Определение по дело №1461/2018 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 1164
Дата: 22 ноември 2018 г.
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20185610101461
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

                  22.11.2018г.                гр.Димитровград

 

Димитровградският районен съд

на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

                            Председател:  АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                            Членове:

                            Съдебни заседатели:

 

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева

гражданско дело № 1461 по описа за 2018г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството по гр.д.№ 1461/2018г. по описа на РС – Димитровград е образувано по искова молба, подадена от „ДЕЙЗИ НОВА“ ЕООД гр.Димитровград, срещу К.Т.Г. ***.

 

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

 

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

 

Твърдения на ищеца:

Ищецът твърди, че по повод на подадено пред РС – Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК била издадена Заповед № 338/27.04.2018г. по ч.гр.д.№ 617/2018г. по описа на съда. Същата била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, което обосновавало правния интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск.

На основание сключен на 30.08.2017г. безсрочен трудов договор № 44-2017/30.08.2017г. по чл.67 ал.1 т.1 вр. чл.70 от Кодекса на труда, считано от 31.08.2017г., ответникът бил назначен на длъжност „машинен оператор, дървообработване“ със срок на изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя. От 12.10.2017г. ответникът престанал да се явява на работа, за да изпълнява трудовите си задължения, като не представил документ, оправдаващ отсъствието си.

Същият последно бил на работа на 11.10.2017г., като не се явил на работа на 12.10.2017г., 13.10.2017г. и 16.10.2017г., тоест повече от два последователни работни дни, за което нарушение на трудовата дисциплина законът предвиждал налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. Работодателят поискал предоставяне на писмени обяснения за допуснатото нарушение на трудовата дисциплина, но ответникът не се явил, за да даде такива.

Със Заповед № 12/23.11.2017г. на ответника било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, като заповедта му била връчена при условията на отказ.

Със Заповед № 5/19.02.2018г. на основание чл.330 ал.2 т.6 вр. чл.190 ал.1 т.2 от Кодекса на труда и във връзка с наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ бил прекратен без предизвестие, считано от 19.02.2018г., сключеният с К.Г. трудов договор, като в заповедта било посочено, че на основание чл.221 ал.2 от Кодекса на труда лицето дължи обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за целия неспазен срок на предизвестието за напускане, а именно - 460 лв. Чрез писмено уведомление до ответника била изпратена заповедта за прекратяване на трудовия му договор, като бил поканен да получи трудовата си книжка и да плати дължимото обезщетение, но и на двете товарителници било отбелязано, че е заминал.

В тази връзка ищецът твърди, че са налице предпоставките на чл.221 ал.2 от КТ за заплащане на обезщетение от страна на работника, поради което моли съдът да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца парично обезщетение в размер на 460 лв., представляващо брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието за напускане,  лихва за забава в размер на 8.56 лв. върху сумата от 460 лв. за периода от 19.02.2018г. до 26.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му присъди направените съдебно- деловодни разноски по заповедното и настоящото дело.

 

Твърдения на ответника:

 

В законоустановения едномесечен срок ответникът не депозира писмен отговор.

 

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.221 ал.2 от КТ.

 

Кои права и кои обстоятелства се признават:

 

Не са налице такива.

 

Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване на факти:

 

Доказателствената тежест по предявения иск се възлага на ИЩЕЦА, който следва да установи съществуването на претендираното вземане, присъдено с издадената заповед за изпълнение на парично задължение, по основание и размер.

 

По направените доказателствени искания:

 

Всички представени от ищеца писмени доказателства, както и частното гражданско дело, по което е издадена заповедта за изпълнение, съдът намира за допустими, относими и необходими за изясняване на спора, поради което същите следва да бъдат допуснати.

Следва да бъде уважено и искането за събиране на гласни доказателства.

 

С оглед горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 17.12.2018г. от 09.45ч., за която дата и час да се призоват страните, свидетелят да бъде воден.

 

     СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото.

 

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че могат да ползват медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

 

ДОПУСКА като доказателства по делото ч.гр.д.№ 617/2018г. по описа на РС – Димитровград, както и представените писмени такива.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да ангажира гласни доказателства.

 

УКАЗВА възможността за постановяване на неприсъствено решение.

 

Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

(2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.

(3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.

 

 

Преписи от настоящото определение да бъдат връчени на страните.

 

 

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: