Определение по дело №4085/2019 на Районен съд - Стара Загора

                                        

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№.........                                  11.11.2019 г.                               гр. Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                         ДЕСЕТИ граждански състав

На     11    ноември                                                                    2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                     Председател:     МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                          

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА  КОЛЕВА гр.дело            № 4085 по описа за 2019 година:

 

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото  представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

 

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена съдебна-счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото да отговори на поставените въпроси в исковата молба.

 

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото да отговори на поставените въпроси в отговора на исковата молба.

 

         С оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва да допусне поискания от ответника един свидетел в режим на довеждане.

 

          Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл.147 т.1 и т.2 ГПК.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

 

На основание чл.140 ал.3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

 

 

 

 

Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК съдът

 

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

    

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

                                                                                                                             

Предявен е установителен иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК.

Ищецът Н.Н.Н. твърди в исковата си молба, че съгласно чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявява настоящият иск за установяване съществуването на вземането му по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД за сумата от 68,70 лева, представляваща платена без правно основание от ищеца в полза на ответното дружество сума, за допълнително начислена енергия по фактура № **********/28.03.2017г.

Ищецът заявява, че бил потребител на електрическа енергия, която ответника доставял на адрес: гр. Стара Загора, ул. Неофит Рилски № 7, ет. 2, ап. 2, ИТН 2045160, клиентски номер **********.

При ежемесечното заплащане на сметката му за електроенергия, установил начислена сума от 68,70 лева по фактура                                     № **********/28.03.2017г. за периода от 25.05.2016г. до 05.07.2016г., за енергия, която не използвал, поради което направил запитване в офис на ответното дружество и поискал копие от фактура. След извършена справка, служителите му отговорили, че на 05.07.2016г. електромерът на посочения по-горе адрес бил демонтиран, поради установено неизмерване на електроенергия, с оглед на което му била начислена процесната сума.

Счита, че сумата посочена по-горе била платена без основание и ответното дружество дължало връщането й, тъй като не бил потърсен и информиран за извършената проверка на електромера, нито присъствал при изготвяне на констативен протокол за същата и такъв не му бил връчван. Също така, не било ясно как била определена посочената в писмото сума, както и защо за период на отчитане бил взет посоченият в писмото. Освен това, остойностената електроенергия била само прогнозно начислена и не била реално консумирана.

Въпреки това, за да не бъдело прекъснато електрозахранването му, заплатил горепосочената сума, макар че същата била незаконосъобразно начислена.

Поради това, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за връщане на недължимо платената сума. Във връзка с това, било образувано ч.гр.д. № 10673/2019г. по описа на Pайонен съд гр. Пловдив, XXI състав, по което била издадена заповед за изпълнение на паричното задължение.

 

 

 

Тъй като в законоустановения срок ответника подал възражение срещу заповедта за изпълнение, за него възникнал правен интерес да предяви настоящия иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си.

Също така, ответното дружество не изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създадял в общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и съответно извършената корекция била неправомерна - Решение № 111 от 17.07.2015г. по т. д. № 1650/ 2014г. на ВКС, 1-во ТО.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което на основание чл.422, ал.1 от ГПК, да признае за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД съществуването на вземането на Н.Н.Н., ЕГН ********** за сумата от 68,70 лева, представляваща платена без правно основание в полза на ответното дружество сума, за допълнително начислена енергия по фактура № **********/28.03.2017г. за периода от 25.05.2016г. до 05.07.2016г.

Моли съда да му бъдат присъдени направените разноски.

 

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в който заявяват, че оспорва изцяло твърденията на ищеца, обективирани с исковата молба.

Тъй като  в случая била спазена точно процедурата за „корекция на сметката за ел. енергия”, съдържаща се в Правилата за измерване на количеството ел. енергия  (ПИКЕЕ), искът бил допустим, но неоснователен и поради това моли съда да го отхвърли изцяло.

На 05.07.2016г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Юго­източна България - „Електроразпределение Юг” ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромер с № *********, монтиран в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали електромера, без да извършили замерване с еталонен уред, тъй като такава задача им била поставена, го поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с номер 411613, с цел съ­щият да бъдел изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измервало електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежали на метрологичен контрол). За тези действия, извърши­лите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търгов­ско измерване № 273261/05.07.2016г. (Констативния протокол).

 Въпреки положените усилия от служителите на ЕР ЮГ да откриели клиента, с цел самият той да присъствал на проверката, същият не бил намерен. Проверката била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били служители на електроразпределителното дружество и които

подписали така съставения Констативен протокол. Изготвения констативен протокол бил изпратен на ищеца с нарочно писмо.

 

 

Действително към датата на процесната проверка, разпоредбите от ПИКЕЕ относно редът за извършване на проверки на СТИ били отменени, но такъв ред бил разписан и се съдържал в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” ЕАД (ЕР Юг), одобрени с Решение на  ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008г., които били действащи между страните.

Процесният електромер в последствие бил предаден на Български институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било, че при отваряне на електромера било констатирано следното: „Осъществяван е достъп до вътрешността на електромера. Разпробит е предният панел на две места и е монтиран проводник, закъсяващ куплунг Х2. По този начин са изменени техническите и метрологичните характеристики на електромера, а преминаваща­та през него електрическа енергия се измерва с отклонение извън границите на допустимото, посочено в точки т.4.4. и т.4.6.“ и бил обективирано в изготвения от БИМ Констативен протокол от метро­логична експертиза на средство за търговско измерване № 077/12.01.2017г.

С оглед на описаното по-горе и като било установено, че били налице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електричес­ка енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълни­телно количество електрическа енергия на клиента в размер от 511 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енер­гийно и водно регулиране (КЕВР) била 68,70 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията била 90 дни, като първата дата - 25.05.2016г. - началото на корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период на­зад, считано от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията, последната дата била датата на из­вършената техническа проверка 05.07.2016г. (вж. чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ).

ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № **********/28.03.2017г. (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на устано­веното непълно измерване на електрическа енергия. Всички изготвени документи, касаещи процесната провер­ка били изпратени на ищеца с писмо с изх.               № 5325584/28.03.2017г., изпратило на адреса за кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление, което било изпратено на ищеца и прилага известие за доставяне като документ към отговора на исковата молба.

По повод твърденията на ищеца, че бил именно той заплатил процесната сума обръща внимание, че едно от задълженията, които тежали върху всички клиенти на представляваното от него дружество било за заплащането на стойността на консумираната ел. енергия. Задължението за заплащане на месечните сметки за ел. енергия било парично задължение, а не било задължение "intuito personae". Предвид тази важна характеристика на паричното задължение, то всяко едно трето лице можело да изпълни задължението, като извършило плащане, с което да пога­сяло задълженията на друго лице по един от възможните начини за плащане.

 

 

Поради това оспорва твърдението на ищеца, че именно той заплатил задължението за консумирана енер­гия по процесната фактура. При предявен иск за връщане на дадено без основание в доказателствена тежест на ищеца било при условията на пълно и главно доказване да установи, че дал онова, по отношение на което предя­вявал претенция за неговото връщане. Посоченото било абсолютно условие за уважаване на исковата претенция,           т. е. в настоящия случай безспорно следвало да бъде установено по делото извършено от ищеца плащане на парич­ната сума, чието връщане претендирал, като дадена без основание.

Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли предявения иск от Н.Н.Н., като неоснователен и недоказан.

Съществувало законово основание за начисляване процесната сума. КЕВР имал правомощието да приемел правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да регламентирали условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че „.. в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средст­вото за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправил­ното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измер­ване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни", тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза е установен точ­ният процент на грешка, формулата, която се прилага при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в . 48, ал. 1, т. 1 б ."А" ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерва­не“.

Стойността на дължимата сума пък била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж. Решение № 111 от 17.07.2015г. на ВКС по т. д. 1650/2014г„ I т.о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015г., док­ладчик съдията Емилия Василева).

ЕВН ЕС нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца.

Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно извършил това въз­действие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило неп­равомерно въздействието върху електромера и неговата вина била от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото имало данни за осъществяване на съставя на престъплението по чл. 234в от Наказател­ния кодекс.

 

 

Що се касаело до настоящия спор, въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството електрическа енергия не се съ­държали изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на край­ния клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да из­вършил едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че било налице случай на неизмерена, неп­равилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпило към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчи­ка на електрическа енергия да извършил едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено размест­ване, а не да ангажирала отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върхов­ната съдебна инстанция били единодушни, че законът давал възможност на крайния снабдител да извършвал еднос­транна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 11473 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о, Реше­ние №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д.             № 1156/2016г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)

В ОУ на ЕВН ЕС бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция.

ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № 0у-13/10.05.2008г.(0у на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия.

В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дъл­жимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в цялост разпоредбата имала следното съдър­жание:

„Чл.28. (1) ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпредели­телното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период.

(2) В случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите су­ми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.“

 

 

Според тях не можело да се сподели разбирането, че спазването на изискването в ОУ да имал ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за нали­чие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012г.) нямал подобна инструкция), още повече, че както отбелязали по-горе, такъв ред бил предвиден.

Тяхното тълкуване се споделяло и от ВКС, като съдът приемал, че в          чл. 1473 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД (също краен снабдител с електрическа енер­гия, но за територията на Североизточна България) бил предвиден реда за уведомяване на потребителя на електри­ческа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК). Тук следвало да се отбележи, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД били одобрени с Решение № ОУ- 061/07.11 2007г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012г., като дословно чл. 1473 имало следното съдържание:

„Чл. 24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД констативни протоколи и справки за начис­лена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от пот­ребителя електрическа енергия за изминал период. (2) В случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.“

При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 1473 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД) ясно се виждало, че те били напълно еднакви, т.е. нямало особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметрално противоположна теза и да твърдял, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.

Ноторно известен факт бил, че голяма част от съдебните състави в страната уважавали подобни искове на клиенти срещу крайни снабдители на ел. енергия само въз основа на обстоятелството, че същите не привели Общите си условия в съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 т. 6 от ЗЕ и не предвидили изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ. Тези мотиви на съдебните съста­ви били в разрез с постановените до този момент решения на ВКС, които потвърждавали нашите твърдения, че след измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г. - чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а от същия, правото на доставчика на електрическа енергия да извършил едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, нито от предвиден ред за уведомя­ване на клиента в ОУ.

Тъй като гореизложените мотиви на съдебните състави били в пълно противоречие с практиката на ВКС, постановена по сходни правни спорове, с Решение № 124/18.06.2019г.. постановено по гр. д. № 2991/2018г.. ГК. III г.о. ВКС се произнесъл по спорните въпроси, като постанови:

1.„....Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал. 7, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нару­шение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да зап­лати корекцията.

 

Нарушението обаче не може да послужи като основание да се от­рече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред...“;

          2.„...Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за зашита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спо­ра въз основа на събраните по делото доказателства...“;

          3.„...изтъкнатите от въззивния съд съображения за процедурни пропуски са несъстоя­телни и не представляват пречка за дължимостта на тази корекция...“;

          4.„...От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количест­во енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответ­но е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължи­мата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на йената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване...“.

От изложените мотиви на ВКС следвало, че досегашната практика на първоинстанционните и въззивните съдилища била в противоречие, както с практиката на ВКС, така и с волята на законодателя, инкорпори­рана в измененията на Закона за енергетиката с ДВ, бр. 54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от същия и целта, която била преследвана с направените изменения, а именно: корекционната про­цедура да се извършвала с цел възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, без да се доказвало виновно поведение на клиента.

Не било необходимо и наличието на изричен ред за уведомяване на клиента при извършване на корек­ция в ОУ на крайния снабдител, за да можело доставчика на ел. енергия да претендирал дължимостта на допълнително начислената сума. ВКС стигал и по-далеч в своите съждения, като отчитал факта, че доставката на ел. енергия се подчинявали на общите правила за покупко-продажбата в ЗЗД и дори да липсвала специална уредба за извършване на корекция на сметка, която без съмнение се съдържала в ПИКЕЕ, купувачът следвало да доплати дължимата сума, независимо от липсата на предварителни процедури за защита на потребителите.

В посочения смисъл била и най-новата практика на ВКС, обективирана в Решение № 150/ 26.06.2019г. на ВКС по гр. дело № 4160/ 2018г.. съгласно което електроразпределителното дружество имало възможност да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно била отчетена и съответно заплатена в по-малък размер. „Това разрешение произтича от договорния характер на право­отношенията между крайния снабдител и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично извест­ни обши условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ.“ Както правилно ВКС отбеляз­вало в коментираното решение. „Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредени­те случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.

 

 

Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка йена от реално дължимата, купувачът дължи доп­лащане на разликата.“ ВКС акцентирало на логичния правен и житейски извод, че „Дори да липс­ва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им. този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на йената на доставената стока, и от обшия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.“

Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметка­та в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС да бъдели присъдени сторените деловодни разноски.

 

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл. 422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че съществува вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10673/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Тежестта да се докаже даването и получаването на сумата се носи от ищеца.

Тежестта да се докаже наличието на основание за плащане на сумата се носи от ответника.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Фактура                       № ********** от 28.03.2017г.; Съобщение от 06.08.2019г. от Районен съд – Пловдив; Констативен протокол № 273261 от 05.07.2016г.; Констативен протокол от БИМ № 077 от 12.01.2017г.; Справка за коригиране на сметка за електроенергия от 22.02.2017г.; Писмо с изх. № 5325584 от 28.03.2017г.; Известие за доставяне; Решение № 150 от 26.06.2019г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018г.; Решение № 124 от 18.06.2019г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018г.;

 

ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 10673/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив, б.б. за платена държавна такса, пълномощно на Цветомир Н. и пълномощно на адв. К.Л. и юриск. Светлана Димитрова.

 

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице ДАНИЕЛА ДЕМИРЕВА - ГЮРОНА, която след като се запознае с материалите по делото и извърши съответните справки, навсякъде, където е необходимо да даде своето заключение, като отговори на въпросите посочени в исковата молба.

 

         ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 200 лева, който следва да бъде внесен от ищеца в тридневен срок от получаване на настоящото определение.

 

НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо лице ДИМИТЪР ДЕНЕВ ДИМИТРОВ,  който след като се запознае с материалите по делото и извърши справка навсякъде, където е необходимо, да представи заключение, като отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси.

 

         

 

 

 

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 200 лева, който следва да бъде внесен от ответника в тридневен срок от получаване на настоящото определение.

 

          ДОПУСКА поискания от ответника един свидетел в режим на довеждане.

 

         УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

        НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

        УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на  03.12.2019г. от 10.05ч., за която дата да се призоват страните и вещите лица след внасяне на депозитите.

 

        ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се връчи на ищеца.

 

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: