр. чл.26, ал.2 от ГПК/ единствено останалите наследници.
Константна е
практика на ВКС досежно горепосочения правен интерес при претендиране
прогласяване нищожност на договори - напр. решение №397/03.10. 2012г. по
гр.д.№1604/11г., ВКС, IV гр.о.,
решение №205/05.11.2013г. по гр.д.№1415/ 12г., ВКС, III гр.о., решение №208/14.07.2014г. по
гр.д.№6302/13г., ВКС, IV гр.о.,
решение №140/17.11.2020г. по гр.д.№4530/19г., ВКС, III гр.о. и др.
В общата хипотеза - чл.32, ал.1 от ЗЗД
унищожение може да се иска само от страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.Когато
се претендира от наследници унищожаване на сключен от наследодател договор,
последните могат да искат унищожаване на сделката, сключена от праводателя им,
само до размера на наследствената си част - в този см. напр. Решение №290/18.10.2013г.
по гр.д. №1362/12 г., ВКС, IV гр.о.
Няма основание
разрешението да не се прилага и при атакуването на еднос -транните сделки на
наследодателя, доколкото изискването за правен интерес от предявен иск е
общовалидно.Разбира се завещанието не може да е само по себе си нищожно,
съответно унищожаемо за 1/3 и действително за 2/3, но горното не води до извод,
че ищецът е легитимиран да атакува цялата сделка.От своя страна прогласяване
нищожността, съответно унищожаването на цялото завещание не може да ползва
останалите наследници на Б.Л., невзели участие в процеса, т.к. доколкото в
случая те не биха били необходими задължителни другари и съответно спрямо тях
не би се формирала, въпреки неучастието им в процеса, сила на присъдено нещо в
отношенията им с лицето, ползващо се от завещанието.
По изложените
съображения съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от предявените
искове, съответно главен с пр.осн. чл.42, б.“б“ от ЗН и евентуален с пр.осн. чл.43,
б.“а“ от ЗН до размера на
наследствената му квота от 1/3, предвид което правилно с обжалваното
определение производството по тях в частта му за разликата над този размер до
цялото завещание е прекратено.
Предвид
съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първо -инстанционния съд,
обжалваното определение следва са бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260560/02.10.2020г.,
постановено по гр.д.№2313/ 19г. по описа на ВОС, гр.о.
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен
касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: