РЕШЕНИЕ
Номер 1435 08.08.2018г. Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Катя Чокоевска
като разгледа докладваното от
съдията
АН дело номер 2804
по описа за 2018 година
намира и приема за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 1287155, издаден от ОДМВР -гр.Пловдив,
с който на Г.Ж.А., с ЕГН **********, в качеството на управител на „ГО ГО НЕТ”
ЕООД, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 /сто и
петдесет/ лв. за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената
глоба, по съображения подробно изложени в жалбата и в писмени становища, като в
съдебно заседание лично заявява,че подържа жалбата.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Пловдив,
не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът след преценка на
събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за
разглеждане, а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 16.07.2016г. лек
автомобил с рег. № *****, марка „Сузики”, модел „Лиана”, собственост на
представляваното от жалбоподателя дружество - „ГО ГО НЕТ” ЕООД, се движел на
Републикански път II-86 /Пловдив - Асеновград/ в
посока Асеновград. Около 07.59ч. преминал покрай стационарна камера с радарна
система тип „Multa Radar SD 580” находяща се при км.19 +240м. Движил се със скорост 95 км/ч., което
било фиксирано от посочената радарна система. Същевременно в района имало ограничение на скоростта на 60 км/ч, фиксирано със знак В-26. Горното било
фиксирано и заснето, а в последствие срещу жалб. А. бил съставен ел.фиш, предмет на обжалване по
настоящото дело.
Отговорността на
жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 188, ал.2 от ЗДвП,а по делото
липсват данни нарушителят, в случай, че друго лице е управлявало автомобила, да
се е възползвал от предоставената му възможност по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш да представи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство пред директора на ОД
МВР-гр.Пловдив.
Тази фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по
делото- ел. фиш и фотоснимка към него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се
ползват с доказателствена сила, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол от метрологична проверка, данни от съпроводителното писмо, относно
участъка от пътя и ограничението на скоростта и георграфските координати на
автоматизираното техническо средство, снимков материал за поставянето на пътен
знак за видеонаблюдение преди мястото за контрол във всяка посока, които Съдът
възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.
Описанието на деянието в обстоятелствената част позволява правната му
квалификация. От съдържанието е видно, че санкцията е наложена за превишение на
разрешената скорост на движение от 60 км/ч, въведена с пътен знак В 26 - нарушение
по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
В конкретния случай е безспорно,
че процесното нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е заснето със стационарна камера
тип „Multa Radar SD 580”. Няма спор, че според чл.189, ал.4 от ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неспазени реквизити по
чл.57 от ЗАНН, липсата на отразен срок за обжалване и съда, пред който да го
стори, подпис на длъжностното лице, което го е издало. Действително в Т.Р.№ 1
от 2014 г. е посочено,че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие. От изложеното следва,че по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване специфичните правила на ЗАНН, са неприложими
за електронния фиш. За формата на последния следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, а те
безспорно са налице.
На следващо място, прави се възражение, че процесният електронен фиш е
връчен в неразумен срок, след изтекла
повече от година и половина от констатиране на нарушението. В настоящия случай
от издаването на електронния фиш до неговото връчване е изтекъл значителен
период от време, но това обстоятелство само по себе си не може да бъде
третирано като съществено процесуално нарушение, което да обоснове отмяна на
административното наказание. Съгласно чл. 189, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП, както в
приложимата им редакция, така и към настоящия момент, не е определен срок, в
който издаденият електронен фиш да бъде съобщен на нарушителя. Установен е
единствено 14-дневен срок от съобщението му, в който собственикът на
съответното МПС може да подаде писмената декларация, от която процесуална
възможност жалбоподателят не е бил лишен, предприел е и действия по жалене на
електронния фиш, респ. не е засегнато и правото му на защита. Ясно е, че
правилата на давността изключват отговорността, но в случая са относими нормите
на чл.80, ал.1, т.5, вр с чл.81, ал.3 НК. По силата на първата производството
следва да приключи в тригодишен срок, а при спиране или прекъсване на срока до
четири години и половина. Видно е, че тези срокове не са изтекли от извършване
на нарушението.
Следва да се отбележи, че е нелогично
при непреносим знак за видеонаблюдение и с неоправдани разходни средства
заснемането му във всеки един момент на извършено нарушение за превишение на
ограничена скорост, в каквато посока е наведеното от жалбоподателя възражение. Достатъчно
е да се установи обстоятелството, че е бил поставен знак за видеонаблюдение
преди констатиране на нарушението, в каквато посока има представени по
разписката доказателства. По делото дори допълнително, извън изискванията на
чл.7 ал.2, изр. 2 на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, е документирано разположението на знака със
снимка. Сочените доводи за наличие или
не на знак за видеонаблюдение при този тип нарушения към днешна дата, е не само
ирелевантно, с оглед времето на извършеното нарушение, но и предвид настъпилите
впоследствие законодателни промени, с които отпадна това изискване.
Настоящият случай
разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид,
поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Не
на последно място следва да се посочи, че правилно е била наложена санкция на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП /към момента на деянието
съгласно чл.3, ал.1 ЗАНН/ и е определена глоба от 150 лева – явяваща се и
по-благоприятна от установената в закона към момента. Така наложената санкция е
предвидена в закона във фиксиран размер и не подлежи на корекция от Съда.
Ето защо и поради горните мотиви,
Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наложената
Глоба по електронен фиш серия К № 1287155, издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с
който на Г.Ж.А., с ЕГН **********, в качеството на управител на „ГО ГО НЕТ”
ЕООД, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 /сто и
петдесет/ лв. за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар: К.Ч.