Р Е Ш
Е Н И Е
№ 61/11.02.2019 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в закрито съдебно заседание
на осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно
административно - наказателно дело № 1
по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
от 05.11.2018 г. по АНД № 118 по описа за 2018г. на Районен съд – Берковица, с
което е потвърдено наказателно постановление № 12-001187 от 23.03.2018 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Монтана, с което на „Г*** ” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление с.Б***
, ул.”Л*** ” №* , представлявано от Г.К.Д., е наложена имуществена санкция в
размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин/.
Касаторът „Г*** ” ЕООД, ЕИК * представлявано от Г.К.Д., твърди, че решението на въззивния съд е неправилно
поради съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с
материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че изготвения протокол за
извършена проверка изх.№1226/22.02.2018год. на Дирекция „ИТ” Монтана е нищожен,
а въз основа на него е съставен АУАН и издадено НП. В АУАН и НП липсва точно и
подробно описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, с
което е нарушен чл.42,т.4 и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, не е конкретизиран вида,
наименованието и съдържанието на документите, които не са били на разположение
в проверявания обект и не са изложени доводи по приложението на чл.415в от КТ,
поради което моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП, а ако се
приеме, че същото е маловажно, моли за неговото изменение и налагане на
наказание в минимума.
Ответника по касационната жалба Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана, в писмено възражение по жалбата, оспорва
същата, като излага доводи за неснователност на сочените в нея касационни
основания.
На основание чл.217, ал.4 от АПК по
делото е постъпило становище с вх.№43 от 10.01.2019год. от прокурор при Окръжна
прокуратура – Монтана, в което се съдържат доводи за неоснователност на
касационната жалба, като в заключение счита същата за неоснователна, поради
което въззивното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства свързани с
касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на
въззивния съд в обжалваното решение, въпреки дадената възможност в
разпореждането за насрочване на делото от 03.01.2019год., изпратено на страните
по делото.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във
вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Въведеното оплакване за необоснованост,
която съгласно изричната регламентация на чл.348 от НПК, не може да бъде
касационно основание, поради което не подлежи на обсъждане, вкл. в контекста на
чл.220 от АПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно
постановление, съставът на Районен съд – Берковица е приел от фактическа
страна, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от
инспектори на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана в заведение
за бързо хранене – Петрохански път, местност „Л*** ”, обект на „Г*** ” ЕООД,
ЕИК * , на 16.02.2018год. в 14,00часа и по
документи на 22.02.2018год. е констатирано, че търговското дружество в
качеството си на работодател, представлявано от управителя Г.К.Д. не държи на
разположение на контролните органи, в обекта където се полага наемен труд,
документи свързани с разпределението на работното време, както и екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред. Нарушението е констатирано с протокол от
извършена проверка от 22.02.2018год.
Съставен бил АУАН №12-001187 от 22.02.2018год., връчен лично на управителя
и подписан без възражения, в който за нарушена е посочена разпоредбата на чл.403а,
ал.1 от Кодекса на труда /КТ/. Наред с това е изпратено и писмо изх.№18017346
от 13.03.2018год. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Монтана до търговското дружество за
представяне на доказателства в три дневен срок, дали констатираното нарушение е
отстранено.
При тази фактическа обстановка въззивния съд е приел, че в
случая е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.403а,
ал.1 от КТ, като е кредитирал приложените по административната преписка писмени
доказателства и събраните гласни такива в хода на проведеното съдебно
следствие.
Касационният състав не споделя възраженията за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Доколкото се разбира от
касационната жалба, възраженията за съществени процесуални нарушения са
превратно обсъждане на доказателствата, както и за такива допуснати на фазата
на административно-наказателното производство – от актосъставител и наказващ
орган, които били нарушили правото на защита на санкционирания правен субект.
Въззивният съд е събрал всички допустими от процесуалния закон, относими към
предмета на делото и необходими за разкриване на обективната истина
доказателства чрез съответните доказателствени средства и като е извършил подробен
обстоен анализ на същите, е извел верните правни изводи за наличието на
извършено от субекта на административно-наказателна отговорност административно
нарушение на разпоредбата на чл. 403а,
ал.1 от КТ във връзка с чл. 414, ал.1
от КТ. Изпълнителното деяние на нарушението се е състои в това, че
дружеството, в качеството си на работодател, като е използвало наемен труд на
назначените работници, е било длъжно да държи на разположение на контролните
органи екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред и документи свързани с
разпределението на работното време, изискуемите по закон. В тази връзка не се
споделят възраженията на касатора, че необходимите документи не са
индивидуализирани от административно наказващия орган, тъй като същите точно и
конкретно са посочени.
Наказателното постановление съдържа всички необходими
реквизити съобразно чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. всички признаци на нарушението, като развитите доводи в
тази насока са неоснователни.
Настоящата касационна инстанция споделя доводите изложени от
въззивния съд, че липсата на оспорване на протокола от извършената проверка по
реда на АПК не би могла да обоснове наличието на незаконосъобразност на
издаденото НП.
В процесния случай настоящето производство е започнало със
съставянето на АУАН, а не със съставянето на протокол. Този протокол е съставен
от компетентно длъжностно лице и с него се удостоверяват факти с правно
значение, които имат отношение към образуваното по-късно
административнонаказателно производство, за това този протокол е писмено
доказателство – част от всички събрани в хода на административнонаказателното
производство доказателства. Констативният акт е официален свидетелстващ
документ, които обаче в административнонаказателното производство пред наказващия
орган и пред съда няма обвързваща съда материална доказателствена сила,
доколкото производството се развива по реда на ЗАНН при субсидираното
приложение на НПК и предвид факта, че в тези производства, както и в
наказателните производства действа презумпцията за невиновност. Протокола от
извършена проверка няма качеството на акт, слагащи началото на административнонаказателното
производство, поради което и твърденията на касатора за неговата
незаконосъобразност до степен на нищожност, не променят факта, на извършеното
административно нарушение, което е обявено от закона за наказуемо.
В случая, обаче настоящия касационен състав, намира, че
следва да приложи привилегированата разпоредба на чл. 415в,
ал.1 от КТ, в чиято санкционна част е предвидена имуществена санкция
от 100.00 до 300.00 лева, тъй като по преписката са налице доказателства, че административно
наказаното търговско дружество при явяването си на 22.02.2018год. по връчената
призовка от административно наказващия орган е представило правилника за вътрешен
трудов ред, за които в заключителните му разпоредби е отразено, че влиза в сила
от 01.05.2017год., както и график за разпределение на работното време за месец
февруари 2018год. т.е. нарушението е отстранено след установяването му и липсват
доказателства от него да са произтекли вредни последици за работници и
служители, поради което е следвало първоинстанционният съд да приложи
специалната разпоредба на чл. 414в от КТ, като измени основанието и размерът на
наложената имуществена санкция.
По изложените
съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
от 05.11.2018 г. по АНД № 118 по описа за 2018г. на Районен съд – Берковица с което е
потвърдено Наказателно постановление№ 12-001187 от
23.03.2018 г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Монтана с което на „Г*** ” ЕООД,
ЕИК * със седалище и адрес на управление с.Б*** , ул.”Л*** ” №* ,
представлявано от Г.К.Д. е наложена
имуществена санкция в размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин/.
Вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 12-001187 от 23.03.2018 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на
„Г*** ” Е***, ЕИК * със седалище и адрес на
управление с.Б*** , ул.”Л*** ” №* , представлявано от Г.К.Д., е наложена имуществена санкция в
размер на 1500.00лева /хиляда и
петстотин/, като на основание
чл.415в, ал.1 от КТ, определя имуществена санкция в размер на 300.00лева /триста/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: