Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 2167 /
13.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четиринадесети
ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР Х.
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар И. Л., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2535/2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът И.Д.А., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Р.Д.,
БАК е оспорил решение № 1081/27.08.2019г. по АНД № 3005/2019г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление №
446/03.07.2019г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите –
Бургас. С наказателното постановление за нарушение на чл.84, ал.1 във връзка с
чл.43, ал.3, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) на касатора е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.,
като размерът на глобата е намален от съда на 100 лв. На основание чл.95, ал.1
от ЗЛОД вещите послужили за извършване на нарушението – ловно оръжие Браунинг 3006 № 1311ZW16175 е отнето в
полза на държавата.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Заявява, че не е
знаел, че е навлязъл в друг район и веднага след като е разбрал се е върнал в
своя район. Сочи, че за да се наложи административно наказание за нарушение по
чл.84 от ЗЛОД е необходимо санкционираното лице да знае, че ловува в място
различно от разрешеното му в разрешителното за лов, а това в случая категорично
не е така и се потвърждава от показанията на свидетеля К.. Отделно излага
доводи и за недоказаност на факта, че
изобщо се е намирал в друг ловно-стопански район, различен от посочения в
разрешителното за лов. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по
съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
уведомен, не изпраща представител.
Ответникът по касация Регионална дирекция по горите - Бургас, редовно
призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Д. Х.,
счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да
бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е
основателна.
И.Д.А. е наказан затова, че на 07.06.2019г. в землището на
с.Извор, имот по № 000056 по КВС с GPS-координати 42.383136;
27.474948; 42022І59.3“N; 27028І298“Е
ловувал, като се движел извън населеното място в землището на с.Извор, община
Бургас в имот № 000056 по КВС – в северозападния му ъгъл със сглобено и
извадено от калъф незаредено ловно оръжие „Браунинг“
3006 № 1311ZW16175 – ловна карабина с редовно заверен билет за лов, извън
определените в разрешителното за индивидуален лов № 1012011 от 04.06.2019г.
места, издадено за землище с.Маринка, без да е убил или уловил дивеч. Административнонаказващият орган е приел, че е осъществен
състава на чл.84, ал.1 от ЗЛОД във вр. с чл.43, ал.3,
т.1 от същия закон..
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЛОД който ловува, без да притежава
редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за
лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или
уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.
Съгласно чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД ловуване е и престой или
движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно
оръжие, независимо дали е заредено или не.
Съгласно чл.95, ал.1 от ЗЛОД при нарушенията по чл. 84, 85 и
86 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, а
незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на
органите на Изпълнителната агенция по горите.
Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процедурата, регламентирана в ЗАНН. Счел е, че нарушението е доказано по
несъмнен начин, но АНО необосновано е завишил размера на наложената санкция, поради
което я е на 100 лева.
Обжалваното решение е неправилно.
По
делото не е спорно, че наказаното лице се е придвижвало извън границите на
населеното място с извадено от калъф сглобено ловно оръжие. Само по себе си
това действие би било нарушение, ако бяха изпълнени останалите предпоставки на
нормата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, а именно, ако не притежава редовно заверен
билет за лов или ако няма писмено разрешително за лов. В случая, обаче, И.А.
притежава редовно заверен билет за лов, копие от който е представен по делото и
има разрешително за индивидуален лов за периода 04.06.-30.06.2019г. в района на
с.Маринка, местност „Нивите” за лов на хищници.
Спорът
по делото се свежда до това къде точно се е намирал А. в момента, когато е
установен от служителите на РДГ Бургас. Според показанията на тези служители,
дадени пред районния съд, А. се е придвижвал извън границите на територията, за
която е имал издадено разрешение, а именно според тези свидетели той се е
намирал в землището на с.Извор, а разрешението му било само за землището на
с.Маринка. В наказателното постановление са посочени точни координати на
мястото. При справка с Google.bg/maps
съдът установи, че посочените в наказателното постановление координати сочат за
място, което действително се намира между с.Маринка и с.Извор и е по-близо до
с.Маринка. Никъде, обаче, по делото не са представени доказателства за
границата на района, т.е. няма данни дали мястото, установено с координатите,
посечени в наказателното постановление, действително е извън землището на
с.Маринка. Този факт е в тежест на административнонаказващия орган да го
докаже. Твърденията на свидетелите В. и Р., че мястото, обозначено с посочените
координати, действително е извън землището на с.Маринка, не са достатъчни, тъй
като те са плод на субективната представа на тези свидетели за спорния факт.
Още повече, че от разпита на други двама свидетелиК.и К. се установява, че
тяхната субективна представа за границата на двете землища е различна от субективната
представа на свидетелите В. и Р., а по делото не е спорно, че на терена няма
видими обозначения на тази граница.
Административнонаказващият
орган е следвало да представи доказателство за това къде минава границата между
тези землища и да нанесе мястото, чиито координатни точки са отбелязани в
наказателното постановление. Само тогава може да се твърди, че това място
попада в землището на с.Извор или респ. землището на с.Маринка. След като не е
доказал този факт, наказващият орган не е доказал един от елементите на състава
на административното нарушение, а именно, че А. е ловувал извън определените в
разрешителното места.
Въз
основа на тези мотиви следва да се направи извод, че обжалваното решение е
неправилно, а по съществото на спора - наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1081
от 27.08.2019г. постановено по АНД № 3005/2019г. на Районен съд – Бургас, вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 446 от 03.07.2019г., издадено от директора Регионална дирекция
по горите – Бургас.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: