№ 1341
гр. Перник, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20221720100974 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Н. П. чрез
пълномощникът му адв. Ц. срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Ищецът е предявил два
обективно съединени иска, при условията на евентуалност. С първия иск ищецът иска от
съда да признае за установено, че същият не дължи на ответника сумата от 901.80 лв.
представляваща главница по цедиран договор за потребителски кредит с № CASH-
04594246/06.2011г., за която сума е издаден Изпълнителен лист от 12.10.2016 год. по
ч.гр.дело № 2103/2016 г. по описа на ПРС, защото не е страна по посочения в
изпълнителния лист потребителски кредит, не е сключвал посочения договор, не е
получавал търсените суми пари. С втория иск ищецът иска да бъде установено по
отношение на него, че не дължи на Фронтекс Интернешънъл ЕАД сумата от 901,80 лв.,
представляваща главница по цедиран Договор за потребителски кредит № CASH-
04594246/06.2011г., за която сума е издаден Изпълнителен лист от 12.10.2016 год. по
ч.гр.дело № 2103/2016 г. по описа на ПРС, поради погасяване по давност.
В исковата си молба ищецът твърди, че след получено уведомление от ЧСИ С.Б. е
установил, че при последния е образувано изпълнително дело № 3333/2021 год., по което
дело той има качеството на длъжник, а ответник е Фронтекс Интернешънъл ЕАД. Сочи се,
че процесното изпълнително дело е образувано на 25.11.2021 год., като към него е приложен
изпълнителен лист от 12.10.2016 год., като в този период между двете посочени дати се
твърди, че не са били извършвани никакви изпълнителни действия, които да са прекъсвали
давността.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Посочва, че в случая била приложима 5-годишната давност.
Оспорва твърдението, че между датата на издаване на изпълнителния лист - 12.10.2016г. до
датата на образуване на изпълнителното дело - 25.11.2021г. е изтекъл предвидения в закона
давностен срок. Претендира разноски, в условията на евентуалност се прави възражение за
1
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно заседание и двете страни не изпращат процесуален представител и не
вземат становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 12.10.2016 г. по гр.д. № 2103/2016 г. по описа
на ПРС, по който изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп. д. № 3333/2021 год. по
описа на ЧСИ С.Б., за посочените в исковата молба суми и основания.
По делото с отговора на исковата молба от ответника са представени и приети от съда
кредитно досие на длъжника М. Н. П. от дата 09.06.2011 г., формуляр-договор за
потребителски кредит с № CASH-04594246 от 0906.2011г., и общи условия, със снимана
лична карта на гърба от дата 09.06.2011 г. , с текст „Вярно с оригинала“, последните
становище от 09.06.2011 г. и погасителен план, подписани от М. Н. П.. Същите не са
оспорени от ищеца, поради което съдът ги кредитира с доверие.
По делото е представен препис от изп. д. № 3333/2021 год. по описа на ЧСИ С.Б., от
което се установява, че същото е било образувано с молба подадена от ответника на
25.11.2021г., като с молбата на съдебният изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му
е възложено да проучи имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен
изпълнителен лист от 12.10.2016 г. по гр.д. № 2103/2016 г. по описа на ПРС.
На 01.12.2021 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до М. Н. П., в
качеството му на длъжник по изпълнителното дело и е насрочен опис на дата 03.02.2022 г.
на движими вещи в дома му.
На 01.12.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „Интернешънъл Асет Банк“ АД и
второ от същата дата до „Юробанк България“ АД, с което е наложен запор върху всички
вземания на длъжника в двете банки. От представените доказателства се установява, че на
07.12.2021 г. е наложен запор върху банкова сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД.
На 08.12.2021 г. е получен и отговор от „Интернешънъл Асет Банк“ АД, че лицето не е
клиент на банката.
Поканата за доброволно изпълнение до М. Н. П. не му е връчена, поради което на
31.01.2022 г. му е изпратено уведомление да се яви в кантората на ЧСИ С.Б. за получаване
на покана за доброволно изпълнение с приложение копие от изпълнителен лист и заповед за
изпълнение.
На 25.07.2022 г. е постъпила молба до ЧСИ С.Б. от ответника да бъде извършен опис
на движими вещи, собственост на длъжника М. Н. П..
На 26.09.2022 г. ЧСИ С.Б. е издал Разпореждане, с което е насрочил опис на движими
вещи за 03.2022 г., като е изпратил призовка за принудително изпълнение до длъжника на
същата дата.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е извършвал.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените
2
в исковата молба твърдения - изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното основание за
недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият
случай, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на
изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно
издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение - чл. 416 ГПК, се
получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира
възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439
ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен
правен спор за съществуване на вземането - арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - срокът на новата давност е винаги пет
години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по
правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД - целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора - виж например
Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от
23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., IV г. о., ГК.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно
са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния
процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира,
именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови
изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не
от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата
на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително
3
действие.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
считано от датата влизането в сила на процесната заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
2103/2016 г. по описа на ПРС, е започнала да тече нова петгодишна давност.
Също така, с оглед изричното позоваване от страна на ответника в отговора на
исковата молба, следва да се посочи, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните
по делото/. Възобновяването на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./,
според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е
възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за
период от 2 месеца и 7 дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. В този
смисъл са Определение № 76 от 31.03.2021г. на ВКС по т. д. № 1508/2020 г., II т. о., ТК,
Определение №15/29.01.2021г. по ч.г.д.№4042/2020г. на ВКС, I г.о. и др.
Предвид горното, петгодишната давност от влизането в сила на процесната заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 02103/2016 г. по описа на ПРС не е изтекла към момента на
предприемането от страна на кредитора на действия за принудително изпълнение на
вземанията по изп. д. № 3333/2021 год. по описа на ЧСИ С. Б., чрез подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело. От представения по делото препис на изпълнително
дело № 3333/21г., се установява, че същото е било образувано въз основа на подадена молба
на 25.11.2016 г. с приложен към нея изпълнителен лист от 12.10.2022 г. Предвид
горепосочените задължителни указания на ВКС по прилагане института на давността по
време на извънредното положение съдът намира, че процесната петгодишна давност щеше
да е изтекла на 19.12.2021г.
Между изпълнителните действия по изп. д. № 3333/2021 год. по описа на ЧСИ С.Б., а
именно в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, налагането на запори върху банкови
сметки, молба от взискателя за извършване на опис на движими вещи, по отношение на
вземането на ответника спрямо ищеца не е изтекъл нито предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК двугодишен срок, нито е изтекла петгодишната давност за погасяване на задълженията.
С оглед на гореизложеното, съвкупната преценка на доказателствата води до извод, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед на неоснователността на предявените искове претенциите на ищеца за
присъждане на сторените по делото разноски следва да бъдат оставени без уважение. При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК ответникът има право на
разноски в размер на сумата от 300 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение и 24.00
лв. такса по чл. 8 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
.
4
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. П., ЕГН:********** чрез пълномощникът му адв.
А. Г. Ц. АК Перник, с адрес гр. ****, срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Хенрик
Ибсен“ № 15, ет. 6, представлявано от изп. директор Лилия Димитрова, искове за признаване
за установено, че М. Н. П. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ответника сумата
от 901.80 лв. представляваща главница по цедиран договор за потребителски кредит с №
CASH-04594246/06.2011г., за която сума е издаден Изпълнителен лист от 12.10.2016 год. по
ч.гр.дело № 2103/2016 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА М. Н. П., ЕГН:********** чрез пълномощникът му адв. Ц., с адрес гр.
****, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6,
представлявано от изп. директор Лилия Димитрова, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8
от ГПК сумата от 300 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение и 24.00 лв. такса по
чл. 8 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5