МОТИВИ към Присъда № 260008
от 01.10.2020 г. по НОХД № 520/2020 г. по описа на Районен съд - Дупница
Районна
прокуратура - гр. Дупница е внесла обвинителен акт срещу В.И.Р., ЕГН **********
с адрес: ***, за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
В обвинителния
акт се твърди, че на 22.10.2019 г. в с.Тополница, общ. Дупница, обл. Кюстендил,
в двор на къща противозаконно е унищожил чужда движима вещ - лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел ,,Пасат“ СА 02 69 СК, на стойност 3200.00 лева,
собственост на К.Г.Ц. и повредил чужди движими вещи, а именно: дъбови дърва за
огрев на стойност 315.00 лева, собственост на К.Г.Ц., и е повредил чужди
недвижими вещи, собственост на К.Г.Ц. - три броя стъкла на прозорци на стойност
70.00 лева, боята на метален парапет на стойност 120.00 лева, и мраморна
настилка, на която е нанесена щета на стойност 30.00 лева - всичко щети в
размер на 3735.00 лв.
Съдът е разяснил
на подсъдимия възможността да се приложи диференцираната процедура за
приключване на наказателното производство, а именно ,,Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция”, предвидена в Глава 27 от
НПК. Подсъдимият изрично е заявил, че е запознат с разяснената му процедура и
желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Заявил е, че се
признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Предвид
горното съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на
чл. 371, т. 2 от НПК и на основание чл. 372, ал. 4 от НПК е констатирал, че
самопризнанията се подкрепят от събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, приобщил ги е като годен доказателствен материал и с протоколно
определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от
направените самопризнания и от доказателствата, които са събрани в хода на
досъдебното производство и ги подкрепят.
Съдът е
конституирал пострадалия К.Г.Ц., ЕГН ********** с адрес: *** като граждански
ищец и частен обвинител и е приел за съвместно разглеждане граждански иск срещу
подсъдимия за сумата в размер на 3735 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на престъплението.
В съдебно
заседание представителят на Дупнишка районна прокуратура поддържа обвинението
като сочи, че с оглед събраните доказателства, подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК. Предлага на подсъдимия да бъде определено наказание за срок от 6 месеца
,,лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено.
По отношение на гражданския иск изразява становище да бъде уважен изцяло, като
подсъдимият бъде осъден да заплати и сторените по делото разноски.
Защитникът на
подсъдимия – адв. Г. пледира за прилагане разпоредбата на чл. 55 от НК и налагане
на наказание ,,Пробация“, включваща двете задължителни пробационни мерки за
срок от 6 месеца, като счита, че това наказание ще изпълни целите посочени в
чл. 36 НК. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
повереника.
Подсъдимият поддържа
становището на защитника си, към което няма допълнения. Изразява съжаление за
стореното, като заявява, че е бил афектиран от действията на пострадалия, които
са основния мотив да извърши деянието.
Повереникът на
гражданския ищец и частен обвинител – адв. Д. поддържа становището на
прокурора, моли да бъде уважен гражданския иск.
Съдът след
като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.И.Р.
е роден на *** ***, българин, българско гражданство, живущ ***, неосъждан,
неженен, работещ, с ЕГН **********.
На 21.10.2019
г. подсъдимият В.И.Р. бил в бар ,,Тропикана“ в с. Яхиново заедно със свидетеля
Александър Божилов. В ранните часове на 22.10.2019 г. под въздействие на изпития
алкохол подсъдимият решил да отмъсти на пострадалия К.Г.Ц. за нанесена няколко
дни по-рано телесна повреда на бащата на Р. и помолил свидетеля Божилов да го
откара до къщата на баща му в с. Тополница под предлог, че има забравена незаключена
врата. Божилов се съгласил и двамата тръгнали с автомобила към с. Тополница.
Около 01.30 ч. на 22.10.2019 г. пристигнали пред дома на бащата на Р..
Последният слязъл от автомобила, взел от къщата бутилка с бензин и запалка.
Върнал се при Божилов и му казал да го изчака в колата, след което се отправил
към дома на пострадалия. Там плиснал бензин през оградата върху складираните в
двора на къщата дърва за огрев и запалил дирята от бензин. Пламъка от запаления
бензин се пренесъл върху дървата, които се запалили, а подсъдимият тръгнал
обратно към автомобила на Божилов. Качил се при него и се върнали в с. Яхиново.
През това време запалените дърва се разгорели и огъня обхванал паркирания в близост до тях лек автомобил
марка ,,Фолксваген Пасат“ СА 0269 СК, който се запалил и изгорял напълно, като
вследствие на температурата от горенето му се спукали стъклата на три от
прозорците на къщата на пострадалия, в близост до която бил паркиран
автомобила. Повредила се и боята на металния парапет, до който бил паркиран
автомобила, както и мраморната настилка върху която бил паркиран автомобила.
Видно от
заключението на назначената на досъдебното производство оценителна експертиза,
стойността на запаленото и повредено вследствие на палежа имущество е както
следва: лек автомобил марка ,,Фолксваген Пасат“ СА 0269 СК, на стойност 3200.00
лв.; дъбови дърва за огрев на стойност 315.00 лв.; три броя стъкла на прозорци
на стойност 70.00 лв.; боята на метален парапет на стойност 120.00 лв. и
мраморна настилка – щета на стойност 30.00 лв. Стойността н всички щети възлиза
на сумата в общ размер на 3735.00 лв.
Видно от приложеното по делото
свидетелство за съдимост, Р. не е осъждан.
Наказателното
производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена
в чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимият е направил
самопризнания и е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира доказателства
относно тези факти. Съдът е разяснил на подсъдимия и разпоредбата на чл. 372,
ал. 4 от НПК. Извършена е проверка дали събраните в хода на досъдебното
производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези
доказателства са събрани по реда предвиден в НПК. След като е констатирал, че
доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия,
като ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът
е постановил определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата
ще се ползва от самопризнанията на подсъдимия, събраните в хода на досъдебното
производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид горното,
съдът приема, че гореописаната фактическа обстановка, отразена и в
обстоятелствената част на обвинителния акт, е доказана с оглед изискването на
чл. 373, ал. 3 от НПК въз основа на самопризнанията на подсъдимия и доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по делото.
Съдът кредитира
изцяло гласните и писмени доказателствени средства. Същите са събрани и
приобщени към делото по предвидения в НПК ред и подкрепят направените от
подсъдимия самопризнания.
Предвид
изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбите на чл. 301 НПК, съдът приема за
установено следното от правна страна:
От обективна и
субективна страна, подсъдимият В.И.Р. е осъществил състава на престъплението по
чл. 216, ал. 1 от НК.
Безспорно се
установи, че на 22.10.2019 г. в с. Тополница, общ. Дупница, обл. Кюстендил, в
двор на къща подсъдимият В.И.Р. противозаконно е унищожил чужда движима вещ -
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел ,,Пасат“ СА 02 69 СК, на стойност
3200.00 лева, собственост на К.Г.Ц. и е повредил чужди движими вещи, а именно:
дъбови дърва за огрев на стойност 315.00 лева, собственост на К.Г.Ц., повредил
чужди недвижими вещи, собственост на К.Г.Ц. - три броя стъкла на прозорци на
стойност 70.00 лева, боята на метален парапет на стойност 120.00 лева, и
мраморна настилка, на която е нанесена щета на стойност 30.00 лева - всичко
щети в размер на 3735.00 лв.
Унищожаването и повреждането на чужда вещ е
престъпление увреждащо обществените отношения, свързани с упражняването на
правото на собственост върху вещта. За да бъде осъществено от обективна страна
престъплението по чл.
216, ал. 1 от НК, е необходимо да бъде извършено такова действие или
бездействие върху чужда вещ на определена стойност, което да води до качествено
изменение в субстанцията или структурата на вещта и това да я прави окончателно
или временно, или частично негодна за използване по първоначалното й
предназначение. От субективна страна престъплението по чл.
216, ал. 1, от НК може да бъде осъществено при форма на пряк или евентуален
умисъл.
От събрания по делото доказателствен материал се установява по несъмнен
начин, че действията на подсъдимия са довели до унищожаването на лек автомобил
на стойност 3200 лв. и до повреждането на чужди недвижими вещи - три броя
стъкла на прозорци на стойност 70.00 лева, боята на метален парапет на стойност
120.00 лева, и мраморна настилка, на която е нанесена щета на стойност 30.00
лева., като общия размер на причинената на пострадалия щета е 3735.00 лв.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно физическо лице.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината ,,пряк умисъл" по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното от него деяние, предвиждал е обществено опасните последици и е
искал тяхното настъпване. Същият е съзнавал че, с действията си ще доведе до
тяхното унищожаване и повреждане, и е целял настъпването на този резултат, тъй
като си е тръгнал след разгарянето на огъня.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.
36 от НК - относно целите на наказанието и на чл. 54 от НК - относно неговата
индивидуализация.
Съдът взе предвид, че за извършеното от
подсъдимия престъпление, в чл. 216, ал. 1 от НК се предвижда
наказание ,,лишаване от свобода“ до пет години.
В случаите на проведено съкратено съдебно
следствие на основание чл.
372, ал. 4, вр. чл.
371, т. 2 от НПК, съдът следва съгласно чл.
373, ал. 2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а
от НК. Съгласно чл.
58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.
373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. В чл.
58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице
условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по-благоприятен за дееца.
При индивидуализацията на наказанието съдът
отчете следните смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало н
подсъдимия, младата му възраст, добри характеристични данни, трудова
ангажираност, изразено съжаление за стореното, признанието на вината, което е обаче и основанието предвидено
от законодателя за разглеждане на делото по този ред, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина, цялостното му процесуално поведение.
Предвид
гореизложеното съдът прие, че по отношение на подсъдимия са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства, при което съдът счита, че и най-лекото предвидено в
закона наказание за извършеното от него престъпление, би се оказало
несъразмерно тежко, поради което определи наказание при условията на чл. 58а,
ал. 4 от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ,,б“ от НК, а именно определи наказание
за деянието по чл. 216, ал. 1 от НК - ,,Пробация“. Съдът намира, че
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК се явява по-благоприятна спрямо подсъдимия
предвид действителното наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Изложените
обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесното деяние и обществената
опасност на подсъдимия, мотивираха съда да приеме, че относимо и справедливо
към извършеното от Р. престъпление ще бъде налагането му на наказание в
съответствие с разпоредбата на чл. 58а,
ал. 4 от НК, поради което, съдът на основание чл.
216, ал. 1 от НК във вр. с чл.
58а, ал. 4 във вр. с чл.
55, ал. 1, т. 2, б. ,,б“ от НК наложи на подсъдимия наказание ,,Пробация“ със следните пробационни мерки:
1. На основание
чл. 42а, ал.2, т. 1, във вр. с чл.42б от НК - „Задължителна регистрация по
настоящ адрес”***, включваща явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице, два пъти седмично
за срок от 1 (една) година;
2. На
основание чл. 42а, ал.2, т. 2 НК „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 1 (една) година.
Съдът намира, че така определеното наказание
напълно съответства на тежестта на деянието и обществената опасност на самия
извършител и ще изпълни целите на генералната и личната превенция, визирани в чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите
нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
В този смисъл,
съдът определи наказанието като справедливо, респ. съответно на престъплението.
По
предявения граждански иск
Предвид обстоятелството, че съдът намери подсъдимия
за виновен в извършване на престъпление по чл.
216, ал. 1 НК счита, че предявения граждански иск от гражданския ищец К.Г.Ц.
за заплащане на сума в размер на 3735.00 лв. е доказан по основание и размер,
поради което бе уважен в цялост. Паричната сума представлява обезщетение за
претърпените от гражданския ищец имуществени вреди в резултат на престъпното
деяние извършено от подсъдимия, като съществува пряка причинно-следствена
връзка между престъпните действия на подсъдимия и имуществените вреди,
причинени на Ц..
По изложените съображения, съдът осъди подсъдимия
В.И.Р. да заплати на К.Г.Ц. обезщетение за причинени с деянието имуществени
вреди в размер на 3735.00 лв.
Относно възражението за прекомерност на платен адвокатски
хонорар на повереника на гр. ищец и частен обвинител:
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 от ГПК предвижда възможност в гражданското съдопроизводство, ако
заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото, по искане на насрещната страна съдът да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част. Настоящият съдебен състав намира,
че визираната правна норма на гражданския процесуален закон не може да намери
приложение в конкретния случай. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.
88, ал. 1 от НПК препраща за неуредените въпроси към ГПК, но единствено
относно реда за разглеждане на предявен граждански иск.
От своя страна
въпроса за разноските, направени от страните в наказателния процес, в това
число от граждански ищец, частен обвинител или частен тъжител е уредени изрично
в чл.
189 НПК и в този текст законодателят не е предвидил възможност при прекомерност
на платеното възнаграждение за адвокат същото да бъде намалено при направено
възражение от противната страна. С оглед изложеното съдът намира, че
направеното възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение
за недопустимо в наказателния процес. Разноските, направени в наказателното
производство, следва да бъдат присъдени в пълния договорен размер, стига да се
установи действителното им заплащане. В настоящия случай от договора за правна
защита и съдействие се установява, че страните са уговорили възнаграждение в
размер на 800 лв. В същия договор е направено отбелязване, имащо характер на
разписка, че така уговорения адвокатски хонорар от 800 лв. е изплатен
еднократно в брой. Ето защо, посочената сума следва да бъде изцяло възложена в
тежест на подсъдимия.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Р. да заплати по сметка на ОД на
МВР-Кюстендил направените по делото разноски за изготвяне на експертизи в
размер на 1003,32 лева, както и държавна такса по сметка на Районен съд -
Дупница в размер на 149.40 лева, представляващи 4% върху уважения размер на
гражданския иск.
Относно веществените доказателства
Съдът
постанови веществените доказателства по делото – 1 брой кафяв хартиен плик с
надпис ГДПБЗН-МВР, съдържащ 10 броя обекти „ВД”, съгласно назначената
физико-химична експертиза, запечатани по надлежния ред (веществено
доказателство № 24/2020 г. по описа на ДнРС), след влизане в сила на присъдата
да бъдат унищожени.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: