Решение по дело №438/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 99
Дата: 7 ноември 2018 г.
Съдия: Йовка Иванова Казанджиева
Дело: 20184300600438
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 август 2018 г.

Съдържание на акта

          Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                        

гр.Ловеч, 07.11..2018 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито заседание на десети октомври  две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йовка Казанджиева

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: Васил Анастасов

                                                                 Кристиан Гюрчев

 

като разгледа докладваното от съдия Казанджиева

ВНОХД № 438 по описа на съда за 2018 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

 

         С присъда № 28/24.07.2018 г., постановена по НОХД № 1427/2018 г. Ловешкият районен съд е признал С.И.Т. за виновен в извършване на престъпление по  чл. 131 ал. 2, пр. 4, т. 3, във връзка с чл. 130 ал. 1 от НК и го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда Т. е осъден да заплати на гр. ищец С.Ж. сумата от 2000 лева неимуществени вреди,ведно със законната лихва от 15.03.2016 г. като иска до пълния размер от 10000 лева неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         Недоволен от така постановения съдебен акт останал Т., поради което го обжалва, чрез процесуалния си представител в предвидения от закона срок, по реда на въззивното производство. Счита, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и явно несправедлива, постановена при неотчитане на наличието на събрани по делото доказателства, които категорично установяват неговата невинност. Счита, че от свидетелските показания на И.Т. и противоречията в показанията на пострадалия Ж. не се установява по безспорен начин, че С.Т. е блъснал с управлявания от него автомобил гражданския ищец. Излага, че дори да е имало някакво съприкосновение не се е установило,  същият да е имал съзнание, че може да нарани гражданския ищец по някакъв начин. Счита, че решаващия съд е игнорирал показанията на свидетеля И. Т. и е обосновал своя съдебен акт на база на противоречивите и недостоверни показания на пострадалия, който има материален интерес от изхода на делото.

         Моли настоящата инстанция да отмени постановения от първата инстанция съдебен акт и да постанови друг, с който да признае С.Т. за невиновен по повдигнатото му обвинение и го оправдае по същото, като отхвърли и уважения граждански иск.

         В съдебно заседание представителят на обвинението счита, че жалбата е неоснователна. Намира, че от анализа на събрания доказателствен материал,  в това число гласните и писмени доказателства решаващия съд е достигнал до правилния извод за вината на подсъдимия С.Т. в извършване на деяние, за което е даден на съд. Излага, че правилно е определена и правната квалификация на деянието, както и вида и размера на наложеното наказание, който се явява справедлив. По изложените съображения моли настоящата инстанция да потвърди присъдата.

         Процесуалният представител на пострадалия в съдебно заседание счита за неоснователни изложените в жалбата доводи и моли настоящата инстанция да ги остави без уважение като потвърди първоинстанционния съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Намира, че определения размер на гражданския иск е справедлив. Моли настоящата инстанция да потвърди присъдата на първоинстанционния съд и с оглед изхода на делото да уважи направените разноски на подзащитният му за адвокатско възнаграждение.

         Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание посочва, че поддържа депозираната жалба с посочените в нея три довода – за незаконосъобразност, неправилност и явна несправедливост на постановения съдебен акт. Сочи, че първоинстанционния съд е базирал присъдата си изцяло на показанията на пострадалия по делото Ж., като не е приел за достоверни показанията, дадени от свидетеля И. С. – син на подсъдимия, поради обстоятелството, че е приел, че те се резултат на заинтересованост и опит на същия да защити баща си. Намира, че същите мотиви могат да послужат като основание за приемане за недостоверни показанията на пострадалия, тъй като той се явява граждански ищец и също е заинтересован материално от изхода на делото.  По отношение на показанията на другите свидетели приема, че те нямат правна стойност, тъй като същите не възпроизвеждат лично възприятие, а вторично предаване на една налична теза.  Излага, че по делото няма никакви обективни доказателства извън показанията на пострадалия Ж., като не е извършен оглед, няма и никакви обективни находки и данни за движение, за удар, за място на удара. С оглед на това намира, че назначената по делото автотехническа експертиза е хипотетична. Моли настоящата инстанция да вземе под внимание факта, че пострадалия Ж. на досъдебната фаза на производство е разпитван четири пъти и всеки път е давал различни показания относно местоположението си по отношение на автомобила, механизма, по който му е причинено увреждането. Излага, че при разпита му в съдебната зала пострадалия е дал показания, които се връзват с изготвената автотехническа експертиза. Счита, че показанията му са недостоверни и вътрешно противоречиви и същите на могат да послужат за основание за постановяване на осъдителна присъда. Излага, че неговия подзащитен, както и синът му твърдят, че те не са видели пострадалия да е в близост или на пътя на автомобила, като и вещите лица по назначената автотехническа експертиза не сочат, че подсъдимия непременно е забелязал пострадалия, а че е имал възможност да го забележи. С оглед на това счита, че е налице недоказаност на обвинението, което налага оправдаване на подзащитният му, като постановения съдебен акт се явява неправилен, незаконосъобразен и явно несправедлив.  По отношение на уважения размер на предявения граждански иск счита, че същия е прекомерно завишен алтернативно недължим, с оглед на становището, че е налице невинност на подсъдимия.

         По изложените съображения моли настоящата инстанция да уважи жалбата и да отмени присъдата на първоинстанционния съд като признае С.Т. за невиновен.

         Въззивникът С.Т. в съдебно заседание посочва, че не е удрял никого и съзнанието му е чисто.

         Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата, становището на страните в процеса, материалите по делото и след като сам провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

         На въззивникът Т. е било повдигнато обвинение и същият е бил привлечен като обвиняем  за престъпление по чл. 131 ал. 2 пр. 4, т. 3, във връзка с чл. 130 ал. 1 от НК, затова че на 15.03.2016 г. около 09.30 часа в гр. Ловеч, на кръстовището между ул. „Харманска” и ул. „Амбарица” причинил лека телесна повреда – разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 , изразяваща се в кръвонасядане в областта на дясната колянна става и кръвонасядане и охлузване в областта на дясната половина на седалището на С.Е.Ж., полицейски орган – младши инспектор в група „Охрана на обществения ред” при РУ на МВР – Ловеч, при изпълнение на службата му, като го блъснал с управляваното от него моторно превозно средство – л.а „Пежо 30”, с рег. № ОВ *****.

         Въззивникът С.Т. ***, заедно със сина си –свидетелят И. Т. и съпругата си.

         Пострадалият С.Ж. ***. Работел като младши инспектор в група „ Охрана на обществения ред” при Ру на МВР – гр. Ловеч. На 15.03.2016 г. бил на работа дневна смяна за времето от 08.00 часа до 20.00 часа.

          При пристигането си на работното място сутринта в сградата на РУ – МВР – гр. Ловеч и проведения инструктаж за деня му било разпоредено от свидетеля Б. К., командир на отделението да отиде на адрес гр. Ловеч, улица „Сливница” 13, където да смени колегите си, които са били нощна смяна, да изчака свидетеля И. Т. да излезе от дома си, да го задържи и да го отведе в РУ на МВР – гр. Ловеч, за отправяне според полицейските служители от последния на   злонамерени сигнали за бомби. В изпълнение на разпореждането свидетелят Г. И., колега на пострадалия го откарал с управлявания от него патрулен автомобил до улица „Сливница” 13. Там пострадалия Ж. сменил колегите си от нощната смяна и застанал пред № 13. Бил облечен с полицейската си униформа, със съответните отличителни знаци.

         Около 09.30 часа пострадалият Ж. видял, че от дом № 13 излязъл издирвания И. Т., с друго лице, впоследствие установено, че това бил въззивникът С.Т., негов баща. И. Т. видял пострадалия и побягнал. Тогава пострадалият извикал „стой полиция, стой на място…..”, но И. Т. продължил да бяга, поради което свидетеля Ж. го последвал. От своя страна въззивникът С.Т. тръгнал в друга посока. След като последвал И. Т., който минал покрай дървените бараки, които се намирали в района, свидетелят Ж. възприел, че свидетелят И.Т. побягнал към спрян на кръстовището на улица „Амбарица” и улица „Харманска” лек автомобил, марка „Пежо 306”. След като стигнал до автомобила същият влязъл в него и седнал на предната седалка, като заключил. В този момент пострадалият Ж. отново извикал „стой полиция, стой на място………..полиция, излез от автомобила”. Въпреки това И. Т. останал в автомобила. На шофьорското място бил седнал въззивника С.Т..  Съобразявайки, че лекия автомобил не може да потегли напред, тъй като пред него на около 20-30 см имало пътен знак, пострадалия Ж. застанал зад него, като с радиостанцията си тропнал на задното стъкло  и извикал „полиция, изгаси двигателя и отвори вратите…..”. В този момент въззивникът Т. погледнал назад, рязко дал на заден ход, като ударил свидетеля Ж. в дясното коляно и таза, след което потеглил напред в посока  на магазин „Била” в гр. Ловеч. В резултат на удара свидетелят Ж. паднал на земята. След това се обадил на колегите си – свидетеля С. и Г. М.. Същите веднага с патрулния автомобил се отправили към мястото, където се намирал пострадалия Ж., като преди това свидетеля Стоименов уведомил началник сектора З. М.. Пристигайки видели, че пострадалия Ж. бил седнал срещу блока, на тротоара  и бил доста пребледнял. Двамата го качили в патрулния автомобил и го откара в ЦСМП. Впоследствие бил задържан и въззивника Т. на кръстовището за с. Баховица, община Ловеч, където се намирал с управлявания от него автомобил марка „Пежо 306”. Лекият автомобил бил откаран от Т. в базата на ОД на МВР – гр. Ловеч.

         От заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза е видно, че на Ж. в резултат на удара е причинено кръвонасядане в областта на дясната колянна става и кръвонасядане с охлузване в областта на дясната половина на седалището, повреда обуславяща временно и неопасно разстройство на здравето и в този смисъл, представляваща лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК.

         Освен това от заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се установява и механизма на причиняване на увреждането. В негова подкрепа е и заключението на вещите лица по допусната от съда комплексна автотехническа и медицинска експертиза.

         От така описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че безспорно по делото е установено, че въззивникът С.Т. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението за което е предаден на съд, а именно по чл. 131 ал. 2, пр. 4, т. 3 във връзка с чл. 130 ал. 1 от НК, като  на 15.03.2016 г. около 09.30 часа в гр. Ловеч, на кръстовището между ул. „Харманска” и ул. „Амбарица” причинил лека телесна повреда – разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 , изразяваща се в кръвонасядане в областта на дясната колянна става и кръвонасядане и охлузване в областта на дясната половина на седалището на С.Е.Ж., полицейски орган – младши инспектор в група „Охрана на обществения ред” при РУ на МВР – Ловеч, при изпълнение на службата му, като го блъснал с управляваното от него моторно превозно средство – л.а „Пежо 30”, с рег. № ****, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

         От обективна страна въззивникът С.Т. е осъществил изпълнителното деяние, като потегляйки назад с управлявания от него лек автомобил „Пежо 306” ударил пострадалия Ж., вследствие на което му причинил описаните по-горе телесни увреждания, представляващи лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК. Целта на това негово поведение е била да избегне задържането на неговия син –свидетеля И. Т. от пострадалия Ж.. Доказателства в тази насока са показанията на пострадалия Ж., на които съдът дава вяра, тъй като се подкрепят от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, както и от заключението на вещото лице по автотехническата експертиза и на вещите лица по комплексната автотехническа и медицинска експертиза. В тази връзка са и показанията на свидетелите С. и М.. Последните не са преки очевидци на деянието и с показанията си удостоверяват това, което им е разказал пострадалия, но същите са преки очевидци на състоянието на Ж., след като е бил ударен от лекия автомобил, управляван от въззивника Т.. В тази връзка настоящата инстанция не приема възраженията направени от защитника на Т., относно това, че пострадалия Ж. е дал три различни показания в съдебното производство и при разпита му на досъдебното производство на л. 7 и л. 81, тъй като видно от същите те са последователно относно главния факт, а именно, че е заповядал на свидетеля И. Т. да спре, че същия не се е подчинил, че е седнал в лекия автомобил „Пежо 306”, управляван от въззивника, че е застанал зад същия, с цел да им попречи да потеглят, че е ударил с радиостанцията си по задното стъкло на автомобила и е заповядал да изгаси двигателя и да отвори вратите, след което С.Т. е потеглил рязко назад, тъй като пред автомобила на около 20-30 см е имало пътен знак, който му е пречил да потегли напред и е ударил Ж. в дясното коляно и таза. Това, което Ж. посочва в показанията си, дадени на л. 81 от досъдебното производство и в съдебно заседание е, че е убеден, че въззивникът е знаел, че е зад лекия автомобил, тъй като се е обърнал  и го е забелязал, факт, който не е посочил в показанията си дадени на л. 7 от досъдебното производство.Съдът дава вяра на показанията на пострадалия Ж., тъй като както бе посочено по-горе същите не са противоречиви относно главния факт, установяващ обективните и субективни признаци от състава на престъплението, за което е привлечен въззивника Т. и се подкрепят от посочените по-горе доказателства.

         Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля И. Т. и обясненията на въззивника Т., тъй като същите си противоречат. И двамата не отричат, че са видели полицейски служител, който е бил облечен в униформа, както и че когато полицая е казал на свидетеля Т. да спре „беше много далеко на около 50 метра” и „видях един полицай, който идваше от към гарата”. В същото време обаче свидетелят Т. в показанията си от една страна твърди, че след като са излезли от входа „Понеже нищо не бяхме направили се качихме в колата, а той беше много далеч от нас и ни каза „…чакай-чакай спри…”……продължихме и не сме се спирали  и се качихме в колата”, а от друга посочва „ Понеже ме беше страх, тъй като са ме спуквали от бой без причина полицаите, аз не спрях както ми нареди полицая……. и тръгнах да бягам защото ме беше много страх…….направих една обиколка около квартала тичайки, след това тати се беше качил в колата и аз се качих с него в колата и потеглихме”. В обясненията си въззивникът Т. единствено посочва, че „на първия етаж имаше полицай, минахме покрай него, излязохме, продължихме и стигнахме до колата. Отключих и влязох, отключих на сина си, той влезе вътре и потеглихме”, както и че е погледнал назад и е потеглил

         Безспорно от посоченото по-горе се установява, че пострадалият Ж. по време на извършване на деянието е имал качеството на полицейски орган и причинената му лека телесна повреда е получена от него при изпълнение на службата му. В тази връзка са показанията на свидетелите Г. И., Б. К., С. С., както и приложените към делото писмени доказателства – ежедневна ведомост/л. 84 от досъдебното производство/ и седмичен график/л. 85 от досъдебното производство/.

         От субективна страна въззивникът е действал виновно – при евентуален умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани и анализирани по-горе доказателства. В тази връзка са и обясненията на въззивника Т., който посочвайки, че полицейския служител е идвал от „към гарата” изтъква, че „погледнах на задното стъкло”.

         При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на въззивникът съдът приема, че е налице висока обществена опасност на деянието, ниската такава на самия деец, с оглед на чистото му съдебно минало, поради което настоящата инстанция приема, че правилно първоинстанционния съд е наложил на въззивника Т. наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

         Настоящата инстанция приема, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.

         Безспорно в резултат на престъплението на Ж. са причинени кръвонасядания и охлузвания в дясната половина на тялото – дясно седалище и дясна колянна става, които са му причинили болка и дискомфорт. От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, а и от заявеното от него в съдебно заседание е видно,че не се очакват трайни последици от получените наранявания. От показанията на пострадалия Ж. е видно, че е бил три дни в болнични, като болките са му отшумели за около месец и половина. Съобразявайки всички тези доказателства настоящата инстанция приема, че справедливия размер на предявения граждански иск за неимуществени вреди е в размер на 1200 лева, поради което следва да се измени присъдата на първоинстанционния съд в тази й част и се потвърди в останалата.

         При горните съображения съдът не споделя възраженията направени от страна на защитника на въззивника, че постановения от първоинстанционния съд съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и явно несправедлив в наказателно-осъдителната му част.

         При този изход на процеса следва въззивникът С.И.Т. да бъде осъден да заплати на пострадалия Ж. сумата от 300 лева разноски пред настоящата инстанция.

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 3 и 6, съдът

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

         ИЗМЕНЯ присъда № 28/24.07.2018 г., постановена по НОХД № 1427/2018  на Ловешкия районен съд – наказателна колегия в гражданско-осъдителната й част, като намалява размера на уважения граждански иск от 1500 лева неимуществени вреди на 1200 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.03.2016 г.

         ИЗМЕНЯ  присъда № 28/24.07.2018 г., постановена по НОХД № 1427/2018  Ловешкия районен съд – наказателна колегия в частта, с която С.И.Т. е осъден да заплати сумата от 80 лева , представляваща държавна такса, върху уважения размер на граждански иск, като намалява същата на 50 лева.

ПОТВРЪЖДАВА присъдата в останалата й част.

ОСЪЖДА С.И.Т., ЕГН ********** да заплати на С.Е.Ж. сумата от 300 лева разноски за защитник пред тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Да се съобщи на страните, че същото е изготвено с мотивите.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                           2.