Р Е Ш Е Н И Е
№ 260168 19.05.2021 година гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на ………дванадесети
май…………..…… две хиляди двадесет и
първа година
в публично съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря…………….…Р.К……………………………………….
И прокурора ………………………….……………………..…………………………
като разгледа докладваното от ……съдия Петкова…..…..….……………………..
Въззивно гражданско дело …………….№ 208……… по описа за 2021 година…,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260083/10.02.2021 година, постановено
по гр.д. № 2541/2020 година Районен съд - Хасково е отхвърлил предявените
от ищцата Г.Н.И. против Сухопътни войски - Военно формирование *** обективно
кумулативно съединени искове: с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението ѝ, извършено със Заповед
№ ЗЛС- 32/15.10.2020 година на командир на военно формирование ***, на
основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ; с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ
- за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ***; и с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от
4836,00 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без
работа, за период от 16.10.2020 година до
16.04.2021 година, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумите. Едновременно
с това, предвид изхода от спора, ищцата е осъденада заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Недоволна
от така постановеното решение е останала въззивницата Г.Н.И., която чрез
упълномощения си адвокат Т.П. го обжалва в законоустановения срок с оплаквания
за неправилност – нарушение на материалния закон и необоснованост. На първо
място въззивницата твърди, че извършеното уволнение е незаконосъобразно поради
непреодоляна от работодателя двойна закрила в полза на ищцата – по чл. 333 ал.
1 т. 2 от КТ и чл. 333 ал. 4 от КТ. В
тази насока изтъква, че с отправяне на второ искане, работодателят бил упражнил
правата си недобросъвестно и подвел Инспекцията по труда. Освен това, вторият
член на синдикалното ръководство, дало съгласие за уволнение на ищцата, била Е.В.
Това лице също участвало в подбора, поради което процедурата по даване на
съгласието била опорочена. Подборът бил извършен незаконосъобразно и в
нарушение на чл. 329 ал. 1 от КТ. Липсвала яснота как са определени оценките за
възприетите от работодателя критерии и това ги правило необективни.
Единствените критерии при подбора били квалификацията и нивото на изпълнение на
работа, а в случая работодателят незаконосъобразно включил допълнителни
критерии като „допълнителна квалификация“ и „поощрения и наказания в периода
2017 – 2019 година“. При спазване на закона и задължителната съдебна практика
по тези въпроси, резултатът от подбора би бил различен и ищцата с резултат от
19 точки би била предпочетена за оставане на работа вместо служителката Д.Т.А.
с 18 точки. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, се прави
искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което
предявените искове да бъдат уважени в пълен обем. Прави се искане за присъждане
на деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по
чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият Военно формирование *** подава отговор, с който
оспорва изцяло въззивната жалба. Изразява становище за правилност –
законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение и моли за
потвърждаването му. Претендира деловодни разноски.
Във въззивното производство не са
направени доказателствени искания.
Хасковският окръжен съд, след като
обсъди доводите на страните, запозна се с представените по делото доказателства
и извърши съвкупна преценка на тези доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
РС – Хасково е сезиран с три обективно кумулативно
съединени иска по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ.
Не е
спорно обстоятелството, че страните по делото са били обвързани по силата на
трудово правоотношение, като ищцата е заемала като цивилен служител длъжността ***
при ответника „Сухопътни войски – военно формирование ***“.
Извършеното съкращение на щата в
ответното военно формирование също не е спорно (с оглед предметния обхват,
очертан с въззивната жалба), а от събраните по делото доказателства се
установява, че с утвърждаване на допълнително разписание на длъжностите № Д-635 от 19.12.2019
година за периода от 01.01.2020 година до 31.12.2020 година е бил определен
броят на цивилните служители - 13 щата, от които 12 бр. длъжности са били запазени
в сравнение с предходното щатно разписание, а считано от 01.01.2020 година 1
бр. длъжност *** е била съкратена и е била създадена една нова длъжност - ***. Няма
спор и относно това, че на ищцата е било предложено заемането на новооткритата
длъжност, но тя е отказала, позовавайки се на здравословни причини.
От събраните в първоинстанционното
производство доказателства се установява, че за извършването на подбор е
назначена петчленна комисия, която с протокол от 10.01.2020 година е извършила
подбор между всички лица, заемащи длъжността *** по основния и допълнителен
щат. При извършването на подбора са приложени критерии, включващи показатели за
образователна степен, допълнителна квалификация, общ трудов стаж, професионален
опит в министерство на отбраната, оценка на работата от прекия началник и
поощрения и наказания в периода от 2017 – 2019 години. И четиримата участвали в
подбора служители са получили равен брой точки по критерии ниво на изпълнение
на възложените им задачи, образователна степен, трудов стаж, а също всички
нямат наказания. По критерии допълнителна квалификация, професионален опит в
Министерство на отбраната и получени поощрения служителите Е.В., Е.Б.и Д.А. са
получили по 5 броя точки, Е.В. и Е.Б. са получили по 4 точки за над 15г.
професионален опит, Д.А. - 1 точка за до 3 години професионален опит, а ищцата Г.
И. - 2 точки за до десетгодишен професионален опит. Освен това, комисията е
дала на Е.В.и Е.Б. по 3 точки за допълнителни квалификации, а на Д.А. - 6 точки
по този критерий. Така служителите, участвали в подбора, са били оценени както
следва: Е.В. – с 49 точки, Е.Б. – с 49 точки, Д.А. - 49 точки и ищцата Г.И. -
39 точки. При този резултат, комисията е предложила на работодателя да бъде
прекратен трудовият договор на ищцата като получила най-ниска оценка.
Работодателят е поискал от ищцата да
посочи основания за закрила по чл. 333 от КТ. Тя е представила експертно
решение на ТЕЛК, с което ѝ е призната 50 % трайно намалена
работоспособност. Работодателят е поискал мнение на ТЕЛК за прекратяване на
трудовия договор на ищцата и след като е получил становище, отправил е искане с
per. № 3- 2006/15.06.2020
година до Дирекция „Инспекция по труда“, за даване на предварително разрешение
за прекратяване на трудовия договор на ищцата. По това искане е постановен отказ да се даде
разрешение. С писмо с per. № 3-3050 от 28.09.2020 година ответникът отново е поискал разрешение, изложил
е релевантни факти и обстоятелства и този път дирекция „Инспекция по труда“ -
гр.*** е дала разрешение.
Не се спори относно това, че ищцата се ползва със закрила
по чл. 333 ал. 4 от КТ и че работодателят е предприел необходимите действия за да
я преодолее. Спорен е само въпросът – дали е формирана валидно волята на
компетентния синдикален орган при даване на съгласие за прекратяване на
трудовото правоотношение на Г.И.. По
делото е прието като доказателство писмо с вх. № 2-713 от 16.06.2020 година,
подписано от председателя и секретар-касиера на синдикалната организация на
военно формирование ***, с което се удостоверява, че синдикалната организация
дава съгласието си за прекратяване на трудовия договор на цивилния служител Г.И..
Безспорно, освен председателя на синдикалната организация, писмото е подписано
и от *** Е.И. В. – едно от лицата, измежду които е извършен процесният подбор.
След така извършения подбор и приемайки, че закрилата по чл. 333 от КТ е
преодоляна, работодателят е издал атакуваната заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ –
поради съкращаване на щата и отправено предизвестие.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановеният
срок, от активно легитимирано лице, против съдебен акт, за който е предвидена
правната възможност за неговото обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, въззивната
жалба е неоснователна. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
сочени от страните доказателства, които са били съотносими и необходими за
изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях. Въз основа
на събраните в достатъчен обем доказателства, районният съд е достигнал до
правилния и законосъобразен извод, че предявените обективно съединени искове с
правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ вр. чл. 225 ал. 1 от КТ са неоснователни,
поради което ги е отхвърлил. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на
основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради
което препраща към тях. Пред настоящата инстанция не се представиха нови допустими
и необходими доказателства, които да навеждат на изводи, различни от
направените от първоинстанционният съд.
По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, а те са две
групи: за това – дали подборът е извършен в съответствие със закона, а именно
на база допустимите критерии, както и - дали е преодоляна закрилата по чл. 333
от КТ.
Въззивният съд намира за неоснователен довода за
незаконосъобразност на извършения подбор поради неправилно и субективно определена
система за оценяване на участниците. При упражняване на съдебен контрол върху
преценката на работодателя - кой от служителите има по-висока квалификация и
работи по-добре, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя
оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните
от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа. Критериите за подбор са определени императивно - по-високата
квалификация и по-добра работа на участващите в подбора лица и работодателят
действително няма правото да излиза извън техните рамки, както правилно
настоява въззивницата. Но следва да се държи сметка за това, че посочените от
законодателя критериите са достатъчно общи и работодателят разполага с правото
да използва точно определени показатели, които да са релевантни и да са в
рамките на законовите критерии при подбора. Точно това, по мнение на настоящия
съдебен състав, в случая е извършил работодателят – съобразил се е със спецификите на дейността си и работата,
извършвана от сравняваните служители, след което е определил относителна тежест
на всеки показател в рамките на тези критерии. И доколкото тази преценка е
предоставена изцяло на работодателя, тя
не подлежи на съдебен контрол. В случая, използваните от работодателя оценки за
„допълнителна квалификация“ и „поощрения и наказания“ не следва да се третират
като такива по отделни, допълнителни критерии, а като част от показатели за
оценяване по критерии професионалната квалификация и показаното от съответния
служител през годините ниво на изпълнение на работата му. В същото време, на
работодателя принадлежи и правото да определи тежестта на различните показатели
в рамките на отделните критерии при формиране на крайната оценка при
оценяването. Районният съд е констатирал противоречията в изводите на комисията
по подбора, изолирал е грешките и правилно е пресметнал, че представените по
делото доказателства обосновават извода, че оценките на служителите Е.В. и Е.Б. е следвало да бъдат от по 48 (а не по 49 - неправилно е изчислен
професионалният им стаж). А резултатът от оценяването на служителя Д.Т.А. дори е
следвало да бъде по-висок от този, приет от комисията по подбора – 51 , а
не 49 точки. Т.е. дори и след корекцията
на грешките, при математическото сборуване на поставените от комисията по
подбора оценки, резултатът на въззивницата се явява най-нисък – 39 точки.
Гореизложеното обосновава извода за неоснователност на възраженията ѝ за
незаконосъобразност на подбора поради включването на критерии като
„допълнителна квалификация“ и „поощрения и наказания за периода от 2017г.-2019
година“, както и поради неправилно формиране на крайния резултат, като
въззивният съд се солидаризира с извода на РС , че допуснатите от комисията
грешки не опорочават извършения подбор.
Няма спор по делото, че поради определена на
ищцата с експертно решение № *** от 10.02.2020 година 50% трайно намалена работоспособност
за срок от 1 година - до 01.02.2021 година, към момента на съкращението на щата
тя се е ползвала от предварителната закрила по чл. 333 ал. 1, т. 2 от КТ.
Именно за непреодоляване на този вид закрила ищцата е въвела оплакване с
исковата си молба. Събраните по делото доказателства налагат извода, че
работодателят успешно е преодолял тази защита, по установения в закона ред:
Изискал е и получил мнение относно прекратяване на трудовото правоотношение от
председателя на ТЕЛК град ***, с което е спазил изискването на чл. 333 ал. 2 от КТ. След получаването на мнението на ТЕЛК ответникът е отправил искане за
издаване на разрешение или отказ за уволнение на ищцата до Дирекция „Инспекция
по труда“ - гр.***. Действително, отговорът на това искане е бил отрицателен,
но не съществуват законови пречки работодателят да направи пред Инспекцията по
труда ново искане, нито съществува някакъв ограничителен срок, в който ново
искане за съгласие да бъде недопустимо. Въззивният съд не е съгласен с доводите
на въззивницата за недобросъвестност на работодателя и подвеждане на Дирекцията
„Инспекция по труда“ с отправяне на второ искане. На първо място, съдържанието
на искането от 28.09.2020 година е достатъчно обстоятелствено относно причините
за искането и предприетите от работодателя действия както пред ТЕЛК, така и
пред самата Инспекция. Т.е. всички предходни факти и обстоятелствата са
съобщени добросъвестно и в пълнота. На второ място държавната институция
„Инспекция по труда“ без съмнение има необходимия капацитет и база данни, за да
узнае за първото отправено до тях искане за даване на предварителното
разрешение относно Г.И. и да вземе решение, което не подлежи нито на пряк, нито
на косвен съдебен контрол. Впрочем, въззивницата прави само общо твърдение, че
Инспекцията е била подведена от работодателя с изпращане на второто искане, без
да конкретизира – в какво точно се изразява това подвеждане. Поради
гореизложеното съдът намира за неоснователно и второто възражение на
въззивницата – за нарушения на закона при извършване на уволнението, изразяващо
се в непреодоляване на защитата по чл. 333 ал. 1 т. 2 от КТ.
Както вече бе
посочено по-горе, с исковата си молба ищцата е въвела само един довод за
непреодоляна защита по чл. 333 от КТ – тази в хипотезата на чл. 333 ал. 1 т. 2
от КТ. Следователно, по-късно въведеното оплакване за нарушение на чл. 333 ал.
4 от КТ се явява преклудирано. Само за пълнота следва да се изложат
съображенията и в тази насока: Между страните не е спорно съществуване на
колективен трудов договор, действащ към датата на процесното прекратяване на
трудовото правоотношение, както и че той има действие и по отношение на ищцата.
Макар че ищцата въобще не е въвела твърдения и оплаквания в тази насока,
работодателят с отговора си на ИМ признава тези обстоятелства. Няма спор и
относно това, че за да бъде
законосъобразно прекратяването на трудовия договор поради съкращаване, е
необходимо получаване на предварително писмено съгласие на синдикалните
комитети на синдикалната организация за
всеки отделен случай. От съдържанието на приетото по делото писмо с вх. № 2-713
от 16.06.2020 година следва, че такова предварително писмено съгласие е дадено.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивницата за порок на това
съгласие. Действително, служителят Е.В. е подписала горепосоченото писмо в
качеството си на секретар на синдикалната организация при военно формирование ***.
Същевременно, тя е един от служителите, измежду които е бил извършен подборът.
Но въззивният съд приема, че участието ѝ се свежда само до подписване на
писмото, което изразява формираната от колективния синдикален орган воля. По
делото липсват доказателства за това – тя да е повлияла отрицателно и в своя
полза при вземане на решение за даване на съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата. Подписването на писмото е едно техническо действие,
обективиращо взетото решение. И ХОС е съгласен с извода на първоинстанционния
съд за това, че доколкото Е.В. е заемала длъжността *** на синдикалния орган
към момента на предприемане на действията по преодоляване на синдикалната
закрила, то подписването на документа от нейна страна е било необходимо.
По-скоро в противния случай, при неподписване на писмото от Е. В., би се
стигнало до съмнения относно валидно даване на
писмено съгласие по чл. 333 ал. 4 от КТ от страна на синдикалния орган.
А изтъкнатите от въззивницата доводи относно това, че служителят Е.В. е
придобила право на пенсия са ирелевантни и останаха недоказани.
Поради гореизложеното
ХОС се солидаризира с извода на първоинстанционния съд за това, че предявените
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ са неоснователни и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК и
при условията на чл. 272 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – потвърдено като правилно
законосъобразно.
С оглед потвърждаване на
първоинстанционното решение и на основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, по направеното
искане от процесуалния пълномощник на въззиваемия, въззивницата следва да бъде
осъдена да му заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от
горното,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260083/10.02.2021 година, постановено по
гр.д. № 2541/2020 година по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Г.Н.И., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК да заплати на
Сухопътни войски - Военно формирование *** юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от датата на обявяването му – 25.05.2021
година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :