Р Е Ш
Е Н И Е № 287
гр. Пловдив,02.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично
заседание на втори декември,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като
разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№
1258/19г.по описа на ПдОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Постъпила е
въззивна жалба от Е.Т.К.,ЕГН-********** *** против решение № 668/19.02.19г.на ПдРС,14-ти гр.с.,постановено
по гр.д.№ 13967/17г.,с което са отхвърлени предявените от Е.Т.К. против С.С.Т.-Г.,ЕГН-**********,искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждането на С.С.Т.-Г. да преустанови
неоснователните си действия,с които пречи на Е.Т.К. да упражнява правото си на
собственост върху УПИ XII-501.1640,501.2407, образуван за имот № 501.1640 с площ от 1986 кв.м. и
имот № 501.2407 с площ от 71 кв.м. по РП на гр. Раковски, при граници на УПИ:
от три страни улици, УПИ XXII-1641,УПИ-1642,УПИ XI-1660 и УПИ XXI-1661,като премахне част от покрива (стрехата) от южната страна на масивна
едноетажна сграда- търговски обект с площ от 58 кв.м.,находяща се в УПИ XXII-1641,която навлиза в притежавания от Е.Т.К. УПИ XII-501.1640,501.2407,и изгради отводнителна система на
покрива на същата сграда, чрез която дъждовните и снежни води да не се оттичат
в притежавания от Е.Т.К. УПИ XII-501.1640, 501.2407,както и като премахне източния зид на масивна
едноетажна сграда- търговски обект с площ от 58 кв.м.,находяща се в УПИ XXII-1641, който навлиза в притежавания от Е.Т.К. УПИ XII-501.1640, 501.2407.Излагат се доводи,че обжалваното
решение е неправилно и необосновано по изложените във въззивната жалба
съображения и се иска от съда отмяната му,като се уважат изцяло предявените
негаторни претенции.Претендират се разноски.
Въззиваемата С.С.Т.-Г. *** чрез пълномощника си адв.С. е изразила становище за
неоснователност на жалбата по изложени в писмен отговор и съд.заседание съображения.
Съдът,като
съобрази оплакванията в жалбата и становището на въззивната страна и след
преценка на събраните доказателства,приема за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва постановеното отхвърлително
спрямо нея решение,отговаря на изискванията по чл.259 и чл.260 от ГПК,поради
което е допустима.
Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Пред
ПдРС са предявени искове с правно основание чл.109 от ЗС от Е.Т.К. против С.С.Т.-Г..
Ищцата
твърди,че е собственик на УПИ XII- 501.1640,
501.2407,а ответницата е собственик на съседния поземлен имот №
501.1641,за който бил отреден УПИ XXII-1641,всички
разположени в гр.Р..В имота на ответницата била построена масивна едноетажна сграда,като
част от покрива /стрехата/ на същата по цялата южна фасада навлизала в УПИ на
ищцата.Твърди,че тази стреха била изградена в нарушение на благоустройствените
правила и пречела да упражнява правото си на собственост,включително и поради
оттичащата се от стрехата вода от дъжд и сняг в нейния имот.Освен това
процесната стреха смущавала и реализирането на строителство в имота й,за което
било издадено разрешение от 2016г.Отделно от това твърди,че в имота й навлизал
и източния зид (стената) на сградата на ответницата,което ѝ пречело да
ползва пълноценно имота си и да реализира строителство.Уточнява,че стрехата
навлиза с приблизително 81см.в имота й по цялата си 7-метрова дължина, а
източният зид навлизал с 26см.в имота й по цялата си 10-метрова дължина.Искането
е за осъждане на ответницата да премахне част от покрива /стрехата/ и част от
източния зид на собствената си сграда,навлизащи в имота на ищцата,както и да
изгради за своя сметка отводняване на покрива,което да не позволява оттичането
на води от дъжд и сняг в имота ѝ.
Ответницата от
своя страна твърди,че имотите на страните преди са били включени в общ УПИ,като
нейната сграда била изградена преди повече от 50 години.Твърди, че строежът е
търпим и не е бил реализиран от нея,а бил осъществен в един общ общински
имот.Фактическото положение по конструкцията на сградата не било променяно от
нея от придобиването ѝ през 2005/2006г.Освен това посочва,че на източната
стена на сградата били разположени четири носещи колони и един трегер,чието
премахване би довело до срутването ѝ.Оспорва навлизането на стената да
пречи ищцата да ползва имота си, като и да има наводняване в него от стрехата.
При
проследяване на регулационния статут на
двата имота,включително процесната площ от двете работили по делото
комплексни СТЕ се установява,че е одобрена улична и дворищна регулация на имотите на 17.07.1965г.,като е отреден парцел X-За
битови услуги,образуван от имоти 897 и 898 и към този
момент процесната постройка от 58 кв.м.не е съществувала,което е видно от приложените скици.Със ЗРП на гр.Р. от 1983г.за разглежданата територия е отреден парцел XII,образуван от имот пл. № 1594,който пък е образуван от
имоти 898 и 897 (съгласно скицата) по предходния план от 1965г. и съответстващ
на сегашни имоти с номера 1640 (собственост на ищцата),1641 (собственост на
ответницата),1661 (собственост на трето лице) и 2407 (на ищцата).В
кадастралната основа в северозападната част на този имот е отразена едноетажна
сграда със сигнатура МС и навес на
север от нея.В застроителния план не е предвидено запазването на
сградата.Следващата промяна е от 27.12.2002г.,когато със заповед на АГКК е
одобрен кадастралния план на гр.Раковски и за описаната по-горе площ са
образувани 4 имота с номера 1640,1641,1661 и 2407.Към този момент се обособява и
самостоятелен поземлен имот за процесната сграда, като съгласно двете приети
заключения,границите му следват съществуващата сграда по външните й очертания
на терена.През 2004г. е одобрен ПУП, като за всички имоти е образуван един УПИ XII-1640, 1641, 1661 и 2407.Съгласно него се предвижда запазване на процесната
сграда.Последната промяна е с действащия към момента ПУП,одобрен на
11.11.2015г.,като съгласно него са образувани 3 отделни УПИ: XII-1640,2407 за имотите на ищцата, XII-1641 за имота на ответницата и УПИ XII-1661,собственост
на трето лице.От представената по делото Заповед № АБ-136/11.11.15г.се
установява, че изменението е направено по искане на „Рубикон Кенари“ ЕООД,
което дружество е праводател на ищцата.
От удостоверения от 12.12.05г.и от 10.11.06г.,издадени от Общ.Раковски е
видно,че
сградата е била построена преди м.април 1987г.и е допустима по
действащите по това време правила и норми,понастоящем се счита за търпим обект;
ползвана
е от бившата фирма „Г.С.Раковски“ (сега Легия).
С решение от 09.05.1992г. на Кмета на Община Раковски имот 1594, включен в
парцел XII-Битови услуги, е реституиран на наследниците
на „М. П. и сие“,обаче без
площта представляваща имот пл.№ 1641.Към този момент процесната сграда вече е
съществувала във вида,в който е в момента,съгласно
удостоверението за търпимост от 12.12.05г.
След попълването на кадастралната основа от 2002г.,ответницата С. Т.-Г.
купува с договор за продажба на недвижим имот № 26/2005г. от 28.11.05г.от
Община Раковски ПИ 1641,попадащ в УПИ XII-1641,1640,2407,1661 и сграда представляваща търговски обект,като имотът и
сградата са описани с една и съща площ от 58 кв.м.След това с договор от
06.06.2006г. община Раковски прехвърля на ответницата 7/65 кв.м. от ПИ 1641 с
площ от 65 кв.м. С този договор реално се прехвърля придаваемо място от 7 кв.м.
до уличната регулация,което покрива площта на изградената към улицата стреха на
сградата. Такава придаваема част от южната страна за процесната стреха обаче не
е предвидена.
След последното изменение на ПУП от 11.11.2015г.,с което старият УПИ е
разделен на три нови,на 28.03.2016г.е издадено разрешение за строеж № 19 на
„Рубикон-Кенари“ЕООД за „Къща за гости- основно застрояване и спомагателна
сграда към къща за гости- допълващо застрояване“ в УПИ XII-1640,2407.На 28.11.2016г.е издадено разрешение за строеж
№ 98 за гараж,къща за персонал, навес и стая за охрана.Последното разрешение е
било оспорено от ответницата и след това оттеглено със заповед № АБ-162 от
20.12.2016г.,влязла в сила на 07.02.2017г.Образуваното по жалбата производство
е прекратено със заповед от 24.02.2017г., поправена със заповед от
04.05.2017г.Междувременно на 15.12.2016 г., ищцата Е.К. купува УПИ XII-501.1640, 501.2407 от „Рубикон-Кенари“ ЕООД с НА № 102/15.12.16г.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка първоинстанционният съд
е стигнал до извод за неоснователност на претенциите на К..
Приел е за категорично установено,че стрехата на сградата на ответницата
навлиза в имота на ищцата със 70 см.,което обстоятелство не се оспорва от
страните,а и се доказва от двете приети комплексни технически експертизи.Приел
е,че такова навлизане в чужд имот,погледнато
самостоятелно,съставлява винаги неоснователно действие, освен ако не е дадено изрично съгласие за
това.
Позовава се обаче на Решение №
243/23.10.2012г. по гр. д. № 197/2012 г.,според което трябва да има причинна връзка между пречките за
упражняване правото на собственост на ищеца и поведението на ответника.Осъдителният
иск по чл.109 от ЗС не можел да бъде успешно проведен срещу ответник,който с
поведението си само се ползва от създаденото състояние,след като същото не е
възникнало от негово активно поведение,а от административен акт,защото в такъв случай липсвала причинна връзка между поведението на ответника и
създаденото положение.Цитира се и Решение
№ 122 от 6.06.2014 г. по гр. д. № 6600/2013 г.,с което е прието, че ако
постройката,навлизаща в имота на ищеца,е изградена със съгласието на
собственика на съседния имот и търпяна от него повече от 40 години, неговият
правоприемник няма правото да иска
премахването й.
В тази връзка районният съд е приел за категорично установено,че
постройката е съществувала в този си вид от преди 1992г.,съгласно издадено и
неопровергано удостоверение за търпимост,т. 6 от приложения акт за общинска
собственост и удостоверението на лист 61 от първоинст.дело.Към този момент е
съществувал един единствен имот пл.№ 1594,за който е бил отреден УПИ X- Битови услуги.От събраните доказателствени средства не се установявало да са били извършвани
реконструкции на сградата,в това число изграждане на процесната стреха след
1992г.,когато съгласно удостоверението на лист 61, останалата част от имота била
реституирана.Така ПдРС стига до извода,че
сградата е изградена преди разделянето на имота и по цялото си протежение
процесната стреха е попадала в същия парцел.Към момента на изграждането на
постройката,цялата земя под сградата и стрехата е била държавна собственост,впоследствие
преминала в общинска след измененията на Конституцията на НРБ от 1971г. и на ЗС
през 1990г.и приемането на ЗМСМА, ДВ бр.
77/91г.Т.е.сградата и съответно стрехата от южната страна,е съществувала в
имота още преди първоначалната промяна на собствеността чрез реституция.При
тази реституция обаче сградата (наречена канцелария) не е била възстановена
заедно със земята,тъй като е била отказана продажбата й.При така развилите се
обстоятелства не се установявало между поведението на ответницата, изразяващо
се в поддържането на стрехата и пречките за упражняване правото на собственост
на ищцата,изразяващи се в навлизането на стрехата в нейния имот,да има причинна
връзка,която е необходим елемент за основателност на претенцията.Според
първоинстанционният съд навлизането на стрехата в имота на ищцата не е в
резултат на действия на ответницата или нейния праводател,а следствие на
проведената административна процедура за обособяване на самостоятелни имоти.По
делото е установено от КСТЕ,че при
изготвянето на кадастралния план,съществуващата стреха не е била взета
предвид,за да се избегне засичането й с имотната граница,но според съда това състояние не е било и оспорено от
предишните собственици.Създаването на нов имот за съществуваща вече сграда не можело
да засегне вече възникналото право на собственост върху нея, в това число и за
процесната стреха,която е неразделна част от обекта.Така съдът е приел,че
негаторният иск по чл. 109 ЗС не следва да бъде уважаван на това основание,тъй
като с него се целяло преустановяване на състояние, което не е предизвикано от
поведение на ответницата, а е причинено от административен акт, който не е бил
оспорван от праводателите на страните.
Във въззивната жалба се твърди,че
при липсата на книжа по делото за процесната сграда не можело да се установи
дали тя е съществувала към 1992г.в същия вид,в който съществува и в
момента,като напротив,по делото имало
събрани доказателства,сочещи на липсата на такава стреха-в кадастралната основа
към 1983г.в северозападната част на
имота била отразена едноетажна сграда със сигнатура МС и навес на север от
нея,а спорът по производството касаел стреха/навес от южната страна на
сградата.Вещите лица Г. и Б.Х. посочвали в
КСТЕ,че сградата в УПИ XXII-1641 имала два калканни зида,които трябвало да се приведат в съответствие
с изискванията на Наредба №7,което било технически възможно.От техните
заключения жалбоподателката извежда
извод,че сградата е имала навес към улицата и навес към северната част,а следователно останалите две страни на
сградата били калканни.
Тези съображения не се споделят от
настоящата инстанция.
На първо място жалбоподателката
приема,че значението на понятията „навес“ и „стреха“е едно и също,което не е
така.Навесът,който се цитира,че е
отразен като такъв на север от МС по кадастр.основа към 1983г.не може да бъде
приравняван на„стреха“,тъй като той представлява покрив,разположен върху
подпори,докато „стрехата“представлява долна част на покрив,която не се поддържа
от подпори.Затова е некоректно да се приравняват двата термина и оттам да се
извежда извод за това,че от южната страна на сградата нямало изградена стреха,както и не можело да
се установи тя да е съществувала към 1992г.В обясненията си,дадени в
съд.заседание на 17.05.18г.вещото лице Б. е категорично,че процесната стреха е
съществувала от времето на изграждането на бетонната плоча,а изграденият след
това покрив само покривал бетонната плоча.Следователно стрехата е била изградена
едновременно и като част от бетонната
плоча,покриваща сградата,т.е.изградена е била още при строежа на сградата,който
строеж е бил осъществен преди 1992г.,както правилно е приел и районният съд.Ето
защо и настоящата инстанция приема за доказано по категоричен начин,че стрехата
от южната част на процесната сграда е съществувала още преди реституцията на
имотите,сега собственост на ищцата и
всъщност още от построяването на
сградата.В този смисъл без значение е
дали е имало промени в покривната конструкция през годините,дали е била
двускатна или едноскатна,тъй като според в.л.Георгиев покривът само покрива
бетонната плоча,част от която е стрехата.
По отношение на възраженията в жалбата,че приетото от ВКС в цитираните от
районният съд решения № 243/12. по
гр.д.№ 197/12г.и решение № 122/14г.по гр.д.№ 6600/13г.било неотносимо към
процесния случай.В цитираната практика е
прието,че ако ответникът само се ползва с поведението си от създаденото
противоправно състояние,но същото не е възникнало от негово (или на праводателя
му) активно поведение,а от административен акт,то искът по чл.109 не следва да
се уважава.Действително в тези случаи фактическата обстановка е такава,че
постройката,която пречи е изградена със съгласието на собственика на съседния
имот,т.е.ищеца или неговия праводател.В настоящия случай обаче такова съгласие
от страна на ищцата нямало,както се твърди в жалбата.Макар да няма изрично
изразено съгласие следва да се отбележи,че сегашното състояние,изразяващо се в
навлизането на стрехата на сградата на ответницата в имота на ищцата,е
предизвикано от административен акт по проведена процедура за обособяване на
самостоятелни обекти и този акт не е бил оспорван от праводателите на
страните,което означава,че те са били съгласни с него.Нещо повече,от приетата
от въззивната инстанция СТЕ с вещо лице В.Р. във връзка с позоваването на
въззиваемата страна на нововъзникнало
обстоятелство след приключване на съдебното дирене пред ПдРС се
установява,че ищцата е предприела действия по построяване в собствения ѝ
имот на нова плътна стоманобетонова стена,успоредна на външния южен ограден зид
на едноетажната постройка на ответницата със височина 2,49м.,като разстоянието
от южния ограден зид на едноетажната постройка на ответницата и новоизградения
зид е 0,23см.,а отстоянието от долния ръб на покривната козирка на сградата на
ответницата(т.нар.стреха) е 0,62м.Следователно ищцата е започнала реализацията
на строителство в имота си,изразяващо се в строеж на допълващо застрояване,за
което строителство се твърди,че се препятства от навлизащата в имота на ищцата стреха от
сградата на ответницата,като е изградила стена
под стрехата.С това си действие тя на практика е изразила съгласието си
от навлизането на стрехата в нейния имот.
Приложеното с въззивната жалба решение на Адм.съд Пловдив не следва да
се обсъжда,доколкото няма данни същото
да е влязло в сила.
Въведените от ищцата пречки за ползване на имота, изразяващи се в течове и
наводняване не се доказват от събраните по делото доказателства.Единствено в
показанията на св.А. З.,която е била управител на дружеството праводател на
ищцата,се съдържат данни за такива наводнения,но нейните показания не се
кредитират от съда.От една страна защото именно управляваното от свидетелката
дружество е инициирало строителството в имота и изменението на ПУП,поради което
показанията й следва да се преценяват в светлината на чл.172 от ГПК.От друга
страна показанията ѝ за съществуването на стари улуци,които били изгнили
и за наклон на покрива към имота на ищцата се опровергават от приетите КСТЕ и
ПКСТЕ,които установяват добро състояние на отводнителната система и наклон на
покрива единствено към улицата.Правилно районният съд е приел,че самото наличие
на локви в имота на ищцата не означава,че те се образуват от оттичане на води
от покрива на сградата,защото валежите биха засегнали и двата УПИ.
Що се отнася до твърдяното навлизане на източния зид на сградата на
ответницата в имота на ищцата,не се
доказа да има такова навлизане.И от двете комплексни СТЕ се установява,че
границата на УПИ XXII-1641 е разположена по застроителните линии на съществуващата в него сграда- по
външните ѝ очертания на терена и не може да се коментира навлизане в
имота на ищцата.Ищцата в крайна сметка е възприела като правилно разположението
на зида единствено в имота на ответницата,доколкото непосредствено до него,на
калкан,е изградила сграда на допълнително застрояване-гараж.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира атакуваното решение на
ПдРС за правилно и законосъобразно,като споделя
напълно изложените от него мотиви
и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.Решението като правилно следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
Такива са претендирани от двете страни,като с оглед изхода на делото следва
да се присъдят на въззиваемата страна.Съгласно представеният списък по чл.80 от ГПК и ДПЗС разноските на
въззиваемата Т.-Г. са в размер на общо
1350лв.,от които 1200лв.за адв.възнаграждение и 150лв.за СТЕ.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 668/19.02.19г.на
ПдРС,14-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 13967/17г.
ОСЪЖДА Е.Т.К.,ЕГН **********, да заплати на С.С.Т.-Г.,ЕГН ********** сумата от 1350 (хиляда триста и петдесет)лв.разноски пред въззивната
инстанция за адв.възнаграждение и СТЕ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: