Решение по дело №52/2019 на Окръжен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №98

гр. Русе, 19.03.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Русенският окръжен съд,  гражданска колегия, в открито заседание на  19 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                              Председател:   АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                      Членове:    ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                 НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА, като разгледа докладваното от съдията   ЧЕРКЕЗОВА  В. гр. дело № 52 описа  за 2019г., за да  се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от  ГПК.

„БЕСТ ФУДС“ООД е обжалвало Решение № 216/25.10.2018г. на Беленския районен съд, постановено по гр. д. № 121/2018г.

Излага оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт и иска отмяната му. Претендира  разноски за цялото производство.

Ответникът по в.жалба, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,  доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

 С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от "БЕСТ ФУДС" ООД против В.П.Д. иск за заплащане на сумата от 17 210,93 лева, представляваща общия размер на дължимото и неизплатено задължение от страна на В.П.Д., която сума: главница в размер на 16402,84 лева, представляваща незаплатен размер на установени липси, за което е подписаното споразумение на 29.01.2016г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 808,09 лева, изчислена от датата на падежа на третата дължима вноска по процесното споразумение - 05.03.2016г. до датата на завеждане на исковата молба - 28.10.2016г., както и разноските по допуснатото обезпечение на бъдещ иск по гр. дело № 747/2016 г. по описа на Районен съд Бяла, в размер на 40 лева.

Въз основа на доказателствата по делото въззивната инстанция приема за установено от фактическа страна следното :

На 29.01.2016г. ответникът В. П.Д., който заемал длъжността „*** *** *** *** ***" при ищцовото дружество, следвало да отчете в касата на последното сумата от 17 402,84  лева, представляваща сбор от платени от клиенти на дружеството суми по фактури, което той не сторил. Била издадена Заповед за провеждане на инвентаризация № 1/ 29.01.2016 г., съответно за резултатите от извършената инвентаризация бил съставен Протокол № 1/29.01.2016 г. за извършена инвентаризация и установени липси в размер на 17 402,84 лева.

На същата дата между  ищцовото дружество и ответника В.Д. било сключено споразумение, по силата на което последният се задължил да изплати на дружеството сумата от 17 402,84 лева, разсрочена на 34 равни месечни вноски, всяка  по 500 лева и една в размер на 402,84   лева.

 На 08.03.2016г.  трудовото му правоотношение с ищеца било прекратено.

Отв. В.Д. превел на две вноски общо 1000 лева, за което от ищеца бил  издаден Приходен касов ордер № 47 / 09.03.2016 г.

При тези факти въззивната инстанция намира от правна страна следното :

Безспорно установени по делото са както наличието на трудовото правоотношение между ищеца и ответника, така и задълженията на последния във връзка със заеманата длъжност „*** *** *** *** *** „. Съгласно Длъжностната характеристика за тази длъжност  следва да пази поверения му товар и парични средства, а по време на престой да вземе мерки за неговото съхраняване; при неизпълнение на тези възложени задължения носи материална отговорност във връзка с опазване на повереното му МПС и стока, както и отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични и материални ценности. Съгласно Правила за опазване на имуществото, паричния и материален ресурс на „ БЕСТ ФУДС“ ООД, подписани от ответника на 29.07.2015г., същият имал  задължение, като служител, осъществил транспорта и доставката на  стоките до клиентите,  да отчита в касата на дружеството дневните постъпления от продажбата на стоките и съпровождащите ги документи.

С оглед трудовите му задължения, ответникът е имал отчетническа функция по смисъла на чл. 207 ал. 1  от КТ - свързана със съхраняване и отчитане на материални ценности. Поради което и съгласно чл. 207  ал. 1  т. 2 от КТ, в качеството си на отчетник отговаря в пълен размер при липса в повереното му имущество, заедно със законната лихва от деня на причиняване на щетата, а ако това не може да се установи – от деня на откриване на липсата.

Причинната връзка между липсата и действията/бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя – предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа,  по-голяма от обикновената за опазване имуществото на работодателя.

Действително, отчетникът  разполага с възможност да обори законовата презумпция за виновност, като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия.

Въззивната инстанция не споделя становището на първоинстанционния съд, че ответникът по делото е оборил тази презумпция, позовавайки се на извършена от служебния му автомобил кражба.

Съгласно ППВС №5/55г.       , отчетникът не отговаря за щетите, ако има обективна причина, която той не е могъл да предотврати и престъплението кражба е такава обективна причина.

По делото има доказателства за водено от ОДМВР-Хасково досъдебно производство за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, образувано по повод съобщение от ответника, като се установява, че в рамките на 10 минути същият е оставил служебния си автомобил отключен, без да упражнява надзор по отношение на вещите в купето, където била и чанта със служебни и лични парични средства. Следователно не може да се приеме, че липсата е настъпила в резултат на обективна причина, а не като следствие на поведението на ответника – незаключване на автомобила и оставянето му в това състояние без надзор.

Последното е нарушение както на вменените задължения на ответника съгласно длъжностната му характеристика, така и на вътрешните правила в дружеството. Нещо повече, последиците от тези му действия/бездействия, са били и предвидими от него, както от житейска гледна точка, така и с оглед показанията на търговския директор на дружеството, че вече е имало подобен случай с ответника, което  също сочи на липсва на обективна причина, която не е можел да  предвиди и предотврати.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че  ангажираните в производството доказателства обуславят извода, че ответникът следва да носи пълна имуществена отговорност за констатираната липса, като се съобрази, че е погасил част от сумата, в размер на 1000 лева.

С оглед наведените фактически обстоятелства и претенцията в исковата молба, и уточненията към нея, безспорно правната квалификация на спора е по чл. 211 от КТ. Първоинстанционният съд не е сезиран да се произнесе с иск по чл. 365 от ЗЗД, тъй като споразумението между страните по делото относно констатираната липса не е спогодба, а и липсва формулирано въобще такова искане от ищеца- споразумението да се приеме за основание за дължимост на процесните суми.

С оглед изхода на делото  на ищеца  по делото следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 2 151,82 лева- за първоинстанционното производство, и 911,91 лева - за въззивното производство,съобразно приложените  списъци по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

                                Р    Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ Решение № 216/25.10.2018г. на Беленския районен съд, постановено по гр. д. № 121/2018г. , в частта, с която е отхвърлен предявения  от "БЕСТ ФУДС" ООД срещу В.П.Д. иск за сумата в размер на  16 402,84 лева, както и в частта за лихвата за забава, и за разноските, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА  В.П.Д., ЕГН  **********, с адрес: ***,  ДА ЗАПЛАТИ на "БЕСТ ФУДС" ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление град София, район „Люлин", п.к. 1360, бул. „Европа" № 138,  сумата от 16 402,84  лева, представляваща непогасен остатък от констатирана при инвентаризация на 29.01.2016г. липса, ведно с лихва за забава върху главницата за периода 05.03.2016г.- 31.10.2016г. , ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА  В.П.Д., ЕГН  **********, с адрес: ***,  ДА ЗАПЛАТИ  на "БЕСТ ФУДС" ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление град София, район „Люлин", п.к. 1360, бул. „Европа" № 138  сумата от 3063,73 лева, представляваща   деловодни разноски за двете инстанции.

ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му.

                                                     

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                ЧЛЕНОВЕ: