РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Враца, 9.08.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 20.07.2017г.
/ двадесети юли две хиляди и седемнадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при
секретаря Даниела Монова, като разгледа докладваното от съдия
Коцева адм. дело № 381 по описа на АдмС
– Враца за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във вр. чл.
46, ал.5 ЗОбС.
Делото е образувано по жалба на И.Д.Г. ***,
депозирана чрез * П.Т. против ЗАПОВЕД №901/29.05.2017г. н.К.н.О.В. с която е
наредено прекратяването на наемните правоотношения с жалбоподателя за общинско
жилище, находящо се в гр.***, състоящо се от две стаи и кухня. С жалбата се твърди, че оспорената заповед е
неправилна и незаконосъобразна и се иска нейната отмяна по изложени съображения
в същата.
Жалбоподателят в с.з. се представлява от * П.Т.,
който поддържа жалбата и моли за отмяна
на оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна, постановена в
противоречие с процесуалните и материалните разпоредби на закона. Излагат се
съображения, че лицето отговаря на условията за настаняване в общинско жилище. Претендират
се разноски, съгласно представен по делото списък.
Ответникът Кметът на Община Враца в с.з. се
представлява от * Р., която моли за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и
недоказана и потвърждаване на оспорената заповед, като правилна и
законосъобразна. Претендират се разноски по делото. Съображения за това са
изложени в представена по делото писмена защита.
Доказателствата
по делото са писмени. Прието е заверено копие на административната преписка по
оспорената заповед.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства и във връзка с
доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал.1 АПК, от
надлежна страна и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От данните по делото е видно, че със
Заповед №95/12.05.1992г., жалбоподателката е настанена в общинско жилище,
находящо се в гр.***. Въз основа на нея е сключен договор за наем от 15.05.1992г. и договор за наем на общинско жилище от 01.03. 2006г. С молба
вх.№9400-0-180557/26.11.2013г. жалбоподателката Г. е пожелала продължаване на
срока на настаняване, въз основа на молбата и решение на комисията по чл.9 НУРУРОЖ, назначена със
Заповед № 1521/04.10.2013г. н.К.н.о.В. както и решение №12/18.12.2013г. и на
основание чл.46, ал.4 ЗОбС от Кмета на Общината е издадена Заповед за
настаняване № 170/06.02.2014г. на И.Д.Г.
в горепосоченото общинско жилище, като е определен срок на настаняването до
04.02.2017г. На същата дата 06.02.2014г.
е сключен и договор за наем на общинското жилище, в който е посочен срок за
настаняване 3 години до 04.02.2017г. Във вр. с изтичането на срока по договора
за настаняването жалбоподателката е уведомена с писмо изх.№
9400-0-19474/13.12.2016г., като в същото са посочени възможностите, които може да предприеме. Въз
основа на него същата е поискала с молба вх.№ 9400-0-19474/1/10.01.2017г. да бъде
сключено допълнително споразумение между нея и Община Враца за още 3 години,
към което е приложила и съответните документи, че отговаря на условията за това.
Молбата е разгледана от комисията по
чл.9 НУРУРОЖ, като с протокол №1/25.01.2017г. комисията е взела решение, че
отказва да продължи срока на настаняването на И.Г., като е посочено, че няма
законова възможност съгласно чл.16, ал.1 НУРУРОЖ. За взетото решение същата е
уведомена с писмо изх.№ 9400-0-19474/2/02.02.2017г., в което и е предложен
отново срок за закупуване на жилището, както и е определен 7 дн.срок от
изтичане на срока на договора за доброволно освобождаване на жилището.
Въз основа на така събраните доказателства е издадена и
оспорената в настоящото производство Заповед № 901/29.05.2017г. н.К.н.О.В. с
която на основание чл.44, ал.2 ЗМСМА, чл.46, ал.2 вр. ал.1, т.6 ЗОбС вр. чл.37,
ал.1,т.6 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с
общински жилища /НУРРОЖ/ е наредено прекратяване на наемните правоотношения
установени със Заповед за настаняване № 170/06.02.2014г. н.К.н.О.В. и сключения
възоснова на нея договор за наем от 06.02.2014г. с И.Д.Г. за общинско жилище,
находящо се в гр.*** състоящо се от две стаи и кухня. Като мотив в заповедта е
посочено, че на 04.02.2017г. настанителната заповед и сключеният въз основа на нея договор за наем са изтекли.
Представен е и Акт №603/21.04.2004г. за ЧОС, от който е
видно, че жилището предмет на заповедта е ЧОС.
По делото от страна на жалбоподателката са представени
удостоверения от Агенцията по вписванията, удостоверяващи, че няма вписвания за
нея и семейството й, трудов договор на съпруга й, както
и заповед № 57/05.07.2017г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, удостоверения за раждане на дъщеря й и внучката;
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен
съд-Враца, при спазване на изискванията
на чл. 168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146, т.1-5 вкл. от АПК, прави следните правни изводи:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговата компетентност, при спазване на изискването за форма на
административния акт по смисъла на чл. 59, ал.2 АПК, а именно: издадена е в
писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 вкл. АПК,
включително правни и фактически основания за издаването й. Спазена е административната процедура по издаване на
акта, с оглед приложената административна преписка и не са налични процесуални
нарушения, които биха могли да обосноват отмяната на акта по чл.146, т.3 АПК.
Оспорената
заповед е постановена и в съответствие с материалния закон. Съгласно
разпоредбата на чл.46, ал.1,т.6 ЗОбС вр. чл.37, ал.1,т.6 НУРУРОЖ основание за прекратяване
на наемното правоотношение е изтичане на срока за настаняване на наемателя в общинското
жилище. По делото се установи, че тази предпоставка е била налице, тъй като
срокът за настаняване е бил до 04.02.2017 г., според последният договор за наем от 06.02.2014г. и настанителната заповед
от същата дата. Затова настоящият състав приема за безспорно, че са били налице
основания за издаване на заповед за прекратяване
наемното правоотношение с Г. за имот ЧОС
по горепосочените разпоредби.
В
действителност в чл.46, ал.4 ЗОбС е
предвидена възможността при изтичане на срока за настаняване, наемното правоотношение
да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под
наем в общинско жилище. Нормата дава право на оперативна самостоятелност при
вземане на решение за продължаване на срока на наемното правоотношение, като
упражняването му следва да бъде
законосъобразно, в съответствие с материалния закон и целта на закона. В
конкретния случай е налице протокол №1
/25.01.2017г., с който комисията по чл.9 НУРУРОЖ е
взела решение за отказ за продължаване срока на настаняването на
жалбоподателката, като е посочено, че няма законова възможност съгласно чл.16, ал.1 НУРУРОЖ. За
взетото решение Г. е уведомена с уведомление изх.№ 9400-0-19474/2//02.02.2017г.
и е предоставена възможност за предприемане на действия по закупуване на
жилището, като такава възможност и е предоставена и с уведомление изх.№
9400-0-19474/13.12.2016г. Отделно от
това следва да се отбележи, че съгласно
чл.16 НУРУРОЖ срокът
за настаняване в общински жилища не може
да бъде по-дълъг от 10 години, който спрямо жалбоподателката отдавна е изтекъл.
Възражението
на жалбоподателката, че отговаря на условията за настаняване в общинско жилище,
с оглед приложените доказателства е обстоятелство ирелевантно към предмета на
делото. Условията и реда за настаняване в общинско жилище са уредени в НУРУРОЖ. Комисията по чл.9
от наредбата е направила отказ, видно от приложения по делото протокол №1/25.01.2017г.
В конкретния случай жалбоподателката е
била настанена в общинското жилище повече от максимално допустимия срок по чл.
16 НУРУРОЖ,
възползвала се е от възможността за удължаване на срока, съгласно чл.46, ал.4
ЗОбС, дадена е и възможност за закупуване на жилището. Факта, че същата отговаря на условията за настаняване
в общинско жилище само по себе си не
води до удължаване
на срока на договора с оглед на
изложеното.
Поради
изложените съображения, съдът приема, че оспорваната заповед е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма при спазване на
административнопроизводствените правила, материално правните разпоредби, в
съответствие с целта на закона, не са налице основания за отмяната й по смисъла
на чл.146 АПК и следва да остане в сила. Жалбата е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
С оглед изхода
на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител
на ответника за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че на
ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100/сто/лева, с оглед измененията на чл.78, ал.8 ГПК във
вр. чл.144 АПК във вр. с чл.37 от Закон за правната помощ във вр. с чл. 24
от Наредба за заплащането на
правна помощ.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Д.Г. ***, депозиран.чрез *П.Т. против ЗАПОВЕД №901/29.05.2017г. н.К.на
О.В. с която е наредено прекратяване на наемните й правоотношения за общинско
жилище, находящо се в гр.***
ОСЪЖДА И.Д.Г. *** да заплати на Община
Враца разноски по делото в размер на 100/сто/ лева.
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд-Враца пред Върховен административен съд-София в 14 дневен
срок от съобщението до страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис
от решението да се изпрати на страните.