Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ………04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателнo отделение, XIV въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2. Мл. с-я ПЕТЪР МИНЧЕВ
при
секретаря Б. Гешева и с участието на прокурора Станислав Стойков, като разгледа
докладваното от съдията Дечев ВАНД № 5742
по описа за 2017 година, и за да се произнесе съобрази:
Производство е
по реда на глава XXI от НПК.
С решение от 08.03.2017 г. по НАХД № 688/2015 г. СРС, НО, 97 състав, е признал обвиняемия В.К.Д. за виновен в
това, че на 25.09.2014 г. в гр.София, упражнявал професия „шофьор на такси”,
без да има затова съответната правоспособност съгласно чл.18 от Наредба №34/6.12.1999
г., като не притежавал свидетелство за управление на МПС – престъпление по
чл.324, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, от НК, вр. чл.378, ал.4, т.1 НПК, е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Срещу решението в законоустановения срок е
постъпила жалба от обвиняемия, в която се излагат доводи, че решението на СРС е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е изяснил правната
страна на деянието и фактическата обстановка по делото, като не са събрани
достатъчно гласни и писмени доказателства, които по безспорен и категоричен
начин да сочат, че подсъдимият е виновен по повдигнатото обвинение. Подсъдимият
е депозирал и допълнение към въззивната жалба, с което твърди, че неправилно
СРС е приел, че е осъществен съставът на престъплението по чл.324, ал.1 от НК. Посочва
се, че съгласно ТР № 31 от 16.10.1969 г. по НД № 29/1969 г. на ОСНК на ВС,
съставомерна е деятелността по чл.324, ал.1 от НК само на онова лице, което
упражнява занаят без разрешение и без правоспособност за това, като без
кумулативната наличност на тези две отрицателни предпоставки не е налице
обективният състав на деянието. В тази връзка се излагат доводи, че въпреки че
обвиняемият В.Д. е загубил правоспособността за управление на МПС поради
отнемане на всички контролни точки и СУМПС е било иззето, той не е изгубил
„съответната правоспособност“, която представлява призната по съответния ред подготовка
за упражняване от обвиняемия Д. на професията. Сочи се, че по отношение на обв. Д. тази
правоспособност е налице, тъй като надлежно са му били издадени „Удостоверение
за водач на лек таксиметров автомобил“, ведно с „Удостоверение за
психологическа годност“. Въз основа на тези доводи, се счита, че обв. Д. не
следва да носи наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.324,
ал.1 от НК. В жалбата се посочва, че СРС неправилно е кредитирал изцяло
показанията на свидетелите В.И.и М.Т., като се твърди, че събраните по делото
доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин описаната
фактическа обстановка, както и не доказват авторството и вината на обвиняемия.
Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение и да се постанови нова, с
която да се оправдае обвиняемият Д..
Подсъдимият и неговият защитник не се
явяват, въпреки че са редовно призовани, като доколкото присъствието им не е
задължително, делото е разгледано в тяхно отсъствие.
Пред въззивния съд прокурорът счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и иска да бъде
потвърдено изцяло. Заявява, че в мотивите си, първоинстанционният съд е
направил правилен прочит на събраните доказателства и е достигнал до верен
правен извод относно съставомерността на деянието и отговорността, която следва
да понесе обвиняемият.
Софийски градски съд обсъди доводите в
жалбата‚ подложи на анализ доказателствените материали, събрани по делото и
след като провери изцяло правилността на атакувания акт в съответствие с чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:
Производството пред СРС е протекло по реда
на глава ХХVІІІ от НПК. Първоинстанционният съд е положил усилия за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото въз основа на
доказателствените материали от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.378, ал.2 от НПК, като въззивният съд не
намери основания за съществено изменение на установената по делото фактическата
обстановка, която е следната:
Обвиняемият В.К.Д. е българин, български
гражданин, неосъждан към датата на деянието, със средно образование, ЕГН **********.
Той е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК по НАХД
№ 7384/2014 г. на СРС с решение, влязло в сила на 20.03.2015 г., с което за
престъпление по чл.324, ал.1 НК му е наложена глоба в размер на 1000 лева.
Обвиняемият е неправоспособен водач на
МПС. Същият имал издадено свидетелство за правоуправление на МПС с № *********,
включително за категория „В“. Същият е загубил правоспособност поради
отнемането на всички контролни точки и СУМПС било иззето на 04.03.2014 г. със
ЗППАМ № 72336/8/16.01.2014 г. на основание чл.171, т.4 ЗДвП. Към дата
25.09.2014 г. обвиняемият не е възстановявал правата си. Заповедта му е връчена
лично на 04.03.2014 г.
На 25.09.2014 г., около 21:30 ч. в гр.
София, обв. В.К.Д. управлявал лек автомобил марка „Кия“, модел „Черато“ с ДК № *******-
жълт цвят, с отличителни белези - такси, с таксиметрова табела, облепен със
стикери с надписи „Йелоу 333“, с включен светлинен индикатор „свободно”, светещ
в зелено. На ул. „Будапеща”, пред № 100 бил спрян за рутинна проверка от
полицейските служители - свидетелите В.И.и М.Т.. По време на проверката
обвиняемият не представил СУМПС тъй като то било иззето на 04.03.2014 г. със
ЗППАМ № 72336/8/16.01.2014 г. на основание чл.171, т.4 ЗДвП. Обвиняемият е
задържан.
Описаната фактическа обстановка е
установена въз основа на следните доказателствени материали: показанията на
свидетелите В.И.и М.Т.; заповед за задържане от 21.30 ч. на 25.09.2014 г.;
протокол за доброволно предаване на фискален бон ЕТ 008530 48023926 на „Йелоу
333” АД, справка от ИА „АА”; справка от СДВР-ОПП peг. № Я 89680/2014 г., ЗППАМ
№ 72336/08/16.01.2014 г., справка за съдимост.
Първата инстанция е събрала и проверила по
предвидения в закона ред всички възможни доказателства, необходими за
разкриване на обективната истина. Фактическите констатации на съда са следствие
от внимателен и анализ на доказателствената съвкупност, в която не се
констатира наличие на съществени противоречия.
Показанията на свидетелите В.И.и М.Т. са
взаимно непротиворечиви и подкрепящи се, логични, последователни и лишени от
оценъчност, като от тях се установява, че обвиняемият е управлявал процесния
автомобил на инкриминираната дата и място, че автомобилът е бил обозначен като
такси, с включен в зелено светлинен индикатор, обозначаващ режим „свободен“ и
че при извършена проверка обвиняемият не е представил СУМПС. Посочват също, че
обв. Д. е предал с протокол за доброволно предаване фискален бон от касовия
апарат на таксиметровия автомобил, управляван от него. Обстоятелството, че обвиняемият
е бил в готовност да предоставя таксиметрови услуги се установява и с помощта
на така приобщения касов бон. С протокол за
доброволно предаване от 25.09.2014 г. и свидетелските показания на И.и Т.се удостоверява,
че фискалният бон действително е от таксиметровия автомобил и е бил предаден
доброволно от обв. Д..
От представените справки от ИА „АА“ се
установява, че на обв. Д. към инкриминираната дата обвиняемият е имал издадено
удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и удостоверение за
психологична годност, но същият е бил неправоспособен водач на МПС поради това,
че е загубил всички контролни точки. Съгласно приобщената ЗППАМ, СУМПС е било
отнето тъй като обв. Д. не е изпълнил задължението си да го върне след
загубване на правоспособността. От справката за съдимост се установява, че
обвиняемият не е бил осъждан или освобождаван от наказателна отговорност към
процесната дата.
При така установената фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и
обосновано е приел, че обвиняемият В.К.Д. е осъществил от обективна и
субективна състава на престъплението по чл.324, ал.1 от НК – на 25.09.2014 г. в гр.София, упражнявал
професия „шофьор на такси”, без да има затова съответната правоспособност
съгласно чл.18 от Наредба №34/6.12.1999 г., като не притежавал свидетелство за
управление на МПС.
От обективна страна, съобразно конкретното
обвинение, изпълнителното деяние на престъплението по чл.324, ал.1 от НК се свежда до упражняване на професията „водач
на лек таксиметров автомобил“ без изискуемата по закон правоспособност.
Нормата на чл.324, ал.1 от НК е бланкетна, като реда за признаване и
придобиване на правоспособност за таксиметрова дейност се урежда от Наредба №
34 за таксиметровия превоз на пътници. Съгласно чл.18, т.1 от въпросната наредба таксиметровият шофьор трябва да
притежава свидетелство за управление на МПС.
Осъществяваната от обвиняемия дейност е
подчинена на правилата, установени в Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници. Това е нормативният акт, който свързва
упражняването на професионалната таксиметрова дейност с придобитата квалификация.
Разпоредбата на чл.18 от посочената наредба визира изискванията, на които
трябва да отговарят водачите на леки таксиметрови автомобили. Видно е, че тези
изисквания включват, както общата правоспособност за управлението на МПС, така
и професионална такава, свързана с управлението на лек таксиметров автомобил.
Законодателят изрично предвижда, че упражняването на дейност като таксиметров
шофьор изисква водачът да бъде общо правоспособен - арг. чл.18, т.1 от Наредба
№ 34/1999 г. За да е такъв, той трябва да е преминал успешно изпит за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. От
събраните доказателствени материали се установява, че обвиняемият Д. е преминал
успешно изпита за правоспособност, но след отнемане на всички контролни точки е
изгубил придобитата правоспособност. Съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП в такива
случаи водачът се счита за неправоспособен и е длъжен да върне издаденото на
негово име свидетелството за управление в съответната служба на Министерството
на вътрешните работи. Липсата на доброволно поведение от подсъдимия в тази
посока е наложила издаването на Заповед за налагане на ПАМ от началник на ОПП
СДВР, с която свидетелството му за правоуправление е било иззето по
принудителен ред на 04.03.2014 г.
Изложеното до тук обуславя и правилния
краен извод на районния съд от правна страна, че на процесната дата обвиняемият
е извършвал дейност като водач на лек таксиметров автомобил, без да има
призната от закона правоспособност.
От субективна страна правилно е прието, че
подсъдимият е действал при форма на вина пряк умисъл – съзнавал е, че няма
правоспособност за водач на лек автомобил и въпреки това е упражнявал професия,
изискваща наличие на такава правоспоспобност, като е целял именно това.
Изложените в допълнението към въззивната
жалба твърдения за недостоверност на показанията на свидетелите И.и Т.и
недоказаност на фактическата обстановка по делото не почиват на каквито и да е
конкретни доводи. Тъй като доказателственият материал по делото е еднопосочен,
следва тези възражения да се приемат за неоснователни. На неправилно
интерпретиране на мотивите на ТР № 31 от 16.10.1969 г. по НД № 29/1969 г. на
ОСНК на ВС се основава твърдението в допълнението към въззивната жалба, че към
момента на деянието обвиняемият е притежавал съответната правоспособност да
упражнява професията „шофьор на такси“, тъй като макар да е изгубил правоспособност
да управлява МПС, той вече е получил правоспособност да упражнява посочената
професия.
Изложеното в мотивите на посоченото
тълкувателно решение касае случаи, при които обвиняемият има придобита
правоспособност, но не и разрешение. Без съответната правоспособност,
придобитото преди загубването ѝ разрешение няма юридическа стойност и не може
да доведе до несъставомерност на деянието. Тоест, макар в случая обвиняемият Д. да е имал
издадено разрешение /удостоверение/ да упражнява професията, с изгубването на правоспособност
да управлява МПС, той е изгубил правоспособността да бъде водач на лек
таксиметров автомобил, поради което деянието му е съставомерно.
Правилно и законосъобразно първата
инстанция е отчела, че са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК – за престъплението по чл.324, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до една година или глоба от 100 лв. до 300 лв., към момента на деянието
обвиняемият не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност и няма
настъпили имуществени вреди от деянието, поради което подсъдимият е бил освободен
от наказателна отговорност. При индивидуализация на административното
наказание, като смекчаващо вината обстоятелство е отчетено, че това е първата
такава проява на обвиняемия. Въззивният съд счита това заключение на СРС за
неправилно, тъй като от справката за съдимост от 27.01.2016 г., изготвена за
прилагане по първоинстанционното дело, се установява, че на 02.04.2014 г.
обвиняемият е извършил престъпление по чл.324, ал.1 от НК, като изпълнителното
деяние се е състояло в управляване на лек таксиметров автомобил без съответната
правоспособност, като не притежавал необходимите документи за упражняване на
професията – СУМПС. Отегчаващи обстоятелства липсват. Районният съд е наложил
административното наказание в предвидения от закона минимум от 1000 лв.. Доколкото не е налице съответен протест, въззивният
съд няма правомощие да увеличи така наложеното минимално наказание.
Изложеното дотук в обобщение налага извода,
че липсват както сочените във въззивната жалба и допълнението към нея, така и
служебно установени при цялостната въззивна проверка, основания за отмяна или
изменение на решението на СРС. Поради това то следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.334‚ т.6, вр. чл.338, вр. чл.378, ал.5 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 08.03.2017 г. на СРС, НО, 97 състав по НАХД № 688/2015 г..
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.