Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………..
Гр. София, 04.07.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-21
състав, в публично заседание на шесТ.юни
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Данаилова т.д. № 2204/2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Л.К. АД, с която е предявен иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ срещу И. АД и Б.Ц.
АД/в несъстоятелност/ за установяване, че приетите вземания на И. АД в производството по несъстоятелност на другия
ответник е необезпечено поради нищожност на учредената с нотариален акт № 96,
т.ІІ, рег.№13018, дело №250 от 2011 г. поради противоречие със закона.
Ищецът твърди да е кредитор на Б.Ц.
АД по договор за изработка като за
обезпечаване на вземанията му било допуснато обезпечение чрез налагане на
възбрана върху недвижими имоти, собственост на Б.Ц. АД. След вписване на
обезпечителната възбрана Б.Ц. АД учредило договорна ипотека върху същите имоТ.в полза на И. АД за обезпечаване
на задължения по договор за банков кредит. Срещу длъжника било образувано изпълнително
дело, по което изпълнението било насочено именно върху недвижимите имоти, върху
които е наложена възбрана от ищеца и за които е учредена ипотека в полза на И.
АД, като на проведената публична продан имотите са възложени на взискателя И.
АД, като постановлението за възлагане било обжалвано. Ищецът в качеството си на
присъединен взискател по изпълнителното дело предявил иск по чл.464 ГПК като
оспорил съществуването на вземането на И. АД към Б.Ц. АД и действителността на договора
за учредяване на ипотека върху недвижимите имоТ.поради противоречието й със
закона, за което е образувано т.д.№ 4925/2013 г. по описа на СГС, VІ-14
състав., което било спряно. В производството по несъстоятелност на Б.Ц. АД
вземането на И. АД било прието от синдика с поредност на удовлетворяване по
чл.722, ал.1, т.1 ТЗ като обезпечено с договорна ипотека върху същите недвижими
имоти. Ищецът Л.К. АД в качеството си на кредитор подал възражение срещу
списъка и оспорил вземането да е обезпечено, но възражението му било
отхвърлено, поради което предявява иска, който е предмет на настоящето дело.
Счита, че приетите вземания на И. АД не се обезпечени, тъй като учредената в
полза на банката договорна ипотека е нищожна поради противоречие със закона –
чл.187е ТЗ, тъй като с учредяването й Б.Ц. АД е обезпечило задължения на
лицата, които са придобили 100 % от капитала на Б.Ц. АД.
Ответникът Б.Ц. АД, не е депозирал отговор на исковата молба.
Синдикът на Б.Ц. АД не взема становище по делото.
Ответникът „И. АД е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск. Счита, че разпоредбата на чл.187 е ТЗ не е
приложима към сделката по учредяване на договорна ипотека, която обезпечава вземания
към несъстоятелния длъжник, тъй като законовата разпоредба има предвид
обезпечаване на задължения по самата сделка за придобиване на акции от капитала
на дружеството и то към момента на сключването й, а в случая ипотеката е
учредена в значително период след придобиване на акциите и то не за
обезпечаване на задължения по придобивната сделка, а на задължения по договор
за кредит. На следващо място в защитата
по същество се поддържа, че дори и да се приеме, че законът забранява и
обезпечаване на задължения на треТ.лица по договор за кредит, средствата от
който са послужили за придобиване на акции от дружеството, учредило
обезпечението, то последиците от нарушаване на тази забрана не касаят
действителността на обезпечителната сделка, а следва да се приложат правилата
относно недопустимото придобиване на собствени акции. Ответникът поддържа, че
при тълкуване на разпоредбата на чл.187 е ТЗ не следва да се вземат предвид
разпоредбите на европейски директиви, тъй като те не намират пряко приложение,
а определят само целите, като средствата за постигането им са предоставени на
държавите членки.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл.235 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
В тежест на ответника Ивестбанк АД е докаже фактите по
сключване на валиден договор за ипотека за обезпечение на приетото в
производството по несъстоятелност на другия ответник вземане.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че
вземанията на ответника Инвестбанк А са включени в съставения от синдика списък
на приетите вземания, че има качеството на кредитор по отношение на
несъстоятелния длъжник, както и че е подал възражение срещу приетите вземания
на другия кредитор в срока по 690 ТЗ,
което възражение е отхвърлено
Не е спорно и не се нуждае от доказване в отношенията
между страните обстоятелството, че вземанията на И. АД са включени в одобрения
от съда списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност Б.Ц. АД
н./ като обезпечени с договорна ипотека, подаване на възражение от ищеца срещу
поредността на удовлетворяването им, отхвърляне на възражението от съда по
несъстоятелността, както и сключването на договора за ипотека между
ответниците.
Няма спор между страните, а се установява и от
приетите като доказателства по делото списъци на приетите вземания по т.д.№ 804/2012
г. на СГС, че вземанията на И. АД към ответника Б.Ц. АД в общ размер на
3099689,39 лв. са приеТ.в производството по несъстоятелност с основание договор
за банков кредит № 014/2010 – В от 18.08.2010 г. и анекси от 19.08.2010г.,
споразумение от 12.01.2011 г., и анекс №1 и №2 към споразумението като обезпечени вземания с нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 96, т.ІІ, дело № 250/2011 г. на нотариусВ.М..
От представените договор за банков кредит № 014/2010 –
В от 18.08.2010 г. и анекси към него от 19.08.2010 г., 29.04.2011 г., че И. АД
е предоставила на В.Т.Т.К.К.ЕООД, В.И.ООД
и К. –М ООД в, качеството им на съдружниците в учредено гражданско дружество по
ЗЗД В.Б.К.банков кредит в размер на 1 637 000 евро с целево предназначение закупуването на 53364
броя обикновени поименни акции, собственост на Столична община, представляващи
100 % от капитала на БКС Център ЕАД.
По силата на споразумение от 12.01.2011 г., сключено
между И. АД и БКС Център ЕАД, последното дружество встъпва като съдлъжник в
задълженията на кредитополучателите по договора за банков кредит № 014/2010 – В
от 18.08.2010 г., а със анекс към споразумението от 29.12.2011 г. Б.Ц. АД се
задължава да учреди в полза на банката – кредитор ипотека върху свои недвижими
имоти, в изпълнение на което задължение е сключен договора за учредяване на
ипотека с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 96, т.ІІ, дело №
250/2011 г. на нотариусВ.М..
Следователно Б.Ц.
АД е встъпило в задълженията по договор за банков кредит, отпуснат от И. АД с
целево предназначение придобиване на всички акции от капитала на Б.Ц. АД, а с
договора за ипотеказа върху недвижими имоТ.е обезпечило именно задълженията по
този банков кредит.
Така установените факТ.не са спорни между страните, а
спорът по помежду им се концентрира върху въпроса представлява ли учредената
ипотека, въз основа на която вземанията на банката са приеТ.за обезпечени в
производството по несъстоятелност, сделка, която попада в приложното поле на
чл.187 е, ал.3 ТЗ и ако това е така-какви са правните последици относно нейната
действителност.
Съгласно разпоредбата на чл.187е, ал.3 ТЗ „Дружеството не може да предоставя заеми или
да обезпечава придобиването на негови акции от трето лице. Ограничението не се
прилага за сделки, сключени от банки или финансови институции при обичайната им
дейност, ако в резултат на това чистата стойност на имуществото продължава да
отговаря на изискванията на чл. 247а, ал. 1 и 2.“
Разпоредбата се намира раздел ТреТ.„
Акции“ на Глава Четиринадесета „Акционерно дружество“
Целта на разпоредбата е установяване на забрана
придобиването на акции от акционерно дружество да става за сметка на неговото
собствено имущество, било поради пряко предоставяне на имуществени права за
изпълнение на задължението на акционер по придобиване на акциите, било чрез
учредяване на обезпечение на задълженията по придобиването, по който начин, при
евентуална реализация на обезпечението, пак би се стигнало до излизане на
имуществени права от патримониума на дружеството във връзка с придобиването на акции
от капитала му. Разпоредбата е ясна и касае всички случаи на предоставяне на заем или учредяване на
обезпечение, както реално/залог или ипотека/, така и лично чрез поръчителство,
встъпване или заместване в дълг, като е приложима както към самата придобивна сделка, така и към всички
сделки, с които преди, по време или след сключване на придобивната сделка,
дружеството осигурява средства или имущество за заплащането на цената на
собствените му акции от трето лице или обезпечава възникнало или бъдещо
задължение за заплащане на същата цена.
По становище на настоящия състав, нито редакцията на
разпоредбата, нито систематичното място или целта й дават основание за
тълкуване относно приложимостта й единствено към самата сделка по придобиване
на акциите. На първо място нормата не съдържа езикови елеменТ.поставящи
темпорални ограничения относно момента на извършване на забраненото
действие/сделка, а съдържа забрана за постигане на определен резултат. На
следващо място, нормите относно минималните размери, задълженията за внасяне на
капитала, неговото намаляване, придобиване на собствени акции, са установени не
само в интерес на самите акционери, а най-вече в обществен интерес, предполагащ
гарантиране на сигурността на търговския оборот чрез защита на кредиторите на
дружеството и избягване на случаите на декапитализация на дружеството чрез
осигуряване на съответност на имуществото със записания капитал, като при
всички случаи придобиването на акции и произтичащите от тях права следва да
води до постъпване на стойността им в имуществото на дружеството, а на до
намаляването на това имущество.
Това тълкуване е съответно и на целите, формулирани от
Втора директива на съвета 77/91/ЕИО относно учредяването на акционерни
дружества и поддържането и промяната на
техния капитал и последващите й
изменения с Директива 92/101/ЕИО и Директива 2006/68/ЕО на Европейския парламент,
с които цели съдът, при тълкуване, е длъжен
да се съобразява. В случая не се касае за пряко приложение на норми от
вторичното право на ЕС, каквито доводи излага ответника в защитата си по
същество. За пряко приложение на норми от Директива като инструмент на
вторичното право на ЕС е необходимо на първо място Директивата да не е транспонирана
или да е неправилно транспонирана в националното законодателство, какъвто не е
случаят с нормата на чл.187 е ТЗ. На следващо място нормите следва да са
повелителни, достатъчно ясни и конкретни и да създават права за частноправни
субекти, като дори и в случаите на пряко приложение на норми от Директива,
позоваването на произтичащи от тях права е непротивопоставимо на други
частноправни субекти. В случая нито една от тези предпоставки не е налице,
поради което и при решаване на правния спор съдът изхожда именно от нормите на
Търговския закон, като тълкуване в съответствие с целите на актове на ЕС, не
обуславя извод за приложимост на норми от тези актове.
Предмет на спора e единствено съществуването на права
по учредената ипотека в полза на И. АД
относно приетите му вземания в производството по несъстоятелност на Б.Ц. АД,
респективно относно следващата от това поредност на удовлетворяването им, а не
и съществуването на самите вземания, като с оглед обстоятелството, че се касае
за отрицателен установителен иск, то и съдът не е обвързан от посочените от
ищеца основания за нищожност на ипотечната сделка.
Учредената ипотека с нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 96, т.ІІ, дело № 250/2011 г. на нотариусВ.М. е за
обезпечаване на задълженията на договор за банков кредит № 014/2010 – В от
18.08.2010 г. и анекси към него от 19.08.2010 г., 29.04.2011 г., сключен между
И. АД и В.Т.Т.К.К.ЕООД, Виби инженеринг
ООД и К. –М ООД в, качеството им на съдружниците в учредено гражданско
дружество по ЗЗД Виби Консорциум, поради което и доколкото не се касае за
обезпечаване на задължения по заплащане на цена на акции от Б.Ц. АД, а
задължения по банков кредит, то и договорът за ипотека не попада в приложното
поле на разпоредбата на чл.187е, ал.3 ТЗ и не противоречи на закона.
Договорът за учредяване на ипотека, сключен от Б.Ц. АД
с И. АД за обезпечаване на задължения по банков кредит обаче е нищожен поради
заобикаляне на закона, тъй като макар и да не обезпечава пряко задължения по
придобиване на акции, по същество чрез встъпването в задълженията по договора
за кредит със средствата, от които
са придобиТ.акции на дружеството Б.Ц. АД
и учредяването на ипотека за обезпечаването на същите задължения, по същество и
чрез допустими от закона сделки се стига до същия резултат, а именно
дружеството да отговаря за задълженията във връзка с придобиване на собствените
му акции и да обезпечава тези задължения със свое имущество, който резултат е
забранен от закона.
Неоснователни са доводите на ответника, че
нарушаването на забраната на чл.187 е, ал.3 ТЗ няма за последица
недействителност на сделките, а следва да се приложат последиците относно
случаите на изкупуване на собствени акции. Нормата на чл.187 е ТЗ действително е
озаглавена „Случаи, приравнени на придобиване на собствени акции“, но именно
защото не се касае за същинско придобиване, всяка от трите алинеи урежда
отделни хипотези на приравнени случаи, респективно задължения за дружеството и
последици от неспазването им. Третата алинея съдържа забрана за извършване на
определени сделки, респективно доколкото не съдържа специална уредба относно
нарушаването или заобикалянето на тази забрана, нито такава уредба се съдържа в
друга норма, то приложими са общите правила на чл.26, ал.1 ЗЗД установяващи
нищожност на извършените сделки поради противоречие или заобикаляне на закона.
Следователно предявеният отрицателен установителен иск,
че приетите в производството по несъстоятелност на Б.Ц. АД вземания на И. АД са
необезпечени и с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 8 ТЗ е
основателен.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, който
е претендирал такива за адвокатско възнаграждение, като съдът намира за
основателно възражението на ответника И. АД за прекомерност на заплатеното
възнаграждение, което предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото
следва да се намали до минималния за един адвокат от 300 лв. по чл.7, ал.1, т.4
от Наредбата за адвокатски възнаграждения.
Следва да се присъди на основание
чл.694, ал.7 ТЗ по сметка на СГС държавна такса от 80.00 лева като за неоценяем иск, като в
приложение на принципа за понасяне на разноските, която неоснователно е
предизвикала правния спор, разноските следва да се възложат на ответника И. АД,
който е станал повод за завеждане на делото чрез предявяване на вземанията му в
производството по несъстоятелност с твърдения да са обезпечени от договора
ипотека.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „Л.К.
АД, ЕИК ******** срещу „Б.Ц.” АД /в
несъстоятелност/, ЕИК ******** и И. АД, ЕИК ******** иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ,
че вземанията на И. АД, приеТ.в производството по несъстоятелност Б.Ц. АД по т.д.№ 804/2012 г. по
описа на Софийски градски съд, не са обезпечени с договорна ипотека върху
недвижими имоТ.и са с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ.
ОСЪЖДА „И. АД, ЕИК ******** , със седалище
и адрес на управление:*** да заплаТ.на Л.К. АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, подблоков офис № 59 разноски по делото за адвокатско
възнаграждение от 300 лв.
ОСЪЖДА „И. АД, ЕИК ******** , със седалище и адрес на управление:*** да заплаТ.по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл.694, ал.7 ТЗ,
сумата 80 лева- държавна такса по делото.
Решението е постановено при участието на синдика на Б.Ц.
АД В.Р..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
СЪДИЯ: