Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/……………...05.2020 год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАН СТОЙНОВ – Мл. съдия
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа
въззивно гр. дело № 67 по описа на
съда за 2020 год., докладвано от
съдията К. Иванов и съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Т. ***, подадена чрез процесуален
представител адв. Кр. Д. *** срещу Решение № 4776/08.11.2019 год., постановено
по гр. дело № 5354/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен
предявения от въззивника К. Т.Т. срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати сумата
от 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от разглеждането на
ДП № 2633/2017 год. по описа на Първо РУ на МВР – Варна, по
прокурорска преписка № 16586/2017 год. по описа на РП-Варна извън разумните
срокове.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Според въззивника (ищец по предявения иск)
доказателствата по делото установяват, че
производството по ДП № 2633/2017 год. по описа на Първо РУ на МВР –
Варна, пр. пр. № 16586/2017 год. по описа на РП-Варна е образувано на
21.12.2017 год. за евентуално извършено от него престъпление по чл. 354а от НК,
обвинителният акт е внесен в съда едва през месец юли 2019 год., т. е., 18
месеца след образуване на наказателното производство против Т., а с присъда от
07.10.2019 год. по н. о. х. д. № 3124/2019 год. на РС-Варна същият е бил
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение, признат е за виновен за
престъпление, което е „маловажен случай“ и му е наложено наказание „обществено
порицание“. Счита, че срокът от 18 месеца, през който е продължило досъдебното
производство, е неразумно дълъг, а изводът на РС-Варна в обратен смисъл е
неправилен. Не е отчетено, че в случая ищецът е бил непълнолетен към момента на
извършване на деянието, за което е била ангажирана наказателната му
отговорност, извършеното от него деяние съставлявало „маловажен случай“ и
воденото против него наказателно производство е следвало да бъде прекратено, на
основание чл. 9, ал. 2 от НК. Не е съобразено, че в период от осем месеца е
изготвена една експертиза и е разпитан един свидетел, други
процесуално-следствени действия не са извършвани.
Първоинстанционният съд не е съобразил и трайно
установената практика на ЕСПЧОС в тази насока, която приема, че предварителното
производство не е приключило в разумен срок ако са изтекли повече от две години
от образуване на производството – за тежки престъпления и една година за
останалите престъпления – в случаите, в които лицето е пълнолетно. В настоящия
случай повдигнатото на ищеца обвинение е за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК,
за извършването на което в закона е предвидено наказание лишаване от свобода за
срок от една до шест години, но след редукцията по чл. 63 НК, наказанието е до
три години лишаване от свобода, при което и престъплението в извършването на
което е бил обвинен ищеца не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 от НК.
Ето защо в хипотезите на повдигнато обвинение в извършване на престъпление,
което не е „тежко“ по смисъла на НК разумният срок за приключване на
досъдебното производство е в рамките на една година. Не е съобразено и
обстоятелството, че ищецът е непълнолетен и че е бил задържан под стража по
друго производство, а в тези случаи властите трябва проявяват особена грижа при
воденето на производството и да свеждат забавянията до възможният минимум, а по
отношение на непълнолетните – да вземат мерки за приключването им във възможно
най-кратък срок, което в случая не е сторено. Като пряка последица от неприключването на
досъдебното производство в разумен срок на ищеца са причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени психични страдания, стрес, притеснения заради
повдигнатото му по-тежко обвинение, влошаване на здравословното му състояние –
прогресиращо заболяване "разстройство в адаптацията, прогресиращо
депресивно разстройство“.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което искът да бъде уважен в пълния му размер.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на жалбата не е подаден.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддъжа
жалбата си.
В съдебно заседание въззиваемата страна – ПРБ, чрез прокурор от
ОП-Варна, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение –
правилно и настоява да бъде потвърдено.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
В исковата си молба и последвалите
уточняващи молби ищецът К.Т. *** е навел следните твърдения:
Считано от м. януари 2018
год., по ДП № 17/
2018 год. на ОП – Варна,
по отношение на ищеца е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Въз основа на досъдебното
производство е било образувано
н. о. х. д. № 1042/2018 год. по описа на ОС-Варна.
Твърди се още, че с оглед задържането на ищеца, от страна на прокуратурата против него са образувани няколко
други досъдебни производства – всички
за деяния, представляващи маловажен
случай, поради което и осъдителна присъда по тях не
може да се постигне. Едно от тези
производства е ДП № 2633/2017 год. по описа на Първо РПУ – Варна, образувано против ищеца за
евентуално извършено от него престъпление по чл. 354а от НК. По цитираното
досъдебно производство от страна на наблюдаващия прокурор
са предприети действия за забавянето
му, поради което и разглеждането на
същото продължава извън разумните срокове по смисъла на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС. Необосновано ДП №
2633/ 2017 год. по описа на Първо РПУ –
Варна не е било прекратено съгл. чл. 9, ал. 2 НК,
с оглед малозначителността на деянието, а вместо
това висящността му умишлено се поддържа от РП-Варна с цел утежняване
на положението на ищеца по делото по ДП №
17/2018 год. по описа на ОП-Варна. В резултат на продължилото извън разумния срок производство по ДП № 2633/
2017 год. по описа на Първо РПУ – Варна ищецът
търпи морални вреди, изразяващи се в
страдание, чувство за безизходица, липса на справедливост. Вследствие на
продължителния престой в ареста, поради отказ да бъде изменена взетата спрямо
него мярка за неотклонение „задържане под стража“, поради множеството висящи
производства, едно от които е и ДП № 2633/2017 год. по описа на Първо РПУ-Варна, на ищеца са
причинени имуществени вреди –психическото му състояние е
влошено, прекъснал образованието си, изпитва чувства на безизходица и липса на
справедливост.
В
съответветствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на
Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 5000 лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, чувство на
безизходица, липса на справедливост, влошено психично състояние и прекъсване на
образованието му, причинени в резултат на нарушаване на правото
му на разглеждане и решаване ДП № 2633/2017
год. по описа на Първо РПУ-Варна, прок. преписка № 16583/2017 год. по описа на
РП-Варна в разумен срок.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът – Прокуратурата на РБ,
оспорва иска. Твърди че, мярката за неотклонение „задържане под стража“ е
наложена на ищеца по ДП
№ 17/ 2018 г. на ОП-Варна,
а не по ДП № 2633/ 2017 год. на РП-Варна.
Оспорва наличието на основание за присъждане на обезщетение, счита, че от данните по делото не се
установява причиняване на описаните
вреди, в резултат на повдигнатото обвинение по ДП № 2633/ 2017 год. по описа на
Първо РУП-Варна. Отделно от това оспорва
иска и по размер, като счита, че претендираната сума е
твърде завишена и не съответства на установените в чл. 52 ЗЗД критерии.
Настоява за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител, поддържа предявения иск, а ответникът оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата
и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От приобщения по делото заверен препис от н. о. х. д. № 3124/2019 год.
по описа на РС-Варна, в което се съдържа и ДП № 2633/2017 год. по описа на
Първо РУП – Варна при ОД на МВР-Варна, цитираното досъдебно производство е
образувано на 20.12.2017 год. (с извършване на неотложно следствено действие –
разпит на свидетел от 20.12.2017 год.) срещу непълнолетния К. Т.Т. за
евентуално извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, вр. чл. чл. 63 НК.
С постановление от 21.12.2017 год. на органа
по разследването е постановено изготвяне на съдебно – психиатрична експертиза
на К.Т.Т.. Същата е изготвена и депозирана по досъдебното производство на
05.01.2018 год.
Въз
основа на постановление от 22.12.2017 год. на органа по разследването по ДП №
2633/ 2017 год. по описа на Първо РУП – Варна при ОД на МВР-Варна, на
15.08.2018 год. от БНТЛ при ОД на МВР – Варна, е изготвена физикохимична
експертиза, на предаденото на 20.12.2017 год. от Кр. Т. с протокол за
доброволно предаване вещество.
На 12.02.2018
год. по досъдебното производство е приобщена справка от Пето РУП – Варна относно
непълнолетния К.Т.Т. според която:
- през 2017 год. Кр. Т. е заловен да притежава в гр.
Варна марихуана, като по случая се води проверка ЗМ № 1105/ 2017 год.;
- по описа на V- то РУП – Варна се водят ДП № 616/ 2017
год. за извършен въоръжен грабеж от хранителен магазин и ДП № 540/ 2017 год. –
за кражба от същия търговски обект;
- по описа на І-
во РУ в гр. Варна се води преписка № 2454/ 2017 год., по която са налице данни,
че на 24.11.2017 год. К. Т. е увредил гума и броня на лек автомобил;
- на 20.12.2017 год. Т. е задържан в І- во РУ в гр.
Варна, за нанесена телесна повреда по хулугански подбуди, като по случая е
образувано ДП № 2632/ 2017 год.;
- на 28.01.2018 год. К.Т., в съучастие с друго лице, в
бар „Г.“, в гр. Варна, са направили опит за убийство на лице от мъжки пол.
Образувано е ДП № 17/2018 год. по описа на Следствен отдел при Окръжна
прокуратура - Варна. На Кр. Т. е повдигнато обвинение и му е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
На
14.02.2018 год. във връзка с разследването по ДП № 2633/ 2017 год. на Първо
РУП-Варна е проведен разпит на свидетеля К.И.Д..
Въз
основа на прокурорско постановление от 20.08.2018 год., по ДП № 2633/2017 год.
е изготвена съдебно – оценителна експертиза, депозирана на 24.08.2018 го.
относно пазарната стойност на откритото и предадено от Кр. Т. вещество.
С
Постановление от 28.11.2018 год. Кр. Т., в присъствието на защитник, е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК. На същата дата на обвиняемия и защитника
му, в присъствието на родител, са предявени и материалите по досъдебното
производство.
Въз
основа на заключително мнение от 30.11.2018 год. досъдебното производство е
изпратено в РП-Варна с мнение за съд. По отношение на Кр. Т. е мярка за
неотклонение „подписка“.
Съгласно
приобщеното становище от 08.01.2019 год. на ИВВС, въз основа на сигнал вх. №
33093/ 28.12.2018 год. от адв. К.Д., в качеството ѝ на защитник на К.Т.Т.
– обвиняем по ДП № 2633/ 2017 год. по описа на І- во РУ гр. Варна, от
Инспектората към ВСС e извършена
проверка, при която е констатирана датата на образуване на наказателното
производство, избора на наблюдаващ прокурор, предприетите процесуални действия
по разследването, в т. ч. и исканията за удължаване срока на разследването.
Прието е, че същите са мотивирани, съдържат конкретно изброени предстоящи действия
по разследването. Установен е внесен на 12.09.2018 год. самоотвод на
наблюдаващия прокурор. На 19.09.2018 год. е определен нов наблюдаващ прокурор,
който с постановление от 20.09.2018 год. е дал указания на разследващия орган.
Поради фактическата и правна сложност на производството и с оглед преценката за
квалификацията на деянието, срокът на разследването е продължен с още два
месеца. На 03.12.2018 год. досъдебното производство е внесено в РП – Варна.
Заключението
на инспектора, извършил проверката, е за липса на нарушения от страна на
наблюдаващия прокурор по движението на производството.
Съгласно
протокол от 08.02.2019 год., на същата дата, при проведен телефонен разговор
със защитника на Т., разследващ полицай е уведомен, че обвиняемия е настанен в
психиатрична клиника, което не му позволява с него да се извършват процесуално
– следствени действия, поради което и не може да бъдат осъществени действията
по привличане и разпит на обвиняем и предявяване на материалите по ДП № 2633/
2017 год. по описа на Първо РУП - Варна.
Приобщено
към доказателствения материал по делото е и второ заключително мнение за
спиране на наказателното производство от 11.02.2019 год. Видно от съдържанието
на същото, след привличането от 28.11.2018 год. и изпращането на досъдебното
производство на ВРП, същото е върнато на разследващите органи, поради допуснати
процесуални нарушения, с дадени указания. В тази връзка на обвиняемия и неговия
защитник са изпратени и получени призовки, но същите не се явяват поради
настаняване на обвиняемия в психиатрична клиника. До здравното заведение е
изпратено писмо от разследващите, с искане за информация относно състоянието на
лицето и периода на настаняване.
С
постановление от 14.02.2019 год. е спряно наказателното производство по ДП №
2633/2017 год. по описа на Първо РУП – Варна, водено срещу К.Т.Т., за
престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК.
С
Определение от 01.03.2019 год. по ч. н. дело № 1034/2019 год. на ВРС, е
оставена без разглеждане частна жалба на адв. Кр. Д., действаща като законен
представител на К.Т.Т. срещу постановление на прокурор от РП-Варна от
14.02.2019 год., за спиране на наказателното производството по ДП № 2633/2017
год.
С
Постановление от 02.05.2019 год. Т., е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 354а НК.
На
05.06.2019 год на обвиняемия и защитника му, в присъствието на родител, са
предявени и материалите по досъдебното производство, а на същата дата
досъдебното производство е изпратено в прокуратурата.
На
02.07.2019 год. в Районен съд – Варна е внесен обвинителен акт от прокурор при
РП-Варна, по силата на който К. Т.Т. е обвинен в извършването на 20.12.2017 год.,
в гр. Варна на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. с чл. 63, ал.
1, т. 3 НК.
С присъда № 224/ 07.10.2019 год., по н. о. х. д. № 3124/2019 год. по
описа на РС-Варна, подсъдимият К.Т.Т., роден
на *** ***,
е признат за виновен за това, че
на 20.12.2017г. в гр. Варна като непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, без
надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество кокаин с общо
нетно тегло 1.12 грама, от които 0.1 грама със съдържание на активен наркотично
действащ компонент – кокаин 25.74 % 0.60 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент – кокаин 21.57 % и 0.37 грама със съдържание на
активен наркотично действащ компонент кокаин 21.84 % на обща стойност 100.80
лв. Прието
е, че случаят
е маловажен, поради което и на основание чл.
354 „а“, ал. 5, вр. ал. 3 т. 1, пр. 1, вр. чл. 63 ал.,1 т.,5, вр. чл. 54 ал. 1 НК му е наложено наказание „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез
кметството по местоживеене.
На основание чл. 304 от НПК, К. Т.Т. е
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение.
В периода,
в който се е водило ДП № 2633/ 2017 год. по описа на Първо РУП – Варна, срещу
Кр. Т. са водени още пет наказателни производства за евентуално извършени от него
престъпления – по чл. 198 НК; по чл. 330, ал. 3 НК; по чл. 195 НК; по чл. 131,
ал. 1, т. 12 НК; по чл. 116 НК, вр. чл. 18 НК, като по наказателното производство
по ДП № 17/2018 год. по описа на Следствен отдел при Окръжна прокуратура гр.
Варна за евентуално извършено от него престъпление по чл. 116, вр. чл. 18 от НК
спрямо Кр. Т. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на
01.02.2018 год.
От
медицинско удостоверение № 3965/19.12.2018 год., изд. от ДКЦ „Света Марина“
ЕООД-Варна е видно, че към дата на издаване на удостоверението ищецът Кр. Т.
страда от „Разстройство на адаптацията“, в резултат на продължителен престой в
затвора и липса на лечение.
Видно от
събраните във въззивната инстанция доказателства с Определение № 413/18.12.2018
год. по в. ч. н. д. № на Апелативен съд Варна е отменено Определение от
17.12.2018 год. по н. о. х. д. № 1042/2018 год. на ОС-Варна, с което е била
изменена мярката за неотклонение на подс. К. Т. от“задържане под стража“ в
по-лека мярка; с определение № 118/04.04.2019 год. по в. ч. н. о. х. д. №
119/2019 год. на Апелативен съд - Варна е отменено определението от 18.03.2019
год. по н. о. х. д. № 1042/2018 год. на ОС-Варна, с което е била изменена
мярката за неотклонение на подс. К. Т. от“задържане под стража“ в по-лека
мярка; с определение № 213/12.06.2019 год. по в. ч. н. о. х. д. № 216/2019 год.
по описа на Апелативен съд – Варна, е било отменено определение от 27.05.2019
год. по н. о. х. д. № 1042/2018 год. на ОС-Варна, с което е била изменена
мярката за неотклонение на подс. К. Т. от “задържане под стража“ в по-лека
мярка. В нито един от обсъжданите съдебни актове не е коментирано воденото
против ищеца наказателно производство по ДП № 2633/2017 год. по описа на Първо
РУП – Варна, нито същото е използвано като аргумент за отказа на въззивния съд
да бъде променена мярката му за неотклонение „задържане под стража“, взета по
ДП № 17/2018 год. по описа на Следствен отдел при Окръжна прокуратура гр. Варна
в по-лека.
От
показанията на свидетеля Т.Т., баща на ищеца, ценени съобразно разпоредбата на
чл. 172 ГПК, се установява, че от м. януари 2018 год. спрямо ищеца е взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“. Независимо от многократните искания за
промяна на мярката в по – лека и изменението и от ОС-Варна, състави на
апелативния съд отказват да я изменят поради множеството висящи дела. Ищецът
многократно е заявявал пред свидетеля, че съжалява за постъпките си. Преместено
е местоизпълнението на мярката за неотклонение, от гр. Варна в гр. Враца. Ищецът
плачел от безсилие, тъй като исканията за промяна на мярката му за неотклонение
в по-лека били отхвърляни, рухнал психически, имал сиуцидни мисли, получил
нервно разстройство.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2 „б“ , ал. 1 ЗОДОВ.
Предявяването
на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо и без да е проведена процедура по глава
ІІІа ЗСВ (чл. 2б ал. 3 ЗОДОВ). Приключването на производството, по което
се твърди че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, след като е предявен иск
за обезщетение по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване
правото на иск.
Поради
изложеното искът е процесуално допустим.
По основателността на иска съдът намира
следното:
Според
чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Според ал. 2 исковете по ал. 1 се
разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора.
За да бъде ангажирана отговорността на Държавата
задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат, т. е., в причинна връзка с конкретното действие/бездействие от страна на държавното обвинение, в
случая – неприключване на
досъдебното производство в разумен крок. Тези вреди не се презюмират, а подлежат на доказване от лицето, което ги
е претърпяло.
Ищецът твърди да е претърпял неимуществени
вреди от приключване на досъдебното производство извън разумния срок по чл. 6
КЗПЧОС, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятно положение по друго
наказателно производство, по което спрямо лицето е приложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, което от своя страна е причинило на ищеца
много негативни емоции – страдание, чувство на безсилие, липса на
справедливост, невъзможност да продължи образованието си.
Установено е по делото, че ДП №
2633/2017 год. по описа на Първо РУП – Варна, водено против ищеца К. Т. е
продължило 18 месеца – образувано е на 20.12.2017 год., а е приключило на
02.07.2019 год. с внасяне на обвинителен акт в съда. Спрямо Т. е взета най –
леката мярка за неотклонение - „подписка“.
Установено е също, че по друго водено
срещу ищеца наказателно производство - ДП № 17/2018 год. по описа на Следствен
отдел при ОП-Варна – за евентуално извършено престъпление по чл. 116 НК, вр.
чл. 18 НК, на 01.02.2018 год. спрямо него е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Установеният регламент в чл. 6 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/
гарантира справедлив процес на всеки, срещу който е повдигнато наказателно
обвинение. Произтичащите от чл. 6 на
КЗПЧОС задължения имплицитно включват и необходимостта от провеждане на ефективно разследване, при
спазване на установени стандарти на доказване при разглеждане на наказателното
дело. Ефективното разследване предполага всеобхватно, безпристрастно и разумно
предприемане на постъпки за събиране и проверка на относимите и необходими
доказателства, чрез изслушване на свидетелски показания, прилагане на документи и назначаване на съдебни
експертизи, с последващ доказателствен анализ и адекватна интерпретация на
релевантните за обвинението обстоятелства. Бързината на наказателното
производство не следва да е за сметка на прецизността и качеството на неговото
провеждане, преди всичко с оглед гарантиране правото на защита на обвиняемия.
В случая обвинението по ДП
№ 2633/2017 год. по
описа на Първо РУП-Варна, водено против ищеца К. Т., е за „тежко престъпление“
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Установената продължителност
на производството е била обусловена
от необходимостта от събиране на доказателства, възрастта и здравословното състояние на ищеца. Периодът
на събиране на доказателства по
конкретното досъдебно производство настоящият
състав намира за разумен, предвид естеството на фактите,
които са подлежали на установяване, способите
за това, както и не
на последно място – поведението на обвиняемия, неговите родители (доколкото
към този момент е бил непълнолетен) и избраната линия на защита.
Констатираната продължителност на воденото против ищеца досъдебно
производство е в съответствтие и с установената практика на ЕСПЧОС, на която се
е позовал ищецът и във въззивната си жалба – в случая обвинението против него е
било за евентуално извършено тежко престъпление и е продължило по-малко от две
години.
Наведените във въззивната жалба доводи, че повдигнатото на ищеца
обвинение е за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, за извършването на което в
закона е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една до шест
години, но след редукцията по чл. 63 НК, наказанието е до три години лишаване
от свобода, при което и престъплението в извършването на което ищецът е бил
обвинен, не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 от НК, от което пък
следва, че ДП не е приключило в разумен срок, настоящият състав намира за
неоснователни. Обстоятелството, че към момента на извършването му ищецът е бил
непълнолетен, което при евентуално реализиране на наказателната му отговорност
обуславя приложението на чл. 63 НК, не
променя характера на престъплението като „тежко“, а има отношение към размера и
вида на наказанията, налагани на непълнолетни, с оглед особените цели,
предвидени в чл. 60 НК.
Доводите
на ищеца, наведени във въззивната жалба, поддържани и в хода на
първоинстанционното производство относно наличието или не на предпоставките на
чл. 9, ал. 2 НК, съответно дали е следвало образуваното против ищеца
наказателно производство по ДП № 2633/2017 год. по описа на Първо РУП-Варна не
могат да бъдат обсъждани в производството по иска по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Поради
изложеното съдът намира, че производството по ДП № 2633/2017 год. по описа на
Първо РУП-Варна е приключило в разумен срок по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, поради което правото
на ищеца на разглеждане и решаване на
досъдебното производство в разумен срок не е нарушено.
Дори и
да се приеме, че производството по ДП № 2633/2017 год. по описа на Първо РУП-
Варна не е приключило в разумен срок, анализът на доказателствата сочи, че в
случая не е налице причинна връзка между продължителността на конкретното
досъдебно производство и моралните вреди, които се твърди да са настъпили.
Мярката за неотклонение „задържане под стража“ е наложена на ищеца за различно
деяние, за което е образувано самостоятелно досъдебно производство, нямащо
връзка с ДП № 2633/2017 год. на Първо РУП-Варна.
Освен
това, анализът доказателствата обосновава извод, че моралните вреди, които
ищецът твърди да е претърпял от приключването на ДП № 2633/2017 год. по описа
на Първо РУП-Варна извън разумния срок, изразяващи се в негативни емоции и
влошаване на здравословното му състояние - „Разстройство на адаптацията“, са в
резултат на продължителен престой в затвора и липса на лечение – в тази насока
е медицинското удостоверение № 3965/19.12.2018 год., изд. от ДКЦ „Света Марина“
ЕООД-Варна, както и показанията на свидетеля Т.Т., от които е установено, че
преживените от ищеца отрицателни емоции са причинени от това, че исканията му
за промяна на взетата по друго наказателно производство мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в по-лека, са отхвърлени, а не от продължителността на
ДП № 2633/2017 год. на Първо РУП-Варна. Т. е., причинна връзка между продъжителността
на ДП № 2633/2017 год. по описа на Първо РУП-Варна и търпените от ищеца морални
вреди не е налице.
На
следващо място – недоказани са и твърденията
на ищеца, че именно поради продължилото извън разумния срок наказателно
производство по ДП № 2633/2017 год. по описа на Първо РУП-Варна, са и отказите
на съда да измени в по-лека мярката му за неотклонение,
взета по друго наказателно производство.
Предпоставките
за взимане на мярка за
неотклонение са изброени в
чл. 63 НПК, като наличието на друго висящо досъдебно производства не попада
сред тях. От
друга страна, по делото не са налице данни, че именно висящото досъдебно производство № 2633/2017 год. на Първо РУП-Варна е
мотивирало въззивните състави да откажат исканата промяна на мярката – подобен извод не може да бъде обоснован от
съдържанието на обсъдените по – горе актове на Варненския апелативен съд. Още
повече, че по делото са налице данни, че през 2018 г. и 2019 год. срещу Т.
освен настоящото ДП № 2633 и ДП № 17/2018 год., са водени още четири
наказателни производства за евентуално
изрършени от него престъпления от общ характер, като три от тях са за „тежки престъпления“ по смисъла
на чл. 93, т. 7 НК.
По изложените
съображения настоящият състав счита, че не са
установени елементите от фактическия състав на иска по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ,
поради което и искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 4776/08.11.2019 год., постановено
по гр. дело № 5354/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен
предявения от К. Т. *** срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание
чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от разглеждането
на ДП № 2633/2017 год. по
описа на Първо РУ на МВР – Варна, по прокурорска преписка № 16586/2017 год. по
описа на РП-Варна, извън разумните срокове.
Решението не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.